От няколко дни управляващите в Скопие са врътнали копчето на антибългарската истерия на максимум. Свидетели сме на вълна от българофобски ексцесии. Дори премиерът Зоран Заев, който се пишеше голям приятел на България и го играеше „доброто ченге“, започна да се изявява като яростен българофоб. Бясна надпревара върви между него и лидера на опозицията в антибългарските изказвания. Изглежда членовете на македонския политически елит наистина вярват, че с колкото по-груби квалификации и обиди наричат България и българите, с колкото повече лъжи си служат, толкова по-добре работят за каузата си. Но всъщност здраво са се объркали. Защото с манипулации и лъжи можеш да постигнеш само кратковременен успех.  Накрая всички разбират каква е истината и лъжецът се оттегля посрамен.

Ето пример за една класическа измислица на Скопие. Там постоянно повтарят, че България им посягала на „идентитетот“ и на „язикот“. Класическа лъжа. Никой в София няма никакви претенции към това как наричат самите себе си гражданите на РСМ и как назовават езика си. Ако искат, марсианци да се наричат и да кръстят езика си венериански. Нашата претенция е единствено в следното: Да бъдат така добри нашите братя да уточняват, че „езикот“, който говорят днес, е създаден през 1944 г., а преди тази дата си е бил класически български диалект. Същото важи и за „идентитетот“. Всички исторически извори сочат, че през последните стотина години българите, живеещи край Вардара, са били принуждавани, първо, от Кралство Сърбия, а после и от Югославия да се чувстват „македонци“. И, разбира се, когато в продължение на много десетилетия принуждаваш едно население да се чувства по определен начин, с времето то поддава на натиска. Това обаче не означава, че ние, пък и те, трябва да забравяме историята и да позволяваме тя да бъде изопачавана.

Доста неприятно впечатление прави и фактът, че някои европейски държави толкова яростно подкрепят историческите фалшификации, които Скопие фабрикува на килограм. В това отношение особено се отличава Германия. Имат в Берлин един министър по европейските въпроси, Михаел Рот се казва, който в последно време от сутрин до вечер и непрестанно обяснява колко лоша е България и какъв жертвен агнец е Македония. Според въпросния господин българската позиция застрашавала сигурността на Балканите и изобщо на целия Европейски съюз. Лишено от каквото и да било логика твърдение! Като цяло хер Рот се отнася към нас така, както са се отнасяли германските колонизатори с поданиците си в Африка в края на 19-и и началото на 20-и век. Явно си ни представя като хора, на които постоянно трябва да им се размахва пръст и да им се нарежда какво да правят. Крайно време е както този господин, така и останалите германски политици да се научат да уважават другите. Първо, да се научат да уважават историческата истина. И, второ, да уважават българската позиция.

Има един крайно нелогичен европейски призив, който понякога се отправя към България. Призовават ни да сме седнели на една маса с македонците и всяка страна да направила компромис, за да се стигнело до разбирателство. Компромиси, драги европейци, се правят, когато се водят търговски преговори. Но компромиси с историческата истина не бива да бъдат правени. Има историческа истина, която трябва да бъде уважавана. И когато някой преиначава историческите факти,  трябва да бъде категорично осъждан. Ако просто махнем с ръка, ако не обръщаме внимание на македонските манипулации, както ни съветват някои „капацитети“ от Брюксел, значи просто сме недостойни да бъдем продължители на делата на нашите свети исторически герои.

А може би не трябва да се сърдим толкова на разни чужденци, които постоянно ни обясняват, уж добронамерено, как не трябвало да обръщаме внимание на лъжите на Скопие. Но защо да се сърдим на чужденците, когато и у нас има едни интелектуалстващи платени люде, които пропагандират същата антибългарска теза? Има едни т.нар. „интелекуалци“, паразитиращи на американските НПО-хранилки, които подозрително бързо се активират всеки път, когато  трябва да се извърши поредното поругаване, че даже и покушение върху българската история. Едни и същи хора, зовящи се глобалисти и либерали, се подписват под патетични възвания, в които се отрича Баташкото клане и се обяснява, че всеки, който държи на историческата истина, е „анти-европеец“ и „комунист“. Според идеологията на тия т. нар. „интелектуалци“ човек е европеец само когато е готов да се откаже от миналото си. Това, разбира се, е глупост. И няма никакво значение дали авторите на подобни твърдения са зачислени на котлова храна към соросоидни фондации или просто са най-обикновени глупаци, които бръщолевят подобни безумия за да са „модерни“. Много е тъжно да гледаш хора, за които българската история е само ненужно бреме, което трябва да бъде изхвърлено час по-скоро,  за да се доберат те колкото се може по-бързо до „обетованата евроатлантическа земя“ със съответните индивидуални облаги и награди за продажничество. Skandalno.net

Автор: Петър Волгин, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: