Европейският съюз не успява да покрива колосалните си разходи и вече официално е във финансова и дългова криза

Отчет за какво Киев е използвал 70 милиарда от европейската помощ Брюксел така и не предостави

Преди няколко дни лидерите от целия Европейски съюз се събраха в Брюксел за среща на Съвета на Европа, на която бяха обсъдени неотложни въпроси като миграцията, преразглеждането на бюджета ЕС и финансовата отчетност на Брюксел. Унгарският министър-председател Виктор Орбан отново зададе интересни въпроси по отношение на управлението на ЕС и в частност как се изразходват парите от текущия бюджет на ЕС.

Бюджетът на ЕС за периода 2021 г. – 2027 г. е в размер от 1 074.3 милиарда евро (повече от трилион евро). Към него през 2020 г. се прибавиха допълнителни 750 милиарда евро, под форма на дълг, който ЕС изтегли от МВФ и Световната банка и наименува благовидно „Инструмент за възстановяване на Европейския съюз“. Накратко, тези средства бе обявено, че ще се изразходват за възстановяване на държавите членки на съюза от Ковид-19 кризата. На последната среща на лидерите на ЕС Брюксел обаче поиска от държавите-членки допълнителни 66 милиарда евро за Бюджет 21-27 г. Което предизвика недоумяващия въпрос на Виктор Орбан, известен като “лошото момче на Съюза“. Той изрече на глас въпроса, който всички си задават: „Брюксел, къде отидоха парите? Къде отиде бюджета от 1 трлн. евро, както и онези 750 млрд. заем, който наскоро изтеглихте“ 

Питането от унгарския лидер е още по-логично, защото все още сме едва във втората година от приетия седемгодишен бюджет. Излиза, че ЕС, въпреки колосалното си финансиране от 27 суверенни държави, чиито икономики уж са ¼ от световната икономика, на втората година е похарчил всичко за 7-годишен период и има нужда от допълнително инжектиране на средства, за да покрие функционирането си.

Следващият въпрос, който е логично да се зададе е “За какво се искат тези допълнителни средства?“. Отговорът е както следва:

50 милиарда евро “помощ“ за Украйна (въпреки, че страните-членки на ЕС, вече са дали над 70 милиарда финансиране за Украйна и то в рамките на по-малко от година и половина). Припомняме, че отчет за какво са използвани тези 70 милиарда от украинска страна, нито Киев, нито Брюксел предоставиха.

ЕС иска да накара всички държави членки, чрез допълнителна вноска в бюджета, да покриват увеличения лихвен процент по заема от 750 милиарда евро, който ЕС изтегли в края на миналата година. Получава се токсична среда на финансиране, в която ЕС е длъжен да иска повече пари от собствените си членове, за да покрива само лихвата по заемите на ЕС, от които държавите почти не са се възползвали.

Тук е редно да се отбележи, че редица страни, между които Полша и Унгария, не са получили нито стотинка от тези пари, а България получи едва ¼ от обещаните и пари.

Увеличение на заплатите на европейските бюрократи с 4,7%.

Не е тайна, че служителите на ЕС са достатъчно добре платени. Например председателят на ЕК – Урсула фон дер Лайен е с месечна заплата от 31 252 евро, един евродепутат взима около 8757 евро, без допълнителните 4513 евро за “офис разходи“, които поличава в сметката си. Други чиновници в Съда на ЕС, в Европейската Комисия, Европейската инвестиционна банка или Европейският инвестиционен фонд, взимат далеч повече.

Накрая, ЕК иска от страните членки допълнителни средства, които ще бъдат използвани за миграционна политика. Редно е да се припомни, че квотната система за мигрантите (колко мигранти да приема годишно ЕС), вместо да бъде дискутирана в Европейския съвет между лидерите на страните членки, където решенията се взимат с единодушие, беше прокарана от Брюксел в Съвета на министрите на вътрешните работи по заобиколен път. За справка, освен милионите мигранти, които ЕС вече прие след арабските „пролетни“ революции, откакто е избухнала украинската криза по официални данни 7 милиона украински бежанци са се изнесли в ЕС. България, като най-бедната държава членка е приела 162 хиляди украински граждани, а Франция, като втората икономика в Европа – двойно по-малко. В бюджет 21-27 г. за финансиране на миграционната политика на ЕС бяха заделени 9,88 милиарда евро. Сега обаче Брюксел отново иска допълнителни средства от държавите за тези политики, нищо, че много от държавите членки, между които и България, до момента са финансирали предимно с лични средства пребиваването на украинските мигранти на своите територии.

Исканите допълнителни 66 милиарда евро към Бюджет 21-27 г. на ЕС говорят само и единствено за едно – Европейският съюз не успява да покрива колосалните си разходи и вече официално е във финансова и дългова криза. Непрекъснато се изисква допълнително финансиране от страна на държавите членки на Съюза при положение, че някои от тях се явяват нетни донори на ЕС и все повече от тях отказват да плащат за политики, с които не са съгласни. Още по-тревожно е, че ЕС е в очевидна невъзможност да покрива лихвите по заемите си към МВФ и Световната банка, което много напомня за гръцката дългова криза, в която на Гърция бяха отпуснати колосални пари, за да може да плаща само лихвите по кредитите си. За справка, към края на 2022 г. гръцкият дълг възлиза на 175,7% от номиналния БВП на страната. Дали такава политика не е предвидена и по отделно за всички държави-членки на ЕС? Това ще разберем съвсем скоро. Но едно е ясно- във връзка с гореописания контекст днес определени сили в Европа се мъчат всячески да вкарат България в еврозоната, въпреки че страната ни по никакъв начин не отговаря на критериите за влизане в еврозоната, заложени в член 140, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз.

Автор: Веселин Киров, „Труд“

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: