На военната явка в Хавана вече пристигнаха многоцелевата фрегата „Адмирал Горшков“ и многоцелевата атомна подводница „Казан“, въоръжени с крилати ракети „Калибър“ и хиперзвуковите „Циркон“. Стана ясно, че по-късно към тях ще се присъединят фрегатата „Маршал Шапошников“, носител на същите ракети, и крайцерът „Варяг“, въоръжен със свърхзвуковата противокорабна крилата ракета П-1000 „Вулкан“. С тези средства групата може да нанесе неотвратими поражения на обекти на територията на САЩ, защото малкото полетно време и рехавата териториална ПВО/ПРО на САЩ не могат да предотвратят хиперзвуковите удари на руснаците. Целта на руското присъствие в Куба обаче не е военна заплаха за САЩ. По-скоро това е напомняне, че САЩ са уязвими дори с конвенционално оръжие. Посещението на корабите показва, че залагайки на победа в украинския конфликт, Джо Байдън на практика създава непосредствена заплаха за страната си. Интересно е как биха реагирали американските граждани, научавайки, че руска атомна ракетоносна подводница е изплувала и е застанала на рейд само на 100 км. от Маями. От това ще могат да не се възползват противниците на Джо Байдън в предизборната борба за президентския пост. Корабите ще останат продължително време – до края на лятото и ще проведат учение, в което, според руски медии, ще вземат участие и стратегически бомбардировачи. Когато това се случи, въздействието върху американската общественост ще е крайно осезаемо и резултатно.

На 5 юни руският президент, на среща с ръководителите на информационни агенции от 15 неприятелски на Русия страни, подчерта: „Ако видим, че тези страни са въвлечени във война срещу нас, (…) ние си запазваме правото да действаме по подобен начин“. Путин визира страните от НАТО. Освен това той посочи, че „този,  който доставя оръжия, той също така и направлява тези оръжия“. С тях впрочем, периодично се унищожават невинни хора и невоенни обекти на руска територия.

Западът досега не се съобразява с обозначените от Русия неприемливи действия, т.нар. червени линии. Тази негова политика все повече налага мнението, че ескалацията достига степен, след която неминуемо следва световна война, възможно и ядрена, която едва ли не ще започне всеки момент.

Не, ядрена война няма да започне, защото няма самоубийци нито на Запад, нито на Изток.

Ако все пак започне, САЩ прогнозират, че за Европа тя ще бъде гибелна. Значи те изключват себе си като пострадали. Всъщност нищо ново. Такава беше политиката им и по време на Студената война – концепцията за ограничена ядрена война в Европа също оставяше територията на САЩ извън ядрените удари.

САЩ/НАТО отдавна, стъпка по стъпка, ескалират украинския конфликт. Поредната такава стъпка е предоставянето на многоцелеви изтребители F-16, независимо, че сред съюзниците им в Европа се чуват гласове против ескалацията. Те обаче не могат да я променят и тя ще продължи дотогава, докогато САЩ не се убедят, че не могат да постигнат целите си в Украйна или когато почувстват реална заплаха за себе си.

През 23 г. и първата половина на настоящата 24 г. Русия продължава демилитаризацията на Украйна, т.е. увеличава загубите на украинската армия и постепенно унищожава военнопромишления потенциал на страната. Тези действия изцяло в правилната посока обаче Русия осъществява недостатъчно енергично поради стремежа на Москва да намали броя на собствените загуби. Настъплението на руските формирования създава проблеми на САЩ и ЕС, основният от които е задълбочаващите се противоречия в тях относно помощта за Украйна.

Пресен пример за това е отказът от съвместна декларация на отминалата среща на Букурещката девятка в Рига – причината е  непостигнат консенсус по войната в Украйна.

Проблясък за нас е позицията на президента Радев.

По негова инициатива идеята всяка страна да бъде задължена да предоставя военна помощ на Украйна е била променена. Приета е позицията „всяка държава да решава сама по своя собствена преценка и според собствените си възможности дали и как да помага на Украйна – с военна, финансова или хуманитарна помощ“.

Част от членките на ЕС отказват военна помощ и настояват за мирно решаване на конфликта. Това обаче не се отнася до нашата страна – нашите управляващи отдавна доставят на Украйна всичко, което им поиска, и така намаляват бойните възможности на нашата армия. Нещо повече – сами предлагат настаняване на военни бази на наша територия, с което създават проблеми за сигурността на България.

На фона на тактическото си търпение Русия започна да проявява все по-сериозни намерения за създаване на проблеми на Запада в различни региони на планетата. Като начало те са дозирани, демонстриращи възможност и загатващи за определени последствия. Но, според руският президент, тези руски действия са такива „засега“.

На тактическо ниво Русия все още проявява търпение, но на стратегическо започва постепенно да увеличава противопоставянето със САЩ, които са реалният организатор на вмешателството в украинския конфликт. Действията на Москва са в няколко направления. Тя започна с провеждане на мащабно учение на стратегическите ядрени сили, последвано по-късно от учение на руски и беларуски поделения, въоръжени с носители на тактическо ядрено оръжие. Като заплаха и предупреждение.

САЩ направиха същото – изстреляха няколко стратегически балистични „Минитмън-3“ и тренираха ВВС на НАТО за нанасяне на ядрени удари по руска територия. Двете страни се респектираха взаимно, но заплахите им спряха с прекратяване на ученията.

И все пак те остават с респект една към друга, което показва, че едва ли ще превърнат ученията си в реалност.

Впрочем това може да стане, когато се създаде ядрено оръжие с минимално и кратковременно радиоактивно заразяване на местността. И за съжаление по такова оръжие учените вече работят.

На Петербургският международен икономически форум в Санкт Петербург руският президент обяви втората стъпка, която може да предприеме. Той каза, че Русия си оставя правото да достави съвременни оръжия с по-голям обсег на страни, които се конфронтират със Запада и могат да му създадат сериозни проблеми. Според руския външен министър Западът не само че е чул президента, но даже е осмислил същността на казаното от него. Няколко дни след това френският президент и неговият премиер бързо започнаха да твърдят, че техни инструктори в Украйна няма, т.е. вашето предупреждение не се отнася до нас. Само че се отнася. В Украйна има и френски инструктори, и бойци от Чуждестранния легион, сред които има много жертви.

Тази стъпка може да се осъществи на Изток, например да се окаже помощ на КНДР да повиши ефективността на балистичните си ракети с голяма далекобойност, да се изведат на космическа орбита разузнавателните ѝ апарати и да се укрепят нейните ПВО и ВВС. Вероятно такава помощ ще бъде договорена при предстоящото посещение на руския президент в Северна Корея, особено като се има предвид рязкото задълбочаване на военното сътрудничество между САЩ, Япония и Република Корея до ниво неформален военен съюз.

В Близкия изток има поне три страни, способни да нанесат чувствителни поражения на американските бази в региона и на военно морската им армада, съсредоточена в Средиземно и Червено море. Русия може да окаже помощ на надигащите се страни от Африка, които вече предприемат действия за прекратяване на присъствието на страни като САЩ и Франция на своя територия. Пример за това е политиката на Нигер и всички останали страни от района на Сахел. Наскоро САЩ започнаха да извеждат базата си от Нигер, която веднага се заема от части на руския Африкански корпус на министерството на отбраната – неговата дейност в Африка е по-мащабна от тази на бившата ЧВК „Вагнер“. Франция вече понесе удари от Русия в африканския Сахел и, както се развива обстановката, скоро тя ще бъде изгонена и от останалите си неоколонии в Африка.

Съществена е предприетата трета стъпка, а именно военноморското присъствие на Русия в Карибско море.

На 30 май командването на Революционните въоръжени сили на Куба излъчи съобщение, че от 12 юни ще се състои официално посещение на четири руски кораба – два бойни и два спомагателни, в строго съответствие с приетите международни правила. Руските кораби, се казва в съобщението, нямат на борда си ядрено оръжие. Интересно уточнение, защото бойните кораби са носители и на ядрено оръжие. Руската страна не потвърждава и не отрича кубинското уточнение, т.е. техническата неопределеност остава, което е информация за размисъл на Пентагона.

На военната явка в Хавана вече пристигнаха многоцелевата фрегата „Адмирал Горшков“ и многоцелевата атомна подводница „Казан“, въоръжени с крилати ракети „Калибър“ и хиперзвуковите „Циркон“. Стана ясно, че по-късно към тях ще се присъединят фрегатата „Маршал Шапошников“, носител на същите ракети, и крайцерът „Варяг“, въоръжен със свърхзвуковата противокорабна крилата ракета П-1000 „Вулкан“. С тези средства групата може да нанесе неотвратими поражения на обекти на територията на САЩ, защото малкото полетно време и рехавата териториална ПВО/ПРО на САЩ не могат да предотвратят хиперзвуковите удари на руснаците. 

Целта на руското присъствие в Куба обаче не е военна заплаха за САЩ. По-скоро това е напомняне, че САЩ са уязвими дори с конвенционално оръжие.

Посещението на корабите показва, че залагайки на победа в украинския конфликт, Джо Байдън на практика създава непосредствена заплаха за страната си. Интересно е как биха реагирали американските граждани, научавайки, че руска атомна ракетоносна подводница е изплувала и е застанала на рейд само на 100 км. от Маями. От това ще могат да не се възползват противниците на Джо Байдън в предизборната борба за президентския пост. Корабите ще останат продължително време – до края на лятото и ще проведат учение, в което, според руски медии, ще вземат участие и стратегически бомбардировачи. Когато това се случи, въздействието върху американската общественост ще е крайно осезаемо и резултатно.

Посещението на руските кораби не предполага възникване на Карибска криза-2 и затова се подчертава, че те не са въоръжени с ядрено оръжие. Няколкото десетки конвенционални крилати ракети са само за доказателство, че двата океана отдавна вече не са защитна стена за САЩ от конвенционално оръжие и че те са преодолимо препятствие за геополитическите им противници. Особено след като им се показа, че това е напълно реално и че има воля, средства и решителност да се осъществи.

Тактическата търпимост на Русия в украинския конфликт все по-ясно показва на световната общественост неспособността на САЩ/НАТО да нанесат стратегическо поражение на Русия, жертвайки народа на Украйна Това силно намалява техния политически и военен авторитет и значително понижава досегашния респект, който имаха останалите държави към тях на международната арена. Същевременно решимостта на Русия на стратегическо ниво все повече я утвърждава като глобална сила, способна да отстоява интересите си и на други континенти.

Автор: полк. Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: