Еманюел Тод, историк, антрополог, демограф, социолог и политически анализатор, е част от една изчезваща порода: един от малцината останали екземпляри на френската интелигенция от старата школа, наследник на такива личности като Бродел, Сартр, Дельоз и Фуко, които очароваха едно след друго младите поколения от Запад и от Изток по времето на Студената война.

Първата новина във връзка с най-новата му книга „La défaite de l”Occident“ („Поражението на Запада“) е малкото чудо от това, че въобще стана възможно самото ѝ публикуване миналата седмица във Франция, на територията на НАТО: книга – ръчна граната, от независим голям ум, базирана на факти и проверени данни, взривяваща цялото здание на русофобията, което лицемерните западни пропагандни лаборатории и медии изградиха около „агресията“ на „цар“ Путин.

Поне няколко от строго контролираните от глобалистката олигархия големи медии във Франция този път просто не можаха да игнорират Тод по няколко причини. Най-вече, защото той е първият западен интелектуалец, който още през 1976 г. предсказа падането на СССР. Направи го в книгата си „La chute Finale“ („Окончателното падане“) въз основа на свое изследване върху данните за високата смъртност при съветските деца.

Друга ключова причина е книгата му от 2002 г. „Après l’Empire“ („След Империята“) – в която прогнозира упадъка на Американската Империя и падането ѝ. Тази своя книга той публикува няколко месеца преди операцията „Шок и ужас“ в Ирак.

Сега Тод, в определяната от него като последна книга (както казва той – „с тази книга затворих кръга“) мащабно и аргументирано предвижда поражението не само на САЩ, но и на целокупния Запад, като изследването му е фокусирано във и около войната в Украйна.

Предвид токсичната среда в страните от НАТО, където русофобията и кенсъл културата са издигнати до ниво на държавна идеология и всяко отклонение от тези „ценности“ е наказуемо, Тод много е внимавал да не посочи протичащия процес като победа на Русия в Украйна (въпреки че това е вложено във всичко, което той описва започвайки от няколко показателя на социалния мир и стигайки до цялостната стабилност на „системата Путин“, която е „продукт на историята на Русия и не е дело на един човек“).

Той се фокусира по-скоро на главните причини, които доведоха до залеза на Запада. Сред тях: краят на националните държави; деиндустриализацията (която обяснява невъзможността на всички страни от НАТО да произведат достатъчно количество оръжия и муниции за Украйна); тоталният отказ на Запада от християнската религия и в частност протестантизма; острото увеличаване на смъртността в САЩ (много по-висока, отколкото в Русия), наред със самоубийствата, убийствата и детската смъртност; и господството на имперския нихилизъм, изразяващ се в обсесията за вечни войни.

Сривът на протестантството

Тод методично анализира, поотделно, Русия, Украйна, Източна Европа, Германия, Великобритания, Скандинавия и накрая – Империята САЩ. Нека се фокусираме върху 12-те най-важни пункта от забележителния му анализ:

1. В началото на Специалната военна операция (СВО) през февруари 2022 г. общият БВП на Русия и Беларус представляваше едва 3,3% от общия БВП на Запада (тоест – всички страни, членки на НАТО плюс Япония и Южна Корея). Тод е изумен как тези 3,3% се оказаха способни да произведат повече оръжия от целия Западен лагер… и не само печелят войната, а правят на парчета наложената ни представа за „неолиберална политическа икономика“. Оказва се, че данните за икономиките на западните държави са напълно фалшиви и по никакъв начин не отразяват реалното състояние и БВП на страните.
2. „Идеологическата самота в света“ и „идеологическият нарцисизъм“ на Запада – неспособен да разбере, например, как „целият мюсюлмански свят възприема Русия като партньор и приятел и не я счита за съперник“.
3. Тод избягва понятието „вебериански държави“, което напомня за прекрасната съвместимост между вижданията на Путин и американския специалист по реалполитика Джон Миършаймър. Принудени да оцеляват в среда, в която значение имат единствено властовите отношения, държавите сега действат като „Хобсови обекти“. И така стигаме до руската представа за национална държава, фокусирана върху „суверенитета“ – способността на държавата самостоятелно да определя своята вътрешна и външна политика, без каквато и да е външна намеса.
4. Разрушаването на Запад, стъпка по стъпка, на културата на Белия англосаксонец-протестант, което доведе „след 1960-те“ до „лишена от център и проект империя, по същество представляваща военен организъм, управляван от група без култура (в антропологичен смисъл)“. Това е начинът, по който Тод дефинира неолибералите-глобалисти.
5. САЩ като пост-имперска структура: просто обвивка на военна машина, лишена от управлението на културен интелект, което води до „подчертана военна експанзивност докато масирано се свива индустриалната база“. Тод подчертава, че „модерна война без индустрия е оксиморон“.
6. Демографският капан: Тод показва как вашингтонските стратези „забравят, че държава, чието население се радва на високи нива на образование и технологии, не губи военната си мощ, дори и населението й да намалява“. Тъкмо това е случаят на Русия в годините на Путин.
7. Тук стигаме до същността на аргумента на Тод: неговата поствеберианска реинтерпретация на „Протестантската етика и духът на капитализма“, публикувана преди малко повече от столетие, през 1904/1905 година: „Ако протестантизмът беше матрицата за възхода на Запада, неговата смърт днес е причина за разпадането и поражението му.“

Тод ясно дефинира как английската „Славна революция“ от 1688 г., американската Декларация за независимостта от 1776 г. и Френската революция от 1789 г. са били истинските стълбове на либералния Запад. Следователно, „Западът“ като разширено понятие не е исторически „либерален“, защото е създал също така и „италианския фашизъм, германския нацизъм и японския милитаризъм“.

Накратко, Тод разглежда как протестантизмът налага всеобща грамотност на населението, което е под негов контрол, „защото всички верни трябва да имат директен достъп до Светото писание. Грамотното население е способно на икономическо и технологично развитие. Протестантската религия моделира, по съвпадение, превъзхождаща, ефективна работна ръка.“ И в този смисъл Германия попада „в сърцето на Западния прогрес“, макар индустриалната революция да се случва в Англия.

Ключовата формулировка на Тод е неоспорима: „Решаващият фактор за възхода на Запада е пристрастието на протестантизма към ограмотяването.“

Освен това протестантизмът, подчертава Тод, попада два пъти в сърцето на западната история: веднъж чрез образованието и икономическия стремеж – страхът от проклятие и нуждата от усещане за богоизбраност пораждат трудова етика и силен колективен морал, и втори път – чрез идеята, че хората не са равни (да си спомним „Бремето на белия човек“).

Няма начин колапсът на протестантизма да не унищожи трудовата етика в полза на всеобщата алчност – тоест неолиберализма.

Трансджендърството и култът към фалшивото

1. Острата критика на Тод към духа на 1968 г. заслужава цяла отделна книга. Той говори за „една от най-големите илюзии на 1960-те години – между англо-американската сексуална революция и май 68 г. във Франция“; „идеята, че индивидът ще бъде далеч по-добре, ако бъде освободен от колективното“. Това доведе до неизбежен провал: „Сега, когато сме свободни, масово, от метафизични вярвания – фундаментални и производни – комунисти, социалисти или националисти, ние преживяваме опита на пустотата.“ И по този начин станахме „множество от миметични лилипути, които не се осмеляват да мислят самостоятелно, но се показват способни на нетолерантност, подобно на вярващите от древността.“
2. Краткият анализ на Тод на дълбокия смисъл на трансджендърството напълно разбива Църквата на будността – от Ню Йорк до сферите на ЕС – и ще провокира серия от изблици на ярост. Той показва как трансджендърството е „един от флаговете на този нихилизъм, който сега определя Запада и който води до унищожаване не само на неща и хора, но и на реалността.“

Има и допълнителен аналитичен бонус: „Идеологията на трансджендърството казва, че мъжът може да стане жена, и жената може да стане мъж. Това е невярно твърдение и с това си качество е сродно на теоретичната същност на западния нихилизъм.“ Става още по-лошо, когато се говори за геополитическите последици. Тод установява закачлива ментална и социална връзка между този култ към фалшивото и нестабилното поведение на Хегемона в международните отношения. Пример: иранската ядрена сделка, сключена при Обама, се превръща в твърд режим на санкции при Тръмп. Тод: „Американската външна политика е, по свой начин, джендър флуидна.“

1. „Асистираното самоубийство“ на Европа. Тод ни напомня как Европа в началото беше френско-германска двойка. После, след финансовата криза от 2007/2008 г., тя се превърна в „патриархален брак, като Германия стана доминиращия съпруг, който вече не слуша спътника си“. ЕС изостави всякакво преструване, че защитава интересите на Европа – отрязвайки сам себе си от енергия и търговия с партньора си Русия и санкционирайки сам себе си. Тод идентифицира, вярно, че оста Париж-Берлин бе заменена от оста Лондон-Варшава-Киев: което беше „краят на Европа като автономен геополитически играч“. И това се случи само 20 години след общата опозиция на Франция-Германия против неоконсервативната война срещу Ирак.
2. Тод вярно дефинира НАТО, влизайки в „тяхното несъзнавано“: „Забелязваме, че неговият военен, идеологически и психологически механизъм не съществува, за да предпазва  Западна Европа, а за да я контролира.“
3. В тандем с няколко анализатори от Русия, Китай, Иран и сред независимите в Европа, Тод е сигурен, че американската обсесия – от 1990-те насам – да откъсне Германия от Русия, ще доведе до провал: „Рано или късно, те ще си сътрудничат, тъй като „тяхната икономическа специализираност ги определя като допълващи се“. Поражението в Украйна ще открие пътя, подобно на „гравитационна сила“, която реципрочно привлича Германия и Русия.

Преди това, и противно на абсолютно всички западни „анализатори“ от официалната НАТОстанска сфера, Тод смята, че Москва е подготвена да спечели срещу цялото НАТО, не само срещу Украйна, възползвайки се от възможността, посочена от Путин в началото на 2022 година. Тод залага на прозорец от 5 години, което означава край на играта до 2027 година. Поучително е сравнението с думите на министъра на отбраната Шойгу, записани през миналата година: СВО ще приключи до 2025 година.

Какъвто и да е крайният срок, в него се предвижда тотална победа на Русия, при която победителят диктува всички условия. Без преговори, без прекратяване на огъня, без замразяване на конфликта – каквито Хегемонът сега отчаяно върти.

Давос разиграва „Триумфът на Запада“, докато всъщност идва неговия залез

Голямата заслуга на Тод, толкова очевидна в книгата, е че използва историята и антропологията, за да изведе фалшивото съзнание на западното общество на кушетката. Така, съсредоточавайки се например върху изследването на много специфичните семейни структури в Европа, той успява да обясни реалността по начин, който напълно убягва на промитите мозъци на колективните западни маси, които се намират в условията на турбо-неолиберализъм.

Подразбира се, че основаната на реалността книга на Тод няма да стане хит сред елита на Давос. Това, което стана тази седмица в Давос, беше безкрайно проясняващо. Всичко е на показ.

От всичките обичайни заподозрени- токсичната ЕС-медуза фон дер Лайен, войнолюбецът на НАТО Столтенберг, Black Rock, JP Morgan и най-различни шефове, ръкостискащи се с тяхната киевска играчка с потната тениска – „Триумфът на Запада“ изпраща монолитно послание.

Войната е мир. Украйна не губи, а Русия не печели. Ако не си съгласен с нас – по който и да е въпрос – ще бъдеш цензуриран за „реч на омразата“. Ние искаме Новият световен ред да се пише пак от нас, независимо, че системата ни се провали и сме икономически по-слаби от Азия. Ние искаме да продължим да сме ви господари, независимо какво вие, низшите селяци от Азия, Африка, Латинска Америка и Русия, искате – и го искаме сега.

А ако плановете ни за господсто се провалят, предварително произведената от нас Болест „Х“ ще дойде да ви спипа.

Автор: Пепе Ескобар, бразилски геополитически анализатор

Източник: unz.com

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: