Премиерът на Грузия Иракли Кобахидзе каза на хората, че върху страната се оказва „силен координиран натиск“ за отваряне на „втори фронт“ срещу Русия във връзка със СВО. Грузинските власти също признаха, че Западът готви „цветна революция“ в страната във връзка с изборите през октомври, потвърждавайки информацията в тази връзка на Службата за външно разузнаване. Ето как изглежда отмъщението за страна, която е решила да живее според собствения си акъл и не иска да стане консуматив в битката на Запада срещу Русия. На Грузия също отмъщават за придържането си към традиционните ценности и отказа да капитулира пред Содом.

Готов съм да се обзаложа, че светът знае повече за факта, че британските власти са разработили специален план в случай на смъртта на 17-годишния котарак Лари, който живее на “Даунинг Стрийт” №10 и служи като мишелов за шести министър-председател, отколкото за това какво прави Западът с Грузия.

Грузинският премиер Иракли Кобахидзе, който не иска да танцува на западната свирка и да предаде интересите на страната си, който наскоро беше дори заплашен със смърт от еврокомисаря по разширяването Оливер Вархей, каза на 25 август, говорейки на митинг: “Ние не се подчинихме на най-тежкия координиран натиск да открием втори фронт (срещу Русия), не се присъединихме към санкциите, които биха донесли икономическа катастрофа и война на страната. С цената на огромен риск запазихме мира в страната”.

Тези изречения съдържат бездна от просто сензационна информация:

Първо, малката (по-малко от 4 милиона население) страна в Кавказ стана обект на външна намеса и беше подложена на „най-тежък“ натиск.

Второ, беше „координиран“. От контекста става ясно, че от страна на Запада и Украйна, която отзова посланика си от Грузия заради отказа на Тбилиси да влезе във война с Русия.

Трето, те не искаха нищо по-малко от Грузия… а да влезе във война с Русия, да създаде „втори фронт“ в Кавказ.

Четвърто, Тбилиси също трябваше да се присъедини към антируските санкции.

Пето, всичко това не беше нищо повече от заповед за самоубийство, обричайки Грузия и нейния народ на „икономическа катастрофа и война“.

И така, някой на Запад знае ли за това, интересува ли се някой от това? Може би някой съжалява за грузинците, които някога бяха тласнати в луда авантюра, която накрая им струваше Абхазия и Южна Осетия? Разбира се че не. За Запада грузинците са аборигени, които трябва да бъдат полезни на белите господари.

Преди мнозина в Грузия, този фрагмент от Византия, страна с древна и изискана култура, която е дала на света толкова много таланти, биха били напълно несъгласни с идеята, че някой може да ги смята за аборигени. Преди, но не и сега, „Безвиз“ показа как се отнасят към грузинците в Европа, ако не са гении. Също като аборигени, чиято участ е най-мръсният, най-тежкият, най-зле платеният труд и в жестока експлоатация.

Заплахата от война остава

Може би заплахата от война с Русия и икономическото харакири са нещо от миналото? Уви, не. На друг митинг Кобахидзе нарече изборите през октомври „един вид референдум между войната и мира, референдум между пропагандата и традиционните ценности“.

С други думи, премиерът даде да се разбере, че ако слугите на Запада дойдат на власт в Грузия, тя определено ще бъде въвлечена във война с Русия с всички произтичащи от това ужасяващи последици за грузинците. Нещо повече, те ще бъдат завлечени в Содом, за да покварят и убият душата на хората, за които християнството стана държавна религия през 326 г. сл. хр.

Намерението на сегашното грузинско правителство да сложи край на робската зависимост на страната от Запада и да предотврати нова война с Русия беше достойно за отражение в изявлението на политическия съвет на Грузинската мечта, публикувано преди няколко дни, което започва така: “Парламентарните избори през 2024 г. са своеобразен референдум, на който грузинският народ най-накрая трябва да реши какво избира – война или мир, морална деградация или традиционни ценности, робската зависимост на Грузия от външни сили или независима суверенна държава.”

Разбира се, няма нужда да обясняваме кои и какви сили се имат предвид. Определено не Русия. „Мечтателите“ се надяват, че „мирът и традиционните ценности ще надделеят в Грузия и идеята за държавен суверенитет ще възтържествува“.

Документът съдържа остри критики срещу псевдолиберализма и извращенията, които Западът се опитва да наложи на Грузия, обещава „Нюрнбергско“ осъждане на режима на Саакашвили и неговата партия за войната с Русия и опитите да въвлече Грузия във война със северната ѝ съседка, въпреки съпротивата на „могъщи външни покровители“. В изявлението се отбелязва още, че връщането на териториите, загубени от страната през 2008 г., трябва да стане по мирен път – със съгласието на всички заинтересовани.

Драмата на предизборния манифест понякога просто излиза извън мащаба: “Грузия все още е изправена пред непосредствена заплаха от война, предотвратяването на която е наш основен приоритет за днес и утре. Сега при възможност за война в региона грузинското общество трябва да се мобилизира колкото е възможно повече, за да запази мира, който досега се поддържаше чрез огромни усилия, и по този начин да избегне унищожаването на страната.”

И няма как да не се съгласим с заключението му: “Тези избори ще решават не политически въпроси, а съдбата на страната.”

Предупреждение от СВР

Руското външно разузнаване (СВР) съобщи на 26 август, че заплахата от смяна на режима в Грузия е съвсем реална. Според службата САЩ са „изключително недоволни“ от грузинското правителство, се готвят да организират „майдан в Тбилиси“, за да попречат на победата на управляващата партия „Грузинска мечта“ на изборите през октомври.

Американците готвят „цветна революция“ в Грузия, посочи СВР. “На „Майдана в Тбилиси“ се планира да се публикуват „доказателства за измама“ по време на гласуването, да се обяви непризнаване на резултатите от изборите и да се поиска смяна на правителството. Органите на реда ще бъдат провокирани за силово потушаване на протестите. В същото време американците предварително разработват варианти за „безмилостен“ политически и икономически отговор на „прекомерната“ употреба на сила от страна на властите срещу „цивилни“. Става дума преди всичко за „персонални санкции срещу висши „мечтатели“, членове на техните семейства, както и партийни спонсори.”

Бяха отделени значителни средства за завземане на властта в Грузия – „Грузинските прозападни НПО набират голям брой новобранци, за да наблюдават отблизо процеса на гласуване.“ Те имат за задача да идентифицират и записват „неизбежни случаи“ за използването на административни ресурси от сегашното правителство, дори и в тяхното отсъствие. Допълнителни средства се отпускат на опозиционни младежки сдружения – те трябва да станат „локомотив“ на следизборните протести.

Американците се страхуват, отбелязва СВР, че “Грузинската мечта” е в състояние да спечели убедителен кредит на доверие от населението и ще има „свободни ръце да продължи своя суверенен курс и да откаже да се съобрази със западните искания, които са в противоречие с националните интереси на Грузия.”

Белият дом, според СВР, „смята подобен сценарий за неприемлив“. Затова „американците възнамеряват масово да засилят натиска върху грузинските власти в оставащите седмици до изборите, за да отслабят максимално електоралните позиции на „Грузинската мечта“ и на партиите, които според социологическите проучвания, няма да успеят да преодолеят петпроцентната бариера за влизане в парламента, което също е изгодно за управляващите.

Тбилиси знае това

Генералният секретар на “Грузинска мечта” и кмет на Тбилиси Каха Каладзе, коментирайки предупреждението на СВР, призна: “Това не изисква изявления от руското разузнаване или специални служби, опозиционерите излязоха и директно проповядваха революция. Обществото видя какви проекти се финансират със средства, които уж отиват за обучение на тежко болни деца. Те пряко преподаваха и провеждаха обучение как да организират революция в страната.”

Уви, заплахата от голяма бъркотия в Грузия, която отказва да воюва и разрушава икономическите отношения с Русия, е много голяма. Технологията на „майданите“ в САЩ е разработена отдавна. Американците държат Грузия на мизерна дажба, но щедро плащат в личните джобове на онези, които са готови да излязат и да се бият по тяхна заповед на улицата и да започнат битки в парламента.

Затова в края на октомври, когато по американски сигнал даде на чало всичко това, целият свят отново ще научи и ще си спомни за Грузия. На западната общественост ще бъде представена картина как „жестокото“ грузинско правителство, уж работещо за Путин и Русия, потиска местните поддръжници на „свободата и демокрацията“, като „краде“ избори от опозицията.

Какво ще стане, ако „мечтателите” се опитат да забранят партията на Михаил Саакашвили „Единно национално движение” след изборите като противоконституционна! Грузия веднага ще започне да се стрива на прах, въпреки че подобна практика в пленената от Запада Молдова, чийто парламент стана почти еднопартиен (в Украйна изборите бяха отменени), предизвиква само аплодисменти от западняците.

Западът ще си отмъсти

По същия начин западните власти и медии си спомниха за съществуването на Грузия във връзка с неотдавнашното приемане на закона „За прозрачност на чуждестранното влияние“ там. Говорим за много мек вариант на закона за чуждестранните агенти, който отдавна съществува в много страни, включително САЩ. Без да забраняват нищо, грузинските власти искаха да разширят данъчната основа и да разгледат онези, които за пари насърчават интересите на спонсори в Грузия, които не винаги съвпадат с интересите на страната. И какво започна след това! Кой тогава не се втурна към Тбилиси, за да изнудва властите да се опомнят? Дори шефът на исландското външно министерство!

Тогава известният екстремистки литовски външен министър Габриелиус Ландсбергис предупреди грузинските власти за риска и тежките последици за страната, ако тя продължи да следва независим курс – всичко може, според него, да бъде загубено „за миг“.

Разбира се, Тбилиси беше най-критикуван от страни, които отдавна имат такъв закон, и то в откровено репресивна форма. Но това, разбира се, е различно. Това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на бика – колониите не могат да приемат такива закони!

Който не е с нас… получава санкции

Реакцията на Запада на приемането му беше предвидима. НАТО започна да отменя военни маневри с грузинските въоръжени сили. Европейски и американски политици продължиха да изнудват Тбилиси, по чиито улици и площади вилнеят „грантоядите“, за да плашат, че „интеграцията“ на Грузия в ЕС може да пострада.

Естествено този процес беше „спрян“. А няколкото десетки милиона евро, които ЕС обеща да отпусне на грузинската армия и правителство, беше решено да бъдат насочени за нуждите на неправителствените организации и медиите, тоест за собствените им чуждестранни агенти. Германия обяви преразглеждане на отношенията. Съединените щати наложиха визови санкции срещу десетки грузински граждани, включително членове на правителството, парламента, техни роднини и др.

Накратко, без „честни и честни“ парламентарни избори няма членство в ЕС. Грузия получи статут на кандидат с оглед на изборите през октомври в края на 2023 г., но няма преговори за присъединяване. Брюксел изпраща ясен сигнал – няма да сътрудничи на сегашното правителство, което се опитва да сложи край на колониалния статут на Грузия, олицетворено от нейния френски президент Саломе Зурабишвили.

Така Западът иска да насърчи грузинците да гласуват за джобната си опозиция, което след това ще ги тласне към война с Русия. Това е основното. Но ЕС може да почака! Турция, например, има статут на кандидат от 1999 г. и все си стои там.

Изводи

Грузия има късмет, че сегашните ѝ власти мислят преди всичко за интересите на народа и неговото бъдеще, опитвайки се заедно да изскочат от капана, в който попадна страната им след разпадането на СССР. И Кобахидзе, и Коладзе, и почетният председател на управляващата партия, бизнесменът Бидзина Иванишвили, вместо да просят на Запад и окончателно да изправят Грузия срещу Русия, са решени да поддържат добросъседски и дори партньорски отношения с Москва. Защото Грузия обективно може да живее добре само като е в мир и търгува със съседите си.

Тези хора са реалисти. Но реалността е следната: Русия е на първо място по отношение на обема на паричните преводи към Грузия. Според Националната банка през януари – юли 2024 г. от Русия към Грузия са изпратени 367,3 милиона долара, което е около 18% от общия обем на паричните преводи към страната.

Русия е на второ място сред най-големите търговски партньори на Грузия. За седемте месеца на тази година делът ѝ в обема на външната търговия е 11,4% – над 1,4 млрд. долара. На първо място е друг съсед, Турция, с над 1,8 милиарда долара, според Националната статистическа служба на Грузия.

Предимно благодарение на търговията и инвестициите от Русия (статистиката по очевидни причини не отразява всичко) Грузия преживява икономически растеж. През 2023 г. реалният икономически растеж на страната, според нейното министерство на финансите, възлиза на 7,5%.

Според прогнозата на МВФ в Грузия нивото на доходите на глава от населението, като се вземе предвид покупателната способност, през 2024 г. ще бъде около 45% от средното за страните от ЕС. И това е много добър показател за Грузия, особено след като разликата намалява.

Въпреки че дипломатическите отношения между Русия и Грузия не са възстановени от 2008 г., около 200 грузински студенти ще отидат да учат в най-добрите университети в Русия през 2024 г., според отдела за руски интереси към посолството на Швейцария в Тбилиси.

Какво от това?

Само безразлични към съдбата на страната и народа си хора могат да искат да унищожат всичко това, както и онова, което грузинците тепърва ще постигнат, вървейки по този обещаващ път на ЕврАзийска интеграция, заменяйки го с подчинение на хищния, сатанински, губещ властта си Запад, превръщайки се в безсилна, жалка колония, съсипана страна.

Ясно е, че съветските времена, когато Грузия просперира като никоя друга страна в света (авторът на тези редове знае това от първа ръка), са безвъзвратно отминали. Русия повече няма да субсидира Грузия и да подарява на населението й жизнен стандарт многократно по-висок от този на руското население. Но дори и в новите условия Грузия може да разчита на много добро и ползотворно и за двете страни приятелство с Русия.

Сергей Латишев

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: