Истината е, че от месеци отричаме предизвестеното поражение на Украйна, защото това поражение е и наше. И продължаваме да се заблуждаваме, поддържайки илюзията, че ще спечелим тази война или че ако не я спечелим, ще се бием срещу Русия в Естония или Полша след пет години! Украйна обаче загуби войната и ние загубихме заедно с нея и… изобщо няма да се бием с Русия нито сега, нито след 5, 10 или 15 години. Това заяви Пиер Льолуш, бивш държавен секретар на Франция по европейските въпроси и бивш председател на Парламентарната асамблея на НАТО, в интервю за „Фигаро“. Ето какво каза още той:
“Мюнхен” – това е призмата, възприета от повечето западни медии през 2022 г., през която сравняват днешните събития, особено във Франция: Путин е новият Хитлер, а Зеленски е Чърчил, който се бори сам за всички нас. Той е “първата защитна линия” на свободна Европа. Байдън пък говореше във Варшава за “война на доброто срещу злото”. Днес уверяват, че ако Украйна падне, ние, европейците, ще сме следващите в списъка на Путин. Само че този прочит е погрешен. Той пренебрегва сложността на 900 години история между тези два славянски народа и преплитането на техните отношения. Това е война на Запада за отделяне на цялата територия на многонационална Украйна от Русия, но същевременно е и гражданска война на руското население вътре в страната срещу украинстващото такова, и в същото време е и непряка, прокси война между НАТО и Русия. Нещо повече, дори и да мечтае сега за нов Виенски конгрес, който ще роди постзападен, многополярен свят с неговия китайски съюзник, Путин, въпреки всичките си недостатъци, няма нищо общо с Хитлер и неговата расова идеология.
В крайна сметка, това, от което се страхувам, че ще се случи, са две неща: или споразумение, наложено от Тръмп, което ще бъде по-лошо от това, което Русия предлагаше на украинците при преговорите им през март-април, 2022 г., или продължаване на конфликта, което може да въвлече Европа в спиралата на неконтролируема ескалация. Така че това не е 1938 или 1939 г., а 1914 г. А именно група държави, които не искат световна война, но се оказват въвлечени в нея, поради грешна преценка на една от тях и механиката на съюзите. Така влизат в спирала, която ги доведе до Първата световна война. Повтарям: колкото по-дълго трае днешната война в Украйна, толкова по-голям е рискът от ескалация в Европа. След провала на украинската контраофанзива през юни 2023 г., украинците не могат с военни средства да си върнат изгубените територии. Ужасно много им липсват оръжия и най-вече хора.
Броят на дезертьорите в украинската армия вече надхвърля броя на новомобилизираните, а украинското население се е стопило от 52 милиона при обявяването на независимостта през 1991 г. на по-малко от 25 милиона днес на територията на подконтролната на Киев част от Украйна. То е една шеста от населението на Русия, а за демографските му качества дори няма да отварям и дума. Истината е, че от месеци отричаме предизвестеното поражение на Украйна, защото това поражение е и наше. И продължаваме да се заблуждаваме, поддържайки илюзията, че ще спечелим тази война или че ако не я спечелим, ще се бием срещу Русия в Естония или Полша след пет години! Украйна обаче загуби войната и ние загубихме заедно с нея и… изобщо няма да се бием с Русия нито сега, нито след 5, 10 или 15 години. Ще трябва обаче да живеем с Русия, след като войната приключи, защото тази страна няма да изчезне. Европа и по-специално Франция ще трябва да възобнови диалога с Русия и заедно да помислят за общата сигурност на континента. Това е залогът, върху който трябва да работим днес, вместо да преживяваме отново 1938 г.. Ние не сме в такава ситуация.
Тръмп. Той напълно е загубил интерес към Украйна. Единственият път, когато се заинтересува, по време на предишния си мандат, беше за да разнищи една долна вътрешнополитическа афера, свързана със сина на Джо Байдън, който беше служител в украинска газова компания. Тръмп беше предложил на Зеленски, който току-що беше избран, да си разменят обвинението срещу Хънтър Байдън от прокурора на Киев срещу това САЩ да доставят на Украйна противотанкови ракети “Джавелин”. Аферата изтече по медиите, което доведе до много неприятна процедура по импийчмънт… Това показва колко много Тръмп не харесва нито Украйна, нито Зеленски, и показва явните му предпочитания към Путин. Европа също не го интересува, освен за да продава своите оръжия и газ на мястото на руския газ. От февруари насам Тръмп промени позицията си спрямо Украйна и Европа много пъти. Но това, към което се стреми преди всичко, е сделка и печалби за САЩ, които са в много лошо финансово състояние.
Тръмп се опита да убеди Путин да спре, приемайки по време на срещата на върха в Анкоридж на 15 август по-голямата част от руските искания. Но Зеленски, подкрепен от европейците, тогава отказа и изглеждаше, че се задава пета година на война, този път изцяло финансирана от европейците. Новият елемент днес е, че освен влошаването на военната ситуация на фронта тази есен, Зеленски е ударен с огромна корупционна афера, включваща най-приближените му. Говори се за отклоняване на 100 млн. евро, тоалетни чинии от масивно злато, бягство в Израел на съдружника на Зеленски и основен перач на парите на киевския режим… Тъй като американските служби вероятно са прехванали всички разговори, Зеленски вече наистина не е в позиция да блокира това, което беше изобличено, включително в Париж, като “капитулация”. Оттук и осемдневният ултиматум да приеме мирното споразумение, до “Деня на благодарността”, наложен от Вашингтон на Украйна зад гърба на европейците.
На този етап е трудно да видим как европейците биха могли да се противопоставят на американско-руския план, след като не могат да изградят надеждна алтернатива, извън досегашните си заклинания и речи. Продължаването на войната, както някои желаят, изисква оръжия, които европейците сами не могат да произведат, а също и много пари, които ние не можем да отделим. Най-малко 70 милиарда евро годишно. Европа няма средства за това, с изключение може би на Германия. С други думи, дори ако украинците бяха съгласни и имаха възможността да продължат да плащат сметката с кръвта си, съмнително е, че ние бихме били способни да продължим да финансираме и въоръжаваме Украйна без американците. Вече похарчихме приблизително 175 милиарда евро от началото на войната, а за 25 година ще трябва да прибавим към тази сметка още 60 милиарда. След като Америка си отиде, тя ни остави сметката на конфликта, върху който нямаме абсолютно никакъв контрол, но чийто изход ще бъде изключително негативен за нас. Това е политическата цена за нас, европейците, от която се опасявам от първия ден: цената на ангажимент без стратегическо мислене, при който изходът се определя от външни играчи като Тръмп и Путин; заседнали сме по средата и ще трябва да платим последствията.
Поучили се от историята, днес украинците очакват истински гаранции за сигурност. Но рискуват отново да бъдат разочаровани. Американският проект за споразумение изключва членство на Украйна в НАТО, но предвижда формулировка, близка до прочутия член 5 на Алианса. Предстои да разберем дали тази гаранция ще е достатъчна при положение, че този проект за мирно споразумение предвижда ограничаване на числеността на украинската армия. Трябва да се мисли по-скоро за план за възстановяване, подобен на предвидения за Газа, с временна система, в която външни сили да бъдат разположение като “сини каски”, за да гарантират стабилността по фронтовата линия. Това ще бъде трудна задача, тъй като „иредентистите“ в Русия и в Харковска и Одеска области ще останат.
„иредентист“ – поддръжник на идеология или политическо движение, което настоява дадена държава да присъедини територии, смятани за нейни по исторически, етнически или културни причини.
Източник: „Фигаро“
Коментирай първи