Когато Владимир Путин поиска Съединените щати да изключат Украйна като бъдещ член на НАТО, Съединените щати лукаво отговориха: НАТО има политика на отворени врати. Всяка нация, включително украинската, може да кандидатства за членство и да бъде приета. Ние няма да променим това.

В Букурещката декларация от 2008 година НАТО постави Украйна и Грузия, която е във възможно най-източната точка на Кавказ, на пътя за членство в НАТО и им обеща закрилата на член 5 на договора, според който атака към която и да е страна – член на НАТО, е атака срещу всички.

След като не успя да получи задоволителен отговор на искането си, Путин нахлу и реши въпроса. Нито Украйна, нито Грузия ще станат членки на НАТО. Русия твърдо реши, че ще тръгне на война, за да не позволи това да се случи. И го направи този четвъртък.

Путин направи точно това, което ни предупреди, че ще направи.

Незвисимо какъв е образът на руския президент, толкова разпалено дискутиран тези дни в САЩ, той потвърди своята надеждност. Когато Путин предупреди, че ще направи нещо, той го прави.

В дните на днешната Руско-Украинска война, може би най-лошата война от 1945-а насам, трябва да си отговорим на два въпроса: Как стигнахме дотук? И накъде отиваме?

Как стигнахме до едно място, в което Русия – убедена, че гърбът й е опрян до стената от Съединените щати, които придвижиха НАТО досами нейните граници – стигна до там, че да избере война с Украйна, вместо да приеме участта и бъдещето, което Западът й е отредил?

Нека имаме предвид: между 1989-а и 1991-а Михаил Горбачов остави Берлинската стена да падне, Германия да се обедини, а всички народи от Източна Европа да се освободят.

Сривайки Съветската империя, Горбачов остави Съветският съюз да се разпадне на 15 независими държави.  Комунизмът беше оставен да приключи като управляваща идеология в Русия – страната, в която ленинизмът и болшевизмът първо се зародиха в 1917 година.

Горбачов прекрати Студената война в Европа, туширайки всички потенциални възражения от страна на Москва за историческата деконструкция на Червената империя. Всичко се случи по напълно мирен и безкръвен път, защото се случи по волята на Русия. Само да припомня, че половината републики не искаха да излизат от СССР, не желаеха той да се разпада.

Путин, бивш полковник от КГБ, дойде на власт през 1999 – след катастрофалното десетгодишно управление на Борис Елцин, който доведе Русия до дъното.

В тази година – 1999 – Путин гледаше как Америка извърши 78-дневна бомбардировка над Сърбия, балкански народ, който исторически е бил протекторат на Майка Русия.

Същата година три бивши страни-членки на Варшавския договор – Чехия, Унгария и Полша – бяха приети в НАТО.

Въпросът беше правилно зададен: Каква беше целта на това приемане. От кого ще пазят тези страни Съединените щати и НАТО?

На въпроса изглежда беше отговорено изчерпателно през 2004 година, когато Словения, Словакия, Литва, Латвия и Естония, Румъния и България бяха приети в НАТО, сбор от страни, включващ три бивши републики на СССР, както и още три страни от Варшавския договор.

След това, в 2008 г. дойде Букурещката декларация, която вкара Украйна и Грузия в коловоза, водещ до приемане в НАТО, и двете граничещи с Русия. Грузия, в същата година, нападна отцепилата се от нея провинция Южна Осетия, където руските воойски имаха мироопазваща роля, убивайки известен брой от тях.

Това предизвика контраудар от Путин през Рокския тунел в Северна Осетия. Той освободи Южна Осетия и нахлу в Грузия чак до град Гори – родното място на Сталин. Джордж У. Буш, който се пъчеше как „ще спре тиранията в нашия свят“, не направи нищо. След като бързо окупираха част от Грузия, руснаците така бързо и си тръгнаха, но оставиха свои войски да защитават Южна Осетия.

Властите в Съединените щати обявиха, че това е руска военна агресия, но разследване на Европейския съюз обвини грузинския президент Михаил Саакашвили за започването на войната. Други разследвания пък доказаха, че Саакашвили е бил сериозно финансиран от ЦРУ.

През 2014 година демократично избраният про-руски президент на Украйна Виктор Янукович беше свален от власт в Киев и заменен от про-западен режим. Пак една дузина разследвания доказаха, че киевския Майдан е бил грижливо подготвен и финансиран от ЦРУ и други негови присъдружни организации. За да не загуби Севастопол, историческата и единствена морска база на Русия в Черно море, Путин завзе полуострова и обяви Крим за руска територия. Не че не е, но… международното право…

Да припомним, че Теди Рузвелт открадна Панама от Колумбия със също толкова минимални угризения.

Което ни води до днешния ден. Каквото и да мислим за Путин, той не е Сталин. Той не е убил милиони, нито е създал архипелаг Гулаг. Нито пък е „ирационален“, както твърдят някои експерти. Той не иска война с нас, която би била повече от унищожителна и за двете страни.

Путин е руски националист, демократ, патриот, традиционалист, но също хладен и безкомпромисен реалист, стремящ се да запази и възроди Русия като великата и уважавана сила, каквато някога беше и каквато той вярва, че отново може да бъде. Но тя не може да стане такава, ако експанзията на НАТО към границите на Русия не спре или ако нейната посестрима Украйна стане част от военен съюз, чието най-голямо постижение е спечелването на Студената война срещу страната, на която Путин е служил през целия си живот.

Президентът Джо Байдън обещава почти ежечасно, че „ние няма да воюваме в Украйна“. Значи Украйна не му е чак толкова скъпа. Защо тогава не спре членството й в НАТО. Ако го направи – това значи траен мир с Русия. Самият Байдън е казвал, че американците, заради собственото си оцеляване, не трябва никога да тръгват на война с Русия?

Авторът: Патрик Дж. Бюканън е автор на „Nixon’s White House Wars: The Battles That Made and Broke a President and Divided America Forever”.  Той е и редактор-основател на American Conservative.

 

Източник: Putin Warned Us – The American Conservative

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: