Журналистиката отдавна не е това което беше. Да не говорим, че не е и това, което трябва да бъде.
Журналистиката умря по комплексни причини някъде около 2000 година. Наследи я уродливото й, но значително по-свободно в началото отроче – жълтата журналистика. От своя страна жълтата журналистика не се нуждаеше от журналисти, а от писачи. Затова някъде по това време традиционната журналистика умря.
По времето, когато и жълтата преса залезе,а традиционната умря, хората с повече от две гънки по мозъка си отказаха да се доверяват на тъй-наречените печатни медии.
За това бяха обвинени интернет и телевизията, но никой не потърси сметка на мисирките. Те тихо седяха и си бълваха гнусната предварително платена помия и се чудеха защо никой не лапа продукта им като възторжена патка. Така умря и пазарния принцип в този иначе така важен стълб в обществото ни. Журналистиката вече престана да бъде четвърта власт. Тя въртеше магистрални свирки на първата, втората и третата власт и по всичко си личеше, че й харесва. Читателите се отвратиха.
Но и мисирките, както знаем, са произлезли от хората и имат подобни нужди – да се хранят. Мисирките или по-скоро техните крепостни владетели започнаха да ги продават като собственици на публичен дом. Подреждат ги за оглед от клиента и така… Една за Пеевски Бей, една за Прокопиев американеца. Ха, Честито!
Сега сме едни двадесет години след описаните събития. По будките се търкалят някакви книжни отрепки, които твърдят че са с многохилядни тиражи. Лъжат. Не им вярвайте. Продават по няколкостотин бройки и си излизат упорито на пълна загуба. Винаги на първа страница е някой недраг от вражеската групировка политик, който е нещо си скандално разобличен или окаяна чалгаджийка, закъсала за рейтинг. Медийния секс върви с пълна сила, но е слабо търсен. Порното отдавна е безплатно.
Хората все по-неохотно дават от бездруго късите си пари за медийните лайномети.
На лайнометите обаче не им пука. Те се изхранват с платени любовни услуги. И така ще бъде, докато любовта или парите на тия две групировки свършат. И съответно свършат двете групировки.
От вчера цъфти някакъв скандал против журналистиката. Не бе, Блъсков. Грешка. Това не е против журналистиката, а в нейна памет. В името на всички безславно загубили работата си, прогонени и непожелали да въртят гюбеци за пари журналисти. Това е в името на честността. Защото не можеш да живееш на държаавен, т.е. на наш гръб, за да слугуваш на частни групировки, пък били те и с представителство във властта. Тя и при Борисов, и при Радев е мафиотско-колониална. Ако се чудите, чий е този гръб зад Блъсков и подобните му и чии са тези пари, това са пари откраднати от нас – читателите.
Затова, мисирки, не се газирайте. Не надавайте вой, а приемете съдбата си. Вие не умирате сега. Умряхте преди 20 години. Идете си тихо и се опитайте поне това да е достойно. Вече и на панихида нямате право.
Амин.
Автор: Емил Йотовски
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Това за мисирките е азбучна истина, толкова много медии, толкова много мисирки, само на една 5 милионна държава. И ако администрацията плаче за съкращения, то мисирките трябва да бъдат съкратени ДРАСТИЧНО. Умирам да гледам Беновска с гадния си език,с ябълките, или други, които са бясно агресивни с когото трябва и се разтапят в любовно съгласие с такива светила на мисълта като еднокнижника Борисов, останал на власт толкова години само и единствено от роболепието българско, от липсата на национално достойнство и стремежа към поединично оцеляване. Гнусно и болезнено е „усещането“ за безнаказаност, за примиреност, за безсилие, духовно и всякакво друго.