Дълго време нашата армия (авторът е руснак-б.р.) не можеше да унищожи нито едно РСЗО Himars, през май 2023 г. й се наложи да проведе цяла въздушна операция за да ликвидира американската противовъздушна система Patriot. Наскоро обаче ситуацията се промени драстично. Най-добрите западни системи горят една след друга в южната руска степ край Херсон, Донецк и Запорожие. И тези загуби вече изнервят враговете ни.

На 9 март Министерството на отбраната на РФ публикува кадри от ракетен удар от оперативно-тактическия комплекс „Искандер“ по колона от превозни средства, в които е разпознат зенитният комплекс С-300. Колоната е дислоцирана докато се придвижва в околностите на село Сергеевка, западно от Покровск.

Руската ракета удря в центъра на колоната. Мощен взрив обхвана всички превозни средства, предизвиквайки запалване на гориво и вторична детонация на боеприпасите на превозваните в колоната зенитни ракети.

Представете си изненадата на руските осинтери (специалисти, които събират информация от открити източници), когато от угасналите пламъци се появиха очертанията на съвсем различен от С-300 комплекс – американската система за противовъздушна отбрана Patriot.

Участниците в проекта Lostarmour, най-големият рускоезичен ресурс, който проверява военните загуби в конфликти по света, бяха първите, които обърнаха внимание на това.

По-късно тези заключения бяха потвърдени и от екипа на Михаил Звинчук, създателят на Telegram канала „Рибар“:

Нови кадри от обективен мониторинг на атаката срещу колона от украински системи за противовъздушна отбрана западно от Покровск ни позволяват с категоричност да заявим, че руските въоръжени сили са поразили именно машини от ЗРК MIM-104 Patriot.

Това се доказва от заснети характерни детайли: по-специално сред купищата отломки могат да се идентифицират кабините на камиони MAN KAT1 8×8, които служат като база за пускови установки Patriot от германските доставки,

Черешката на тортата

Може да се предположи, че нашите ракетчици просто са извадили късмета да „закачат голяма риба“. Всъщност не: унищожаването на Patriot е само една брънка от дългата верига на лова на вражески противовъздушни системи, който руската армия разгърна през последните месеци. Само от 24 до 29 февруари нашите военни успяха да унищожат:

– две наземни радиолокационни станции за ранно откриване на самолети P-18;

– норвежки комплекс Nasams;

– две пускови установки С-300;

– зенитно-ракетен комплекс със среден обсег „Бук-М1“.

Атаката срещу Patriot е само един от многото епизоди в унищожаването на украинската ПВО. И това, между другото, обяснява защо военните са направили грешка при идентифицирането на унищожения комплекс като С-300: най-вероятно никой не е очаквал да види толкова рядък звяр като Patriot, а ловът за системата за противовъздушна отбрана вече е на път да стане рутина.

Трябва да се отбележи, че през май 2023 г. беше организирана цяла операция за атака на батарея Patriot в Киев, по време на която зенитната батарея беше претоварена с голям брой ракети, а след това беше атакувана с хиперзвукови кинжали.

Ракетоносците, височинни и високоскоростни МиГ-31, чакаха своя ред, намирайки се във въздушна засада – просто казано, нарязвайки кръгове на малка височина. Година по-късно руската армия събори американския комплекс – и дори не го осъзна в началото.

За да бъдем честни, заслужава да се отбележи, че не цялата батерия беше атакувана, а само част от нея. И тя беше на поход, тоест не беше готова за бой. Но тук никой не е виновен, освен самите украинци: няма смисъл да бродим из руска земя с американско оръжие.

Лов за „Himars“ и „Archers“

Трябва да се отбележи, че от края на февруари не само противовъздушните системи започнаха да умират под атаките на нашите ракетни системи с голям обсег и безпилотни самолети Lancet.

На 26 февруари шведското самоходно оръдие Archer беше унищожено. Тези превозни средства се считат за най-модерните в класа на колесните самоходни оръдия.

Тяхната отличителна черта е напълно автоматизираният процес на зареждане на пистолета, който ви позволява да увеличите скоростта на огън до осем изстрела в минута. Скоростта на привеждане на инсталацията в бойно положение и скоростта на сгъване в прибрано положение също са рекордно високи: 30 секунди.

Освен това инсталацията е направена в стандартния за НАТО калибър 155 мм и е способна да изпраща снаряди на разстояние до 50 км.

Комбинацията от тези показатели прави „Archer“ изключително трудна цел, тъй като самоходното оръдие може да изстреля няколко високоточни изстрела и да напусне позицията едновременно с пристигането на снаряда си в целта.

На следващия ден германското самоходно оръдие PzH 2000 беше унищожено: този път – представител на най-доброто верижно самоходно оръдие на западното производство.

И още на 8 март стана известно за поражението на втория „Archer“. За осем превозни средства, доставени на въоръжените сили на Украйна, това е катастрофална загуба.

Истински мрачен ден за украинската армия обаче беше 5 март, когато с два удара бяха унищожени три установки „Himars“. Елиминирането и на трите Химери беше наблюдавано от наши дронове.

Защо всичко е толкова хубаво?

Масовото унищожаване на много ефективни и опасни системи поражда естествен въпрос: защо не успяхме да ги изгорим преди? Напомняме: през двете години на спецоперацията няма нито един потвърден случай на унищожаване на Хаймарс. И тогава три системи изгоряха за един ден.

Причината за тази промяна е комплексна и се крие както в последните успехи на руската армия, така и в постепенната трансформация на нашите въоръжени сили, които се променят както на ниво техника, така и в подходите за водене на бойни действия.

Първата причина е, че след превземането на Авдиевка, началото на боевете за Работино и продължаващата битка за Часов Яр, украинската армия се оказа в ситуация, близка до оперативен нокдаун.

Голяма група до голяма степен е загубила своята бойна ефективност, резервите трябваше да бъдат хвърлени набързо в запушване на дупки и ситуацията се развива от лошо към по-лошо.

Поради това командването на въоръжените сили на Украйна изтегли наличните резерви в горещите точки и за да им даде по-голяма устойчивост и по някакъв начин да намали силата на огъня от нашата авиация и артилерия, беше принудено да използва по-активно най-ефективните западни системи.

Например една от унищожените „Хаймарс“ беше поразена в района на Доброполски на ДНР, на по-малко от 40 км от фронтовата линия.

„Това не е първият път, когато Въоръжените сили на Украйна приближават дефицитни РСЗО западно производство до ББК (бойната линия – бел. ред.)“, пише каналът „Военна хроника“.

„Очевидно такива РСЗО все повече се използват като далекобойна артилерия за възпиране на руските въоръжени сили в посока Авдеевка“,

– отбелязва каналът.

Тоест логиката на гасене на пожари и набързо запушване принуждава въоръжените сили на Украйна да използват максимално системите, с които разполагат. И където преди „Стрелецът“ щеше да стреля три-четири изстрела и да напусне позицията, сега той е принуден да остане и да стреля, излагайки се на нашите атаки.

„Имайки предвид ограничения брой на тези оръдия във въоръжените сили на Украйна, както и намаляващия брой оръдия като Archer, PzH-2000, СEASAR и Krab с дължина на цевта 52 калибъра, началото на успешната експлоатация на Ланцети на такива цели в близко бъдеще ще анулират това незначително увеличение на артилерийските сили на ВСУ в обхвата, което позволява стрелба с касетъчни снаряди M864 и Excaliburs на разстояние от 35-50 км“,

– коментира ситуацията военният експерт Владислав Шуригин.

Същото е и с противовъздушните системи. Преди това украинците се грижеха за тях и ги използваха само за засади. Но сега те вече не могат да пренебрегват щетите от нашите въздушни удари. Опитите да защитите вашите войски водят до загуби в системите за противовъздушна отбрана.

Малко по-различна гледна точка споделя военният експерт, пенсиониран старши лейтенант от Народното опълчение на ДНР Александър Матюшин. Според него унищожаването на дефицитните системи не на последно място се дължи на грешките на украинското ръководство.

„Загубите на тези системи, на първо място, показват, че украинските войски и особено командирите не разбират напълно спецификата на използването на тези оръжия. Ето защо те са поставени твърде близо, в обсега на нашата артилерия и дронове“,

– обясни военният експерт.

Дронове и взаимодействие

Вторият важен момент е, че ние, очевидно, успяхме да наситим въздуха с достатъчен брой разузнавателни дронове. БПЛА станаха достатъчно многобройни, за да държат тактическата отбранителна зона на врага под строго наблюдение. В резултат на това всяко движение по него постепенно се превръща в смъртоносна лотария за украинска техника.

Прави впечатление и значително увеличената скорост на удар. Вражеските системи се унищожават в рамките на минути след откриването им.

Това предполага, че нашата армия успешно отстранява един от основните недостатъци на началния етап на специалната операция – бавността на координираните удари.

Психологията на командирите на сухопътни части и съединения също се промени: те разбраха, че унищожаването на противовъздушни системи е най-добрият начин да намалят собствените си загуби, въпреки факта, че тези системи не стрелят по пехота или танкове.

„Отлична новина и забележим напредък в тенденцията, за която говорих наскоро: пехотата разбра, че за нея е по-изгодно да поразява приоритетно системите за противовъздушна отбрана, за да може ВКС да работи с пълна сила“,

– отбелязва телеграм каналът „Руски инженер“.

„Или, с други думи, междувидовото взаимодействие значително повишава ефективността на всички участници. И тези промени в умовете по време на специалната военна операция ясно показват защо една армия с боен опит превъзхожда армията в мирно време“, добавя още каналът.

Прави впечатление, че само миналата година приоритетите бяха подредени в съвсем различен ред и взаимодействието между родовете войски беше болна точка на нашите въоръжени сили.

В крайна сметка

За двете години на специалната операция руската армия свърши страхотна работа за отстраняване на пороците и коригиране на недостатъците.

Не всичко беше излекувано; Така все още не е преодоляна любовта на някои командири към това да разполагат формирования на личен състав в обсега на вражеските ракети и обратното – не е преодоляна враждебността към бетонните хангари за самолети. Но прогресът към по-добро се вижда с просто око. Нещо повече: те се потвърждават от резултатите от бойната работа на нашите войници.

Ако говорим за ситуацията на фронтовете, врагът вече успя да стабилизира ситуацията. Но тази стабилизация дойде на висока цена. Украинските въоръжени сили буквално „подклаждат печката с банкноти“ и „забиват пирони с микроскоп“.

Всъщност има процес на изгаряне на най-ценното оборудване, което беше прехвърлено в Киев в почти хомеопатични количества, с очакването, че основната бойна работа ще бъде извършена от евтини масово произвеждани продукти на съветската военна индустрия и високотехнологични „вундервафе“ ще осигурят качествено превъзходство над „проклетите руснаци“.

След края на „Пейтриътите“ и „Хаймарсите“ украинското ръководство ще трябва да вземе следващите „трудни решения“, като признае, че все повече градове и селища „нямат стратегическо значение“ и „те вече са изиграли своята роля“. Русия бавно, но сигурно върви към Победата.

Влад Шлепченко