И този 22 юни отмина. В Русия си спомниха за 1941 г. с молитвени свещи за загиналите, със светлинки за незабрава на историята, с портретите на Безсмъртния полк, носени като светини от стотици хиляди семейства. С учителски ентусиазъм се замислих как да обясним на днешните млади хора защо е толкова важно да помним 9 май и 22 юни, защо не трябва да се слага знак на равенство мужде „нацизма“ и Сталиновия комунизъм, каквато е съвременната идеологическа и пропагандна политика на ЕС, на Европейския парламент и изобщо на целия Западен лагер…
Сложна задача, не толкова за ума, колкото за сърцето, което също има памет, но тя не разчита на теоретични, академични и още по-малко на западни пропагандни агитпросветни заклинания. Младото сърце се отвращава от словесните битки. И най-много да отбележи 22 юни под формата на ивент или акционизъм със светлинни ефекти. Празникът и неговата духовна същност са твърде големи и невидими за прескачащата и накъсана памет на днешното тик-ток-клип-поколение.
Днешните млади са плод на визуалната култура и оттук даскалското ми вдъхновение ме насочи към класиката, към филма на Сергей Бондарчук по разказа на Михаил Шолохов „Съдбата на човека“. Разказът е кратък, може да се прочете за отрицателно време и в хипер бързата информационна инфлация на съвременното ни ежедневие. Филмът е класика – европейска, не само съветска, и има субтитри – ако неразбирането на руския език плаши някого.
Ще попитате, добре де, защо точно този филм от огромното съветско кино наследство за войната? Защото там има една сцена, описана от Шолохов, изиграна/преживяна от Сергей Бондарчук: Военнопленнически лагер, немски офицери на трапеза, викат за забавление руски войник, за да го накарат да вдигне наздравица за победата на нацистите. Предстои Сталинград, но е само началото на Сталинградската битка, немците суеверно се предусещат за победители. Но „Рус Иван“, както нацистите наричат всички руски войници, без да помнят името, а защо им е да помнят имената на славянските унтерменшен, отказва. Тогава му предлагат да си избере, преди да го разстрелят – да пие за победата на нацистите и да отърве живота си, или за своята гибел. Руският Иван пие нееднократно за гибелта си, и отказва съблазнителния хляб със сланина. Хлябът не се яде с врагове. След като не успяват да го унижат, руският Иван остава на крака, връщат го с хляба и сланината като награда за смелостта – офицерското чувство в немците за малко се пробужда. В килията хлябът и сланината са разрязани с тънка нишка на равни парченца – да има за всички пленници. Хлябът се яде с приятели.
Добре, е и? Днес е 2021 г., защо точно този филм? Защото когато ви казват да приравните нацизма и сталинизма, е все едно да вдигнете наздравица и да пиете за победените нацисти, приравнени с победителите, потънали в еврочиновническа амнезия. Да, времената са други ио вие не сте военнопленници. Но умът ви може да бъде пленен. За целта има и хляб, и сланина – според вкуса ви. Skandalno.net
Автор: проф. Дарина Григорова, Skandalno.net
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
ПРЕДПОЧИТАМ ХЛЯБ И СОЛ С БРАТСКИЯ РУСКИ НАРОД КАТО НА 9 СЕПТЕМВРИ 1944 НАЙ КРАСИВИЯ ПРАЗНИК В ЖИВОТА МИ
ЗАЩО МЕ ТРИЕТЕ БЕ ДЕЙБА ВАШАТА МАМА – ПОЗДРАВИХ ПРОФЕСОРКАТА ЗА ФИЛМА !
–
ЗНАМЕНИТ КАДЪР Е : „ВОЙНИКА ВЛИЗА В БАРАКАТА ПАДА И КАЗВА ЕДНО СЛОВО – „ПО ПОЛАМ“ И СЛЕД ТОВА ДЕЛЯТ ХЛЯБА И СЛАНИНАТА !
–
ТОВА САМО РУСНАК МОЖЕ ДА НАПРАВИ !
–
СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ
Не казва „по полам“ ( което означава на две равни части), а казва „всем поравну“ – еднакво за всички.
Това кой ти го написа бе туристката???
Тази, ако има нещо свое, вероятно са очите, иначе е симпатяга, но е историк, точно толкова, колкото Николай Малинов е НАТО-вец. :)
Ей, тва герберските троляци умора немат. И на изключително симпатичната Дарина Григорова й намериха кусури само защото казва, че руснаците са ни братя. Ами, ходете се побратимявайте с англосаксонските педерасти дето бъркат България с Боливия, бе, троляци, кой ви спира.
Не сме такива, каквито мислиш, Веско, просто имаме информация за туристката. ;)
Колкото до това дали е симпатична – мацка си е, спор няма. :) Няма нужда да се побратимяваме с никого, достатъчно достойни българи сме! И филите и фобите сте един дол дренки, все някой трябва да ви дондурка от чужбинско, но това е друга тема. За една втора майка думам. ;)
Я млък, бе, мършо. 30 години такива прикрити американски тролчета като теб ни промиват мозъците само за да стоим далеч от Русия и… види се докъде я докарахме- американски НПО-та ни пренаписват учебниците и обезродяват нацията, западни джендър идеологии, политики на идентичността, разбиват българското семейство, громят православната ни християнска вяра… Боклук насран- на патриот ли ми се правиш бе, американска насрана подлого.