Джонатан Кук – 18 ноември 2023

Белият дом се нуждае от маскировка, за да прикрие своето съучастие в геноцид, който му е жизнено необходим. Проблемът е че този геноцид се случва пред очите на целия свят. Затова в отчаянието си Вашингтон отново възкреси отдавна мъртвото решение за двете държави – Израел и Палестина.

Белият дом е изправен пред дилема. Той разполага с правомощията да спре смъртта и разрушенията в Газа по всяко време когато реши. Но не го прави.

САЩ са твърдо решени да подкрепят докрай своята клиентска държава и дадоха на Израел разрешение да разруши малкия крайбрежен анклав, независимо от колко палестинските жертви ще коства това.

Но оптиката – а това е единственото, което интересува Вашингтон – е катастрофална.

Телевизионни кадри показват стотици хиляди палестинци, които бягат от разрушените си домове, в мащаби, невиждани от предишните масови операции на Израел за етническо прочистване през 1948 и 1967 г. След всяка от тях Израел увеличаваше територията си за сметка на прогонените и избити палестинци.

Дори западните медии се опитват да замажат истинските размери на планината от смачкани и кървящи тела в Газа. Известният брой на загиналите вече надхвърля 11 000 души, а хиляди други са погребани под развалините. Оцелелите от бомбите пък са подложени на геноцид, умишлено лишени от храна, вода и енергия.

През уикенда обявената от Израел война срещу Хамас се превърна в открита война срещу болниците с бебета в Газа. От „Лекари без граници“ съобщиха, че болница „Ал Шифа“ в град Газа е била бомбардирана многократно и че е било прекъснато електрозахранването ѝ. Станахме свидетели на ужасяващи сцени на умиращи и умрели вече недоносени бебета, след като инкубаторите им са спрели да работят заради липса на гориво за генераторите. Персоналът на болницата и самите болни, които са се опитали да се евакуират, както им нареди израелската армия, е бил обстрелван. Подобни сцени се разиграха и в болница Ал-Рантиси.

Западната общественост е все по-гневна.

Протестните шествия привличат невиждан брой хора от времето на масовите демонстрации срещу войната в Ирак преди 20 години.

За западните съюзници им е все по-трудно да прикриват и оправдават съучастието си в безспорните израелски престъпления срещу човечеството. През уикенда френският президент Еманюел Макрон наруши правилата. Посланието му беше обобщено от BBC така: „Макрон призова Израел да спре да убива жените и бебетата в Газа“.

В частни разговори европейските съюзници на САЩ в Близкия изток молят Белия дом да използва влиянието си, за да озапти побеснелия Израел.

На Вашингтон също така му е пределно ясно колко бързо могат да бъдат въвлечени в конфликта регионалните противници на Израел. А също и че това би довело до опасно разрастване и ескалиране на конфликта.

Непосредственият отговор на администрацията на Джо Байдън беше отчаян и нелеп. Направиха го, за да замажат очите на критиците си, включително на 500-те служители на администрацията, които във вторник изпратиха писмо до Байдън, в което протестират срещу подкрепата на Белия дом за Израел.

Мерките на Белия дом по спасяване на своя имидж включиха призив на президента за „по-малко насилствени действия“ от страна на Израел спрямо болниците, малко преди да бъде съобщено, че израелски сили щурмуват „Ал Шифа“, и слуховете, че Тони Блеър, бившият британски министър-председател, който се присъедини към нападението на САЩ срещу Ирак през 2003 г. в нарушение на международното право, е назначен да отговаря за „хуманитарен координатор“ на Запада в Газа.   

Безкрайна измама

Но това, от което администрацията на Байдън наистина се нуждае, е история за прикритие, за да оправдае факта, че продължава да финансира и да доставя оръжията, необходими на Израел, за да върши пладнешкото си кърваво клане.

Миналата седмица на срещата на върха на Г-7 държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен изложи своите виждания. Целта му бе да измести фокуса от геноцидната политика на Израел в Газа и подкрепата на Вашингтон за нея към една чисто теоретична дискусия за това каква може да е съдбата на Газа след края на сраженията.

Излагайки своята следвоенна „визия“ за Газа, Блинкен заяви: „Също така е ясно, че Израел не може да окупира Газа. Сега реалността е такава, че може да възникне нужда от някакъв преходен период в края на конфликта… Ние не смятаме, че трябва да има повторна окупация и това, което чух от израелските лидери, е, че те нямат намерение да окупират отново Газа.“

Джеймс Клевърли, бивш външен министър на Великобритания, побърза да повтори думите на американския си колега, като настоя, че властта в Газа ще бъде предадена на „миролюбиво палестинско ръководство“.

И двамата изглежда са за това ръководителят на палестинската автономия „Западен бряг“ Махмуд Абас да поеме управлението на Газа – или на това, което е останало от нея. И това при положение, че „Западния бряг“ не е никаква автономия, защото 62 % от земите й са собственост и под контрола на 800-те хиляди израелски заселници там, а живеещите в останалата една трета от областта палестинци са заградени от огради като сънародниците си в Газа и са контролирани изцяло от израелската армия.

Тази недобросъвестна маневра е извън рамките на обичайните стандарти на англосаксонската двойка. И САЩ, и Великобритания искат да ни накарат да повярваме, поне докато палестинците биват избивани ден след ден, че имат сериозни намерения да съживят отдавна изстиналия труп на решението за двете държави.

Пластовете на измамата са толкова много, че трябва да ги отлепяме един по един.

Първата ярка измама е настояването на Вашингтон Израел да се въздържа от „повторна окупация“ на Газа. Блинкен иска да ни накара да повярваме, че окупацията на ивицата е приключила отдавна, когато през 2005 г. Израел демонтира еврейските си колонии от там и изтегли войниците, които защитаваха заселниците в Газа. 

Но ако Газа всъщност не е била окупирана преди сегашната сухопътна инвазия на Израел, как Вашингтон обяснява израелската блокада на малкия анклав през последните 16 години? Как Израел успя да запечата сухопътните граници на Газа с висока бетонна ограда, да блокира достъпа на палестинците там до териториалните води на Газа и да патрулира със самолети и дронове в небето на Газа 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата?

Истината е, че от 1967 г. насам Газа не е имала нито ден без израелска окупация. Единственото, което Израел направи преди 18 години, когато изтегли еврейските си заселници, беше да управлява окупацията дистанционно, използвайки новите постижения в областта на оръжията и технологиите за наблюдение.

Израел разработи и усъвършенства много сложна система за окупация от разстояние, като използва израелски тийнейджъри с джойстици, които от отдалечени места да си играят на Богове с живота на 2,3 милиона затворени палестинци, като избиват с дронове всеки, който им се стори „съмнителен“

Израел не е застрашен от „повторна окупация“ на Газа. Защото окупацията му никога не е била прекратявана.

Измислена конфронтация

Друга измама е впечатлението, което Блинкен умишлено създава, че САЩ се готвят за конфронтация с Израел относно бъдещето на Газа.

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху даде ясно да се разбере, че не е в настроение да преговаря с палестинските лидери, дори и с „миролюбивите“. През уикенда той за пореден път заяви, че Израел ще поеме „контрола върху сигурността“ на анклава веднага щом унищожи Хамас.

„Няма да има Хамас“, заяви той пред израелците в събота вечерта. „В Газа няма да има гражданска власт, която да възпитава децата си да мразят Израел, да убиват израелци, да унищожават държавата Израел.“

Той добави, че след края на операцията израелските войски ще могат „да влизат [в Газа], когато си пожелаят, за да убиват терористи“.

Изглежда, че израелските военни командири са взели това послание присърце, обещавайки, че се връщат в Газа за да останат там завинаги.

Но внушението, че Израел и Вашингтон не са на едно и също мнение, е чиста проба хитрост. „Разправията“ е изцяло измислена, за да изглежда, че администрацията на Байдън, настоявайки за преговори, застава на страната на палестинците срещу Израел. Никое друго твърдение обаче не е по-далеч от истината.

Преструвката е от полза и за двете страни. САЩ искат да изглеждат така, сякаш един ден – след като всички домове в Газа бъдат разрушени, а населението – етнически прочистено – ще завлекат Нетаняху на масата за преговори, ритайки и крещейки.

В същото време изпадналият в затруднение Нетаняху може да спечели точки за популярност сред израелската крайна десница, като се противопоставя предизвикателно на администрацията на Байдън.

Това е чист театър. Конфронтацията никога няма да се осъществи. А „Визията“ на САЩ за бъдещето на Газа не е нищо повече от манипулативна измислица.

Решението без държава

Истината е, че Вашингтон официално се отказа от т.нар. решение за две държави още преди години, съзнавайки, че Израел никога няма да допусне дори най-ограничена откъм правомощия палестинска държава на обещаната им от Йехова земя.

През последните три десетилетия Израел измина пътя от преструвката – поддържана по време на преговорите с Ясер Арафат в Осло – че един ден може да признае една фиктивна, демилитаризирана палестинска държава, откъсната от останалата част на Близкия изток, до категоричното отхвърляне на палестинската държавност при каквито и да било условия.

През юли, преди нападението на Хамас на 7 октомври, Нетаняху, според широко разпространената информация, е заявил на закрито заседание на израелския парламент, че палестинските надежди за суверенна държава „трябва да бъдат унищожени„.

Дали същият Израел, който отказа да приеме държава под ръководството на израелския агент Махмут Абас – палестинският лидер на Западния бряг, който нарече координацията на сигурността с Израел „свещена„, наистина ще бъде готов да предаде ключовете на кралството след последното буйство на Газа?

Не забравяйте, че именно Нетаняху обясни на управляващата си партия „Ликуд“ през 2019 г., че „подпомагането на Хамас и прехвърлянето на пари на Хамас“ са най-добрият начин Израел да „осуети създаването на палестинска държава“.

Това не беше някаква негова си частна позиция. Допълнителни данни показаха, че на тази позиция са и всички военни и служби за сигурност на Израел.

Стратегията беше постигната чрез израелски политики, насочени към трайно разделяне – физически и политически – на двата основни териториални компонента на бъдещата палестинска държава: Западния бряг и Газа.

Придвижването между двете отрязани от Израел територии е почти невъзможно, а Израел създава различни, антагонистични местни ръководства за всяка от тях, така че нито едно от тях да не може да претендира, че представлява палестинския народ в неговата цялост.

По време на парламентарната среща през юли Нетаняху също така настоя, че е от жизненоважен израелски интерес ПА (Палестинска автономия – б.р.) да бъде подкрепена на Западния бряг.

В същото време законната столица на палестинската държава – Източен Йерусалим, е физически отцепена от двете територии и лишена от всякакво палестинско политическо представителство.

Както администрацията на Байдън знае твърде добре, Израел никога няма да допусне установяването на „умерено“ палестинско ръководство в Ивицата Газа, което да я обедини със Западния бряг и да засили аргументите в полза на суверенна палестинска държава.

А американските приказки за възобновяване на решението за две държави служат за полезно отклоняване на вниманието от действителното решение, което Израел прилага пред очите на всички.

Действията на Израел говорят за това. Бомбардирането до руини не само на домовете в Газа, но и на гражданската инфраструктура – болници, училища, комплекси на ООН, пекарни, джамии и църкви – необходими за поддържането на живота в едно от най-пренаселените места на земята.

Населението в северната част на Газа е насилствено премествано в южната част на анклава, за да се създаде там още по-малък и още по-пренаселен затвор, което гарантира, че анклавът е „място, където не може да съществува човешко същество„, както се изрази бившият израелски съветник по националната сигурност Джора Ейланд.

Целта е прозрачна: населението на Газа да бъде прогонено в съседната египетска територия – пустинята Синай. И като се има предвид как Израел е действал с палестинците след всеки голям сблъсък с тях, единственият разумен извод, който може да се направи, е, че на семействата на бежанците от Газа – някои от които ще бъдат изселени от различни територии на Израел за втори или трети път – никога няма да бъде позволено да се върнат в руините на Газа и въобще в Израел.

Администрацията на Байдън може да се преструва, че възкресява несъществуващото решение за две държави. Но в действителност Израел от десетилетия има точно такъв план за експулсиране, наречен „Голяма Газа“.

Според докладите Вашингтон е дал съгласието си за създаването на палестински анклав в Синай още през 2007 г.

Безсилният Махмуд Абас

Ако приемем, че нещо в Газа оцелее след сегашното нападение, следващата измама на Блинкен е предположението му, че Махмуд Абас и Палестинската автономия „Западен бряг“ са способни или желаят да заемат мястото на Хамас.

Разбира се, остава и малкият въпрос как Махмуд Абас би могъл да управлява население, пред което се е дискредитирал в миналото с безкрайното мълчание пред престъпленията на Израел. В края на краищата, неговата партия „Фатах“ беше изгонена от Газа през 2006 г., след като беше победена на палестинските парламентарни избори, а той самият бе натирен като израелски агент.

Абас загуби напълно доверието на палестинците и на Западния бряг с това, че продължава да гледа пасивно на ужасите, които се случват в Газа. Както отбеляза бившият британски посланик Крейг Мъри: Палестина е член на ООН и Махмуд Абас би могъл да се позове на Конвенцията за геноцида.

Това от своя страна изисква решение на Международния съд. Това би поставило Израел, САЩ и Обединеното кралство в невъзможност да се справят. Но Абас за пореден път пожертва народа си, за да не разгневи САЩ.

Още по-нелепа е идеята, че Израел някога ще позволи на Палестинската автономия да управлява Газа, след като на същата тази автономия не е позволено да управлява дори Западния бряг.

Ето каква е ситуацията там: Махмуд Абас няма никакъв контрол върху 62% земите в Западния бряг, които със споразуменията от Осло бяха поставени – временно – под пълно израелско управление, налагано от израелската армия и милициите на преселилите се междувременно и ставащите все повече еврейски заселници. Това, което в Осло беше замислено като временно, отдавна е превърнато в постоянно от Израел. Върху тези територии са построени еврейски селища, в които живеят 800 хиляди еврейски заселници.

В друга една четвърт на Западния бряг Палестинската автономия не е нищо повече от местна общинска власт, която управлява училищата и изхвърля боклука.

В останалата една пета от територията, предимно в застроените райони, Абас има изключително ограничени правомощия. Палестинската автономия няма контрол върху границите, вътрешното движение, въздушното пространство, електронните честоти, валутата или регистъра на населението в Западния бряг.

В тези градове Абас разполага само с полицейски сили, които изпълняват ролята на местни патрули по сигурността на израелските военни. Когато израелската армия реши да свърши работата сама и нахлуе в град на Западния бряг без предупреждение, силите на Махмуд Абас просто се свиват в ъгъла.

Идеята, че Абас може да поеме управлението на Газа, когато е безсилен и без никаква власт в своята „крепост“ на Западния бряг, е приказка.

Хамас не може да бъде изкоренен

Но може би най-голямата измама от измамите на Белия дом е предположението, че Хамас – а оттам и цялата палестинска съпротива – може да бъде изкоренена от Газа.

Палестинските бойци не са някаква чужда сила, която е нахлула в анклава. Те не са окупатори, въпреки че така ги представят всички западни правителства и медии.

Те възникват органично сред население, което е понасяло в продължение на цяло столетие военно насилие и потисничество от страна на Израел. Хамас е наследник на това страдание.

Геноцидната политика на Израел – освен ако не възнамерява да унищожи всеки палестинец в Газа – няма да смекчи този импулс за съпротива. Израел просто ще разпали още повече гняв и негодувание и ще засили мотива за отмъщение.

Дори „Хамас“ да бъде унищожена, на нейно място ще се появи друга, вероятно още по-отчаяна и жестока съпротивителна група.

Повечето от палестинските деца, които сега са подложени на бомбардировки и терор, останали са без дом заедно със семействата си и са свидетели на убийствата на близките си, няма да пораснат през следващите няколко години, за да станат млади посланици на мира.

Тяхното право по рождение ще бъде оръжието и ракетата. Тяхната амбиция ще бъде да отмъстят за семействата си и да възстановят честта си.

Израел и САЩ прекрасно разбират това. Историята е пълна с подобни уроци, които бъдете сигурни, че са преподавани на днешните алчни и арогантни колонизатори и окупатори.

Но целта им, каквото и да твърдят, не е решение или разрешаване на проблема. Целта им е постоянна война. Тя е увековечаване на „цикъла на насилието“. Целта е смазване на резервоарите на доходоносната военна машина на Запада, за да се създават същите врагове, от които западната общественост е убеждавана, че трябва да бъде защитавана. Така Западната империя поддържа своето влияние и величие. Така тя кара своите общества да се страхуват и едновременно с това оправдава пред тях насилието, от което печели.

Независимо дали палестинците в Газа ще бъдат върнати в каменната ера, както отдавна желаят израелските военни командири, или ще бъдат изселени да живеят в бежански лагери в Синайската пустиня на Египет, те няма да приемат съдба, в която са третирани като „човешки животни“.

Борбата им ще продължи. А Израел и Вашингтон ще трябва да продължат да измислят нови, все по-измислени истории, за да ни убедят, че ръцете на Запада са чисти.

Джонатан Кук е автор на три книги, посветени на израелско-палестинския конфликт, и носител на специалната награда за журналистика „Марта Гелхорн“. Уебсайтът и блогът му се намират на адрес www.jonathan-cook.net. Източник – Middle East Eye

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: