Автор: Пиер Льолуш, “Фигаро”

Това, което Байдън отказа да приеме във Вилнюс през лятото, а именно влизането на Украйна в НАТО, преди дни Европа декларира, че е готова да го направи! В дните на Коледа ЕС обяви, че ще раздава подаръци. Но след празниците предстои изтрезняване, което ще е болезнено. Това пише бившият френски министър и бивш председател на Парламентарната асамблея на НАТО Пиер Льолуш в своя статия във „Фигаро” по повод обявеното на 14 декември от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел започване на преговори за присъединяване на Украйна.

Коледният дух изглежда е вдъхновил последната европейска среща на върха преди дни в Брюксел. Виктор Орбан получи чек за 10 млрд. евро, блокирани по-рано от ЕС заради „лошото състояние на правовата държава в Унгария. Володимир Зеленски също получи подарък – Украйна започва преговори за присъединяване към Европейския съюз. И за да прояви максимална щедрост, ЕС добави в коша на Дядо Коледа обещанието за нова вълна на разширяване на ЕС, включваща освен Източна Европа (Украйна и Молдова), Кавказ (Грузия) и Балканите (Босна и Херцеговина).

Със съгласието на всички страни в ЕС (с изключения на унгареца, който удобно напусна залата по време на това гласуване), Дядо и Баба Коледа (г-н Мишел и г-жа Фон дер Лайен) са амбицирани да увеличат, пардон, да разширят семейството до 35 или 36 членове. Присъединявайки към съюза с един геополитически замах най-малко три зони с военни конфликти (горещи или тлеещи), които ЕС възнамерява да постави под „мощното“ си крило на фона на заплахите към самата нея от Путинова Русия. Това, което Байдън отказа да направи във Вилнюс през лятото, а именно приемането на Украйна в НАТО, Европа ще го направи!

Формално погледнато това възхитителното намерение на Брюксел не би трябвало да бъде оспорвано: Не казваме ли от 50-те години, че “Европа означава мир”? Не казваме ли също, от началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г., че Украйна се бие за нас, европейците, че сега Киев осигурява първата защитна линия на Париж и Берлин срещу хилядите руски танкове, готови да ни връхлетят? А ние, французите, не повтаряме ли отдавна амбицията си за една “могъща Европа”, способна да отстоява и защитава “суверенно” своите интереси?

Откъде идва тогава това натрапливо усещане за импровизирана пиар акция, вдъхновена повече от страха и паниката на нашите лунатични лидери, отколкото от здрава, старателно обмислена и подготвена стратегическа визия? На първо място от състоянието на украинския фронт и очакваните последици за Европа, когато скоро той напълно рухне.

Американската военна стратегия в Украйна се провали напълно. Тя бе приложена в началото на тази година и бе надлежно следвана от европейците. Съобразно плана на Вашингтон солидарният Запад трябваше да даде на Киев необходимата тежка военна техника за решителна офанзива. Изправена пред руската отбранителна стена обаче, украинската армия, дори оборудвана със западни бронирани машини, но лишена от въздушна подкрепа, успя само да констатира своя провал. Това не мина без скандали и взаимни обвинения между Пентагона и украинското командване, които създадоха голямо напрежение и във властта в Киев…

След тоталния провал на контраофанзивата си украинската армия се принуди да се върне към окопна война, подобна на онази от 1916 г. по времето на ПСВ на 1000 км фронт. Сега те използват с повече дронове и по-малко боеприпаси. Трагична равносметка: половин милион убити и ранени украински войници, една разбита Украйна и война, която затъва без военно или дипломатическо решение.

Защото докато Русия, преодолявайки западните санкции, постави икономиката си на военни релси, увеличи бюджета си за отбрана със 70 процента, снабди се с космически количества севернокорейски и ирански боеприпаси… на този фон американските оръжейни доставки за Киев напълно спряха заради замразеното финансиране в Конгреса, а европейските арсенали вече са празни… Още по-лошо, единадесет месеца преди американските президентски избори, Тръмп изглежда големият фаворит, категорично обещаващ край на американската помощ за Украйна (170 милиарда долара досега, 70 милиарда от които военна помощ) и може би излизането на САЩ от НАТО… Страхът и паниката в Европа са големи, а към тях трябва да добавим и изтощението от тази безкрайна война.

При тези условия благородната амбиция, заявена от брюкселските бюрократи, ЕС да се нагърби с приемането в редиците си на воюващата Украйна, на опустошената Молдова, на Грузия, стояща в епицентъра на нестабилния Кавказ заради войната в Армения, като не забравим и неуправляемата наполовина сръбска Босна, докато тлее конфликтът между сърби и косовари, заслужава най-малкото да е придружена от също толкова голяма амбиция на страните от ЕС тотално военно въоръжаване.

Свидетели сме обаче на точно обратното: въпреки завръщането на войната на континента, само 11 страни от 31-те членки на НАТО са постигнали целта да отделят 2% от своя БВП за отбрана, докато САЩ продължават да осигуряват 70% от военния бюджет на Алианса.

Европа не само че не преминава към военна икономика, ами ако изключим Полша, останалите основни европейски страни не са предприели никаква значителна стъпка да увеличат военните си разходи. Това важи в еднаква степен както за Германия, така и за Великобритания и Франция. Всяка от тези три страни разполага с по-малко от 200 работещи танка и няколко десетки артилерийски оръдия най-много. Що се отнася до наличния им военно-кадрови състав, той падна на 72 хил. британски войници, 180 хил. германски, които могат да се сражават само два дни, като се има предвид сегашния им резерв от боеприпаси…

Резултатът: голямата геополитическа амбиция, обявена от Брюксел, почива само на мечти и добри пожелания. В най-добрия случай сегашните европейски армии могат да се бият само няколко дни в конфликт с висока интензивност, като този в Украйна. В толкова сложна ситуация няма нищо по-лошо от даването на обещания, които наистина нямаме нито намеренията, нито средствата, за да изпълним. За Европа декларативното избързване с приемане на държави в конфликт, дори придружено от милиарди долари гражданска помощ (над 180 млрд. досега, от които около 100 официално обявени), не може да е стратегия, освен ако окончателно ЕС не потвърди своята непоносима геополитическа лекота и това, че няма никаква стратегия.

Път към федерализация на Европа?

Същата констатация важи и в политически и икономически план. Как обявяваш такова разширяване на Европейския съюз, без да помислиш първо за институционалните последствия? Как ще се вземат решенията и от кого? Колко комисари или депутати ще има и какво ще стане с единодушието при взимане на решенията или ЕС ще премине към вот с мнозинство? Но в този случай дали Франция и Германия ще се съгласят да се окажат в малцинство след събирането на полските и украинските гласове, например? Извън техническите съображения, съгласен ли е наистина френският народ Европа да се превърне във федерална държава, каквато канцлерът Шолц очерта в речта си в Прага?

Остава накрая събирането на милиарди, които никой не притежава, а още по-малко е готов да похарчи за другите. Да предположим, че след като получи останалите замразени 30 милиарда, които очаква, Орбан наистина се съгласи да започнат преговори за присъединяване на Украйна, че самата тя постигне напредъка, който се очаква от нея – по-специално в борбата с ендемичната корупция в тази страна -, кой ще плати за възстановяването й, оценявано на между 700 милиарда и 1 трилион евро? Кой ще се съгласи с прехвърлянето на сега събраните структурни фондове в полза на новодошлите? Преди войната, през 2021 г., БВП на глава от населението в Украйна, най-бедната страна в Европа, беше 4800 долара, в сравнение с 11 600 долара в България, най-бедната членка на ЕС. Според изчисленията Украйна, чието БВП от началото на войната се е сринало с 40%, ще се нуждае от най-малко 20 милиарда евро годишно от структурни фондове на ЕС, които ще трябва да бъдат взети от джоба на сегашните бенефициенти, като Испания, която ще се превърне в нетен донор. А какво да кажем за неизбежната реформа на общата селскостопанска политика, до която ще доведе влизането на един от най-големите производители на зърнени култури в света?

През 2021 г. Украйна е изнесла 20 млн. тона жито, една трета от износа на ЕС. Имайки предвид напрежението, което се появи през тази година с полските или румънските производители, лесно можем да си представим утрешното напрежение с нашата Национална федерация на земеделските съюзи, с Франция, произвеждаща 35 млн. тона през 2023 г. На този етап не е даден нито един сериозен отговор на тези въпроси. В дните на Коледа ЕС обяви, че ще раздава подаръци. Но след празниците предстои изтрезняване, което ще е болезнено.

Източник: „Фигаро“