Да се ​​каже, че обявените от Владимир Путин референдуми в републиките в Донбас и в областите Херсон и Запорожие предизвикаха шок, значи да смекчим описанието на ситуацията. Значимостта и внезапността на тази стъпка беше ясно демонстрирана от промяната в динамиката на търговията на руския фондов пазар. Докато социалните мрежи седмици наред истеризираха около атаките на Въоръжените сили на Украйна край Харков, инвеститорите останаха непоклатимо спокойни, знаейки прекрасно, че реакцията на медиите е силно преувеличена. Но веднага след обявяването на референдумите същият този пазар се срина, тъй като този ход драматично променя стратегическата ситуация. По-специално – дава ясен сигнал, че икономическия разрив със Запада от временен, се очаква вече да е дългосрочен.

Характерно е, че пазарът, за разлика от интернет общността, реагира много по-спокойно на обявената частична мобилизация на следващия ден и дори в ранния следобед започна да възстановява загубите си. Това не означава, че тази новина беше по-малко значима или по-положителна. Просто всички я разчетоха като логично следствие от решението за присъединяване на териториите.

Мобилизацията във вида, в който се извършва сега, е чисто техническа стъпка. Първо, мобилизираните са бивши военни и полицаи с боен опит и се очаква да получават същите средства като редовните бойци на договор, и второ, предвижда се да бъдат наети 300 хил. резервисти, което е еквивалентен на около 15% от вече съществуващия състав на редовната армия и Националната гвардия, които общо са 1.1 млн. души. Така че за някакво рязко и драстично увеличение на армията не може да се говори – участват само 1,2% от подготвения резерв. Това говори, че военното ни ръководство не възнамерява да увеличи драстично мащаба на военните действия в Украйна.

А и ще отнеме повече от месец да се привикат, преквалифицират и превърнат тези 300 хиляди души в добре координирани армейски части. И ако такава мярка не беше предприета по-рано, то беше само защото руското ръководство смяташе, че военните действия да приключат преди мобилизираните да са превърнати в боеспособна армия. Те ще завършат, разбира се, не с пълната ликвидация на украинската държава, а с мир при нашите условия. Тъй като нито 200 000, нито дори 500 000 войници биха били достатъчни за пълен контрол над територия, по-голяма от площта на Франция, със сухопътна граница със страните от НАТО.

Очевидно точно затова въпросът за присъединяването към Русия на вече освободените региони беше отложен за бъдещето. Дълго време Кремъл, според предписанията на Сун Дзъ, беше готов да построи „златен мост“ за Зеленски или неговия наследник – да му даде възможност да загуби, без да се посрами. Въпросът за статута на вече контролираните от Русия територии можеше да подслади хапчето. Те например формално можеха да се върнат в Украйна, разбира се със съвсем различен статут – по-близък до този, който Минските споразумения предвиждаха за ДНР и ЛНР, със значително по-големи права, с културна автономия и със собствени сили за самоотбрана. Другият вариант при мирни преговори с Украйна можеше да бъда – освободените от Русия донбаски републики и областите на юг да бъдат признати за независими, но без да се присъединяват към Руската федерация.

Сега обаче, на фона на доказалия се като напълно неспособен да преговаря Киев и на забележителното самоубийствено упорство на Запада да изгори огромни свои ресурси в украинската пещ, Москва затваря тази възможност за опонентите си – териториите, които са станали част от Русия, вече не могат да бъдат обект на пазарлък. А това означава, че специалната операция преминава в различен формат – борбата ще се води до пълното изтощаване на Украйна. Косвено това се потвърждава от ударите през последните дни на руската страна по украинската инфраструктура. Преди това унищожаването й се смяташе от руското ръководство за нецелесъобразно, вероятно защото потенциално щеше да влоши следвоенната хуманитарна и икономическа ситуация, по-специално, намалявайки търсенето на руски енергийни ресурси от бъдещата денацифицирана и демилитаризирана Украйна. А и в деветте области в южна и източна Украйна, които на драго сърце биха се присъединили към Русия или минимум биха стнали отделна държава извън властта на Киев и приятелски настроени към Русия, ще трябва да възстановим унищоженото. Сега тези проблеми се изтласкват в несигурното бъдеще.

Не знам каква беше основната причина за промяната на стратегията. Или желанието да се максимизира цената на този конфликт за Запада, както по отношение на изразходването на оръжия и оборудване, така и по отношение на недостига му на ресурси, или разбирането, че запазването на Украйна дори като обезоръжен и неутрализиран „буфер“ е неприемливо за нас. Но въпросът определено не е, че отделените войски не са достатъчни за поставената цел да се смилат оръжейните и всички останали ресурси на Запада. Със задачата да смели украинските сили, дори според явно занижените цифри за украинските загуби, обявени от Шойгу, руската групировка се справя. А за решителен преход към масирано настъпление и мобилизираните от резерва няма да са достатъчни – класическата военна наука изисква поне трикратно превъзходство на настъпващата армия за да постигне тази цел.

Мобилизацията се извършва за други цели. Тези, които обичат да играят на шашки, знаят, че губи този, който пръв изчерпи ходовете си. Губи играта, без да е загубил фигури и позиции. Днес, когато Украйна почти напълно изчерпа възможните си ходове след четирите вълни на мобилизация, след като опустоши арсеналите на страните от НАТО, натрупа дългове и достигна предела на използваните от нея неконвенционални методи за водене на война – мръсна пропаганда и още по-мръсен тероризъм.., Москва показа единствено ръба на дебелото си тесте с козове – непокътнат мобилизационен ресурс, надхвърлящ два пъти цялото мъжко население на Украйна, тежки бомби, удари по ключови инфраструктурни обекти, които досега масово щадеше…

И тези действия сега ще имат много по-голям ефект върху украинците, които се надяваха на успешно решаване на конфликта с последните си кървави напъни за контраатака, отколкото можеше да даде през март. И най-важното, предстоящият руски отговор ще бъде напълно оправдан както от руското общество, така и от световната общественост.

Владислав Исаев

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: