Новият многополюсен модел на света вече е факт и започва да се разгръща – но не и за американското ръководство, което предпочита да си живее с илюзията, че все още се намира насред стария световен ред, чийто център бяха те. В навечерието на заминаването на Джо Байдън за Европа, неговият съветник по националната сигурност Джейк Съливан заяви, че САЩ ще поискат изключването на Русия от Г-20, клуба на 20-те най-големи икономики в света.

„По въпроса за Г-20 просто ще кажа следното: ние вярваме, че Русия вече не може, както преди, да извършва бизнес сделки чрез международните институции и в международната общност“, каза Съливан, добавяйки, че Вашингтон все още проучва въпроса и САЩ искат да се консултират със съюзниците „преди да направят каквито и да било допълнителни изявления“. Въпросът за участието на Русия в клуба Г-20 ще бъде разгледан на срещите на върха на ЕС и Г-7, които ще се проведат в четвъртък в Брюксел с участието на Байдън.

Тази новина перфектно характеризира в каква огромна степен се е откъснала от реалността американската администрация. Защото никой не може да бъде изключен от Г-20. Лидерите на 20-те най-големи (по отношение на БВП) държави в света се събират веднъж годишно, за да обсъдят различни въпроси на световната икономика – въпреки че се обсъждат и политически въпроси- но главно в кулоарите и то на двустранни срещи.

Да, формално Г-20 израсна от Г-8 — тоест организация на водещите западни страни с участието на Русия, която след 2014 г. се върна към формата на Г-7 — но отдавна го надрасна и се превърна в независим и основен световен клуб. Срещите на високо равнище на Г-20 започнаха през 2008 г., след като световната финансова криза разкри недостатъците на глобалната финансова система, изградена от Запада, и нейния пагубен ефект върху световната икономика. Ерата на западното господство всъщност приключи точно тогава – и самите англосаксонци се принудиха да призоват за съвместни действия за спасяване на световната икономика останалите незападни ключови страни в света. Г-20 обединява Запада и Изтока, Севера и Юга, като им дава възможност не само да търсят общи решения, но и да разговарят помежду си.

Нещо повече, втората възможност стана много по-важна от първата, защото провалът на англосаксонския модел на глобализация (от който е част и финансовата система) ставаше все по-очевиден с всяка изминала година. До 2022 г., когато настъпи неговия тотален крах. Така или иначе, на Г-20 световните лидери имаха поне възможността да се събират веднъж годишно – докато фалшивата коронавирусна пандемия не ги лиши и от това.

Последният път срещата на Г-20 беше през юни, 2019 г. в Осака, Япония. Следващите две срещи се проведоха във видео формат, тоест бяха просто формалност. Но в края на октомври тази година Г-20 ще се събере в Бали – физически, а не виртуално. Сама по себе си тази среща ще е най-важната от всички международни срещи тази годината – защото три години нямаше такива, а светът се промени повече от драматично.

Между другото, индонезийският остров вече беше домакин на голяма международна среща на върха – Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, което обединява страни като Китай, Русия и САЩ. Тогава, през 2013 г., срещата на високо равнище се проведе на 7 октомври – и сутринта Владимир Путин беше поздравен за рождения си ден от близкия си приятел Си Цзинпин, който току-що беше станал председател на КНР (а вечерта двамата седяха заедно над бутилка водка, както се оказа по-късно).

А буквално месец преди това самият Путин беше домакин на срещата на Г-20 в Санкт Петербург. И Си, и Обама бяха там, но още тогава Русия беше преминала Рубикон в отношенията си със САЩ. Все още не беше станал големият разрив в Украйна (след отказа на Янукович да подпише предприсъединителното споразумение завлизане на Киев в ЕС), но Путин вече бе натиснал САЩ в Сирия и беше отбил смъртоносния им удар по арабската държава. Отхвърлянето на удара коства на САЩ остатъците от репутацията им в Близкия изток (саудитците бяха много възмутени), а Вашингтон не прости на Путин за стореното от него.

Но още по-важно беше предоставянето на убежище в Русия през лятото на 2013 г. на Едуард Сноудън, избягал служител на АНС, чиято екстрадиция беше поискана от американските власти. Именно тогава в отношенията между САЩ и Русия беше премината точката на незавръщане – и всички последващи събития, включително Майдана в Украйна, бяха само следствие от реакцията на Вашингтон на „възмутителното поведение“ на Путин през лятото на 2013 г. Защото без Русия нямаше как да се осъществи западната глобализация на планетата, а тя пък категорично отказа да участва в този непродуктивен цирк.

На следващата година, през ноември 2014 г., лидерите на страните от Г-20 се срещнаха в Бризбейн, Австралия, където САЩ се опитаха да изолират Путин от срещата – формално заради присъъединяването на Крим. Не се получи, въпреки че руския президент напусна събитието малко по-рано от планираното.

Самото създаване на Г-20 се превърна в символ на провала на атлантическия проект – и сега, през 2022 г., опитите на Запада да манипулира този форум са напълно нелепи. Кой ще подкрепи Запада в стремежа му да изключи Русия?

Г-20 е разделена точно на две части: западния свят и не-западния свят. Западът включва САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Канада, Австралия, Япония, Южна Корея и Европейския съюз (той също е включен в клуба като наднационална организация). Тоест това е познатата ни „Голяма седморка“ с англосаксонска Австралия и тотално зависимите от американците Южна Корея и Япония.

Другата половина на Г-20 са Китай, Русия, Индия, мюсюлманските страни (Саудитска Арабия, Турция, Индонезия), латиноамериканските страни (Мексико, Аржентина и Бразилия) и Южна Африка. Тоест онази незападна част от човечеството, която не се е присъединила към опитите на Запада да накаже Русия и да изтръгне страната ни от световната икономика. Нито една от тази втора група държави не се присъедини към западните санкции срещу Русия. Защото те много добре разбират, че Русия се е заела с жизненоважната задача да реорганизира световния ред и ако не й се помогне, то утре Западът ще нападне и елеминира един по един и останалите привърженици на промяната на световния ред, онези, които не са доволни от претенциите за хегемония на атлантистите. Да не говорим, че между тези държави има договорка за събаряне на еднополюсния модел и все по-отявлено се вижда, че те действат координирано срещу Запада. Та, никой от не-западната половина на Г-20 няма да последва примера на САЩ и да изолира Русия – напротив, те виждат как рухващият под напора на собствените си структурни грешки Запад, нанася огромни щети на цялата световна икономика и избива носещите греди на световната финансова система.

Още повече, че нещата не са толкова прости в самия западен лагер. Ако англосаксонските страни са единни в импулса си (по-точно Канада и Австралия послушно следват САЩ и Великобритания), то с останалите има големи проблеми. Континенталните европейски сили (Германия, Франция и Италия) вече изпадат в много голяма геополитическа зависимост от Щатите – и по всякакъв начин ще се противопоставят на опитите на англосаксонците да спуснат нова желязна завеса между Европа и Русия. А Япония и Южна Корея изобщо не искат да се изолират от Русия – осъзнавайки все по-ясно, че зависимостта им от американците (след ВСВ) няма да е вечна. За разлика от съседството им с Русия.

Щатите не разбират ли всичко това. И ако го разбират, защо въобще повдигнаха темата за изключване на Русия от Г-20? Да вдигнат бойния дух на съюзниците си евро-атлантици, тоест да покажат, че няма да се спрат пред нищо в общия англо-саксонски стремеж да накажат Русия? За да сменят темата – осъзнавайки, че наборът им от възможности за санкции срещу Русия е почти изчерпан, и затова отклоняват вниманието към фантасмагоричното, но пък шумно обсъждано изключване от Г-20? За това ли?

Всъщност нещата са много по-лоши: те наистина вярват, че имат шанс да „изключат“ Русия. И това потвърждава подозренията ни, че Вашингтон слабо разбира какво се случва в света. Затова си мисли, че може да повлияе на това, на което в действителност вече не е в състояние да повлияе.

Г-20 е само прототип на бъдещия многополюсен свят. Ще бъде по-сложно и с по-голяма роля на регионалните интеграционни икономически и политически организации (като АСЕАН). Но вече няма да зависи от волята и влиянието на англосаксите. Вече само в света на своето въображение те могат да „изключат“ Русия – в реалния свят всеки подобен опит в вече ще удря по собствените им позиции, намалявайки още повече влиянието им.

Това поражда съмнения в адекватността както на англосаксонците, така и на техните най-активни съратници. Полша например вече предложи да замени Русия в Г-20 – но това предложение беше толкова невменяемо, колкото и предложението на Украйна да заеме мястото на Русия в Съвета за сигурност на ООН.

Ако обаче англосаксонците искат да продължат да живеят в измисления си свят, това си е техен проблем. Това на нас ни е от полза, защото толкова по-болезнен ще бъде сблъсъкът им с реалността. Новата реалност – както в света, така и в самите САЩ.

Автор: Пьотр Акопов

Превод: Пею Благов, Skandalno.net