Както е известно първоначално обявените цели на руската специална военна операция (СВО) бяха демилитаризация и денацификация на Украйна. В изпълнението им руските въоръжени сили започнаха методично унищожаване на тиловата инфраструктура на украйнската армия, на нейния личен състава, въоръжение и бойна техника и на предприятията от отбранителната промишленост на Украйна. Това беше очаквано и в съответствие с обявените цели.

В средата на април т.г. Русия обяви нов етап от Специалната си военна операция, чиято цел е освобождане на Донбас. Оттогава досега обединените войски на ДНР, ЛНР и Русия бавно и методично разрушават силно укрепвааните и дълбоко ешалонирани в продължение на 8 години 600-километрови позиции на украинската армия, стремейки се да намалят собствените си загуби и да запазят живота на мирните граждани. Това наложи промяна както в стратегията за водене на СВО, така и на тактиката за водене на бойните действия, като на артилерията и авиацията се възложи огневото разрушаване на укрепените райони с последващото им обкръжаване и ликвидиране.

Към края на май постигнатите резултати при реализиране на този етап от операцията са добри, завзета е обширна територия, в над 220 населени места в Донбас вече няма украински части, а останалите бандеровски и редовни украински части в укрепените райони, изградени в и около крупните градове, вече са, или предстои, да попаднат в оперативно обкръжение.

Започна и активно преустройване на заетите на юг крайморски рускоезични територии. На 25 май т.г руският президент подписа документ за изменение на Указа за опростено придобиване на руско гражданство, с който се дава такова право и на жителите на Херсонска и Запорожка области. Документът поставя началото на политическа промяна в тези две области и в тях вече се откриват пунктове за приемане на документи. На практика с това се поставя нова задача – интегриране на заетите територии в състава на Руската федерация, което на първо време важи за Херсонска и Запорожка области, независимо, че столицата на последната заедно с 25 % от територията на областта все още е под украински контрол.

В тях се изграждат военно-граждански администрации и полицейски структури, осигуряващи реда в населените места. Въведе се рублата като платежно средство за пенсии и заплати, областите преминаха към руските телевизионни и интернет-оператори, премина се към московско време, въвеждат се руски автомобилни номера, осигурява се мащабна хуманитарна помощ, пристигнали от Русия екипи и техника разчистват разрушенията, възстановява се работата на комуналните служби, а където е възможно и функционирането на промишлените предприятия. Взето е принципно решение и за скорошното влизане на ЛНР и ДНР в състава на Руската федерация.

В свое изказване руският президент заяви, че Русия воюва за собствените си земи. Исторически руски земи са не само Донбас и Новорусия, а също и тези източно от Днепър (Черниговска, Полтавска, Харковска и Днепропетровска области). На юг по черноморското крайбрежие е Новорусия (Запорожка, Херсонска и Одеска, Николаевска) и на запад от Днепър (Житомирска и Киевска). От изказването на руския президент следва, че територията западно от Днепър, без посочените две области, не е част от Русия. Това е така, защото значителна част от тези мултиетнически и мултикултурни земи са били във владение на Австроунгария, после част от тях на Полша, част от тях на Унгария и част на Румъния.

Интересно е, че това изказване на Путин има отражение и във външнополитически аспект. След него Полша значително се активизира, започна формиране на войскова група от около 50 000 бойци, части на ВВС и силите за специални операции, и започна да провежда учения с тях, без да крие намерението си към своите бивши владения, намиращи се в днешна Западна Украйна. Военна намеса на НАТО-вска Полша обаче не е приемлива за САЩ и затова те са разработили друг план.

Той пролича на 22 май на срещата в Киев между президентите на Полша и Украйна. По време на посещението украинският президент обяви, че ще внесе във Върховната Рада законопроект „За особен правови статус на гражданите на Полша в Украйна”. Според законопроекта правата на полските граждани се изравняват с тези на украинските на територията на Украйна. В частност полски полицаи ще имат правоохранителни функции, поляци ще могат да управляват райони от украинската териториална структура, да стават съдии и прокурори в Украйна, полски граждани ще могат да кандидатстват за изборни длъжности в украинските управленски звена. Ако отнесем това към бившите полски земи, става ясно, че с този законопроект те по всяко време ще могат да бъдат отдадени под полско управление, което се постига без дори да е необходима военна намеса.

От своя страна Полша прие закон „За временно преместените лица от Украйна”, с който на украинските граждани се дават еднакви права с тези на полските, с изключение на избирателните. Така на практика започва постепенното изграждане на нещо като съюзна държава. Ненапразно в изказването си пред Върховната Рада полският президент отбеляза, че „между Украйна и Полша в бъдеще няма да има граница, а двете държави ще изграждат общо щастие”.

Активността на Полша може да се разглежда и като желание да реализира своята историческа великополска концепция за междуморието, т.е. за лидерство в земите между Балтийско и Черно море. Това впрочем е още една причина Русия да не остане само в Донбас, а да присъедини и южните си исторически земи с особено внимание към Одеска област.

По всяка вероятност договореността между Полша и Украйна е част от план на САЩ, чиято цел, според ръководителя на руското външно разузнаване Сергей Наришкин, е „установяване на военно-политически контрол на Варшава над историческите й владения в Украина”. Този план вероятно е съгласуван със САЩ или директно е разработен под тяхно ръководството с цел да се запази поне Западна Украйна под американски контрол, при това без дори един натовски войник да участва в сражение с руски части. А в същото време чрез инструмента си Западна Украйна в бъдеще САЩ и НАТО биха могли да продължат с диверсиите си срещу Русия.

Като се има предвид идеята на премиера Джонсън за политически, икономически и военен съюз с Полша и Украйна, може да се допусне, че Великобритания също има определена роля в този план и в зараждащото се взаимодействие между Полша и Украйна. А обявената идея всъщност не е насочена само срещу Русия, тя е и във вреда на Европейския съюз.

Дейността на Полша е приемлива за САЩ/НАТО, защото не води до пряка конфронтация с Русия и защото, евентуално настанявайки се в Западна Украйна, НАТОвските структури ще продължат да заплашват Русия.

Ако това действително стане, ще се получи така, че в резултат от руската СВО американците, губейки „проекта Украйна”, все пак ще запазят макар и неголяма част от него, следователно и възможността си за по-натъшно противопоставяне с Русия. Това обаче няма да бъде никак малко, като се има предвид политиката, територията и възможностите на съюза Полша-Западна Украйна.

Може да се допусне, че на Унгария и Румъния няма да бъде позволено да приобщят историческите си земи, съответно Закарпатието (Закарпатска област) и Северна Буковина (Чернивецка област). Не е ясно обаче как ще реагира унгарският премиер, който вече си осигури сериозни правомощия, обявявайки извънредно положение в страната. Проблем ще възникне и за Беларус, която на юг граничи със Западна Украйна и която, за да осигури безопасността си, вече обяви създаване на Южно командване на въоръжените си сили.

Началото на руската СВО в Украйна изостри битката Русия-Запад. Освен налагането на всякакви икономически и финансови санкции, Западът на практика се намеси във военните действия опосредствено чрез предоставяне на украинската армия на въоръжение и военно имущество. С развитие на СВО се променя и номенклатурата на доставяното въоръжение на Украйна.

Започна се със стрелково оръжие, противотанкови и противовъздушни ракетни комплекси и боеприпаси за тях. Месец по-късно започна доставка на бронетехника, основно бронетранспортьори и бронеавтомоби, след което Полша предостави на Украйна 250 танка. От началото на май т.г. започна доставка и на различни артилерийски системи, в това число 155 мм гаубици и чешки реактивни системи за залпов огън. Украйна получи малък брой многоцелеви вертолети и значително количество разузнавателно-ударни и баражиращи БЛА, а от Дания и брегови противокорабен ракетен комплекс „Харпун”. Твърди се, че се доставят в разглобено състояние и бойни самолети, включително и от нашата страна – Министерството на отбраната опроверга това, но не показа самолетите.

Интерес предизвика идеята за доставка на американски РСЗО, която се разви като борба между различни групи от американския елит. През април Виктория Нюланд обяви, че на Украйна са доставени няколко РЗО. Това обаче се оказа лъжа и беше опровергано от Държавния департамент. Оттогава в САЩ непрекъснато се обсъжда въпроса за доставка на тази бойна техника и дори беше заявено, че има решение да се предостави на Украйна РСЗО на автомобилна база M142 HIMARS (High Mobility Artillery Rocket System) с пакет от 6 направляващи за 227 мм неуправляема ракета М26А1 с обсег 45 км или на РСЗО на верижна база M270 MLRS (Multiple Launch Rocket System) с два пакета по 6 направляващи за 240 мм управляема ракета М30 с обхват 70 км.

Двете бойни машини са мобилна база и за оперативно-тактически ракетен комплекс MGM-140 ATACMS (Army TACtical Missile System), като HIMARS е с една ракета, а MLRS с две – в зависимост от модификацията обсегът им е от 165 до 300 км. Изглежда, че една от групите вече е надделяла, защото тези дни американският президент съобщи, че на Украйна няма да бъде доставена посочената ракетна техника, защото предоставянето на ATACMS е нарушение на договора за нераспросранение на ракетни технологии, доставката на MLRS с М30 крие риск от разгласяване на използвани технологии, а на HIMARS поради това, че с нея могат да се нанасят удари по руска територия.

През последните месеци само САЩ доставиха на Украина почти 24 000 тона въоръжение и бойна техника, за което са използвани 480 рейса на военно-транспортни самолети, 20 кораба, 50 жп композиции и 1500 тира. Те превозват 24000 ПТРК, над 1000 ПЗРК с 1500 ракети, 90 буксируеми 155 мм гаубици, повече от 30 РЛС, 79000 бр. стрелково оръжие и 60 млн. патрона за него, 50000 каски и 68000 бронежилети.

Но това е до края на май т.г., а колко ще бъде доставено с предвидения пакет от 40 млрд. долара, от които половината са за въоръжение, засега не е ясно. Предполага се, че то ще бъде съвременно, със значително по-високи бойни възможности. Навярно поради необходимостта от неговото използване се увеличава и броят на западните съветници, наемници и сътрудници на частни военни компании. Възможно е именно с това въоръжение да се комплектуват въоръжените сили на бъдещата съюзна държава и особено на украинската ѝ част.

Огромното количество от доставяното въоръжение са стари образци, които не притежават съвременни бойни възможности. Практически страните-доставчици се освобождават от старото оръжие, което трябва да заменят с ново. Навярно затова в САЩ бе приет закон за ленд-лиз, в който се предвиждат облекчени условия за приятелските страни, доставили въоръжение на Украйна, което да се замени с ново американско.

Излиза, че Западът по-скоро решава свои проблеми, отколкото да се грижи за реално възстановяване боеспособността на украинската армия. Същевременно превъоръжаването на европейските членове на НАТО може да се разглежда и като увеличаване на бойните им възможности за противопоставяне на Русия и като освобождаване на част от ангажиментите на САЩ към Европа, за да съсредоточат усилията си в Тиоокеанския регион. В този аспект е съзвучно скорошното изказване на германският канцлер, че в Германия ще има най-голямата армия сред страните от НАТО.

Всичко това, заедно с политическите планове и икономическите действия, при които дори пшеницата и минералните торове стават оръжие, показват, че както СВО, така и битката Русия-Запад навлиза в етап на увеличена опасност от опасна ескалация на противоборството.

В този аспект не напразно прозвучаха думите на Хенри Кисинджер, че са необходими политически усилия за прекратяване на конфликта. Ако той изразява мнението на една част от американския елит, то другата, ако се съди по думите на дистанционно управлявания украинския президент, е категорично против. Следователно обстановката не само на Украйна, но и в Европа ще зависи както от хода на СВО, така и от изхода на борбата между двете групи на американския елит.

Автор: полковник, д-р Гергин Гергинов