Разбират ли нашите ръководни институции, че с действията си все по-пълноценно въвличат страната ни в разгарящата се украинска война? Разбират, но го правят, защото така искат САЩ. И ние като верни съюзници, по-точно като готови на всичко васали, безропотно защитаваме американските интереси, пренебрегвайки националните.

На 23 юни, преди да замине на двудневно посещение в Австрия, президентът Румен Радев, каза: „Това, че войната се води на няколкостотин километра от нас не бива да ни успокоява, защото бойните действия ескалират и явно някои политици не осъзнават дълбочината на проблема. Гледат на тази война сякаш са в театър и са се разположили удобно сред публиката с измамното убеждение, че до края на кървавата пиеса ще си останат само зрители“. Отговори му премиера Николай Денков в Народното събрание „Войната си е там, където си е”. Не, г-н премиер, тя е и тук, при нас, но засега само отвреме – навреме ние, българския народ, усещаме по гърбовете си изпепеляващият й горещ дъх. Войната напомня за себе си на българите най-вече по действията на парламента и правителството.

На 4 май 2022 г. 47-то Народно събрание (НС) разреши да се извършва ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия на Република България (т.2.д) и да продължи доставките на хуманитарна помощ, в частност лекарства, дрехи и хранителни стоки (т.2.е). Освен това, без разрешение на НС, са изпратени инструктори в Полша за обучаване на украински специалисти, доставят се боеприпаси и оръжия на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) чрез трети страни, което отдавна е известно, а новият министър на обраната ще изпраща и медици. Нещо повече. След представяне на екипа си новият министър на отбраната беше ясен – България ще търси начин да продава боеприпаси на Украйна директно. За това той има пълно разбиране от страна на кабинета и вече вървяло съгласуване на съответно решение.

С тази дейност се оказва помощ на една от воюващите страни. Такъв случай е разгледан в изследването на юристи от Научната служба на Бундестага, основаващо се на приетите международно-правни норми и публикувано на 16 март 2022 г. В него се посочва, че когато една страна, заедно с доставката на оръжие, дава указания как да се водят бойни действия с него или се взема участие в подготовката на бойни действия с това оръжие, то доставящата страна става участник във войната. Изводът е в съзвучие и с чл. 4 от действащата и днес Пета Хагска конвенция от 1907 г., според който „една неутрална държава не може да допусне която и да е част от територията ѝ да се превърне в база на една от воюващите страни”. Ремонтирането на украинска бойна техника попада под тази забрана, защото се извършва на наша територия.

Разбират ли нашите ръководни институции, че с действията си все по-пълно въвличат страната в разгарящата се украинска война? Разбират, но го правят, защото така искат САЩ. И ние като верни съюзници, по-точно като готови на всичко васали, безропотно защитаваме американските интереси, пренебрегвайки националните. Помни се случаят на летището в Кабул, когато хегемонът си тръгваше с военно-транспортен самолет, а тълпата васали тичаше покрай него с последна надежда за спасение. Спасение обаче нямаше. Такава е съдбата на всички, обслужвали интересите на САЩ до момента, в който вече стават непотребни.

Преследвайки интересите си, САЩ постепенно въвличат НАТО в унищожителна война с Русия. За нея обаче тя е от жизнено значение, което означава, че ще използва всички методи и налични средства за своето оцеляване. С политиката си нашият парламент направи Русия наш враг, от което произтичат и ще продължат да произтичат все по-тежки последици.

Например не е ясно защо правителството иска от разузнаването и контраразузнаването данни дали във взривяването на склада за боеприпаси около Карнобат са замесени специалните служби на Русия. Не е ли ясно, че щом помагаш на противника ѝ, ще трябва да си готов да понасяш последствия? Войната очевидно ескалира и нищо чудно да започнат да се взривяват не само складове, но и предприятия, които произвеждат въоржение за ВСУ. В това отношение чл.5 от Вашингтонския договор, на който разчитат нашите русофоби, изобщо няма да им помогне.

Направиха Русия наш враг, защото президентът ѝ я управлявал като диктатор и с това пречел на нашата демокрация. Нека си спомним как г-н Борисов демократично управляваше страната със своята партия, обхванала цялата явна и скрита държавна структура, впрочем и не само държавната. Помнят се думите му „магаре да посоча, магаре ще изберат за депутат”. Това е сериозно демократично постижение, недостижимо за руският президент, който като диктатор досега не е предложил за депутат, например, емблематичното за Русия животно. Може би не се е досетил или пък си пази намалявашите по брой мечки, за да не наруши биобаланса в руската природа. За разлика от Русия магарета у нас много и всички стават за депутати.

Нашите управляващи, както и да наричат руския президент, обаче не могат да отрекат способността му с решенията си да изпреварва действията на ръководството на нашия военен съюз, на който толкова много те разчитат. Какво струва само елегантното изпращане бойците на Вагнер на „изгнание” в Беларус. Известно е, че към 1 юли всички военни недържавни формирования (опълченски отряди, доброволчески батальони, групата „Вагнер”) трябва или да се разпуснат, или да сключат договор с Министерството на отбраната (МО) за вливане в структурите на въоръжените сили.

След въоръжения метеж бойците от „Вагнер” могат да сключат договор с МО или да заминат в Беларус. Някои ще се влеят в поделенията на МО, но повечето ще отидат с ръководителя си в Беларус. Там вече се изграждат няколко бази, всяка на площ 24 дка за по 8000 бойци. Интересно е, че НАТО не се разтревожи толкова от съобщението за вече доставените в Беларус ядрени бойни глави за ракетен комплекс „Искандер”, а силно се безпокои от установяване на армейската група „Вагнер” в тази страна. И има защо.

Вече около година в Полша, Литва и Украйна се подготвят групи за въоръжено нахлуване на територията на Беларус.

Тези групи в момента са дислоцирани и активно подготвяни от натовски инструктури в базата на полските специални части „Гръм”, тази на литовския „Съюз на стрелците”, а в Украйна с подготовката им се занимава Службата за сигурност и Военното разузнаване. След подготовката завършилите курса набират опит, воювайки, по всяка вероятност, в състава на воюващия в Украйна 20-хиляден полски доброволчески корпус, съставен от „пенсионирани или уволнени” военнослужащи. След това най-добрите стават инструктори по диверсионни операции или по планиране на нахлуването в Беларус. Именно пред тях бе изпратена да се изправи групировката „Вагнер”, което е истинската причина за безпокойството на НАТО.

Според специалисти събитията в руската Белгородска област са тренировка и отработване на плана за действие срещу Беларус. Но тя е в състава на съюзната държава с Русия. Следователно полско-украинско-натовския удар по нея ще означава откриване на втори фронт срещу Русия. За него се подготвя ВСУ, разполагайки свои поделения на север до белоруската граница, в близост до нея са полски части, такива има и от прибалтийските страни, а наскоро стана известно, че германска механизирана бригада ще се настани за постоянно в Прибалтика. Към тези сили вероятно вече са прибавени и създадените досега формирования на НАТО в региона.

До срещата на НАТО през юли във Вилнюс едва ли ще има осъществяване на плана. На нея Полша може да получи подкрепа за директна военна намеса във войната, без да ангажира НАТО, но с няколко доброволно присъединили се страни, сред които Румъния и България. Това е реална възможност, обсъждана и планирана в последно време от Пентагона в опит да постигне заветната си цел – поражение на Русия. И става все по-реалистична след пълния провал на основния план – контранастъплението на ВСУ в Запорожие и Херсон, което катастрофира. От 4 юни, когато то започна, до 26 юни ВСУ загуби 259 танка, 780 бронемашини и над 15 000 убити бойци.

По всяка вероятност през следващите 2-3 месеца ще стане ясно ще се осъществи ли замисълът за отваряне на втори фронт срещу Русия и ще приеме ли войната съвсем други измерения. Точно това не се отчита от новото ни правителство, което със затворени очи се хвърля в бездната на ескалиращия украински конфликт. Малък проблем е, ако само то се хвърля, но бедата е в това, че ще хвърли в нея и целокупния български народ. Разбира се, ако им го позволим.

Автор: полк. Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: