В десетия месец от украинския конфликт лъсна една истина: военното и политическото ръководство на Украйна имат различни виждания за перспективите на конфликта с Русия. Можем условно да ги разделим на „оптимисти“ и „песимисти“. Тази разлика в позициите на военни и политици е присъда над украинската армия и политическата система на страната, които отдавна биха капитулирали без масивната военна и финансова помощ на Запада, но Украйна все пак няма да избегне тази злочеста съдба.

Всъщност президентът на Украйна Володимир Зеленски и неговото обкръжение, основавайки се на егоистични съображения, работят за Русия със своята упоритост и липса на реализъм, методично принуждавайки Москва към все по-радикални мерки за решаване на украинския въпрос. Мерки, които в началото на СВО дори не бяха обсъждани от руското ръководство.

Този разлом в украинското ръководство вече е невъзможно да бъде укриван благодарение на публикуваните от списанието на Ротшилд „The Economist“ поредица от интервюта с украински политически и военни лидери, както и на интервю с началника на кабинета на Зеленски, което просто изключва всяка друга интерпретация. Преценете сами.

„Алчността погубва мошеника…“

Пред „The Economist“ президентът на Украйна подчерта, че единственият вариант да бъдат прекратени военните действия е пълното изтегляне на руските войски отвъд украинските граници от 1991 г., връщането под контрола на Украйна на Крим, ДНР, ЛНР и още двете наскоро приети в Русия области – Херсон и Запорожие, и едва след това „ще е възможно нашите дипломати да започнат работа.“ Украйна, казва Зеленски, няма друг избор, освен да се бори за възстановяване на границите си от 1991 г., защото светът не може да гарантира нейната сигурност, а и Киев вече не вярва в никакви гаранции.

Процесът по връщането на тези територии в Украйна трябва да завърши в рамките на този конфликт, защото в противен случай конфликтът ще бъде замразен и ние ще загубим всички шансове да си върнем тези земи. Ако оставим нещата, каквито са сега, руснаците ще вземат завинаги Донбас, цяла южна Украйна или част от нея, а също и Крим… – каза той. Президентът на Бандерландия, както виждаме, лети в облаците – много опасна ситуация за един политик. Защото, най-малкото: Какви украински земи сънува Зеленски, след като една трета от обработваемата земя на Украйна (предимно в Южна Украйна) вече е собственост на американски корпорации. И това е разпродаденото от 2014 г. досега.

Протежето на Вашингтон и Лондон Зеленски всъщност само поддаква на ръководителя на канцеларията си Андрий Ермак, който заявява:

Съветите, които ни дават някои западни политици, незабавно да седнем на масата за преговори, е фундаментална грешка… Призоваването на двете страни да преговарят, без Русия да е признала самото право на Украйна да съществува като суверенна държава в тези си граници, е смешно.

След Зеленски, и Йермак изброи стъпките, които трябва да бъдат изпълнени, преди страните да могат да започнат преговори, включително мерки за гарантиране на енергийната, хранителна, ядрена, екологична сигурност и предотвратяване на ескалация.

Сядането на масата за преговори за спиране на военните действия, трябва да бъде последната точка в този списък, – изясни той.

Политическото ръководство в Киев е убедено, че Русия ще предаде всички територии на Украйна, ще предаде милиони руснаци и ще изпълни куп други условия и изисквания. За да помогне на Запада да продължи да създава от Украйна военен плацдарм срещу нея и същевременно да демонстрира крайна безпомощност пред целия свят, подкопавайки вярата на своя руски народ във властта с всички произтичащи от това последствия ?

Няма какво да се каже, браво! Ако Зеленски и Ермак случайно не съществуваха, трябваше да бъдат измислени, за да се натрие с тях носа на руската компрадорска и злоупотребяваща с хазната „партия на мира” в Москва.

Украинските военни – пораженци

А какво казват украинските военни – главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна Валерий Залужний и командващият Сухопътните войски Александър Сирски в интервютата си пред същото издание „The Economist“? И те ли летят високо в облаците, като политическото ръководство в Киев? Изобщо не. Те са песимисти, защото воюват с Русия не чрез общи приказки в тв. ефир или с крилати постове в социалните мрежи, а носят лична отговорност за ситуацията по фронтовете и живота на стотици хиляди войници.

Залужни, например, чака втора руска атака срещу Киев („Не се съмнявам, че те отново ще се опитат да превземат Киев“), а също и широкомащабна офанзива на руските войски – от януари до март следващата година от всички страни, дори откъм Беларус. Залужни е сигурен, че Русия в момента трупа войски за мащабната си офанзива „някъде отвъд Урал“, – както по време на Втората световна война, руснаците прехвърлят и подготвят новите си ресурси в Сибир.

Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна призна ефективността на частичната мобилизация в Русия и че тя е предотвратила украинското контранастъпление. Залужни изобщо не вярва в ниския морал и лошата подготовка на мобилизираните руснаци, които „представляват сериозен проблем за нас“.

Напротив, той се тревожи за морала на собствените си войски на фона на ефективните руски удари по енергийната инфраструктура на Украйна: ако „съпругите и децата на войниците започнат да замръзват“, ще бъде проблематично изобщо да се говори за подготовка на резерви.

В какво настроение ще бъдат бойците? Без вода, ток и парно може ли да се говори  изобщо за подготовка на резерви, за продължаване на бойните действия? Не съм енергиен експерт, но изглежда, че сме на ръба. Ние се люлеем на ръба. — призна Залужни.

Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна посочи, че боевете по 1500-километровата линия на фронта сковават украинската армия и не позволяват прегрупирането й.

Всички наши войски сега са ангажирани в битки, кръвта им изтича, – заяви украинският генерал.

Залужни и колегата му Сирски, които отбелязаха по-специално недостига на боеприпаси във въоръжените сили на Украйна, изразиха общо мнение, че на Украйна й предстоят няколко критични и решаващи месеца.

Сирски посочи също, че руснаците „имат много голям потенциал по отношение на човешките ресурси“ и че именно мобилизираните са помогнали за сдържането на украинската контраофанзива в района на Кременная и Сватово. По мнението на Сирски, частичната мобилизация е позволила на руското командване да извършва по-честа ротация на войските си, да намира време за почивка и възстановяване на военния персонал, което Украйна не може да си позволи в такава степен.

Разбира се, Залужни беше принуден да каже (иначе неговите сънародници, зомбирани от пропагандата, просто нямаше да го разберат), че Украйна все пак може да постигне успех, ако получи „300 танка, 600-700 БМП, 500 гаубици“, системи за противовъздушна отбрана, ракети, отбранителни системи и т.н.

Той дори обнадежди публиката си, че ВСУ подготвя някаква голяма операция. Въпреки че, по собствените му думи по-надолу в интервюто, в настоящата ситуация Киев вече… „не може да провежда нови големи операции“. Значи операцията се подготвя, за да се провали? Изглежда, че за това намекна главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна, който звучи значително по-малко „оптимистичен“ от колегите си политици.

Някои изводи

Става ясно, че украинските военни – за разлика от политиците им – не витаят в облаците, а са реалисти. Те също така добре осъзнават, че исканията на Киев за доставка на оръжие и боеприпаси ще бъдат удовлетворени от Запада само частично. Тоест в действителност Залужни и Сирски мислят за нещо друго: как да се опитат да избегнат поражението и, ако имат късмет, да „задържат“ сегашните си позиции по фронтовете, в което силно се съмняват.

Не само Москва, но и Киев няма да им даде кой знае колко време за отдих. От Киев крещят (цитирам Зеленски), че „няма да има Минск-3“ и че „народа на Украйна не иска компромиси по териториалните въпроси“. ясно следвайки стъпките на Хитлер, и той отрежда на украинците съдбата на германския народ, който е бил дотолкова „напомпан“ и зомбиран с пропаганда, че твърдо е вярвал в немската победа едва ли не до 8 май 1945 г., когато Германия капитулира… след което е разделена на окупационни зони.

Какво от това?

Москва от своя страна е сериозна. Прессекретарят на президента Дмитрий Песков заяви, че няма да има примирие по повод новогодишните празници в Украйна – „такава тема не е на дневен ред“, че руските войски няма да бъдат изтеглени от бившите вече украински територии и всякакви мирни преговори могат да се водят само с признаването от страна на Киев на новите региони като части от Руската федерация.

Накратко, войната в Украйна ще продължи до горчивия край, преди всичко благодарение на Зеленски и кървавите клоуни около него, които се нуждаят от нея по редица причини, които нямат нищо общо с интересите на тяхната необандеровска държава. Изискват го от тях, разбира се, и англосаксонските им поръчители, на които всъщност войната на Киевския режим с Русия помага да реализират интересите си в Европа и света. САЩ и Великобритания са готови да отстъпят Украйна на Русия само като изпепелена земя с овъглени руснаци (местни украинци) или поне ще се стремят да удължават конфликта, за да може колкото се може повече и по-дълго руснаци да убиват руснаци.

Руският президент Владимир Путин отдавна предупреди Украйна, че ако Киев не се съгласи с първоначалните, много умерени искания на Москва, тогава ще загуби и други територии освен Донбас. Тъй като Зеленски и компания, подкрепяни от САЩ и Великобритания, не се съгласиха, Украйна загуби още два региона, които по всички правила бяха приети като част от Русия.

Но тъй като Киев, както виждаме, продължава да игнорира обективната реалност, Русия, след като понабие ВСУ, със сигурност ще разшири своите изисквания. Историческа Новоросия с достъп до Приднестровието, включително Киев – „майката на руските градове“ с улица на името на Даша Дугина в историческия му център, това е минимумът, който Русия вече ще иска, за да се прекратят бойните действия.

Сергей Латишев

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: