Всички войни до днешната глобална война, замаскирана като „пандемия“ от някакъв митичен коронавирус, бяха социална катастрофа. Днес социалната катастрофа се превръща във война. Преди великите сили се стремяха да представят гражданските войни като световни такива. Но сега световната война ще се проведе като гражданска война. А къде е гражданската война? Тя ще започне малко по-късно, когато нивото на разорение, което ще стигнат страните по света, ще бъде окончателно осъзнато. И то не толкова от народните маси, колкото от дребната им буржоазия, която попадна под ножа във война без война. Задачата на тези елити, които ще спечелят от катастрофата, ще бъде да удържат войната в рамките на „студена“. Тоест, да я водят в политическото пространство, в семантиката, във виртуалната и допълнената реалности. Но задаващата се нова световна война под формата на народни бунтове и антитерористични операции ще бъде просто прикритие на борбата в съвършено различни пространства. Да ги изброим: Преди всичко това е юридическото пространство. Опитът с коронавируса показа, че всички конституционни гаранции на гражданите, а следователно и всички закони, опиращи се на тези гаранции, не струват и хартията, на която са напечатани. Същото се отнася и за международното право, и за националните закони. От една страна това означава, че елитите се канят вече да управляват, опирайки се на грубата сила, тоест нас ни заплашва информационен фашизъм, медицински фашизъм, или даже обикновен фашизъм. От друга страна, силата като единствен инструмент на властта е недълговечна. Рано или късно „законът на джунглата“ ще се смени с една или друга форма на законност. И “Новият закон“ ще определи победителите и загубилите в днешната псевдо-пандемична, но глобалната гражданска война – четвъртата поред в историята след първата, втората и студената.

Ето че поредната световна война е при нас. Вече Четвърта. Ще кажете, че не вярвате в това. „Къде са взривовете, свистенето на падащите бомби? Къде е грохотът на канонадата? Къде е кръвта на загиналия другар върху бойната ми униформа? Къде са нападенията с крилати ракети над нашите градове? Къде са епицентровете на ядрените взривове и зоните на радиоактивно заразяване?“ – ще възкликне всеки читател. Няма ги. Поне засега. Но главното във всяка война е да се съкруши страната – жертва на агресия или даже цяла група страни. Без значение с какви методи и начини. От опита на недалечната история ни е известно, че за една хубава световна война съвсем не е задължително да преминавате „границата на реката“ с милионни маси танкови и механизирани части, сривайки в предутринния мрак спящите летища. Не се налага да натискаме „червеното копче“, за да изстреляме в небето стотици балистични „Minuteman” и “Trident” с ядрени бойни глави. От една такава ядрено-ракетна схватка победител няма да има и организаторите на днешната Четвърта световна война добре разбират това.

Каква война се разразява в момента?

Войната като социален институт изпълнява няколко функции: отхвърля на нежизнеспособните общности, преразпределя активите, разпалва пасионарността (масовата готовност за саможертва, по Л. Гумильов – б.пр.), привежда в действие „социалните лифтове“, води до „първично опростяване“ на управлението и т.н. Може би обаче е по-правилно да се говори за тези функции в минало време – някога войната изпълняваше тези функции.

С банкрутирането на преоценените интернет компании (балона на доткомите), с падането на кулите-близнаци на 11 септември в същата тази 2001 година, се диагностицира общата криза на глобалния западен световен ред. В 2008 системната криза на Запада получи икономическо измерение, в 2013-14 – военно, доколкото „политиката на санкциите“ се явява форма на икономическа блокада, тоест инструмент на „войната на Атина“ („Война на Атина“ е термин на автора, означаващ геоикономическо стълкновение на политико-икономически стратегии чрез: доминирането в технологическите системи, промени в международните правила и международните технически регламенти, контрол над финансовите и информационни системи, международните транспортни коридори. Това е война за мозъците и за качественото население. Това е умение да се използват миграционните процеси и оранжевите революции за дестабилизиране на ситуацията в лагера на противника. –  б.пр.).

Третата световна война (Студената) вече стихна

Между 2008-2013 година Джереми Рифкин формулира идеологема за преодоляване на кризата чрез преход към нов технологичен ред и изграждане на новото трансиндустриално общество, което ще онаследи днешното постиндустриално.

Общите щрихи на този ред бяха определени на чернова през есента на 2014 г.:

• Производствена икономика вместо икономика на потреблението;

 

• Постглобално устройство на света;

 

• Автоматизирани производства и господство на изкуствения интелект в промишлеността;

 

• Адитивни технологии;

 

• Затворени производствени цикли, ефективно природоползване, вместо опазване на природата;

 

• Нови формати на управление – семантично, онтологично и т.н.;

 

• Цифрова икономика, тоест тотален контрол на държавните структури върху всички финансови и търговски транзакции.

Изграждането на трансиндустриално общество предполага решаване на редица технически проблеми, създаване на нови и разрушаване на стари социални институции, преразпределение на активите в полза на производството и организацията на създаващия се технологичен ред, промяна на баланса на силите между страните и военните блокове.

Подобни задачи винаги са се решавали чрез война.

Първата световна война отблеляза прехода от века на парата и електричеството към века на авиацията и двигателите с вътрешно горене. Тя приведе към разпад Османската империя и Австро-Унгария, доведе до деградацията на Франция и Германия. Великобритания загуби цивилизационното си световно лидерство, което й беше присвоено от Съединените американски щати. Русия излезе от тази война след революция, която се оказа спасителна за нея, защото й позволи да избегне участта на останалите победени империи. От друга страна съветска Русия не взе върху си греховете на победителите в ПСВ и, макар и с териториални загуби, запази империята си.

Втората световна война пък от една страна стана опит (с негодни средства) да се „преиграе“ Първата, а от друга – преход към века на атомната енергия, безотказната реактивна авиация и космоса. В хода на нещата окончателно беше ликвидиран „германският проект“, беше разрушена Японската империя, колониална Италия загуби придобивките си от предишната война, великата някога сила Великобритания загуби политическата си самостоятелност и се превърна в сателит на САЩ. Америка засили световното си лидерство и създаде неоимперия – глобална организация от нов тип, основана на принципа на логистиката, финансите и владеенето на океаните. И завърши войната като единствена държава-притежател на ядрено оръжие.

Но глобална организация от нов тип – на основата на марксистката онтология и комунистическата идеология – създаде и Съветският съюз. И започна противопоставянето на двете свръхдържави и империи. Което доведе до Третата световна война, която мнозина наричат „Студена“.

Доколкото и двата противника притежваха ядрени, а от 50-те години и термоядрени оръжия, Третата световна война от самото начало се проектираше като глобална ядрена. Следва да се има предвид, че в този потенциален конфликт САЩ от самото начало и до края имаха преимущество: пълен паритет между САЩ и СССР изобщо не беше достигнат, а относителен паритет настъпи едва в края на 70-те години. Дотогава стратегическата ситуация изглеждаше по този начин: СССР можеше напълно да унищожи европейските съюзници на САЩ, докато Съединените щати можеха напълно да унищожат Съветския съюз и да оживеят, но на цената на крайно неприемливи загуби.

Поводи за реална ракетно-ядрена война имаше достатъчно, но рисковете от нея се възприемаха и от двете страни като недопустими. В началото на 80-те година Карл Сейгън и Никита Мойсеев се отнесоха творчески към създалата се военно-политическа ситуация и разработиха концепцията за „ядрената зима“ – тотална климатична катастрофа, която би настъпила при глобалната ядрена война.

Теорията за „ядрената зима“ беше абсолютно хипотетична – можеше да бъден доказана или опровергана, само ако се организира такава война. Но изглеждаше достатъчно убедителна, за да приемат световните ръководители най-сетне отдавна замисления от кукловодите план – Третата световна война да е студена. Това беше блокадна война, непредполагаща стълкновения на основните сили на главните противници СССР и САЩ. Разбира се, по степента на пасионарност на страните, се разразяваха локални конфликти по целия свят. Разбира се, тези конфликти леко променяха равновесието на на силите, но съдържанието на студената война се състоеше не от престрелките във Виетнам, Ангола или Афганистан, а от борбата между съветската геополитика с американската геоикономика.  И протече сред поредица от блокади и контраблокади.

Студената война разглоби СССР, социалистическото общество и световния „ляв проект“. И доведе до 5-ят технологичен ред: глобализация, икономика на потреблението, икономика на услугите. Под неоспоримото военно-политическо, икономическо и културно лидерство и похлупак на Съединените Американски Щати.

Така Третата световна война реши задачата за смяната на технологичния ред и преразпредлението на активите между старите и новите центрове на световната сила. Конфликтът на Великите сили се разрази по цялата планета, но въпреки това познатият ни тип война не се състоя. Имаше противостоене с нисък интензитет, задушаваща блокада на Запада срещу социалистическия свят, информационна война и пропаганда, и на заден план на планетарната театрална сцена – локални сблъсъци в далечната периферия на света във вид на революции и войни, със стрелба, с бомбардировки, разрушени градове и трупове на хора.

Днес Войната е друга, но е Четвърта поред световна:

Днес тече битка за това кой ще оглави бъдещият трансиндустриален ред. Четвъртата световна война е глобална гражданска

Разпадът на СССР породи концепциите за „устойчивото развитие“ на света и за „края на историята“, реализирани под формата на глобализация. От самото начало беше ясно, че глобализацията не е устойчива форма на развитие и няма да присъществува дълго, както и че съвсем скоро ще влезем в нов етап в борбата за преразпределение на света и неговите ресурси.

Първата тънкост се състои в това, че глобализацията унищожи традиционните цикли на подеми и спадове в икономиката, описани преди едно столетие от Николай Кондратиев, което направи невъзможно съвместното съществуване (или обратното, войната) на конкуриращите се световни икономики. Следователно, новият глобален конфликт трябваше да се формира около световните технологии. Това го идентифицира от една страна като преход между технологични редове, а от друга – като разглобяване на потребителското общество, разглобяване на финансовата икономика и заменянето й с нова производствена икономика.

Втората тънкост е свързана с цикличността на американската история: двадесетгодишна неустойчивост, четири-пет години конфликти във вид на гражданска или външна война, 15 години реконструкция и 40 години устойчиво развитие. От 2001 година САЩ встъпиха в нов цикъл, който през 2020 достигна до своя крах, изпадна в криза. И именно това предизвиква гражданската война в Америка. А управляващите елити в САЩ сега се опитват да я изнесат навън, превръщайки я в глобална гражданска война. Те веднъж вече са правили това упражнение – в началото на 40-те години, но за да им се получи, отново им е нужен силен външен противник.

Подобно нещо може да се направи, ако разрушат системата на глобализацията. Американците предприеха съответните стъпки, но „световният тероризъм“ не можа да изиграе ролята на крупна заплаха за американския начин на живот, независимо от целия предоставен му пиар.

Третата тънкост се състои в особеностите на икономиките от 5-тия технологичен ред с неговото господство на финансовите технологии над производствените и менажирането на домакинствата и здравия смисъл. В резултат на многогодишната практика на САЩ и Западна Европа да изнасят „мръсните“ си производства зад граница, западняците твърде много засилиха своя конкурент Китай, превръщайки го в „работилницата на света“. А успоредно с това те претовариха финансована си система с кредитни задължения, а икономическата – с деривативи.

Вследствие на това в света като че от само себе си се създаде макрорегионална полицентрична структура. Съединените американски щати оставаха неоспоримия военен и икономически лидер, но не можеха да използват преимуществата си в рамките на режима на глобализация. Китай пък напротив- вписа се чудесно в създалия се световен порядък, ликвидира вековното си изоставане и съсредоточи в свои ръце почти всичко необходимо за нов устрем, с изключение на няколко критични технологии, които Щатите все още удържат за себе си,  и които КНР не можа да възпроизведе. Русия се „вдигна“ за търговия с въглеводороди – нефт и газ, и също подобно на китайците скочи да претендира за собствен проект, а Европа за първи път в дългата си история съумя да създаде ако не истинско единство, то най-малкото политически федеративен съюз с „пет свободи на придвижване“: на хора, товари, пари, информация и услуги. Това веднага превърна ЕС в концептуален конкурент на САЩ.

На всичко отгоре военният съюз между Русия и Китай, сключен в миналата, ако не и в по-миналата епоха, не беше разтрогнат, а преди десетина години даже прерасна в икономически съюз. Нещо, което в перспектива ще носи все по-голямо напрежение между първата военна държава в света САЩ и коалицията между втората и третата държави (Китай и Русия). Четвъртата поред Световна война получава все по- ясни очертания и в тези условия за САЩ рязко се повишава значението на въоръжените сили на ЕС. В рамките на структурата на НАТО те, разбира се, са длъжни да подкрепят САЩ, но НАТО все повече наподобява хартиена бюрократична организация, а не реален военен съюз.

С „политиката на санкции“ срещу Русия от 2014-2016 и последвалото й преминаване в „политика на блокада“ САЩ не решиха проблема. Нямаше да го решат дори ако тези санкции и блокади бяха довели до смяна на политическия режим в РФ и връщане на Крим в състава на Украйна. Беше задължително САЩ да наложат същата блокада и на Китай. Но КНР упорито продължава да действа „в рамките на западните глобалистки правила“, наложени на света от самите САЩ, без да дава каквито и да е поводи за санкции.

Локалните войни, инспирирани от „солидарния запад“ през 2011-2019 г. в Либия, Сирия, Ирак и редица други страни демонстрираха военно-технологичното преимущество на НАТО и САЩ, но от икономическа и политическа гледна точка, се оказаха пълен провал. И стана ясно, че както Третата световна война не беше подобна на Втората, така и новата война няма да е съчетание между „студена блокада“ и локални военни конфликти в периферията.

Като следствие на всичко това, между 2013 и 2020 г. у световните елити бавно и мъчително узря решение. Същността му е в това, че локалните и конвенционални войни вече са икономически нерентабилни. Тоест – те вече не са адекватни инструменти за преразпределяне на световните ресурси и за печелене на нови сфери на влияние. Глобална война, без значение дали ще е ракетно-ядрена (според първоначалния замисъл на Третата световна Студена война) или голяма война с ограничено използване на оръжия за масово поразяване, построена по-скоро в логиката на Втората световна, съдържа неприемливи рискове. И още по-лошо – голямата война отчасти позволява да се реши спора между държавите за световното лидерство, но в създалите се днес качествено нови условия, тя не преодолява икономическите проблеми нито със задлъжняването на Запада в размер на стотици трилиони долари, нито с деривативите, нито дори с изкривяването на икономиките им в посока на масовото потребление.

Пълномащабна световна война днес би имала и „проблем с мащаба“: ограничената война не може да влезе в ролята на „високотехнологичен деструктор на икономиката“ по Александър Неклеса, а глобалната война се оказа твърде добър деструктор – „камък върху камък няма да остане“. Една нова глобална война, дори да е от мащаба на Втората световна, днес няма да окаже никакво въздействие на пазара на труда, който днес така или иначе е в пресата на прогресираща роботизация: освобождават се милиарди ръце, а военните загуби се прогнозират в рамките на няколко десетки трилиона – разликата от двата подхода. Глобалният обмен на ядрени удари вероятно ще реши проблема с излишната работна ръка, но ще е малко радикален даже за съвременния световен елит, който между другото при такъв мащабен батален сценарий може също да пострада.

В резултат постепенно изкристализира мнението, че познатите ни типове война вече не са адекватно, макар и радикално решение. Старият тип войни са или недостатъчно, или прекомерно решение.

Очертанията на глобалната схватка:

Значи ли това, че война няма да има? Разбира се, че ще има! Но тя ще е съвършено различна.

Няма да е като Първата – с пехотни атаки срещу картечници. Няма да е и като Втората – с танкови атаки и стратегически бомбардировки. Нито пък ще е като Третата – с политико-икономическо противопоставяне, блокади и подривни партизански и революционни операции в държавите от периферните зони на политическо влияние на противника. Всичко това впрочем ще бъде използвано, но в качеството му на фон, а не като основно оръжие.

На ниво държави актьорите в новата война, при това единствените, са Съединените американски щати. Основната им задача сега е да преформатират националната си икономика. Битката им е да са лидери и в 6-тия технологичен ред, в който съвсем скоро ще влезе планетата. Защото ако оставят нещата в сегаиният им вариант, лидерът ще е Китай. За да спечели лидерството в този бъдещ свят на Америка ще й е нужно да оздрави финансовата си система, да преразпредели активите в полза на промишления си капитал и да извади от играта, в краен случай временно, прекалено повярвалите си Китай, Русия и ЕС.

Новото „преразпределние на активите“, към което в момента САЩ се стремят, означава рязко отслабване на днешния 5-ти технологичен и икономически ред на планетата. Нещо, което те възнамеряват да постигнат чрез система от действия, които да доведат до конфискация на финансовия капитал, преди всичко банковия. Това не може да се направи без насилствени мерки, затова САЩ организираха гражданска война на собствена територия, дело на елитите. Гражданска война в държавата-хегемон в условията на днешния сравнителен световен мир, непременно ще стане световна и глобална. „Гореща“ гражданска война американците вече са опитвали във втория цикъл от своята история (1861-1865) и нямат особено желание да повтарят този кървав експеримент. Следователно, на първо място, днешната гражданска война трябва да бъде експортирана от „града на хълма“ Вашингтон (по думите на Дж. Уинтроп за месианската роля на американците – б.пр.) в световната периферия и, на второ място, самата война трябва да бъде по възможност студена.

Планът е задействан и днес ние сме в глобална студена гражданска война. Това, уви, не е бъдещето на света, това е неговото тъжно настояще. Преди около пет години изнесох доклад „Глобалната катастрофа като оптимално решение“. Там формулирах една част от приведените по-горе съображения и с колегите стигнахме до извода, че глобалните деструкци, кризи и депресии в икономиката сега е по-удобно да се решава не чрез война, а чрез глобална катастрофа. Или с други думи, глобалната катастрофа е съвременната форма на война.

Точно затова глобалните елити, позиционирани в САЩ измислиха епидемията от коронавирус. Отначало с помощта на медиите те й придадоха черти не толкова като на чумата от XIV век, колкото на някакъв невидим зомби-апокалипсис. И този измислен коронавирус с още по-измислената си пандемия действително ни повлече към световна катастрофа. Наблюдаваме парализа на световните търговски пътища, тотално затваряне на границите, всеобща карантина, фантастичен „режим на самоизолация“ – всичко това разрушава световната икономика доста по-бързо и ефективно, от стратегическите бомбардировки, подводната блокада или ядреното съперничество на свръхдържавите от предишните велики войни. Още повече, че глобализацията свърши своята работа и днес икономиките на почти всички държави са напълно открити и следователно уязвими.

Пред очите ни започнаха да се късат икономически връзки, градени с десетилетия. Рязко се съкращава дължината на технологичните вериги. Вследствие срива на пшеницата, над света надвисва призракът на глада. Брутният вътрешен продукт, чието падане с единици от процента доскоро се възприемаше от всяка страна като национална трагедия, наскоро падна с 15%, а прогнозите сочат, че до месеци падането ще стигне 60 %, че и повече. Напомням, че в края на Голямата депресия от 1929 година сривът на световната икономика беше едва около 30% по показател спад на БВП.

Понеже хората са лишени от възможността да работят (това се отнася за малкия и среден бизнес, за самонаетите и почти всички останали предприемачи от средната класа), техните спестявания в момента изгарят в пламъка на карантината. Практически всичики кредити, дадени от банките на частни лица, стават невъзвратими. Ето ви и саниране на икономиката, и ликвидиране на „финансовите балони“, и главното – преливане на активите от банковите във финансовите фондове и от тях частично към промишлеността на новия 6-ти технологичен ред.

Съединените щати също са потърпевши от измислената от тях корона Пландемия, но те имат план за действие, те разбират смисъла на случващото се и умело направляват катастрофата в своя полза. Всички ще платят, но само те ще се ползват от плодовете. Изобщо – идеална стратегия!

А къде е гражданската война? Тя ще започне малко по-късно, когато нивото на разорение, до което ще достигнат страните, ще бъде окончателно осъзнато. И не толкова от народните маси, колкото от дребната буржоазия, от средната класа, която попадна под ножа във война без война. А най-много ще пострадат повечето от най-богатите. Тук е редно да отбележим и американските финансови елити, чиито интереси изразява кланът Клинтън. Те сами ще започнат война за изгубеното си имущество, за изгорелите си пари – за съществуването си.

Пространство на ожесточена борба

Задачата на елитите, които ще спечелят от катастрофата, ще бъде да удържат войната в рамките на „хладна“ такава. Тоест, да я водят в юридическото пространство, в семантиката, във виртуалната и допълнената реалности. Но не бива и напълно да се игнорира реалният свят, затова отново, както и в Третата световна война, ще има политическа опера, където на преден план ариите си ще пеят протагонистът и антагонистът, а на заден – Троя ще гори и мъртвите ще погребват своите мъртъвци.

Да направим изводи: Всички войни до днешната глобална война, замаскирана като „пандемия“ от някакъв митичен коронавирус, бяха социална катастрофа. Днес социалната катастрофа се превръща във война. Преди великите сили се стремяха да представят гражданските войни като световни такива. Но задаващата се нова световна война под формата на народни бунтове и антитерористични операции ще бъде просто прикритие на борбата в съвършено различни пространства. Да ги изброим: Преди всичко това е юридическото пространство. Опитът с коронавируса показа, че всички конституционни гаранции на гражданите, а следователно и всички закони, опиращи се на тези гаранции, не струват и хартията, на която са напечатани. Същото се отнася и за международното право, и за националните закони. От една страна това означава, че елитите се канят вече да управляват, опирайки се на грубата сила, тоест нас ни заплашва информационен фашизъм, медицински фашизъм, или даже обикновен фашизъм. От друга страна, силата като единствен инструмент на властта е недълговечна. Рано или късно „законът на джунглата“ ще се смени с една или друга форма на законност. И “Новият закон“ ще определи победителите и загубилите в днешната псевдо-пандемична, но глобалната гражданска война – четвъртата поред в историята след първата, втората и студената.

Да отделим отделно място на информационното право, правото на медиата, правото, действащо в различните виртуални светове. Защитата на информацията. Управлението на информацията. Трансформацията на информацията.

Главната цел на САЩ е контролът над мрежите, над мрежовите протоколи, програмните форми и работните програми. Физически контрол над сървърите, центровете за обработка на данни, мрежовите възли и интермодалните портали, свързващи виртуалното с реалността.

По-нататък ще изброим концептуалното пространство и свързаните с него семантично и онтологично пространства. И разбира се лингвистичното пространство. Според мен, медийната епидемия от коронавирус нанесе удар не само по китайската икономика, макар и нейните дългосрочни загуби да се считат по-големи, отколкото при останалите участници в играта, но и по китайския език, който постепенно започна да се възприема в света като конкурент на английския. Така че, ако САЩ постигнат своите цели в тази война, на Земята ще остане само един концептуален език – английският.

Някрая, макар и на последно място, „войната без война“ ще обеме технологичното пространство, преди всичко критическите и закриващите технологии. Въоръжените сили, в обичайния смисъл на тази дума, тоест действащите в дадено географско пространство, разбира се също ще бъдат използвани, но само за една цел – да се отбие желанието на губещата страна несанкционирано да превърне студената война в гореща.

Войната, за която Русия, както обикновено, не е готова, не е замислена за неопределеното бъдеще. Тя се води вече два месеца. И според мен, в тази война противникът използва тактиката на нацисткия блицкриг много по-добре, отколкото са го правили хитлеровите генерали през 1941 година. Skandalno.net

Автор: Сергей Переслегин, футуролог и политически анализатор

Превод: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: