В края на Втората световна война съюзниците от Анти-хитлеристката коалиция вече започват да се замислят за предстоящото уреждане на международното положение на Германия, след като я принудят да капитулира.
Като най-инициативни се проявяват американците, които още през септември 1944 г., т. е. 8 месеца преди краха на Хитлер, разработват специална стратегия, известна като „План Моргентау“ – по името на американския финансов министър Хенри Моргентау.
Планът предвижда ликвидиране на германската тежка промишленост, демилитаризация и тотална деиндустриализация. Целта е страната да бъде превърната в аграрна, като населението, предимно работници, трябва да се преориентира към земеделието.
Според американския план „Моргентау“ Германия трябвало да произвежда само картофи, а всичко останало да си купува от САЩ и Великобритания.
С реализацията на този план се предвиждало броят на германците да намалее с 25 милиона (от общо 80 милиона немци тогава в цяла Европа), тъй като били „прекалено много“, а с това щял да бъде смачкан и техния агресивен дух и претенцията им да властват над по-големи територии от Европа.
Само Студената война след 1945 г. между Запада и СССР спасява германския народ от тази участ, защото броени месеци след края на войната започва противопоставянето на двата големи свръхблока. И се оказва, че в това ново противопоставяне немците са особено нужни на Запада като съюзници срещу СССР. Германия е необходима за засилване на американските позиции в Европа с оглед на противостоенето срещу СССР и Щатите заменят плана за унищожение на територията „Моргентау“ със спасителният и възстановяващ икономиката план „Маршал“. Въпреки това, „по инерция“, някои от мерките на плана „Моргентау“ са приложени в американската и английската окупационни зони в Германия… и дават удивителни резултати.
Ето какви са една малка част от мерките: разрушена е единната производствена система на Германия, като са осъществени демонтаж и изнасяне на много индустриални предприятия (разрушени са 918 германски предприятия, от които военните са едва 368); забранена е на Германия външната търговия; забранен е морският риболов, производството на азот за минерални торове, демонтирани и унищожени са 13 химически заводи, в резултат на което производството на торове в Германия спада с 82%, а на храни — с 65%; всички подземни и надземни богатства са поставени под чужд контрол.
Започва масова сеч и обезлесяване на страната, но заради протестите на французите и руснаците е спряно; наложена е сурова данъчна политика, която през първата година отнема 58% от германския БВП.
В резултат от това жизненото равнище на германското население в западните зони рязко пада, дори в сравнение с военния период, като две трети от населението започва да страда от недояждане, а половината от германските работници са на ръба на пълното изтощение.
Това се случва само за една година – от 1945 г. до 1946 г., след което тази политика е прекратена.
Както вече стана ясно, макар и парадоксално, само Студената война спасява немците от тоталния геноцид. Същото нещо се случва и на другия край на света, в Япония, където американците, за разлика от Германия, нямат „колеги“ в окупацията. Те са единствената страна която се разпорежда в повалената на колене Япония. Тяхната администрация, начело с ген. Дъглас Макартър, не само, че прилага същите мерки на геноцид от плана „Моргентау“, но стига и още по-далеч. Американците си поставят за цел не само да „намалят“ количеството на японския народ, но и да го лишат от национално самосъзнание.
За целта те, в качеството им на окупатори, пренаписват японските учебници по история, а самото изучаване на японската история в училище се забранява за срок от 10 години.
Забранено е например дори споменаването на думата самурай, която е превърната от пропагандата на янките в синоним на бандит и убиец.
Идеята на американците е била в колонията им Япония да израсне едно поколение без знание за своя произход, история и култура, и така да превърнат младите японци в аморфна маса, податлива на чуждото американско окупационно влияние.
Но и тук Студената война и съветската комунистическа заплаха принуждават САЩ да отслабят примката над бившия си враг, за да привлекат Япония на своя страна вече като съюзник. Страната на изгряващото слънце заедно с Южна Корея се оказват идеален плацдарм в гърба на Съветите. Разполагайки в тези две страни военни бази, американците затварят пътя на СССР към Тихия океан и топлите морета. Затова и Япония е пощадена от икономическо, духовно и морално национално унищожение.
Как постъпиха обаче янките с военната си плячка Източна Европа и в частност с България.
След поражението на България в Студената война през 1989 г. нашата страна също се „сдоби“ със свой западен план за редуциране – „Планът Ран-ЪТ“.
За да не спекулирам излишно, нека отчетем някои резултати в развитието (деградацията) на България оттогава досега: разрушена е единната производствена система на страната ни, от България бяха демонтирани и изнесени много индустриални предприятия. България е деиндустриализирана – през 1989 г. промишлеността осигурява 65% от БВП на страната, а през 2014 г. едва 11%; външната ни търговия е почти ликвидирана; морският ни риболов е напълно ликвидиран като самостоятелен отрасъл. Производството на азот за минерални торове е съкратено 6 пъти, а селското стопанство е почти напълно ликвидирано.
В резултат на всичко това за първи път в своята история България започна да внася храни, за да изхранва населението си; всички подземни и надземни богатства са поставени под чужд контрол. Стартира кампания за масово обезлесяване на страната, което продължава и в момента; наложена е сурова данъчна политика; в училищата българската история е напълно подменена и в голяма степен фалшифицирана или изкривено представена, а младите българчета са възпитавани като аморфна глобалистка сбирщина – като маса без самосъзнание; През последните 30 години населението на България намаля с 2.5 млн. души или с близо една трета от общия си брой – безпрецедентно явление в световната история досега;
Разбира се, има някои малки разлики и нюанси, но като цяло картината на Германия през 1945 г. и България през 2014 г. е същата.
С една огромна разлика – Германците изтеглиха дългата клечка. На тях им позволиха само след една година да започнат възстановяването на страната си, докато при нас процесът на унищожение трае повече от четвърт век!
И неслучайно за това време всеки трети българин или умря, или емигрира. Впрочем, „Планът Моргентау“ за Германия предвиждал действията му да траят до 2000 г., т. е. 55 години!
Ако българският му еквивалент, обявяваният от мнозина за конспирация „План Ран-Ът“, е предвиден да трае също толкова, в края на изпълнението му българи на тази територия просто няма да са останали. Или поне не и такива с българско самосъзнание.
След това изложение всеки сам може да си направи изводите и да си прецени – ще продължи ли да живее робски и скотски, или ще се бори за свободата си.
Очевидно е каква съдба са ни подготвили западните ни колониални господари. Планът им обаче не е предвидил какво ще се случи ако българският народ се разбунтува. Защото никой не може да предвиди какво ще се случи в битка.
Свободата, както е добре известно, е на върха на копието. Дали ще го вдигнем и ще се борим за България или ще бъдем изтрити от лицето на земята в качеството ни на жалки и непотребни роби- това зависи само от нас, българите! Skandalno.net
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Това е ясно и е изяснявано много пъти. На практика е и доказано, няма съмнение! И аз се чудя защо продължава това осъзнато ликвидиране на българите и България?! Дали платените помияри които са проводници на това унищожение са много силни, силно мотивирани, или останалите хора са вече отчаяни. И като се заговори за промени на най важното, да се отмени новото ни робство, голямата част от българите викват в хор, никога! И защо, защо е тоя нихилизъм и себеотрицание, за да бъдем модерни, прозападни, проамерикански, да говорим на английски и т Н.
Ние сме Божии чада,а това е дяволски план.Само Бог знае защо е допуснал Йов да страда.А после го е възнаградил за търпението му.
Планът „Моргентау“ успя не само в Германия, а и в цяла Западна Европа, най-вече по отношение на националното съзнание и културата. Тоталната американизация, доведе до изиличаване на нац.съзнание на западноевропейците и замяната му с политкоректната дебилност и идиотската либерална демокрация. Съвр. европейци са гнусни изпедерастени мекотели, а цивилизацията им е отдавна мъртва. За България ЕС е равно на смърт. Русия за нас също не е спасение, защото рашките винаги са гледали на нас като на роби. Освен това са нагли, прости и най-вече сърбофили. България се нуждае от човек като Орбан и бавно насочване към Китай, бъдещата суперсила на света. А на Балканите – към добри отношения с Турция, Албания, Хърватия, наши геополитически партньори.
Не си мислете, че някой се интересува от България и умишлено я унищожава. Планът Ран-Ъп беше приложен за цяла Източна Европа. Но в другите бивши соц-страни има и мислещи хора, милеещи за страната си и те не позволиха пълното унищожение на своите икономики, дори и Румъния не го допусна. Единствено българските лайнояди „демократи“ лижеха западните гъзове без притеснение и вършеха всичко както им се каже, че и като Иван Костов и компания се престараваха в унищожаването и краденето – заради личното облагодетелстване. Нещастието ни е че нямаме национланомислещ елит. Нямаме изобщо елит, а това което се определя като такъв, са тъпи и примитивни софийски бандити, тарикати и крадци, от Иван Костов та до Бат Бойко. Сегашното метросексуално лайно дето стана мин.предс. и то е същото, назначено от посолството на САЩ. Основният враг не само на България, а на целия свят е САЩ.
Кога ще поумнеем и разберем ?