„В самолета премиерът Кирил Петков ни поздрави. Каза ни, че се радва, каза, че са работили за нашето евакуиране, но накрая ние тръгнахме сами и ни изведоха и спасиха ДНР – всеки сам да си направи изводите“, обобщава Рали Димов.

​​​​​​​

„Всяка сутрин се молехме да останем живи и да не падне някой снаряд“, разказаха спасените български моряци от кораба „Царевна“ пред maritime.bg. Трима от тях – Рали Димов, Радослав Стоянов и Живомир Митев, които не спестиха цялата истина за преживяното – от акостирането на търговския съд на 21 февруари до решението им сами да напуснат кораба и да тръгнат, помощта на ДНР, които ги извели от зоната на сраженията, дали им храната си и ги закарали до Донецк, оттам до Ростов на Дон и Сочи, откъдето се прибраха във Варна.

„Първо искаме да благодарим на ДНР, на тези прекрасни руски хора. Благодарим им от все сърце, че ни спасиха, че ни евакуираха. Много е трогателно, че хора, които са били на първата линия на боя, се опитват да ни успокоят – храна, вода, консерви – даваха ни от своите, много е трогателно“, разказва Рали Димов, втори механик на борда. Обяснява си, че правителството мълчи „по политически причини“.

„Само те бяха там, нямаше кой друг да ни изкара – ДНР и РФ“, допълва той за ситуацията на пристанището. „Благодаря на ДНР и Русия, че ни евакуираха, че се държаха с нас като с братя, че си дадоха храната, водата, искрени благодарности“, добавя и Радослав Стоянов.

А важен детайл по евакуацията разкри и третият моряк – Живомир Митев: „Войниците, които ни посрещнаха, казаха, че нямат контакт с нашето правителство“. Само ден по-рано външната министърка на Донецката народна република заяви, че българското МВнР е отказало всякаква комуникация с ДНР.

Тримата потвърждават, че от българска страна започнали да се интересуват от тях и да звънят на капитана едва след пресконференцията на съпругите им заедно с „Възраждане“. В началото нашето МВнР им предложило вариант за евакуация през украински коридор.

„Но там много се стреляше, беше крайно опасно. Маршрутът беше през цяла Украйна“, казват Димов и Стоянов. „Те ни казаха – ще тръгнете без телефони, казаха ни тръгвайте без багаж, на свой риск, подписвате декларация. Каквото и да стане, да нямаме след това претенции за обезщетение“, разтълкуваха си го моряците.

Накрая останали единственият екипаж на търговски кораб и това много ги изнервило.

„Стоим и чакаме, в един момент видяхме как двете страни спряха да стрелят. 26 човека от един кораб слязоха с куфарите, минаха покрай нас и тогава разбрахме, че сме останали последният екипаж на пристанището, всички други са се евакуирали. И тогава ни прикипя. Напрежението ескалира неимоверно много, вътре, в екипажа. Започнахме да искаме от капитана да говори с Външно, да ги уведоми, дали ние сме останали последните“, разказват моряците. Отговорили им с „общи приказки“. Комуникацията от страна на нашето Външно министерство се поддържала през сателитния телефон само с капитана.

А след пресконференцията на съпругите им ги отрязали от телефонни разговори с роднините, което повдигнало още повече градуса на напрежението.

„Опитваха се да ни разубедят, докато накрая нямаше как и тръгнахме. Все още имаше риск да стрелят по нас. Един наш колега сутринта слиза, отива при тях, върна се след три часа, каза, че осигуряват час и половина, събрахме багажа, прекръстихме се и тръгнахме“, разказва Рали Димов, а колегите му допълват: „С белите знамена“.

На въпроса къде има поражения по кораба, отговорът е „къде ли не“ – в машинното, в каюта, под прозореца… На въпроса били ли са под обстрел, отговарят:

„После под прозореца се пренесоха военните действия. Интензивен обстрел от корабите. Бункерът беше на стотина метра от кърмата на кораба, където се криеха украинските войници“. Хвърчали ракети „Град“, осколки. „Беше невъзможно да се покажеш, постоянно хвърчаха осколки“, описват преживното тримата.

По кораба „има няколко директни попадения. Една метална врата изхвърча на 15 метра от експлозията“, допълват картинката, която вече видяхме от видеата на кораба с вчерашна дата.

В самолета премиерът Кирил Петков ги поздравил. „Каза, че се радва, каза, че са работили за нашето евакуиране, но накрая ние тръгнахме сами и ни извадиха ДНР – всеки сам да си прави изводите“, обобщава Рали Димов.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: