Обществени поръчки за 25 млн. лв. прокарани “на тъмно” в Министерството на външните работи
Обществени поръчки за 25 млн. лв. прокарани “на тъмно” в Министерството на външните работи
Вицепремиерът по правосъдната реформа и министър на външните работи през периода 2017 – 2021 г. Екатерина Захариева, един от най-близките хора на Бойко Борисов, е заобиколила провеждането на открити процедури по възлагане на обществени поръчки над 25 пъти за 4 години. Общата стойност на дейностите, за които откритите процедури са били заобиколени, надвишава 25 милиона лв. без ДДС.
Използвани са текстове от закона, приложими за обществените поръчки в областите „сигурност“ и „отбрана“ при доставката и поддръжката на военно оборудване напр., както и текстовете за наличие на „изключителни обстоятелства“, само и само да се обоснове ограничаването на кръга от евентуални изпълнители, и дори да се премине направо към директно възлагане на един предварително избран конкретен изпълнител.
Това показва информация, получена от БРРД след запитване по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Министерството на външните работи е един от “скромните” възложители на обществени поръчки в държавната администрация. Бюджетът за „усвояване“ е несравним с този на АПИ например. След като г-жа Захариева поема кормилото на дипломацията ни в средата на 2017 г., изведнъж ударно започва използването на изключенията в Закона за обществените поръчки. Това съвпада с назначението на доведената от нея в министерството за директор на дирекция „Управление на собствеността“ Мая Андонова – Генова.
Тандемът Захариева-Генова видимо се концентрира в областта на информационните и телекомуникационните технологии и раздава пари на почти всички големи играчи в сектора на принципа „на всекиго по нещо, а на някои повече“, без да допуска реална конкуренция и официализирайки отново негласния принцип по време на управленията на ГЕРБ за „подялба“ на поръчките в IT сектора.
Прави впечатление не само, че подходът е същият като от джипката на Борисов, откъдето хвърчат милиони в (почти) всички посоки. За разлика от видимите пачки от джипката, обаче, тук изборът на изпълнител става на (полу)тъмно, а за няколко от договорите стойността им допълнително е засекретена с ниво на класификация „поверително“.
По този начин са били възлагани от „наблюдение на информационно-комуникационната структура на Министерството на външните работи“, през „доставка на периферни устройства“, та чак до „отпечатване на визови стикери“, все дейности, които не са нито пряко, нито косвено свързани с отбраната или сигурността на страната.
Кои са най-интересните бенефициенти?
На първо място, борещото се отчаяно за място на IT пазара, но иначе дежурен победител при избора на преброител по време на избори държавно „Информационно обслужване“ АД. Въпреки, че Министерството на външните работи има своя дирекция „Информационно и комуникационно обслужване“, то методично по времето на Екатерина Захариева е наливало пари в държавното дружество, дублирайки функциите ѝ.
Така за 4-те си години на власт тандемът между Захариева и Андонова-Генова им е осигурил почти 2,5 милиона лв. финансиране (сумата по един от договорите е с класификация „поверително“), като се прибавят и множеството по-дребни на стойност договори с дружеството, споменати в информацията по ЗДОИ. Публичен е обаче само един договор от 2017 г. за 988 800 лв. Остава загадка какво реално са свършили хората от „Информационно обслужване“, което да е по-различно от това, което правят IT-специалистите на заплата в министерството, и какво налага това.
Другият получател на „пари за нищо“ е „Ай Би Ес – България“ ЕООД, което освен половин милион лева, получени директно и без процедура, за следгаранционна поддръжка на една информационна система, чиито права и кодове министерството всъщност притежава, е получило още половин милион лева без процедура за обществена поръчка за предоставяне на софтуерни лицензи на IBM, от които министерството на практика не е имало реална нужда, предвид софтуерните версии, с които е работело.
Истинският победител в играта обаче е „Сиенсис“ АД със спечелени почти 5 милиона лв. по този начин, както и „Телелинк бизнес сървисис“ ЕАД с 3,8 млн. лв. Първата фирма е на Николай Медаров, съпруг на председателката на ЦИК от квотата на ГЕРБ през периода 2011 – 2013 г. Красимира Медарова, а зад втората прозира сянката на Спас Русев.
По някоя и друга по-едра или по-дребна троха, за да има очевидно мир в IT пространството и да не се повдигат излишни въпроси, е хвърлена на “конкурентите” от „Лирекс БГ“ ООД за 2,9 млн. лв., и „Контракс“ за 600 000 лв. Техните следи отвеждат до БСП, МВР, срива на Търговския регистър през 2018 г., и т.н.
Изглежда обаче, че тандемът е свършил основната си работа и (почти) всички са доволни. Най-вече началниците, които запазиха постовете си и при двете служебни правителства. Skandalno.net
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Големите фирми свързани с комуникационно-информационните системи в България са няколко и може веднага да се разбере, коя с коя партия е в съдружие, от договорите по проекти през годините. Ако се смени властта и се сменя фирмата, веднага след като ѝ изтекат гаранционните договори. Толкова е явно и никой не го знае, защото всички са в играта. Така е във всички обществени поръчки. Не е измислено тук, демократичен опит. Изобщо корупцията и лобизмът са били болест на всяка власт, но е важно, да не излязат от някакви общоприети рамки, които на простонароден език звучат „Краде, ама и прави“. Социализмът беше в пъти по-организиран от сегашното безвремие, което може да се нарече „втори кърджилък“, обаче когато го събаряхме(за сега активни борци срещу това няма заявени) всеки мислеше, че той ще е печеливш, по един или друг начин. Минало, няма да го върнем, ако не оцелеем като човеци в световната бъркотия наречена „пандемия“, където пан Демонът е решил да ни цифровизира на машинно ниво.