„Асфалтът е скапан, мантинелите са негодни, гербаджията- строител на пътя – убиец край Своге е крал пари с гъ*а си и после е хвърлял пари през фондацията си „Трейс за хората“ на Антон Дончев, Стефан Воденичаров, Стефка Костадинова, други писатели, художници, учени, журналисти и спортисти, за да си мие гузната съвест“ – това гласи пост в социалните мрежи, който отприщи порой от коментари. Огромната част от мненията са еднопосочни. Вече трудно някой може да запуши дупките в общественото недоверие към мутренската власт на ГЕРБ.

И понеже покрай зверската катастрофа се отвори дума за асфалт, ще се отклоня с няколко изречения от темата за мястото на културата в пътната настилка на живота ни. Отклонявам се, за да посоча единствения достоен ход на Бойко Борисов в ситуацията. Но и предупреждавам, че този ход със сигурност води до неговата оставка. Друг вариант няма.

Никакви кречетала, пък били те и министри, не са в състояние да замажат тежкия корупционен скандал покрай катастрофата, колкото и хората на Борисов да се дерат по сутрешните блокове на телевизиите. Само мащабни и повсеместни проверки на всички пътища и лотове на магистрали от независими международни институции могат да успокоят хората. Но отсега е ясно, че резултатите ще са покъртителни. Разполагам с информация за много нарушения при пътното строителство, включително и със сигнал за уволнен служител от строителния надзор на Агенция „Пътна инфраструктура“. Клетникът отказал да подпише на известен строителен олигарх за участък от магистрала „Тракия“. Сега е безработен. Фирмата на въпросния гербаджийски бизнесмен е взела парите, а автомобилите сега се движат, все едно караш джет в бурно море. Но дотук с отклонението.

Трагедията със загиналите в автобуса 17 души е на път да предизвика далеч по-мащабна морална катастрофа на стойностите в обществото. Отвъд потресаващите данни около „строежа“ на пътя-убиец, отвъд разкритията на следователите, които влязоха, претърсиха и иззеха документи от офисите на строителя „Трейс груп холд“… хиляди обърнаха поглед към фондацията на строителната фирма „Трейс за хората“. И от там излязоха потресаващи неща!!!

От сайта на фондацията изскачат безброй инициативи, подпомагащи уж културата и паметта на нацията. Опитвайки се да преглътнем халтураджийския характер на част от тях, виждаме как в едно сплъстено кълбо са се увъртели много от съвременните ни творци. Голяма част от тях са ми лични познати, а някои и приятели. През погледа ми минават снимки от „събития“, в които участват вицепремиерът Красимир Каракачанов, зам. кмета на Столична община Тодор Чобанов, дясната ръка на покойния Светлин Русев – художникът Станислав Памукчиев, Лиляна Стефанова, Стоян Денчев, Иван Гранитски… И разбира се – членовете на управителния съвет Антон Дончев, акад. Стефан Воденичаров и Стефка Костадинова.

Човек може да настръхне от изключителната активност на фондацията, която е за сметка на пълното безхаберие на неолибералната ни държава към хората на духа.

Не съм нито морален прокурор, нито имам намерение да обвинявам горепосочените писатели, учени и спортисти. Хората на духа не могат да живеят само с дух. Постулатът на Маркс, че „битието определя съзнанието“, у нас вече е побългарен на „битът определя съзнанието“.

Културата, науката, образованието и спортът ни са поставени в унизителното положение да мрънкат и да се молят за подаяния. Държавата очевидно умишлено е абдикирала и е поднесла на тепсия тези грижи на хора като шефа на „Трейс груп холд“ Николай Михайлов, които безметежно живеят в кожата на благодетели. На Михайлов не може да му се отрече, че покрай някои халтураджийски събития, гарнирани с всички атрибути на олигархично-масонския кич, фондацията му е направила и полезни неща. Но нима България не е в състояние без назначените си за олигарси изпълнители на обществени поръчки и лапачи на еврофондове, да ремонтира Боянската църква, да издаде басните на гениалния Валери Петров, да ремонтира музея на Уста Кольо Фичето, да подкрепи тържествата послучай 90-годишнината на Олимпийския ни комитет?! И да осигури достойни дни както за Антон Дончев, така и за други, които живеят като отшелници с по 200 лв. пенсии, а един ден ще научим, че са били явления от световно значение.

Колко по-простичко щеше да е държавата сама да си строи пътищата и магистралите, вместо милиардите да потъват в частни джобове. Така щяха да остават и далеч повече средства и за изложби, и за книги, и за археология, и за спорт, отколкото някой си Михайлов от „Трейс холдинг“ да определя какво, как, кога и на кого. И да е последна и решаваща инстанция. Защото „Трейс груп холд“ и подобни на нея, които заграбиха милиарди от държавни поръчки и еврофондове… и с милиардните си бюджети вече са държава в държавата… те вече имат достатъчно лостове да влияят на политици, на съдебна система и на медии. А това е опасно за националната сигурност на страната ни.

Описаната по-горе бизнес схема е и политическа. Това е въздесъщата неолиберална система, в която България и цяла Източна Европа бяха насилствено набутани от САЩ. Крайната цел на тази система е да унищожи държавата. След което територията й ще се управлява от частни мултинационални корпорации като „Трейс холдинг“, само че стотици и хиляди пъти по-големи. Какво ще е бъдещето на нас, българите? Ще се опитваме да оцелеем на една територия без институции и без социална система. За образование, здравеопазване и всичко останало ще си плащаме на пазарно-феодален принцип – на цени, определени от Корпорацията. А ако не можеш да си платиш – умираш! Никой не го е грижа за твоите проблеми!

…Сега, след като край Своге народът ни плати поредния кръвен данък, хората са настръхнали, че е практика да се строят некачествени пътища-убийци. И ако подозренията се окажат факт, значи милиони са рискували живота си докато някой цинично се е правил на благотворител и меценат на културата. В Русия и Китай на такива им дават доживотен затвор, а в България политическа партия ГЕРБ си ги отглежда за касички, без да си дава сметка, че един ден тези касички стават много тежки и ще се стоварят със страшна сила върху собствените им глави, както и върху нашите. На последното му се казва – национален геноцид!

Автор: Иво Димитров

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: