Европа и Русия не могат една без друга, смята бившият френски президент

„Първо трябва да се разберем какво е призванието на Украйна. Да се присъедини към Европейския съюз? Не мисля. Украйна е връзката между Запада и Изтока. И тя трябва да си остане такава. В момента Западът й дава фалшиви обещания, които няма да спази. Като онези, които давахме на Турция десетилетия наред – да я приемем в ЕС. И въпросът дори не е в това, че Украйна не е готова и не отговаря на поставените критерии за членство. По-големият въпрос е че принципно тя трябва да остане неутрална страна. Не виждам с какво би могъл да обиди Украйна такъв един неутралитет. Той може да бъде гарантиран и с международно, а не НАТОвско споразумение, даващо силни гаранции за сигурността й“, казва бившият френски президент Никола Саркози в интервю за „Фигаро“.

– По време на президентския ви мандат през 2008 г. вие преговаряхте с Владимир Путин и частично успяхте да го вразумите. Днес той вече никого не иска да чуе… Как успяхте тогава?

– Руснаците са славяни. Те са различни от нас. Дискусията ни с тях винаги е била трудна и е пораждала много недоразумения в общата ни история. Въпреки това ние имаме огромна нужда от тях и те имат нужда от нас. И като казвам „ние“, нямам предвид само Франция, а цяла Европа. Имах големи разногласия с Владимир Путин. Поех отговорността си през 2008 г., когато бях председател на Съвета на държавните и правителствени лидери от Европейския съюз. Беше по време на грузинския конфликт. Убедих го да изтегли танковете си, които бяха на 25 км от Тбилиси. Той беше започнал да нахлува в Грузия. Но ние с Ангела Меркел му показахме, че сме наясно с червените му линии. Затова се отказахме официално от присъединяването на Украйна и Грузия към НАТО и то въпреки силния американски натиск. Не искахме Путин да развие анти-западна параноя, в която по традиция често изпадат руските лидери. Искам да кажа, че комплексът за европейско обграждане и обсада на Кремъл е стара история. Путин сгреши. Това, което направи, е сериозно и ще доведе до провал и Русия, и Европа. Но казвайки това, трябва да продължим напред и да намерим изход. Русия е съсед на Европа и ще си остане такъв.

Никола Саркози и Владимир Путин през юни 2007 г. заедно с Ангела Меркел

– В началото на украинския конфликт президентът Макрон се опита да преговаря с Путин, но беше воден за носа…

– Интуицията на президента Макрон беше правилна. Уви, той не стигна докрай, по специално заради натиска на източноевропейските страни. Казват ми, че Владимир Путин вече не е този човек и лидер, какъвто беше по мое време. Не съм убеден в това. Имах десетки разговори с него. Той е дълбоко рационален човек. Така че трябва да поемем риска да излезем от тази задънена улица, тъй като по въпроса с Украйна европейските интереси не съвпадат с американските. Не можем да продължим се придържаме към странната идея “да водим война, без да воюваме”. Ще бъдем принудени да изясним нашата стратегия, особено ако тази война продължи. Дипломацията, дискусията, общуването си остават единствените средства за намиране на приемливо решение. Без компромис нищо няма да бъде възможно и рискуваме всеки момент нещата да ескалират и деградират напълно. Този барутен погреб може да има страшни последствия.

– Съюзниците твърдят, че ще подкрепят Украйна “докрай” и „толкова дълго, колкото е необходимо“. Прави ли са?

– Думите са силни и категорични. Но какво означава това “докрай”? До връщането на Донбас в Украйна ли? До превземането на Крим ли? Или може би планират да стигнат до Москва? Анексирането на Крим през 2014 г. беше явно нарушение на международното право. Но по отношение на тази територия, която в продължение на векове до 1954 г. е била руска и където мнозинството от населението винаги се е чувствало руско, мисля, че всяко връщане назад е илюзорно; въпреки че смятам, че ще бъде необходим един нов безспорен референдум, т.е. организиран под стриктния контрол на международната общност, за да се потвърди сегашното състояние на нещата.

А за останалото? Тоест за спорните територии в източната и южната част на Украйна? Всичко ще зависи от развитието на бойните действия. Украинците, и това е съвсем нормално, ще се стремят да си върнат това, което им е било отнето. Но ако не успеят, тогава изборът ще бъде между замразен конфликт – за който знаем, че утре неминуемо ще ескалира в нов горещ конфликт – или изход отгоре чрез прибягване отново до референдуми, стриктно организирани, наблюдавани от международната общност, за да се решат тези териториални въпроси по окончателен и прозрачен начин. Защото в юга и изтока на Украйна има много руснаци и такива, които искат да са част от Русия. Референдумите ще покажат какво е точното състояние на нещата там.

– Казвате – и сте единственият, който си позволява тези думи, които карат Володимир Зеленски да подскача – че Украйна не трябва да влиза нито в Европейския съюз, нито в НАТО, че трябва “да остане неутрална”. Но нима Путин не прави всичко, за да тласне Украйна в обятията на Европа?

– Първо трябва да се разберем какво е призванието на Украйна. Да се присъедини към Европейския съюз? Не мисля. Украйна е връзката между Запада и Изтока. И тя трябва да си остане такава. В момента Западът й дава фалшиви обещания, които няма да спази. Като онези, които давахме на Турция десетилетия наред – да я приемем в ЕС. И въпросът дори не е в това, че Украйна не е готова и не отговаря на поставените критерии за членство. По-големият въпрос е че принципно тя трябва да остане неутрална страна. Не виждам с какво би могъл да обиди Украйна такъв един неутралитет. Той може да бъде гарантиран и с международно, а не НАТОвско споразумение, даващо силни гаранции за сигурността й

– Той обижда и шокира онези в Европа, които смятат, че мястото на Украйна е ЕС и съответно в НАТО и в момента плаща прекалено висока цена за това…

– Мога да ги разбера, но трябва да бъдем последователни и преди всичко реалисти. Украйна има призвание да бъде мост между Европа и Русия. Да се иска от Украйна, в която половината население е руско, да избира между Европа и Русия, ми се струва в противоречие с историята и географията на този толкова сложен регион. И би било наивно да вярваме, че падането на Владимир Путин ще промени нещо.

Източник: „Фигаро“

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: