Светът все още е това, което винаги е бил. Джунгла. С много зверове, които искат да впият зъби и нокти в плътта ви. Преди 2000 години Иисус Христос успя да направи най- успешната революция в историята. Той (и никой друг преди или след него) направи от звяра човек. Той, а не друг ни научи да обичаме, както своя брат, така и невъзможното, дори за мислене – своя враг. И това роди европейската цивилизация. Това ни даде свободата. Това ни даде мира. Това ни даде благоденствието. Вярата в християнския ни Бог и в Неговите закони.

След поредния ислямистки атентат снощи, този път във Виена, четирима души бяха убити, седем все още се намират в критично състояние между живота и смъртта, а други 15 се отърваха с по-леки наранявания. И това се случва броени дни след като други трима души бяха убити с нож от фанатизиран ислямист в катедралата на Ница, а много други ранени. Терористът отрязал главата на една от жертвите си – възрастна дама. Няколко дни по-рано пък друг ислямски теророист отряза главата на учител в Париж. Не знам какво още трябва да се случи, та глобалистките политически елити на Европа най-сетне да осъзнаят простичкия факт: неолиберализмът, глобализмът и мултикултурализмът им не работят. Могат да ви звучат прекрасно на книга, могат да Ви звучат мило и забавно, но просто идеите им не са верни. Светът няма нищо общо с вашата глобалистка неолиберална и джендърска представа за него – той не е Дисниленд и обитаването му не е неделна разходка в парка.

Преди няколко века обаче, посаден в тази благодатна почва, се появи прогресивизмът, който днес ние познаваме в последния му етап, наречен „неолиберализъм“ или „глобализъм“. Той не можеше да се роди другаде, защото щеше моментално да бъде откъснат из корен, но в Европа намери благодатна почва и покълна. И обяви тържеството на Разума над Вярата. Отрече Бог и поиска от Него да изчезне. Създаде идеологиите на либерализма и нацизма. Вдигаше революции, правеше преврати. Водеше войни, по-кървави от когато и да е по-рано. Обезглавяваше крале и кралици. Палеше църкви. Реши, че някои хора не са хора и започна да ги избива методично и научно. “Доказа”, че инвалидите и хомосексуалните не са съвсем хора и ги вкара в лагери. Замени думата убийство с евтаназия. После “доказа”, че и евреите не са съвсем хора и вкара и тях. Измисли “хуманни” начини за избиването им в газови камери. Ликвидира милиони. Беше толкова прогресивно, ах толкова… Тогава го спряха.

Но хуманизмът и прогресивизмът са неуморни. Намериха се за щастие будни умове, които откриха други не съвсем хора. Те “доказаха”, че неродените хора все още не са хора. Узакониха убийството им и го нарекоха върховно право. Ах, какво настъпи тогава!!! Този път избиха милиарди. “Хуманно”, стерилно, научно, в болници, а не в концлагери… Най-прогресивните умове решиха, че убийствата могат да се разширят още. Защо да не се евтаназират тежко болните? Или дори просто депресираните? Заговориха за правото на смърт.

Освен да убива, разбира се, прогресивизмът (неолиберализмът) имаше и други задачи. Да руши. Да разруши всичко онова, което беше наследено от миналото ни и от Църквата. Всяка очевидност трябваше да бъде оборена. От зората на историята си например, човек знаеше, че има мъже и жени. Че едните обладават физическа сила и затова ходят на война и вършат тежката физическа работа, а другите са грижовни и нежни и затова отглеждат децата и вършат леката работа. И че само заедно, само когато мъжът и жената с любов създадат едно цяло – те стават човеци. И могат да създават човеци. Всичко това беше толкова очевидно.

Но ето, че преди 20 години се намериха хора прогресивни, които го отрекоха. Попитаха що за равенство е това между човеците ако от жените очакваш едно, а мъжете – друго. И сложиха край на красивите легенди за рицарите и техните дами. Пратиха дамите да работят във фабриките. Издевателстваха над тях и телата им. Третираха ги просто като хора. Беше ли това достатъчно? Не. Полът продължаваше да съществува. И жените продължаваха да са така реакционно красиви и грижовни, а мъжете тъй ретроградно силни и безразсъдни. Тогава обаче прогресивните учени доказаха, че пол няма. Звучеше абсурдно, но беше толкова велико откритие. Полът не е само биологическа категория. Нима няма социален пол? Всъщност не може ли всеки да си избере от който пол иска да бъде? Не е ли това негово право? Един, два, три пола…? Двадесет, тридесет? Не можеш ли да си сменяш пола всеки ден. Да решиш, че искаш да си например жена, да отидеш на лекар и той да те осакати. Звучи прекрасно. А можем ли да го разрешим на деца? Младо момиче навлиза в пубертета. Хормоните му бушуват. Не знае какво е и какво иска да стане… Защо не му разрешим да се осакати завинаги? Ах, колко красиво е всичко това. Разбира се, никой няма да брои самоубийствата сред тези осакатили се физически и психически хора. Не е политически коректно. И въпреки всичко гадните полове продължиха да съществуват. Момченцата продължиха да се бият по градинките, а момиченцата да играят с кукли. Колко остаряло, колко ретроградно само! Дали не можеше да им го забраним някак си. Да забраним стереотипите със закон. Още търсим решение на въпроса. Искаме жените да имат мустаци, а мъжете цици. Искаме да премахнем браковете, като нещо старо и ретроградно. Не, момент… Всъщност искаме да има бракове, но да са между мъже и мъже, или жени и жени. Полиаморни бракове с повече партньори – също звучи интересно. Ще мислим още.

Беше ли всичко това достатъчно за прогреса? Не, не и не. Човекът се съпротивляваше на новото, защото беше в плен на хиляди атавизми и предразсъдъци. Вижте например кръвта! Човекът продължаваше да се чувства син на баща си и майка си. Принадлежеше на род. На племе. Трябваше да го изтръгнем от това. Да го откъснем невръстен от дома му и да го хвърлим в обществена ясла. А племето? А нацията? Усещането, че принадлежиш на древен род, че поредица от предци са те направили това, което си… Че си длъжник на тази Традиция, че тя те детерминира… Колко ужасни идеи, пречещи на Прогреса! Какво можеха да направят либералните учени по този въпрос? Вече беше лесно. Щом полът може да е социален конструкт, какво остава за етноса? Кой всъщност може да ме спре да се мисля за аржентинец или чех? Или ескимос… пардон за некоректния термин… – за инуит? Защо трябва да съм българин само защото майка ми и баща ми са се мислели за такива? Не мога ли да съм македонец? Да си съчиня мое си минало, по-велико и по-славно? И започна поредният погром върху миналото. Ах, колко красиво стана. Как красиво пренаписахме историята! Вече нямаше да учим, че нашите предци са били смели, храбри и добри. Всички щяха да са равни. Леонардо и Микеланджело с техните фрески, Платон и Аристотел с философиите им, Августин, Златоуст и Палама, Моцарт и Бетовен, Сервантес и Шекспир…

С какво те и тяхната култура бяха повече от културата на което и да е племе човекоядци от някой тихоокеански остров? Бяха ли велики завоеватели Александър, Цезар, Атила и Наполеон? Бяха ли велики откриватели Колумб и Магелан? Тия всичките трябва да ги изтрием. Нещо повече – да се срамуваме от тях и техните постижения. Трябва да ни е срам от римските легиони, от кръстоносците, от конкистадорите… От литературата ни, дело само на бели! От паметниците ни. Можем ли да ги унищожим? Защо не? Колко му е да обезглавиш един паметник или да го хвърлиш в реката? Или да изгориш книгите на класиците? Всъщност, защо да ги горим? Не можем ли да ги пренапишем по нов прогресивен неолиберален и глобалистки начин? Да смениш некоректните думи в тях с коректни? Да смениш основната идея на автора с прогресивна? Пола на героите? Расата им? Не могат ли чернокожи да започнат да играят във филмите, ролите на великите бели европейци? Не може ли Ахил и Орфей да са черни? Хенри VIII и Ан Болейн? Анна Каренина? Красота, каква красота просто!!! Трябва някак да помогнем на този процес, защо не например като обявим, че вече ще награждаваме само филми, в които играят цветнокожи? Че изкуството ще мине на втори план зад идеологията…. Можем ли да организираме церемонии, на които бели да се извиняват на черни за предците си? Да целуват краката им? Да си слагат вериги на вратовете… Прекрасен нов неолиберален глобализиран свят!

Какво остана? Разбира се Църквата. Омразната ретроградна Църква на Христос, която именно ни даде свободата и гарантира живота ни. И която ни позволи да бъдем всичко това. Можем ли да я унизим? Да я смачкаме? Можем ли да я сринем в калта? Тук вече е трудно, защото Църквата е израснала, отстояла и победила в далеч по-трудни времена под ботушите и топорите много по-големи главорези и по-откачени фанатици. Но можем да я натикаме в ъгъла. Да я осмиваме, да се гаврим с нея, така че никой да не иска да пристъпи през прага й. Ще богохулстваме денонощно, ще скверним тайнствата й, ще осмиваме светците й… Или ще се правим, че я няма. Ще празнуваме Коледа, не като Рождество, а като ден, в който ядем свинско. А Великден наместо Възкресение ще стане ден на яйцата…. Белким се получи.

Е, това е новият прекрасен прогресистки и неолиберален свят. Изграден само за два века навсякъде, където Христовото учение за любовта, позволи на „прогресивните“ хора да говорят, каквото мислят и да правят, каквото искат. Само, че…

Само, че светът не е Дисниленд и карнавал. Той все още е джунгла. С много зверове, които искат да впият зъби и нокти в плътта ни. Някога, когато бяхме себе си, когато не избивахме неродените си деца, когато мъжете бяха мъже, а жените – жени, когато почитахме героите си и благоговеехме пред знамената си, когато над нас гордо сияеше Кръстът, тогава ги беше страх от нас. И ни уважаваха. Европа беше крепост, която не можеха да превземат. Свещена земя, осветена с кръвта на безброй герои, която никой не би подарил даром. Земя на свобода, вяра и слава. Днес те просто ни презират. И избиват като в кланица. Не знам какво още трябва да се случи на европейските народи, за да осъзнаят простичкия факт, че ако не се отърсят от глобалистката заблуда, в която са ги въвели купените им елити, скоро просто няма да ни има. Дори като спомен, защото Христос го изтрихме самите ние. Skandalno.net