Руската църква е част от тялото Христово. На погребението на патриарх Неофит ще присъства представител на Московската патриаршия – Корсунският и Западноевропейски митрополит Нестор. Но има едно неудобство – на погребението ще присъства човек, чийто статут ние от БПЦ не сме признали. Това е човекът, който представлява новосъздадената православна църква в Украйна – митрополит Епифаний, който не е поканен от нас, но въпреки това ще присъства. Ако това лице вземе участие в опелото, вероятно ще смути много хора. Това заяви в предаването „Панорама“ варненският и великопреславски митрополит Йоан, избран за наместник-председател на Светия синод.
Непризнатия от България украински митрополит Епифаний в компанията на Петро Порошенко
Митрополит Епифаний Киевски е предстоятел на разколническата, близка до властта в Киев Православна църква на Украйна, която със съдействието на властите измести хилядолетната УПЦ и заграби имотите й. През 2019 г. Вселенският патриарх Вартоломей създаде разкол сред украинската православна общност, като подписа томос за предоставяне на автокефалия на ПЦУ, въпреки че в продължение на около 1000 години украинската църква УПЦ е подчинена на Московската патриаршия. Със съдействието на властта ПЦУ заграби имотите – манастири, църкви и пр., собственост на УПЦ, а свещенослужителите й бяха подложени на репресии. За да бъде призната за независима от Русия православна църква обаче, ПЦУ трябва да бъде призната от всички останали православни църкви. Българската православна църква и още дузина братски църкви отказват да го направят.
Варненският и великопреславски митрополит Йоан
По думите на варненския владика в такива случаи се следва църковния канон и не би следвало Епифаний да бъде допуснат до опелото.
„Всичко това засяга най-вече божия народ. Те чрез нас засягат всички онези хора, които ще присъстват. Темата за разкола в нашата църква е много болезнена и тя не е съвсем отминала. Нужни са внимателност и разсъдливост. Надявам се, че в утрешния ден всеки ще прояви благоразумие, за да изпълним дълга си. На едно погребение всеки е добре дошъл, но когато се касае за канонически статут и когато дадената църква не е признала друга – трябва да бъдем внимателни“, обясни митрополит Йоан.
Разколника-русофоб Епифаний в компанията на Зеленски
Митрополит Йоан призова към това да се запази единството в светата православна църква, което значи да няма разколи и допълни, че:
„Българите загубиха своя духовен отец и баща, това си проличава по множеството събрани хора и в този час. Чувството е скръбно – на болка, на тъга. Той беше благ, кротък и смирен, но когато трябваше да отстоява религията – там компромис нямаше. Ние имахме и имаме голямо уважение към неговата личност. Той беше много добър човек“
Патриарх Неофит издъхна в реанимацията на Военномедицинска академия в София в 22.22 часа на 13 март, след като прекара в лечебното заведение над четири месеца заради белодробно заболяване. Той бе на 78 години. Смъртта му потопи в скръб църковни служители, политици и общественици.
В събота в 9:30 ч. ще бъде отслужена заупокойна света литургия, а опелото на блажено починалия предстоятел на БПЦ-БП ще започне след нейния край. След това с литийно шествие тялото на патриарх Неофит ще бъде пренесено от патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ до митрополитската катедрала „Св. Неделя“, където ще бъде положено за вечни времена.
Всички глави на православни църкви са уведомени за смъртта на патриарх Неофит. Очакванията на Светия синод са да присъстват представители на всяка от тях. Опелото ще се води от вселенския патриарх Вартоломей. Стана ясно, че непризнатият Епифаний Киевски е поканен именно от него.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Турският Византиец и американски Лакей играещ го Вселенски патриарх е едно подло, услужливо разколническо говно!
Няма ли кой да хване за брадата ЦРУ попчето и да го изрита от България.
И тази сатанинска укра и турчинът в Цариград може да го духат.
Богоборците нямат място в България и БПЦ.
Явор Дачков ………………
Двамата български патриарси, които помня в своя съзнателен живот, „покриват“ двете епохи на съвременна България – социализъм и капитализъм.
Дядо Максим и дядо Неофит държаха по свой начин меко, но всъщност твърдо, духовната макрорамка на България, докато в нея се боричкаха всякакви ега, готови на всичко, за да се доберат до политическата власт и властта на парите без да знаят какво да правят с тях. Това е много интересен парадокс, който носи надежда за всички ни.
Духовните водачи на православна България бяха истински монаси и духовни хора като контрапункт на всичко злободневно от Тодор Живков досега и въпреки него. Нищо общо с българското чалга-злободневие и политика.
Максим и Неофит са истински изразители на българското благочестие – скромно, смирено, без изхвърляния и без уморителното самомнение. Съвсем различни от масовия публичен дискурс.
Те са надеждата, че българщината не е българщина от етнографските представи на самодейци по фолклор, а дух, който е устойчив и твърд, въпреки привидната си маска на конформизъм. Под нея стои твърда вяра и човешка доброта по Божий образ. И двамата български патриарси бяха истински вярващи православни християни, което в днешно време е голям дефицит, но по-важното е, че те не бяха светски хора по дух, нито бяха политически изкушени.
Затова и опазиха църквата, както можаха. Сега идва друга вълна, повлияна от несравнимо по-агресивната и изострена злоба на деня и за мен ще бъде много интересно да видя следващия патриарх. Неговият избор ще покаже лицето на днешна България. Аз вярвам, че никакви политически интриги, комбинации и човешки усилия не могат да решат това.
В Църквата, а и извън нея го решава Светия Дух, който духа накъдето поиска (както се казва в Евангелието). От името на следващия патриарх ще разберем какво е станало с България през последните години. Бог да прости дядо Неофит, който всеки ден се молеше за всички нас. Не знам дали си даваме сметка какво означава това.
Патриарх Вартоломей пристигна тук с политическа мисия, използвайки духовен повод. Това не говори добре за статута на един йерарх, който е близък приятел на семейство Клинтън отпреди 30 години и общоизвестен агент на ЦРУ, най-високопоставеният в региона. Последното е разбираемо, защото се намира в Турция, американците имат интерес, а престолът на Константинопол е идеалното легендиране за техните интереси.
Проблемът е, че в поведението на Вартоломей няма и помен от духовност, а само политика. Той не я спести и в днешната си реч в „Св. Александър Невски“, припомняйки безславния си лъжевселенски събор, свикан с геополитическа цел, който БПЦ не уважи, и се опита да натопи покойника като оперативен работник, но това са детайли. Вартоломей дойде като лешояд на американците, за да окаже политическо въздействие върху българския слугинаж за избора на следващ български патриарх.
Поведението на Вартоломей (не може да ми се обърне езика да го наричам патриарх, защото е грехота) е арогантно и трябва да се тълкува като такова, е не като духовно посещение. Той е политическа американска маша. Нищо друго.
Сега идва веселата част. Очевидно е, че Пловдивският митрополит Николай е фаворитът за евроатлантически патриарх. Той работи за това усилено и дори провали избора на Сливенски митрополит, за да си осигури мнозинство в Светия Синод. Когато видя, че е прекалил, се отметна, но въпреки това организира протест на свещеници в своя подкрепа.
Веселата част се състои в това, че митрополит Николай се бори да заслужи американската подкрепа чрез Вартоломей, а всички слухове, пуснати от американските агенти тук, говорят, че той е едно от имената в следващия списък „Магнитски“ заради връзки с Георги Гергов, стара любов към Москва и т.н.
Това прави много интересна интригата за нов български патриарх, който ще бъде такъв, какъвто заслужаваме, защото в Църквата благодатта на Светия Дух е водеща, а не човешките сметки. Техните пътища не са Неговите пътища.
Каквито и сметки да си правим всички ние, Николай, Вартоломей, ЦРУ, КГБ и прочие ще стане това, което трябва да стане и което заслужаваме.
В последните години открих, че митрополит Николай е най-ревностният привърженик на евроатлантическите ценности, радетел за цирковете на Вартоломей с лъжевселенския му събор ( „православните“ три, четири и пет морета), а сега и кандидат за патриарх – ако не лично, то през подставено лице.
Пиша това, защото е добре да се събере колкото се може повече информация за предстоящия избор на български патриарх и да се пусне амбициозната совалка на Вартоломей покрай ушите на хората, които ще вземат решение за следващия български патриарх.
Добре е да е вярващ християнин и смирен монах, каквито бяха дядо Максим и дядо Неофит. Налудничави и маниакални политически амбиции в Църквата ще ни дойдат в повече на и без това разнебитената сглобка на българския разум и дух или каквото е останало от тях.