В българското обществено пространство, особено в социалните мрежи е популярно да се разпространяват митологеми за Царство България и битът в него до 1944 година. Без съмнение България от 1878 до 1944 има своите успехи, включително социално-икономически, но твърденията, че страната е била „шеста икономика в Европа“ (още повече в света) са толкова истина, колкото да се каже, че Слънцето изгрява от запад. Истината е, че зад реториката за „великата“, „богата“ и „благоденстваща“ България до 1944 година, която уж била хранела цяла Европа, се крият интересите на днешните евроатлантически елити и голяма част от едрия капитал, които постигнаха икономическото си благосъстояние и политическите си кариери по твърде съмнителни начини през 90-те под похлупака на спуснатия ни тогава евро-атлантически режим.

А каква е истината?

По-голямата част от населението на България до 40-те години на ХХ век е селско, а икономиката е почти изключително базирана на земеделието. При това в по-голямата част от населените места все още не е било навлязло механизираното модерно земеделие, а масата селяни работят, както са го правели и през Средните векове – с рало, вол, бивол и използване на детски и женски труд. Промишлеността носи едва 5-6 % от целия БВП на Царство България в периода до влизането ни във Втората световна война, а търговията – за 7 %.

Интересно е как „сме хранили цяла Европа“, ако например, търговията е представлявала едва 7 % от БВП на Царство България? Но това е поредната мистерия, на която българските западници, неолиберали и разни неонацистки маргинали надали ще дадат задоволителен отговор.

По-голямата част от българските стопанства по онова време са наистина дребни – по 5 до 15 дка земя и заради примитивната методика на работа, дават твърде малък среден добив – около 130 до 250 кг. на декар за зърнените култури през различните години от 1920 до 1944 (за справка, към днешна дата средният добив на пшеница от декар например, е около 650 кг). Нещо по-покъртително като факт – според британския учен Стивън Броудбери, горе-долу около 130-150 кг. на декар е бил добивът в средновековна Англия около 1250 година (толкова, колкото във „великия икономически гигант“, управляван от Борис III през 1930-те години). Всеки да си прави сам изводите.

Тук дори няма да се спираме на зле прикритите опити за реабилитация на нацизма чрез приказките как „германците си плащаха за всичко“ и колко добър съюзник ни е бил Третият Райх, което може да се чуе и от иначе уж либерални и демократични политици, историци и журналисти – до един на издръжката на НПО- американските фондации. Само малко фактология – Германия към края на войната ни дължи минимум 23 милиарда райхсмарки за издръжката на немската армия, които така и не са ни платени. Както е добре документирано, когато немската армия минава през България за да премаже непокорната Гърция, за една седмица складовете и рафтовете в магазините ни са изпразнени.

Нещо повече, в периода непосредствено преди 1944 година, инфлацията и съответното нарастване на цените са с цели 500 процентни пункта! Можете да си представите колко ентусиазирано е било българското население от съюза си с Третия Райх, който се е изплащал с 500 % покачване на цените на почти всички стоки. Тъжно нещо, което може би ще видим и в нашето време, като имаме предвид неконтролируемата инфлация в момента, проблема с горивата, доставките и енергията за индустрията, който беше предизвикан колкото от световните събития, дваж повече от факта, че българските власти не следваха рационалните български интереси, а геополитиката на чуждите ни западни държави.

Да продължим с величието на Царство България. Днес някои хора се вдъхновяват от красивата архитектура в центъра на София, която им напомня за Виена, Будапеща, Париж и тнт. Работата е там, обаче, че това е само центърът на столицата, а масата българско население, както казахме, живее по селата. Над 60 % от жилищата в Царство България са кирпичени, а не са рядкост и полуземлянките, в каквито са живеели предците ни още, когато са заселили Балканския полуостров през 6-7 век сл. Хр. Впрочем, връщайки се на красивите „виенски“ домове и сгради в София, нека припомним, че част от тях са построени от търговци, които натрупват състоянието си през Балканските и Първата световна войни – главно от спекула с доставките на храна и дрехи за армията ни. Какъв достоен елит само, а?!

Според доклад на земеделския министър Д. Кушев от военновременната епоха, т.е. 40-те години, водоснабдяването сред българското население е почти на същото ниво, каквото е било по османско време. Масата хора имат достъп само до кладенци, улични чешми и реки. Според неговия доклад, 42 % от българските домакинства имат кладенци, а останалите 58 нямат.

По-голямата част от кирпичените жилища в Царство България са едноетажни, а не са малко и тези, които са едностайни, въпреки че е било практика едно семейство да има средно поне по пет деца. Вътрешните тоалетни са били почти изключително достояние на градското население, което както казахме съставлява едва 20 процента от всички българи. Всъщност, сред селското население почти една пета нямат и външни тоалетни. Какво е било санитарно-хигиеничното състояние на тези домакинства, уважаеми читателю, оставям на твоето въображение.

Друг интересен факт е, че средната продължителност на живота на българите през 30-те и 40-те години е малко над 50 години. За сравнение през 80-те години стига 71,4 години.

Истината е, че от 1880-те, когато се развива Княжество България, та до 1940-те, когато Царството влиза във Втората световна война, бюджетът на страната почти изключително зависи от заеми. Нещо повече, често правителства в Княжеството/Царството падат заради невъзможност да осигурят заеми, за да се попълни бюджетният дефицит, което пък се използва като лост за манипулация, както от западните „демокрации“ в лицето особено на Франция, така и от германците.

И за да разсеем окончателно митологията, че България при Борис III била „шеста икономическа сила“, нека да дадем следната статистика за брутния национален продукт на различните европейски държави през 1938 година. Стойностите са предоставени от икономическия историк Пол Байрох по курса на долара от 2018 година:

1. Третият Райх – 638,246 млрд. долара.

2. СССР – 628,206 млрд. долара.

3. Великобритания – 463,960 млрд. долара.

4. Франция – 324, 870 млрд. долара

5. Кралство Италия – 196,002 млрд. долара.

6. Полша – 106,556 млрд. долара.

7. Испания – 70,384 млрд. долара.

8. Белгия – 70,301 млрд. долара.

9. Чехословакия – 66,571 млрд. долара.

10. Холандия – 66,050 млрд. долара.

11. Швеция – 57,127 млрд. долара.

12. Румъния – 56,069 млрд. долара.

13. Кралство Югославия – 43,176 млрд. долара.

14. Швейцария – 41,869 млрд. долара.

15. Австрия – 35,725 млрд. долара.

16. Гърция – 34,733 млрд. долара.

17. Унгария – 34,212 млрд. долара.

18. Норвегия -31,524 млрд. долара

19. Финландия – 27,612 млрд. долара.

20. Дания – 23,924 млрд. долара.

21. балтийските държави (общо) – 22,824 млрд. долара.

22. Португалия – 21,782 млрд. долара.

23. Царство България под вещото ръководство на цар Борис, „когато левът имаше златно покритие“, както се казва – 21,733 млрд. долара.

24. Ирландия – 15,770 млрд. долара.

Както се вижда от статистиката, само балтийските държавици и Ирландия са по-бедни и с по-малка икономика в Европа от България към 1938 година, когато според либералните и националистически апологети у нас, сме били шеста икономика и в небивал възход под ръководството на назначаваните от цар Борис правителства.

Стара България действително има своите икономически успехи и дори мини икономическо „чудо“, но те съвсем не са при митологизирания образ на цар Борис, а в началото на ХХ век в периода от 1900 до 1912. Устремът на тогавашна България е прекършен от войните. А и се дължи на крайно ниското ниво, от което тръгва икономиката ни след Освобождението. Същинската модернизация на страната, колкото и неудобно да е за казване днес, протича едва в периода на държавния социализъм, което също не означава, че това е било безметежно и безпроблемно време. Напротив, както е известно, този период също има своите социално-икономически проблеми и голяма част от модернизационните успехи са постигнати благодарение на дотациите и преференциите от страна на СССР. Но дори самото сравнение между социално-икономическите показатели по време на двете епохи – „царската“ и социалистическата, е нелепо.

Що се отнася до съвремието- след 90-та година, тук отново България има своите постижения в отделни сектори като туризъм и информационни технологии/IT, но в общия случай положението, както знаем, е много далече от розово. От 1990-та година българският народ здраво е ограбван, а за да насочи гнева си към имагинерни врагове и за лесно обяснение защо стандартът му на живот стагнира, му се разказват басни за „шестата икономическа сила“ Царство България, чието велико развитие било прекършено от „лошите комунисти“ през 1944 година. Докато всъщност е точно обратното. Както винаги, въпросът е: Cui bono?

Автор: Симеон Миланов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: