Автор: Ирина Дюбоа, “Френско-руския диалог”
„Мислите ли, че американците, които са на хиляди километри от нас, ще дойдат, за да ни защитят? Не. Ще припомня, че два пъти – през Първата и Втората световна война, американците пристигнаха почти в края на битката. Дадоха ни на заем пари, които трябваше да връщаме, но преди да дойдат ни оставиха да се избием помежду си, а след това се възползваха от ситуацията, за да развиват собствената си икономика. Това е урок по история, който трябва да помним“, казва Никола Миркович, президент на асоциацията „Запад-Изток“.
Никола Миркович има сръбско и френско гражданство и е съосновател е на асоциацията Solidarité Kosovo за подпомагане на сърбите от Косово и Метохия. През 1999 г. Никола Миркович е бил жив щит срещу бомбите на НАТО по мостовете в Белград. През 2014 г. се присъединява към Vostok France Solidarité Donbass, асоциация, с която вече е направил няколко хуманитарни мисии за жертвите на войната в Донбас, докато продължава мисиите си за Косово.
Ето още акценти от интервюто:
– Когато Тръмп пристига, за да се срещне с членовете на НАТО в Европа, им казва “Сега ще харчите 5% от брутния вътрешен продукт за НАТО” и почти всички отговарят като един човек “Да!”. Няма дебати, няма дискусии. Днес във Франция няма достатъчно пари за болниците, за образованието, за сигурността, за полицията и изведнъж трябва да намерим 5% от БВП, което е изключително много. Ще трябва да дадем повече от два пъти за отбрана от сумата, която даваме сега. Защо? Къде е интересът, освен да се превърнат европейците в пушечно месо за американците във война срещу руснаците, които са наши цивилизационни братя? Шатобриан казваше, че между Франция и Русия няма търговска конкуренция – те не са съседи, нямат обща граница и имат едни и същи врагове. Шатобриан казваше, че за да бъде устойчива Европа, е достатъчно Тюйлери да говори със Санкт Петербург, руската столица по онова време, и всичко ще бъде наред в Европа. Американците се страхуват от това, защото ако се случи, САЩ ще останат това, което са на картата – един остров спрямо този свят.
– Ако погледнем най-новата история от началото на ХХI век, какво направихме в Ирак? Дори и Франция да имаше смелостта през 2003 г. да не участва в тази незаконна война, все пак участваше в началото на 90-те години. Какво направихме в Афганистан? 20 години френско присъствие в рамките на НАТО в Афганистан, за да върнем накрая отново страната на талибаните? Какво направихме в Либия? А сега имаме президент, който отиде в затвора, защото изведнъж в очите на всички се изясни, че е имало злоупотреби между Париж и Триполи? Какво донесохме в Либия? Мир ли донесохме? Не, донесохме разделение и сложихме правителство, което наложи шариата и е пълно с екстремистки мюсюлмански милиции, които са въоръжени и сеят раздори в Сахел. Ние донесохме всичко това! Преди няколко години Кадафи беше посрещнат тържествено в Елисейския дворец, разпъна палатката си, а няколко години по-късно е човек за убиване. Дори бившият американски държавен секретар Хилари Клинтън казваше, че либийските войници са поръчали тонове виагра, за да могат войниците на Кадафи да изнасилват противниците си. Това беше информацията, която ни даваха по онова време! А кой се възползва от тази ситуация днес? Военните търговци, мултинационалните компании. Възползваха ли се либийците, югославяните, иракчаните, афганистанците от милиардите долари, които похарчихме, за да окупираме и бомбардираме страните им? Не! Няколко местни богаташи се възползваха от тях, а след това и нашите мултинационални компании или нашия военнопромишлен комплекс. В нито един момент не донесохме мир. Точно обратното – оставихме ситуации, които често са по-лоши от положението в тези страни преди това. За едно дърво се съди по плода му. Така че защо този път да е по-различно? Няма причина. Това е атлантическото ръководство за световно господство.
– Имаме политически лидери, които не познават войната. Някои я познават от видео игрите, от филмите. Те никога не са били в окоп. Аз съм бил в окоп в Донбас. Мога да ви гарантирам, че никой не иска да преживее това. Ужасно е. Видях баби, осакатени от отломки от боеприпаси, избухнали в къщите им. Никой не иска да преживее това. Но този елит, който имаме днес – eлит не е точната дума, би трябвало да говорим за господстваща каста, която е завършила американски университети, която вярва, че САЩ са нашите благодетели, и която работи много тясно с американските разузнавателни агенции и агенции за влияние, вижда войната като нещо далечно, което никога няма да ги засегне. Те нямат никакви скрупули.
ВИЖ ВИДЕОТО:
2 октомври 2025 г.
– Добър ден, Никола Миркович!
– Добър ден, Ирина!
– Вие сте автор на няколко книги, които представихме във “Френско-руски диалог” – Le chaos ukrainien (Украинският хаос), L’Amérique empire (Империята Америка), Le martyre du Kosovo (Мъченичеството на Косово). Също така сте президент на хуманитарната асоциация “Запад-Изток”. Тази седмица френските вестници се зарадваха на прозападната победа на изборите в Молдова – “Кремъл се провали, да живее демокрацията!”, “Руската опасност беше отстранена”. Какъв е вашият анализ, Никола?
– Това е пълно лицемерие. Победата на Мая Санду беше предвидима. Защо? Защото Мая Санду почти би могло да се каже е агент, но ще кажем инструмент на атлантизма от доста време, от 1992 г. и независимостта на Молдова. Агенции, платени от американското или френското правителство, пряко или през Европейския съюз – казвам френското, но също и германското, датското, с две думи всички страни от ЕС, финансират неправителствени организации, които работят дълбоко в молдовското общество чрез социално инженерство, т.е. цялата тази уокистка кампания, че светът е по-хубав на Запад, че трябва да се присъединят към ЕС, а също и на ниво правителство, държавни институции. Дават се пари, долари или евро, за обучаване на съдии, за да се каже на молдовското министерство на образование как трябва да възпитава децата, работят с държавата, обучават медиите, журналисти. Тоест от над тридесет години има американска, атлантическа, европейски намеса в Молдова, която се изчислява на няколко милиарда долара, на няколко милиарда евро – може да намерите цялата тази информация на сайтовете на различните НПО-та, и накрая ни избавят от руската заплаха”. Но къде се меси Русия? Възможно е, но това няма нищо общо със задълбочената работа, която свършиха атлантиците, за да поставят човек като Мая Санду. Може и да е била демократично избрана, но тя беше издигната от западни спонсори, и ако погледнем биографията на Мая Санду, тя е завършила Харвард, работила е в Световната банка, която, може да се каже, е американска банка, във всеки случай американците имат невероятно влияние, тя е работила с тези неправителствени организации и асоциации, като тази на Джордж Сорос, вътре в молдовската държава, за да преобрази Молдова и да се опита да я внедри в атлантическия свят, докато Молдова има исторически връзки с Русия. Да не забравяме, че Русия освободи молдовците от османското робство, че днес има много двунационални молдовци, които говорят руски, и умното, особено в днешната ситуация, беше да се види как може да се опрат на Молдова, именно за да изградят мост между Русия и Западна Европа. Вместо това, атлантиците наливат масло в огъня. Опитват се да ни убедят, че Русия иска да изяде малката Молдова, докато в действителност именно атлантиците направиха всичко, за да преобразят молдовското общество и се намесиха в техните избори, за да ги закачат към ЕС. Впрочем има бюджети за това как да бъде отделена Молдова от връзките ѝ с Русия – това е цяла програма. Така че атлантиците вършат това.
– Какво може да стане с Приднестровието, защото все пак това е важен регион за Русия? Можем да си представим, че той няма да бъде оставен просто така.
– Не, много добре знаем, че това е опорна зона, в която има руски интереси, интереси на ЕС, американски интереси. Е, все пак американците са доста далеч. Американците са много далеч от всичко това, но преди всичко те не искат Русия да има връзки с останалата част от Европа. Мисля, че основният сюжет във всичко това – САЩ много отдавна са го изразили и то независимо от това кой е действащият президент – е Русия да не се развива с европейския Запад. Защо? Защото, ако това стане, европейският Запад ще престане да бъде американски протекторат. Виждате ли какво искат американците днес? Те искат да консумираме американски стоки. Сървърите ни са американски, телефоните ни са американски или китайски – това е друга история. Ние сме под все по-голямо американско влияние. И ако Европа иска да се сближи с Русия, рискът за американците е, че Европа ще се еманципира от американската игра и вече няма да има нужда от нея. Следователно Приднестровието е част от тези места, които бяха определени много ясно, за да дразнят Русия, докато една част от населението на Приднестровието е двунационално, руско. И вместо да разговарят, има риск то да се превърне в нова пламнала зона на война, докато Приднестровието е обградено почти от страни членки на НАТО. Въпреки че Молдова не е част от него, тя върви натам.
– Говорите за руската заплаха, това е много важно, защото руската заплаха съществува навсякъде, особено в главите на нашите лидери, на нашия лидер във Франция по-конкретно. Основният въпрос е от какво точно се страхуват? Че Русия ще завладее Европа? Че Русия ще открадне западната демокрация? Разбираме американските интереси, но къде са европейските интереси в този случай?
– В този случай няма никакъв европейски интерес! Никакъв! Точно обратното, има сериозен риск да влезем в нова световна война. И да казваме, че това е невъзможно, означава, че не разбираме историята, че не сме прочели и една книга по история. Ние се бихме два пъти през миналия век в ужасни войни с милиони убити и сме способни да го направим отново. Така че този въпрос е изключително сериозен и няма никакъв европейски интерес. Русия е най-голямата европейска страна. Това е най-голямата страна – тя има 17 млн. кв. км, това е най-богатата страна в света по известни природни ресурси. Ние имаме нужда от много от руските природни ресурси, за да развиваме своите икономики. Защо плащаме толкова скъпо за газ, за петрол, за енергия? Защото политиците, които са поставени и в Париж, и в Брюксел, ни пречат да се възползваме от енергията, която идва от Русия. Друг е въпросът за ядрената енергия, защото Франция, френският данъкоплатец е инвестират в ядрената енергия, а после останалата част от Европа се възползва от нея, а не французите. С две думи, имаме интерес да работим заедно с всички наши съседи, това е здравият разум, логиката, независимо от това коя е страната. Така че в интерес на европейците е да работят по-добре с Русия, за да развиват собствените си икономики, освен това за да има стабилност на нашия континент. Проблемът е, че когато си играеш на война, не знаеш докъде може да стигне това. Знаете сбиванията в кръчмите – започват да се блъскат и след това някой се намесва и разделя биещите се. Но изведнъж някой удря юмрук, другият удря и това се превръща в общ бой в заведението. Това става, когато си играем с огъня – говорим за въоръжаване, размахваме заплахи, намесваме се. Да не забравяме, че страните членки на НАТО днес доставят оръжия, обучават войниците на Зеленски, дори са на украинска земя и участват в изстрелването на ракети, на снаряди, на удари, които убиват руски цивилни. Това не се казва. Така че играейки тази игра, в един момент може да избухне война, която да дестабилизира целия континент.
За щастие, повечето от днешните млади поколения не познават войната. Ние, поколението на моите родители, не познавахме войната. Тя е страшна – видях я в Югославия, видях я по време на хуманитарните си мисии в Донбас – никой не иска да я преживее. Но днес си играем с нея, което е изключително опасно, и то само за да обслужваме интересите на американците. Защото американците имат интерес от това да има стена. Те го написаха, казаха го, това е в тяхната стратегия – те не искат Европейският съюз, който до голяма степен беше проект, насърчаван, финансиран, окуражаван от американците, да престане да бъде американски протекторат. Терминът “протекторат” е използван от Збигнев Бжежински в “Голямата шахматна дъска” – те гледат на нас по този начин. И ако погледнете икономиката на ЕС спрямо икономиката на САЩ, те се развиват, а ние изоставаме. Ние не инвестираме в изследвания и развитие, а те го правят. Когато ЕС преговаря със САЩ, Доналд Тръмп налага мита върху нашите стоки…
– Той забрани да се внасят някои руски стоки, докато те самите ги внасят.
– Именно. Той казва на европейците “Престанете, вие финансирате тази войни, консумирайки руски стоки”. Докато без обогатения уран на Русия, американците не биха могли да експлоатират ядрените си електроцентрали. Така че това е пълно лицемерие, но никой в Европа не го казва. Да не забравяме, че американците казват освен това на европейците “Вие ще купувате нашите американски горива”. Това е изключително интересно, защото газопроводът “Северен поток 2” беше разрушен с терористичен атентат, за който не се говори, а това е важен въпрос. Ще припомня, че има френски капитали в “Северен поток 2”, това е 100% европейски проект. Американците не участват в него. Американците правят всичко възможно европейците да не купуват руски газ и петрол, наред с други неща – бихме могли да говорим също за торове, за зърно, за куп други продукти, които руснаците произвеждат. А какво става зад всичко това? Те ни казват “Трябва да купувате американски стоки”, т.е. искат да ни продават шистовия си газ – Тръмп го каза – и за Вашингтон ние сме монополен пазар. Така че какво правят американците? Създават си васали, правят послушни кученца, прилагат правило, продиктувано от Вашингтон, което изобщо не е в интерес на европейците, може и да се обърне срещу тях, а накрая може да има и война. Мислите ли, че американците, които са на хиляди километри от нас, ще дойдат, за да ни защитят? Не. Ще припомня, че два пъти – през Първата и Втората световна война американците пристигнаха почти в края на битката. Дадоха ни на заем пари, които трябваше да връщаме, но преди да дойдат ни оставиха да се избием помежду си, а след това се възползваха от ситуацията, за да развиват собствената си икономика. Това е урок по история, който трябва да помним.
– Американците водят икономическа война срещу Европа, вие току-що го потвърдихте. Откъде идва това европейско подчинение?
– Трябва да препрочетем “Разсъждение за доброволното робство” на Етиен дьо Ла Боаси. Ние сме поколение, което беше закърмено, ако мога така се изразя, с американизацията на обществото. Ние сме общество, в което американската мека власт е много ефикасна. Приканвам ви да прочетете също “Пропаганда” на Едуарo Бернайс – работа върху образа, върху музиката, за да се повлияе на населението, за да бъде убедено, че всичко в САЩ е гениално, че всички имат по 15 коли, че консуматорското общество е нещо много хубаво. Това е напълно повърхностно и дори е антипод на традиционната европейска култура, която е много по-дълбока. Онази култура е повърхностна, но ние сме в общество, което вярва в тази американска примамка, която освен това е напълно безумна. Обратната страна на декора, както обратната страна на декора в киното, е катастрофална в САЩ, много лоша. Ако погледнем икономическите показатели, те може би са добри, но социалните показатели, броят на самоубийствата, броят на хората, починали от свръхдоза наркотици, броят на затлъстелите, всички тези показатели са изключително лоши и американците са изключително разделени помежду си. Така че това е изключително интересна тема. Но нашият управляващ елит вярва, че не можем да бъдем суверенни и трябва да подчиним суверенитета си първо на Европейския съюз, който е американска конструкция, и на САЩ. Именно затова, когато Тръмп пристига, за да се срещне с членовете на НАТО в Европа, им казва “Сега ще харчите 5% от брутния вътрешен продукт за НАТО”, и почти всички отговарят като един човек “Да!”. Няма дебати, няма дискусии.
Днес във Франция нямаме достатъчно пари за болниците, за образованието, за сигурността, за полицията и изведнъж трябва да намерим 5% от БВП, което е изключително много. Ще трябва да дадем повече от два пъти за отбрана от сумата, която даваме сега. Защо? Къде е интересът, освен да се превърнат европейците в пушечно месо за американците във война срещу руснаците, които са цивилизационни братя? Ще припомня, че в руския двор се е говорело на френски, че в Москва четат Виктор Юго, както и в Калининград и в други градове, че самите ние познаваме Достоевски, Солженицин и вследствие на това имаме исторически връзки и дори исторически Франция и Русия често са били в един и същ лагер. Това е урок на историята. Шатобриан казваше, че между Франция и Русия по онова време няма търговска конкуренция – те не са съседи, нямат обща граница и имат едни и същи врагове. Шатобриан казваше, че за да бъде устойчива Европа, е достатъчно Тюйлери да говори със Санкт Петербург, руската столица по онова време, и всичко ще бъде наред в Европа. Между Атлантическия и Тихия океан, в един зараждащ се многополюсен свят, с Африка, която иска по-голяма тежест, което е справедливо, с Азия, която се развива технологично, би било интересно да видим европейските народи, които умеят да работят не срещу останалия свят, а заедно с него. Но американците се страхуват от това, защото ако това стане, САЩ ще останат това, което са на картата – един остров спрямо този свят. Европа, Африка и Азия, взети заедно, представляват 75% от световното население. Това са 75% от познатите природни ресурси в света. Ако работим помежду си, може да има мир. Но когато вие сте далечна морска сила, която иска своето парче от баницата, тогава вашата политика, както политиката на всички империи, е divide et impera – разделяй и владей. Тоест накрая ние се оказваме измамените. Рискуваме да влезем във война, унищожаваме икономиките си, напът сме да унищожим младежта си и своите умения, за да следваме една страна, която има интерес да се бием със съседите си. Ако погледнем сметката, тя очевидно не е в наша полза.
– Говорите за войната, познавате я, ходили сте в Донбас. Последният път бяхте там тази година, преди няколко месеца.
– Да, през месец май.
– Срещате се с тези хора, докато сте на хуманитарна мисия. Разбират ли те европейската позиция?
– Не. Вижте, всеки път, когато отивам, те знаят, че пристигам от Франция, но никога не са ме приели зле. Дори често хората – и затова говорех за културна близост – пеят една популярна френска песничка, защото все още има френска култура и може да се чуе френска песничка в Русия. Последният път бяхме в един град, който беше сринат наравно със земята – Угледар, напълно сринат. Преди е имало 20 хил. жители, а днес са не повече от двадесет. Това са възрастни хора, които не искат да напуснат апартаментите си. Вече нямат вода, ток, нямат врата, нямат прозорци. Срещнахме се с една госпожа, която ни каза “Когато пристигнахме тук, мъжът ми беше миньор. Дадоха ни този апартамент. Той е мъртъв, това е всичко, което ми остана от него, така че няма да замина, въпреки войната, въпреки положението”. Тя ни изнесе една реч, която заснехме и публикувахме на нашия сайт, westest.org. Тя ни каза “Чуйте, това, което искаме, е мир. Много добре знаем, че във Франция и в останалата част от Европа всички искат мир”. И това е вярно – когато разговарям с хората, ги питам “Искаш ли да отидеш да се биеш за Краматорск? Искаш ли да се биеш за Горловка?”. Всички искат мир. И тази жена умее да направи разлика между истинската страна и институционалната държава. Тя каза “Моля ви, упражнете влияние върху вашите ръководители, върху този елит”. Тя не използва тази дума, но имаше предвид политическите лидери, за да се борят за мир, защото той е в интерес на всички.
Русия е част от европейския континент и винаги ще бъде част от него. Така че може да бъде постигнат мир. Французите сключиха мир с германците, с англичаните. Няма причина да не сключат мир и с Русия, още повече, че тази ситуация на напрежение е провокирана от чужда държава. Следователно е достатъчно да се освободим от американската игра, от контрола на САЩ върху нашата политика, за да можем да разговаряме и да защитаваме собствените си интереси. Не да се подчиняваме, а да разговаряме и да защитаваме своите интереси. И хората там го разбират. Това, което е интересно, е, че хората там имат достъп до информация, която е плуралистична, а у нас, във Франция, не е така. Ние имаме медиен валяк за пропаганда. Много хора работят, пет пари не дават за геополитиката, вечер се прибират, гледат две минути телевизия и от нея им казват “Русия е зло, САЩ са добро” и хоп, следва реклама. Естеството на геополитическите отношения винаги е по-сложно от това. И какъвто и да е подходът му към геополитиката, дори човек да е твърд американски или френски неоконсерватор, това, което трябва да ни мотивира, все пак трябва да е търсенето на мир. Често се приписва тази фраза на американците – “Ние сме американски неоконсерватори”. Работата е там, че когато вашият единствен работен инструмент е чукът, вие сте склонен да разглеждате всичките си проблеми като пирони. Тази парадигма трябва да се промени, трябва да се промени този манталитет, който, за съжаление, е покварил европейския елит и ние правим същото. Казваме си “Ами и ние ще направим така, ще разглеждаме всички проблеми като пирони, следователно ще говорим за война, ще говорим за насилие”. Кога нашите политически лидери говорят за мир? Има напрежение, значи ще преговаряме, ще дискутираме, защото това е в интерес на всички. А населението там, с което се срещнах, много се радва на помощта, която идва от Франция, изобщо не вижда врагове във французите и френския народ и иска мир.
– Тези жители рускоезични ли са? За какви се смятат – за руснаци или за украинци?
– И двете! Трябва да навлезем малко по-дълбоко в тази Украйна. За някои хора Украйна е страна – добре, аз уважавам тази позиция, а за други хора Украйна е регион на Русия, какъвто е била дълго време в историята. Миналата година на фронтовата линия срещнах една жена, която ми каза, че предпочита украински език, че има украинско семейство, но че тя самата се чувства по-близо до Русия. Каза ми: “Днес съм много по-близка до Москва, отколкото до Киев”. Има локални специфики, както има локални специфики във Франция, но Украйна не е страна и това беше нейната позиция. Впрочем нейната позиция е деликатна, защото семейството ѝ живее в Киев, брат ѝ е бил насилствено мобилизиран в армията на Зеленски, но има такива хора. Там съм виждал хора, които говореха на украински помежду си или на руски. А видях и статуи на Шевченко, бащата на украинския език, който е нов език – да не забравяме това! – докато от страна на Зеленски разрушават статуите на Пушкин, горят книгите на Достоевски, не искат да слушат повече Чайковски. Това е нелепо. Тоест хората там успяват да живеят много добре в тази специфична за региона ситуация и това не им създава никакъв проблем. Ние сме тези, които имат такава визия и дори Киев има такава манихейска визия. Нека не забравяме, че тя се опря на национализма на Бандера, който беше съюзник на Хитлер, и който искаше, когато направи декларация през 1941 г. по време на операция “Барбароса”, независима Украйна, основана на същите принципи като Хитлеристка Германия. Именно на тази основа се опряха украинските националисти, първо, след независимостта през 1991 г., после – след 2014 г. А жителите на Донбас, с които се срещам, могат спокойно да кажат: “Аз съм украинец, същевременно съм руснак и нямам проблем с историята на този регион” и то без омраза, те не горят културата на другия, уважават я, и ги видях много спокойни – това не им създаваше никакъв проблем и това е нормално. А това е нещо успокояващо, защото понякога сме склонни да квалифицираме и едните, и другите като екстремисти и неекстремисти, което винаги е много опростенчески дискурс. Срещнах се с хора, които не са екстремисти, искат мир, но няма да приемат мир на всяка цена, след като са им откраднали властта чрез преврат през 2014 г. Разговарях с хора, които са участвали в тези демонстрации, прераснали в гражданска война, и те казваха: “Не можех да позволя да се случи държавен преврат в Киев и след това Киев да попадне в ръцете на бандеристите, които искат да забранят моя език, просмукани са от американските пари и агенти”. А това се знае – Джо Байдън отиде няколко пъти, Виктория Нюланд, всички бяха там. Джон Бренън, шефът на ЦРУ, набързо беше изпратен в Украйна. И този човек ми каза: “Не искам моята страна да бъде в ръцете на атлантиците, затова ще взема властта в мои ръце, на място, защото това е моят дом, моята земя, моята област и ако има държавен преврат в Киев, нямам повече място в тази национална програма, която иска да ме отстрани и да ме изкорени”. Това е здрава реакция, която изобщо не е екстремистка. Това е по-скоро успокояващо.
– Да се върнем към новините. Руски танкер беше задържан от френските власти, двама души са в ареста. Ще помогне ли това за мира?
– Днес ние сме в психоза. От всяко нещо! Дори за една руска песен, която се разпространяваше бързо вече не помня в коя социална мрежа в Европа, хората казват “Внимание, има скрито послание, не трябва да се слуша руска музика!”. Това е лудост, психоза! Щом има руски кораб, значи трябва да го задържим. Ще припомня, че все още има френски компании, които правят пари в Русия, и ние си затваряме очите, а Франция все още купува природни ресурси от Русия, но затова не се говори. Но има дронове и веднага обвиняват руснаците. Когато стане нещо лошо, някъде има инцидент, значи са руснаците.
Аз лично преживях същото нещо през 90-те години, когато казваха, че сърбите са ужасни детеядци, извършват геноцид, всичко сръбско беше сочено с пръст. Не можеше да има и едно предаване по телевизията, в което да не кажат “Вижте злите сърби, те правят това, правят онова…”. Лъжеха! Написах книга – “Мъченичеството на Косово”. В нея показвам какво говореха през 90-те години – издадох я през 2013 г. – а ето какво се говори днес. Показвам лъжите, които разпространяваха, сравнени с реалността, до която имаме достъп днес. Защото те обръщат страницата и преминават към нещо друго, но те са в пропагандата! Един френски офицер каза, че сега трябва да сме в максимална военна тревога. Представяте ли се това, ако не беше настъпила тази психоза? Човек, който не си прави труда да се осведоми за това, което се случва наистина, вярва, че руснаците скоро ще нахлуят. Докато руснаците не само, че няма да нахлуят, но днес французите са тези, които прелитат близо до руското въздушно пространство, дават разузнавателна информация на Зеленски, който бомбардира руски мирни жители! Така че светът е с главата надолу и това е същата политика, т.е. атлантическата политика, основана върху лъжата, манипулацията. Аз обясних в книгата си “Империята Америка” петте “М” на атлантическите войни, в които винаги има едно чудовище (monstre) – политически лидер, въпреки че няколко години по-рано са се разбирали много добре с този лидер, посрещали са го, правили са бизнес с него, а после изведнъж той става чудовище – вече няма душа и е олицетворението на дявола. На следващо място използват местни милиции. После има манипулация, лъжа (mensonge). И това винаги завършва с военно превземане, а след това и с превземане от мултинационалните компании – това е целта. Тези войни не се водят в интерес на французите, германците, белгийците. Те се водят, води се в тази момент, за да бъдат защитени мултинационалните компании, които искат да сложат ръка, първо, върху икономиката на Украйна, а след това и върху тази на Русия. Това е реалността.
Ако погледнем най-новата история от началото на ХХI век, какво направихме в Ирак? Дори и Франция да имаше смелостта през 2003 г. да не участва в тази незаконна война, все пак участваше в началото на 90-те години. Какво направихме в Афганистан? 20 години френско присъствие в рамките на НАТО в Афганистан, за да върнем страната на талибаните? Какво направихме в Либия? А сега имаме президент, който ще отиде в затвора (Никола Саркози, бел. пр.), защото изведнъж в очите на всички се изясни, че е имало злоупотреби между Париж и Триполи? Какво донесохме в Либия? Мир ли донесохме? Не, донесохме разделение и сложихме правителство, което наложи шариата и е пълно с екстремистки мюсюлмански милиции, които са въоръжени и сега сеят раздори в Сахел. Ние донесохме всичко това! Преди няколко години Кадафи беше посрещнат тържествено в Елисейския дворец, разпъна палатката си, а няколко години по-късно е човек за убиване. Дори бившият американски държавен секретар Хилари Клинтън казваше, че либийските войници са поръчали тонове виагра, за да могат войниците на Кадафи да изнасилват противниците си. Това беше информацията, която ни даваха по онова време! Носехме мир, носехме демокрация. А кой се възползва от тази ситуация днес? Военните търговци, мултинационалните компании. Възползваха ли се либийците, югославяните, иракчаните, афганистанците от милиардите долари, които похарчихме, за да окупираме и бомбардираме техните страни? Не! Няколко местни богаташи се възползваха от тях, а след това и нашите мултинационални компании или нашия военнопромишлен комплекс. В нито един момент не донесохме мир. Точно обратното – оставихме ситуации, които често са по-лоши от положението в тези страни преди това. За едно дърво се съди по плода му. Така че защо този път да е по-различно? Няма причина. Това е атлантическото ръководство за световно господство. Това е всичко.
– Един въпрос по този повод. Спомняте си срещата между Тръмп и Путин през лятото, която мина добре. След това последните изявления на Тръмп – някои експерти казват, че Тръмп ще се оттегли от Украйна – и лека-полека той прави това по свой начин, малко странно понякога. Но как да разглеждаме последното му изявление, в което той обяви, че е готов да достави ракети с далечен обсег “Томахоук” на Киев, за да бомбардира в дълбочина Русия.
– Тръмп е непостоянен човек, много е сложен. Бих казал, че действа по инстинкт и иска всичко веднага като глезено дете. Това не означава, че всичко, което казва, е лошо – за уокизма, културата на отмяната, финансирането на цветни революции, мисля, че той е по-скоро просветен ум, разбира какво се случва и се оттегля, което е положително. В замяна на това, по отношение на геополитиката, той каза, че ще бъде мирен президент. Много американски президенти са били избирани с програми за мир, но след като дойдат на власт, водят война. Моят барометър за оценка на ефективността или честността на думите на един политически лидер, е какво прави той. А днес това не е непременно в посока на мира. По-добре е от това, което правеше Байдън. Фактът, че се срещна с Путин, че разговаря с нега, е фундаментален. Не може да се говори за мир, ако няма разговор. Тръмп направи това и отвори каналите за диалог. В замяна на това, смятам, че Тръмп, със своята стратегия, все пак искаше да принуди Путин да прави различни неща, а Путин и руснаците казаха “Не!”. Мисля, че руснаците са отворени за дебат, те отидоха там, можеха да кажат “Не, няма да отидем”. Те отидоха, но Тръмп искаше нещо веднага.
Това, което виждаме днес, е, че Тръмп иска да се оттегли от Украйна, защото истинският му съперник, истинският му проблем е Китай. Китай е този, който взима връх над американците, над европейците в изследванията, развитието, технологиите, производството, международните отношения. Така че той иска да се освободи от Украйна, която струва много пари, американците не разират защо са там, той иска да може да пренасочи своите сили, енергия и пари за дестабилизирането на Азия и отслабването на Китай. Така че той е последователен: както казахме преди малко, Европа е поставен под васална зависимост от САЩ. Ако той наистина искаше мир с Русия, щеше да каже на европейците “Успокойте се! Аз искам мир и ще постигнем мир. Ще преговаряме, това ще отнеме време, защото Украйна е само видимата част на айсберга от различия между Москва и Вашингтон”. Трябва да се дискутират ядрените оръжия, Африка, Азия, стария договор “Окрито небе” или програмата “Нов старт”. Те трябва да обсъдят всичко това, а то ще отнеме време. Тръмп дойде на власт през февруари, т.е. само преди няколко месеца. Но той трябваше да каже “Успокойте се! Дискутираме”. Какво се случва успоредно с това? Европейците правят всичко възможно, за да попречат на демократичните избори в Румъния, после в Молдова. И всеки път повтарят старата песен – “Внимание! Лошите руснаци са тук”. Те пренебрегват напълно волята на народите да избират и аз съм разтревожен от тази политика, защото американците продължават да гледат на Русия като на съперник, само че преди това те плащаха сметката. А сега Тръмп каза “Ще отделите 5% от вашия БВП за бюджета за отбрана, аз ще изтегля моите средства, защото Китай ще ми струва много пари. Освен това съм заинтересован от Гренландия, заинтересован съм от Панама, а после и от Венецуела и от Южна Америка. Така че вие, европейците, ще платите сметката”. Точно това се случва и то е по-скоро тревожно, защото показва, че Тръмп не е верен на обещанието си да сложи край на войната и се оттегля, но за да се разгърне по-добре другаде, а сега европейците ще се окажат на първа линия, т.е. ще трябва да плащат, да се организират и затова искат на всяка цена – това е изключително важно! – да говорят за руската заплаха, защото днес Европа не е в състояние да се изправи срещу руската армия. Ако иска да се организира, ако иска един ден да може да се изправи, ще трябва да се обучава, да плаща, да задлъжнява. И сумите, за които говорят днес хора, като Урсула фон дер Лайен, комисар, неизбран от никого, са 800 милиарда евро, които европейският данъкоплатещ ще трябва да намери, следователно ще задлъжнеем отново пред банките, за да намерим пари и да накараме да работи военнопромишленият комплекс… на Америка! Защото ние ще послужим за пушечно месо на американските интереси и ще купуваме американски стоки. Ще припомня, че преди десет години над 60% от снабдяването на страните членки на НАТО беше от европейския военнопромишлен комплекс. Днес се поддържа над 60% от американския военнопромишлен комплекс. Когато представим тези цифри и ги разгледаме в перспектива, не е трудно да разберем кой е господарят и кой е робът в тази история
– Има все пак някаква безразсъдност в нашите лидери. На последната ни конференция миналата събота Жак Бо ясно каза “безразсъдността на нашите лидери ме тревожи”. Вие тревожите ли се от тази ескалация? Според Русия Европа похдранва войнатя, а вчера Еманюел Макрон заяви “Ние сме в конфронтация с Русия”. Какъв е големият риск от тази ескалация?
– Когато си играеш с огъня, има реален риск да се изгориш – затова казват на децата “Не си играй с огъня!”. Ние имаме политически лидери, които не познават войната. Някои я подзават от видео игрите, от филмите. Те никога не са били в окоп. Аз съм бил в окоп в Донбас. Мога да ви гарантирам, че никой не иска да преживее това. Ужасно е. Видях баби, осакатени от отломки от боеприпаси, избухнали в къщите им. Никой не иска да преживее това. Но този елит, който имаме днес – eлит не е точната дума, би трябвало да говорим за господстваща каста, която е завършила американски университети, която вярва, че САЩ са нашите благодетели, и която работи много тясно с американските разузнавателни агенции и агенции за влияние, вижда войната като нещо далечно, което никога няма да ги засегне. Те нямат никакви скрупули. Нямаха никакви скрупули да изпратят френски войници поради причина, която все още търсим в Афганистан. Нямаха никакви скрупули да ги изпратят в Сахел и никакви скрупули да ги изпратят във войни, които не служеха на нашите интереси. И казват “Ами, няма значение, ще воюваме срещу Русия”. Мисля, че това, което си казват днес, е “Ще си играем с това, няма да има война”. И тъй като си играят с огъня, не могат да го гарантират. Какво ще стане, ако един ден ракета, изстреляна от украинците, падне на много стратегическо или особено чувствително място в Русия? Мислят си, че руснаците ще стоят със скръстени ръце и няма да отговорят? А след това европейците ще отговорят. Така започват световните войни, много бързо. Мога да ви гарантирам, че в края на 80-те – началото на 90-те години никой не говореше за гражданска война в Югославия. Бях в Югославия няколко месеца преди започне, усещаше се напрежение, но се знаеше, че войната може да бъде избегната, никой не беше в режим на война, а после тя започна, защото единият лагер е стрелял срещу другия, той е отговорил и след това пламна, защото е имало благодатна почва. Това може да ни сполети и то е изключително опасно и буди страх, защото си показват мускулите, а в един момент трябва да се бият. Фактът, че този елит, тази каста не знае нищо за войната, казва си “Във всеки случай аз няма да се бия, другите ще се бият”, показва егоистичен манталитет, индивидуализъм. Как можете да бъдете политически лидер на една нация и да кажете “Ще воювам, ще изпратя войници да се бият в Краматорск за САЩ”? Тази господстваща каста вече няма никаква загриженост за народа. Това е популофобска каста, пет пари не дава за своя народ.
Има още един важен елемент и той е, че много от нашите политически лидери говорят за войната, за да прикрият своята некадърност, за да скрият катастрофалните резултати от собствената си национална политика. Икономиката, задлъжняването, дефицитът, подивяването на обществото, големите социални проблеми, броят транквилизанти, които приемат французите, които са сред световните рекорди, за тези теми не се говори, а вместо това се намира изкупителна жертва. Покойният професор Рене Жирар би могъл да говори много по-добре от мен за това. За да избегнат да говорят за тези проблеми, говорят за Русия. Намериха изкупителна жертва, говорят за война и не говорят за нашите собствени проблеми, а по новините в 20 часа се интересуват повече дали ще воюваме или не, отколкото дали децата ни ще получат добро образование в училище, дали когато отидем в спешното отделение, ще ни лекуват, дали в аптеката ще можем да намерим лекарствата си. Ето това е важното, това засяга най-много нас, гражданите. А те го прикриват, има реле между властта и медиите, за да се говори само за това и да не се говори за нашите собствени проблеми, и така ги забравяме. Защото, за съжаление, неорганизираните и неосведомени граждани приемат всичко, което им се каже. И тъй като срещу нас има майстори на пропагандата, няма проблем, както се казва.
– Много благодаря, Никола, за този анализ, за това, че участваш в различни алтернативни платформи и особено във “Френско-руски диалог”!
– Благодаря ви, Ирина!
Коментирай първи