В съвременната международна политика без съмнение генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг е един от най-големите комици. Защото как иначе да си обясним твърдението му, че НАТО е готово да защити и гарантира сигурността на Естония, която пък днес била „по-силна от всякога“? Това му изявление идва буквално месеци, след като САЩ и западните им съюзници избягаха панически и позорно от Афганистан, изоставяйки местните си съюзници на произвола на съдбата и на милостта на талибаните.
Според Столтенберг в НАТО имало правило „един за всички, всички за един“, което значело, че всички страни, които са се присъединили към военния блок, са защитени с всички възможни средства. Интересното е че същото това правило важеше и за Гърция през 70-те години, когато в резултат на идеите за „еносия“ (обединението на Гърция с Кипър) и опитът за това, турската армия нахлу в Кипър, отцепвайки северната му част и заплаши самата Гърция. Това златно правило комай не важеше, дори когато Великобритания води Фолклендската война с Аржентина, или пък когато Франция водеше Алжирската война.
Някои ще ме опровергаят с аргумента, че Франция например, не беше нападната по това време, поради което нямаше нужда от намеса на НАТО. Ще отговоря, че единственият път, когато член 5 е активизиран, беше след терористичния атентат от 11.09.2001 година. нищо че и Афганистан не беше нападнал САЩ. Така или иначе, афганистанските талибани нападнаха САЩ толкова, колкото и алжирските борци за независимост нападнаха Франция през 50-те. Няма принципна разлика между двете, ако гледаме от чисто формална гледна точка.
В западните медии често се говори и за „голямото желание“ на източноевропейските държави да бъдат под чадъра на НАТО, да бъдат „защитавани“ от него. В този списък често фигурира и България, в която никой никога не е питал българския народ от кого иска да бъде защитаван (имайки предвид, че най-голямата заплаха за сигурността на България идва от страна-членка на НАТО – Турция), но въпреки това в пресата уверено се твърди, че България се нуждае от „защита срещу агресията на Русия“.
Връщайки се на въпроса за балтийските държави и последните твърдения на Йенс Столтенберг, трябва да си припомним отново как се изтеглиха американските окупационни сили от Афганистан, изоставяйки десетки хиляди местни свои съюзници, информатори и колаборационисти. Това ни дава пълна представа какво би било и е реалното отношение на Запада към „съюзниците“ в лицето на Прибалтика, България, Румъния, Украйна и други подобни. Единствената задача на тези държави е да служат като бази и да поддържат напрежението и хаоса по западните и югозападните граници на Русия.
В момента, в който ситуацията стане опасна и напрегната за САЩ и западните страни, Прибалтика и не само, ще бъдат изоставени. Поглед към историята ще ни припомни за гаранциите, които западните демокрации в лицето на Англия и Франция дадоха на страни като Полша. Окрилена от англосаксонските и френски гаранции, Полша даде удобен претекст на хитлеристите да я нападнат, в резултат на което беше прегазена. И докато Вермахтът газеше Полша, давайки началото на една жестока и геноцидна окупация, западните демокрации държаха армиите си мирно и кротко на Западния фронт, без дори да им хрумне да нападат Германия.
Нерадостна беше съдбата и на южновиетнамския режим през 70-те години, който беше лоялен на Съединените щати и в техно име проливаше кръвта на сънародниците си. Но в крайна сметка американците се евакуираха от покрива на посолството си в Сайгон, изоставяйки местните колаборационисти и „съюзници“ на виетнамското национално-освободително движение.
Цялата тази поредица от предателства никак не е случайна. Тя следва старата англосаксонска тактика за водене на войни чрез чужди държави и на цената на чужда кръв. Тази стратегия се заражда в далечния 18-ти век, когато изпървом Англия участва във Войната за испанското наследство, изправяйки срещу основния си конкурент Франция – австрийци, холандци и други континентални сили. После в Седемгодишната война англичаните „водят“ война в континентална Европа преди всичко чрез малка Прусия, която удобно пускат да се сражава с французи, австрийци и руснаци. Традицията е продължена и през Наполеоновите войни, Първата и Втората световна.
Връщайки се към съвремието, през 2015 година авторитетната международна агенция „Пю Рисърч“ провежда мащабно допитване в страни от НАТО, а именно в Канада, Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Великобритания и САЩ. Оказва се, че 49 % от жителите на тези страни считат, че тяхната държава не трябва да защитава съюзник, ако се случи така, че член пети от договора на НАТО бъде активизиран (т.е. ако страна-членка бъде нападната).
Не е тайна, че френският президент Еманюел Макрон, в духа на традицията на френския суверенизъм, положена от Шарл дьо Гол, е особено скептичен към Северноатлантическия алианс. През 2019 в статия за „The Economist“ Макрон открито се запита какво би означавало активизирането на член пети от договора на НАТО в днешно време.
Известни са и думите на френския президент, че НАТО е в „мозъчна смърт“. Дори това да не отразява точната истина, факт е, че повечето западни страни нямат намерение или желание да проливат кръв и да харчат десетки милиарди за „защитата“ на източноевропейските държави.
Единствените победители в такъв конфликт биха били Вашингтон и евентуално Лондон, които ще са най-вероятните подстрекатели, защото това е в съзвучие с вековната им стратегия за изтощаване на противника (Русия) с кръвта на по-малки народи и държави.
Покрай събитията в и около Украйна, както и неуспешните преговори между САЩ, НАТО и Русия, които бяха инициирани в резултат на искането на Москва за гаранции за сигурността й, които биха подпечатали мира в Европа, няма как да не си зададем отново въпроса, каква защита би оказало НАТО на Източна Европа? И още по-важното, трябва ли България да „защитава“ например, русофобските неофашистки режими в Естония, влизайки във война с близка (както географски, така и духовно) Русия? Война, която може да завърши само по два начина – или с тотален разгром на източноевропейските американски сателити, или с термоядрена „заря“ между САЩ и Русия, която би унищожила по-голямата част от континента.
Вече имаше твърде много индикации от страна на новия ни премиер и част от подкрепящите го проамерикански партии, че България не само ще продължи да е „лоялен“ член на НАТО, но и ще бъде превърната в един от основните плацдарми за провокации срещу Русия. Страната ни рискува да се превърне в пушечно месо и да повторим националните катастрофи от миналия век. Ето защо е наложително българското общество да покаже категоричното си несъгласие със сервилната политика на спуснатите ни от САЩ компрадорски местни елити! Skandalno.net
Автор: Симеон Миланов
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Дано българският народ осъзнава нещата, за които говори авторът! Мисля, че е назрял моментът за решителен отпор!
ГОРДЕЕМ СЕ С ТЕБ ВЕЛИКА И СВЯТА БРАТСКА РУСИ ИДВАЙТЕ РУСКИ БРАТЯ СВЕТОВНИ МИРОТВОРЦИ ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД ВИ ЧАКАМЕ ОБИЧ НАДЕЖДА И МЕЧТА НАТО ЕС САЩ СОРОС ВЪН ОТ БЪЛГАРИЯ МРАЗИМ ВИ ИСКАМЕ СИ НАШИТЕ РОДНИ ИСТИНСКИ РУСКИ БРАТЯ ПО КРЪВ ВЯРА И ДУХ ОБИЧАМЕ ТЕ БРАТСКА РУСИЯ ОБИЧАМЕ ТЕ БРАТСКА СЪРБИЯ
От по-старото поколение, което знае как се държи АК-47 няма да има нито една ръка която да натисне спусъка. Лудите са в болница и се извън сметката. Тези след нас, нито са ходили в казарма нито знаят какво е. Те няма как да отидат да воюват и ако тръгнат нанякъде – то ще е към германия или Америка. Така са свикнали. С турция няма как да воюваме – по две обективни причини. Първата – няма с какво. Турция сама си произвежда по-голяма част от съвременните оръжия – пример с Байрактер. Втората – няма кой да воюва – и от наша страна и от турска. Парадокс е , че въпреки историческите събития от миналото, турския народ ни има за добри съседи и това няма да се промени.