Точно преди две години тази събота, на 24 февруари 2022 г., Владимир Путин обяви началото – и описа целите – на специалната военна операция (СВО) в Украйна. Това беше неизбежното продължение на случилото се три дни преди това, на 21 февруари, когато Путин официално призна самопровъзгласилите се републики Донецк и Луганск за независими държави. Това се случи точно 8 години след Майдана през 2014 г. в Киев, предизвикал гражданската война в Донбас.

По време на това – изпълнено със смисъл – кратко време от само три дни, всички очакваха, че руските въоръжени сили ще се намесят военно, за да сложат край на масираните бомбардировки и обстрели, продължаващи от три седмици по фронтовата линия – което дори принуди Кремъл да евакуира донбаското население в риск в Русия.

Руското разузнаване имаше убедително доказателство, че подкрепяните от НАТО сили на Киев са били готови да извършат етническо прочистване на русоговорящия Донбас.

24 февруари 2022 г. беше денят, който промени завинаги геополитиката на 21 век по няколко сложни начина. Преди всичко тази дата бележи началото на жестока, всеобща конфронтация, „военнотехническа“, както я наричат руснаците, между Империята на хаоса, лъжите и грабежа с нейните лесно податливи васали от НАТОстан и Русия – с Украйна като бойно поле.

Едва ли има съмнение, че Путин е пресметнал, преди и по време на тези три съдбоносни дни, че решенията му ще отприщят неограничената ярост на колективния Запад – заедно с цунами от санкции.

Да, това е проблемът; всичко е въпрос на суверенитет. А една истинска суверенна власт просто не може да живее под постоянни заплахи.

Възможно е дори Путин да е искал Русия да бъде санкционирана до смърт. В края на краищата Русия е толкова естествено богата, че без сериозно предизвикателство от чужбина, изкушението да продължи да живее от наемите, рентите и износа на суровини, докато внася от чужбина стоки, които лесно може да произведе, е огромно.

„Изключителният“ Запад дълго време злорадстваше, че Русия е „бензиностанция с ядрени оръжия“. Това е смешно. Петролът и газът в Русия представляват приблизително 15% от нейния БВП, 30% от държавния й бюджет и 45% от износа.

Петролът и газът добавят сила към руската икономика – не пречат. Путин, разклащайки самодоволството на Русия, създаде бензиностанция, произвеждаща всичко необходимо, заедно с ненадминати ядрени и хиперзвукови оръжия. Подобри това.

Украйна „никога не е била по-малко от нация“

Ксавие Моро е френски политико-стратегически анализатор, който живее в Русия от 24 години. Завършил е престижната военна академия Saint-Cyr и притежава диплома от Сорбоната. Той води две предавания по RT France.

Последната му книга, Ukraine: Pourquoi La Russie a Gagné („Украйна: Защо Русия победи“), току-що излязла от печат, е основен наръчник за европейската публика относно реалностите на войната, а не онези инфантилни фантазии, измисляни в НАТОстан от моментни „експерти“ с нулев общ военен опит.

Моро изрича ясно това, което всеки безпристрастен, реал анализатор беше наясно от самото начало: унищожителното руско военно превъзходство, което накрая ще смаже не само Украйна, но и целият подкрепящ я Запад.

Въпросът е как ще бъде постигната тази крайна цел на руската СВО – „демилитаризация“ и „денацификация“ на Украйна, установена от Москва.

Това, което вече е ясно е, че „демилитаризацията“ на Украйна и НАТО е грандиозен успех, който никакви нови wunderwaffen – като F-16 – няма да могат да променят.

Моро прекрасно разбира, че 10 години след Майдана няма никаква украинска нация; „а също и че никога не е съществувала такава нация“. Това е една пъстра мешавица от народи с преобладаващ руски етнически елемент.

Нещо повече, тя е една – „гротескна“ – провалена държава още от обявяването на нейната независимост през 91 г. Моро пише няколко изключително забавни страници, разглеждайки корупционната гротеска в Украйна, при режим, който „е изградил идеологията си върху несъвместими понятия – опитващ се да обедини почитателите на Степан Бандера с тези на Лейди Гага“.

Нищо от горното, разбира се, не се съобщава от контролираните от олигарси европейски мейнстрийм медии.

Внимавайте за Дън Сяо Путин

Книгата предлага изключително полезен анализ на тези обезумели полски елити, които носят „тежка отговорност за стратегическата катастрофа, която очаква Вашингтон и Брюксел в Украйна“.

Поляците всъщност вярваха, че Русия ще се разпадне отвътре, заедно с цветна революция срещу Путин. Това едва ли се квалифицира като Бжежински на крак.

Моро показва как 2022 г. беше годината, когато НАТОстан, особено англосаксонците – исторически расистки русофоби – бяха самоубедени, че Русия ще се разпадне, защото е „бедна сила“.

Очевидно никой от тези светила не разбра как Путин укрепи руската икономика, както Дън Сяопин за китайската икономика. Това „самоопияняване“, както го квалифицира Моро, направи чудеса за Кремъл.

Вече е ясно дори за глухите, глупавите и слепите, че унищожаването на европейската икономика е масивна тактика, историческа победа за Хегемона – толкова, колкото и блицкригът срещу руската икономика беше пълен провал.

Всичко по-горе ни води до срещата на външните министри на Г-20 тази седмица в Рио. Това не беше точно пробив.

Руският външен министър Сергей Лавров даде да се разбере много ясно, че колективният Запад на Г-20 се опита с всички средства да „украинизира“ дневния ред – с по-малко от нулев успех. Те бяха числено превъзхождани и отблъснати от членовете на БРИКС и Глобалния юг.

На своята пресконференция Лавров не можеше да бъде по-категоричен относно перспективите на войната на колективния Запад срещу Русия. Това са акцентите:

Западните страни категорично не искат сериозен диалог за Украйна.

Нямаше сериозни предложения от САЩ за започване на контакти с Руската федерация за стратегическа стабилност; доверието не може да се възстанови сега, докато Русия е обявена за враг.

Нямаше контакти в кулоарите на Г-20 нито с Блинкън, нито с британския външен министър.

Руската федерация ще отговори на новите западни санкции с практически действия, които са свързани със самостоятелното развитие на руската икономика.

Ако Европа се опитва да възстанови връзките с Руската федерация, поставяйки я в зависимост от своите капризи, тогава такива контакти не са необходими.

С две думи – дипломатично: вие сте без значение и не ни интересува.

Това допълваше намесата на Лавров по време на срещата на върха, която отново определи ясен, благоприятен път към многополярност. Ето акцентите:

– Формирането на справедлив многополюсен световен ред без определен център и периферия става много по-интензивно през последните няколко години. Страните от Азия, Африка и Латинска Америка се превръщат във важни части от глобалната икономика. Нерядко те дават тона и динамиката.

– Много западни икономики, особено в Европа, всъщност са в застой на този фон. Тези статистики са от институции, контролирани от Запада – МВФ, Световната банка и ОИСР.

– Тези институции се превръщат в реликви от миналото. Западното господство вече се отразява на способността им да отговорят на изискванията на времето.

Междувременно днес е напълно очевидно, че настоящите проблеми на човечеството могат да бъдат решени само чрез съгласувани усилия и при надлежно отчитане на интересите на Глобалния Юг и като цяло на всички глобални икономически реалности.

– Институции като МВФ, Световната банка, ЕБВР и ЕИБ дават приоритет на военните и други нужди на Киев. Западът отдели над 250 милиарда долара, за да помогне на своя подчинен, като по този начин създаде недостиг на финансиране в други части на света.

Украйна поема по-голямата част от средствата, принуждавайки Африка и други региони на глобалния юг да бъдат ограничени.

– Държави, които са се дискредитирали чрез използване на незаконни действия, вариращи от едностранни санкции и изземване на суверенни активи и частна собственост до блокади, ембарго и дискриминация срещу икономически оператори въз основа на националност, за да уреждат сметки с техните геополитически опоненти, не могат да се считат за гаранти на финансова стабилност.

– Без съмнение са необходими нови институции, които се фокусират върху консенсуса и взаимната изгода, за да се демократизира глобалната система за икономическо управление. Днес виждаме положителна динамика за укрепване на различни съюзи, включително БРИКС, ШОС, АСЕАН, Африканския съюз, ЛАС, СЕЛАК и ЕАИС.

Тази година Русия председателства БРИКС, към който се присъединиха няколко нови членове. Ще направим всичко възможно да засилим потенциала на това сдружение и връзките му с Г-20.

Като се има предвид, че 6 от 15 членове на Съвета за сигурност на ООН представляват западния блок, ние ще подкрепим разширяването на този орган единствено чрез присъединяването на страни от Азия, Африка и Латинска Америка.

Наречете го реалното състояние на нещата, геополитически, две години след началото на СВО.

Автор: Пепе Ескобар, бразилски геополитически анализатор

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: