Завиждаме на страните от Западна Европа за техните социални държави. Те всъщност са изградени след Втората световна война с цел да се придаде някакъв човешки образ на капитализма и така да се противодейства на силната в онзи период социалистическа идея, чийто носители са могъщият СССР и древния и многолюден Китай. Западните политици във водещите неоколониални европейски държави и в новата империя САЩ примират от страх да не вземат техните народи да им спретнат някоя Октомврийска революция. Защото няма как в условията на социализъм тия държави да продължат да експлоатират ресурсите на бившите си уж колонии от Третия свят – вече ще трябва да им дават, а не да им взимат.

И така след Втората световна война на Запад държавата поема огромна икономическа и социална роля в своето общество. Засилването на социалните държави на Запад продължава до 80-те години, когато Маргарет Тачър и Роналд Рейгън започват да ги разбиват, налагайки отново добрия стар либерализъм, който дотогава е бил заклеймен като основен виновник за голямата икономическа криза от 30-те години и последвалата Втора световна война (либералната теория е теорията за свободния пазар, който трябва да е единствената сила, определяща развитието на обществото… без участието и дори без съществуването на държавата).

И така, тези двамката – Рейгън и Тачър, поставят началото на разбиването на социалната западна държава. И днес, въпреки че тя все още съществува в Западна Европа, е безкрайно по-слаба и затова западните народи се оплакват от все по-големи бедност, неравенства и уронване на работническите права. Сгромолясването на СССР преди 30 години развърза ръцете на западната олигархия. Тя вече не се чувстваше заплашена от социализма и спря да налива средства в социални услуги, като източи парите на западната средна класа, която днес виждаме как постепенно се топи и изчезва.

Големият проблем на България днес е именно в липсата на социална държава, която беше унищожена по западен сценарий. Проблемът ни идва и от неспирното прехвърляне на обществения държавен ресурс в ръцете на частни фирми. Този пагубен за страната ни процес се налага и обгрижва от хилядите неправителствени организации в България, които са под шапката на Джордж Сорос и на издръжката на Американския конгрес. А крайната цел е държавата ни да изчезне, като всички нейни функции се поемат от частни фирми. Планът предвижда „невидимата ръка на пазара“ да бъде приложена дори върху социалните услуги към обществото.

На фона на тези проблеми, вместо да реагираме като западните народи и да се борим за по-силно участие на държавата в икономиката и социалния живот, ние българите си избрахме поредните „спасители“, които считат Маргарет Тачър и Роналд Рейгън за свои примери.

Точно това е най-ужасяващото в интервюто на Слави за „Льо Монд“. Лично аз нямах нужда да прочета това му признание, защото цялата програма на“ Има такъв народ“ е силно про-пазарна, соросоидна, антисоциална и неолиберална, така че си го знаех.

Такива са програмите и на другите два соросоидни политически субекта, закичени със значката „партии на протеста“ – „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри, вън!“.

Добре е, обаче, някой да припомни на Слави, че когато Тачър умря, английския народ излезе да празнува по площадите с шампанско. Това ли иска и за себе си?

Затова българи не се оплаквайте как сте били излъгани от споменатите по-горе партии, когато след няколко години видите, че коалиционното им правителство е довело страната до ситуация пет пъти по-злокобна и мизерна и от днешната пост-ГЕРБерова трагедия. Защото Слави и ИТН не лъжат, а директно си казват какво смятат да направят (както и ГЕРБ са си го казвали винаги).

Проблемът е, че гласоподавателите у нас нямат никаква политическа грамотност и изобщо не осъзнават какви ще бъдат резултатите от подобни пазарни неолиберални политики.

И всички ще съжаляваме заради това. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: