Основната функция на фалшивата пандемия от COVID-19 е да упражнява масово, постоянно и дългосрочно насилие върху човешката психика. А крайната цел на тази глобална операция е хората да бъдат обезличени, пречупени и проконтролирани като в романа на Оруел „1984“. Пандемията и свързаната с нея поредица от карантини променят нашето отношение не само към света, но и един към друг. Изолацията и маските ни отнемат възможността да бъдем различни и ни обезличават. Това каза в интервю днес писателят Владимир Зарев.
По думите му, най-притеснително е непрестанното насилие, което този медиен вирус упражнява върху нас. За да се справи, психиката ни полага постоянно и страховито усилие… вследствие на което душата ни, мисловната ни матрица, търпят необратими промени.
„Първо, бих искал да Ви кажа за насилието на страха. В момента всеки от нас е уплашен, че той или негови близки и приятели може да се заразят и да умрат.
Второто, много страшно насилие на тази митична пандемия върху човешката психика е неизвестността. Сценаристите на пандемията представят вируса като някаква голяма тайнствена енигма. Представят Ковид-19 по един крайно конспиративен начин, като след всяка публикация, след всяка нова информация за него, в съзнанието на обикновения човек възникват повече нови въпроси, отколкото отговори. Целта е вируса да си остане необяснен, за да плаши. Само ще Ви кажа, че след като ме диагностицираха с Ковид, 14 дни съпругата ми, поетесата Мирела Иванова, беше в карантина заедно с мен и ние непрекъснато бяхме заедно в този апартамент. Но тя не се зарази. Чудо ли е това или коронавируса е измама?! Това ако могат да ми го обяснят от Щаба, ще съм им задължен. Но дори СЗО не могат да ви кажат как точно се заразявате, колко време продължава това заболяване, как протича. Защо 100-годишни хора протича много леко, а 20-годишни младежи без хронични заболявания умират… Умишлено ни държат в неведение и не ни казват кога пандемията ще приключи, кога хората ще върнат свободата си? Всичко това е неизвестност, която потиска и плаши.
Третата форма на насилие е несвободата – задължителното носене на маски, разстоянието, което трябва да спазваме, това, че фактически страната ни се намира в локдаун, т.е. всичко в нея не работи и е затворено. Тези мерки са добре прецизирани – те отнемат свободата ни, действат върху психиката ни и променят нашето отношение не само към света, но и един към друг“.
Има още две много важни неща, които искам да спомена. Едното – това е, че тази пандемия, този вирус на COVID-19 ни набутва в задължително изкуствено равенство. А всяко задължително равенството –