С течение на времето конфронтацията между президента и премиера ще става все по-явна. И това е повече от ясно, защото правителството ще трупа негативи, които неминуемо ще се лепят и по държавния глава, ако той не се разграничи навреме от управляващите.

Народното недоволство по адрес на харвардския премиер и министерския му съвет, съставен на 80 % от храненици на американските фондации у нас, ще расте. Отсега е видно, че въпреки всички заклинания за предстояща „генерална промяна на всичко“, виждаме как се прилага добре познатият клиентелистки модел от времето на ГЕРБ. Основните занимания на ръководената от „Продължаваме промяната“ коалиция е да маха неудобни на нея хора от важни позиция в държавата и да назначава на тяхно място свои приятели. Някой ще каже, че няма нищо по-естествено от това всяка нова власт да отстранява предишните хора, за да назначава свои. Да, естествено е. Обаче къде отидоха всички красиви приказки за това, че няма „наши“ и „ваши“ и че ще се назначават само доказани професионалисти? Точно така, в кошчето за боклук отидоха. Където по принцип отиват всички красиви приказки, които се говорят в предизборните кампании.

Като се абстрахираме от витиеватите тиради за „генералната промяна“ и се вгледаме по-детайлно в действията на правителството, ръководено от Кирил Петков, ще видим, че те по нищо не се различават от практиките на ГЕРБ. Например, в Закона за бюджета са вкарани разни преходни и заключителни разпоредби, с които се променят закони, намиращи се на светлинни години разстояние от бюджета. Друг пример – с възхита ни разказват как детските градини щели да станат безплатни и как това била невиждана социална мярка. Разбира се, че това не е никаква социална мярка, а пълна глупост. Всеки, който има малко дете, особено в София, ще ви каже, че проблемът изобщо не е в таксата за детската градина, която всъщност е нищожна. Проблемът е в липсата на детски градини. Той е от 30 години и то при прогресовно намаляващи новородени всяка година. И точно в тази посока трябва да действат управляващите – трябва да строят градини, а не да се хвалят, че са спестили 20 или 50 лева на месец на родителите.

Що се отнася пък до сферата на външната политика, там действията на премиера Петков се оказаха твърде далеч от професионалния или национално отговорен подход. Имам предвид най-вече отношенията ни със Северна Македония. Инфантилният ентусиазъм, с който Кирил Петков подходи към тази толкова сложна тема, вече го закопава. Докато новоизлюпеният дипломат се хвалеше колко прекрасно се разбирал с македонските колеги, те буквално започнаха да се подиграват с него. Президентът Пендаровски подхвърля на г-н Петков бучка захар, сравнявайки го с Нелсън Мандела, и едновременно с това се среща със сепаратистите от ОМО „Илинден“ и казва, че и дума не можа да става за вписването на българския народ като държавотворен в македонската конституция. Премиерът Ковачевски, другият „голям френд“ на Кирил Петков, уж му беше обещал съвместно честване на годишнината от рождението на Гоце Делчев, пък после се изниза по терлици чак в Брюксел, оставяйки доверчивия ни министър-председател да се чуди откъде му е дошло. Като капак председателят от македонска страна на съвместната историческа комисия каза, че най-добре ще е комисията да си почине за година-две. Тъй като само дни по-рано нашият премиер каза, че комисията щяла да заседава много по-интензивно, сега той отново се оказва в ролята на човек, който мига като мишка в трици. Изобщо за много кратко време г-н Петков нагледно демонстрира какво НЕ бива да правиш, ако искаш да постигнеш успехи в областта на външната политика. При положение че не ти, а именно „македонската влада“ е в ролята на просителя, не бива да тичаш като изоглавен до Скопие. Не е добре да обясняваш постоянно какви страхотни приятели са ти „македонските колеги“, когато всички виждат как новите ти „приятели“ буквално се подиграват с теб.

При тези очевидни гафове е напълно обяснимо защо президентът Радев иска да се разграничи колкото се може по-рано от премиера Петков. Факт е, че и Радев, и Петков са назначенци на Запада. Но най-вероятно са посочени от две различни лобита. И с просто око се вижда, че „Продължаваме промяната“ не е „президентската партия“, за каквато я нарочиха още с появата й. Но също така е вярно, че господата Петков и Василев никога нямаше да имат този електорален успех, ако Румен Радев не ги беше включил в първото си служебно правителство и не ги беше подпрял за изборите – очевидно по поръчка на американските си шефови. С времето обаче феновете на ПП ще намаляват, а критиците ще се увеличават. Президентът разбира това и ще направи всичко възможно, за да се освободи от този баласт, който с времето ще става все по-тежък. Skandalno.net

Петър Волгин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: