Какво ли е да си единственият от общо двама жители на село, а другият да е старата ти майка? Случаят, макар и куриозен, никак не е за радост. Героите в приказно-страшния сюжет са 84-годишната Мария Илчевска и синът Никола. Никой друг няма да ви посрещне в смолянското село Върбово, закътано в баир на 3-4 км. край Широка лъка. Стари родопски къщи са накацали по стръмнината. Природата е великолепна, но стъмни ли се – не се чува глъч ни на хора, ни на добитък.

През 1975 г. жителите са били 750. Едно десетилетие по-късно училището хлопва врати, а по-нататък нещата остават на доизживяване. Населението се пръсва в посока Пловдив, Девин, Смолян. Земеделската земя е върната на собствениците, но мераклии да се занимават с нея няма.

Въпреки зловещата тишина двамата обитатели не се чувстват забравени от Бога. Веднъж седмично идва снабдител, изпратен от кметството на Широка лъка, който им кара хляб и най-необходимото за домакинството. Баба Мария благославя кмета на Широка лъка Васил Седянков, който е в основата на решението да им карат продукти на място.

По подобен начин оцеляват и последните жители на селцата Кукувица, Заевици, Гела и Стикъл.

Може селото да е с двама души, но си има действаща църква. Никола, който е работил като учител, но заради увреден слух е пенсионер по болест, поддържа местният храм „Св. Георги“. В него стенописите са напълно автентични от възрожденско време. Първата копка на храма е от 1871 г. През следващата година е изографисана, а през 1873 г. е осветена от Пловдивския митрополит Панарет. Досега не е правена никаква реставрация. Църквата била затворена през 1953 г., но с идването си, да е край старата си майка, Никола решава да я възроди. В околностите на село Върбово има съхранени още няколко параклиси на светии.

„Постоянно идват туристи да отварям да видят църквата. Чудят се как живеем тук, но не се оплаквам. Майка ми също е с малка пенсия. Брат ми ни помага за дърва за зимата. И свързваме двата края. Скучно е, но човек свиква на всичко. Имаме телевизор, телефон, ток, вода, комуникации“, реди Никола. Той е баща на три деца – всички са устроени добре. Дъщерите са в Пловдив и София, а синът е в Швейцария.

Никола и баба Мария са наясно, че след тях Върбово си отива. Благодарни са, че Господ ги пази в едно от райските си кътчета.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: