Ще измислят нещо за коледните добавки тази година, но как младите ще раждат и отглеждат деца и ще искат да останат тук! Живеем в мизерия, която ще става все по-голяма, заяви икономистът

„Ще измислят нещо за коледните добавки!“ – това категорично мнение изрази икономистът Мика Зайкова и допълни: „Вече вдигат пенсионната възраст всяка година. Целта е тя да се изравни със средната продължителност на живота у нас. На финала на тази реформа ще се пенсионираме на 67 години, а средния българин живее до 71 г.“.

„Издръжката на живота е 1427 лв. Това, което един пенсионер взима, е малко над 50% от необходимите пари за издръжка. Това е трагедията на България.

Оставете ни нас, пенсионерите, и без това сме оставени на доизживяване, но как младите ще раждат и отглеждат деца и как изобщо ще искат да останат тук. Живеем в мизерия, която ще става все по-голяма„, заяви Зайкова.

По думите й още не сме в рецесия, но с бързи стъпки вървим натам, а рецесията в Европейския съюз (ЕС) на нас ни се отразява двойно.

Ето какво още каза Зайкова в интервю от днес:

– Г-жо Зайкова, според вас ще има ли коледни добавки за пенсионерите?

– Искам да кажа на моите връстници пенсионери, нищо че сега тези избори ще минат, но идват парламентарни и европейски избори- затова със сигурност ще дадат някакви коледни добавки. Ще измислят нещо, може от заем да се вземат пари, но ще дадат. Поне хората под прага на бедността ще получат някакви жълти стотинки.

– Финансовият министър каза, че пенсиите са се увеличили значително през последните три години. Това може ли да компенсира евентуалната липса на коледни добавки?

– Асен Василев казва, че пенсиите са се увеличили с 223 лв. от 2021 г. Но инфлацията за тези три години е по-голяма. Тогава минималната пенсия беше 300 лв., а сега е 523 лв. Но какво повече от тогава можеш да си купиш с тези пари?

Затова пенсионерите са зле. Това е обида за хората с високо образование. Ние живеем средно 71,9 години, за разлика от германците, които живеят 88 г., а белгийците – 93 г. И най-важното, независимо че живеем малко, независимо че сме болни, огромна част от хората на пенсионна възраст продължават да работят, защото трябва да се изхранват. И заради това те са длъжни да плащат данъци, с които продължават да пълнят хазната – те, възрастните и болните!

Вече вдигат пенсионната възраст всяка година. Целта е тя да се изравни със средната продължителност на живота у нас. На финала на тази реформа ще се пенсионираме на 67 години, а средния българин живее до 71 г.

– Ще има ли индексация на пенсиите през 2024 г.?

– Планът за 2024 г. е пенсиите да се индексират с 9,6%, а през тази година бяха 12%. За 2025 г. индексацията е 7,6%. Така било, защото инфлацията ще падне. Тя може и да падне, ама на хората ще им става все по-тежко.

А положението с пенсиите е такова, защото състоянието на бюджета е много тежко и вероятно предложението на Асен Василев за отпадане на коледните добавки се дължи на този факт.

Ако проследим какво се случва с дефицита, ще видим, че през август той беше 51,9 млн. лева, през септември – 780 млн. лева, сега клони към 1,5 млрд. лева. И това се дължи на няколко причини.

Основната е не само несъбираемостта на ДДС, но и това, че вносът катастрофално намалява. А стоките и услугите от внос формират една голяма част от приходите от ДДС. Вносът е намалял 2,3 пъти само за последната няма и една година.

– На какво се дължи това?

– Това се дължи и на външни причини. Нашият основен търговски партньор Германия е в техническа рецесия. Не само Германия, целият Европейски съюз (ЕС) е в предрецесионен период. Големите ни партньори като Италия и Франция са в много тежко икономическо и финансово състояние.

Конкурентоспособността на българската промишленост също спада. Само за август намалението е на – 11,5%, през септември отива на – 38%. Намалява и производството ни за износ.

Още не сме в рецесия, но с бързи стъпки вървим натам. Това намалява приходите. През 90-те години България беше на 5-о място по конкурентоспособност, сега сме на 59-о от 62 държави. Всичко това се дължи на факта, че липсват инвестиции, нови технологии и висока добавена стойност, но така е в момента в цяла Европа. Целият свят влиза в тежка икономическа и политическа ситуация.

– Как ще ни се отрази бъдеща рецесия в Европейския съюз?

– На нас ни се отразява двойно. На въпроса: Защо не ни приемат в еврозоната? Първо заради бюджетния дефицит, а той може и да надхвърли 3%. Финансовият министър не може да подхожда към бюджета като към счетоводна сметка с приходи и разходи.

В този бюджет липсват политики, най-вече говорим за инвестиционната политика. Ако не инвестираме в нови технологии и иновации, направо сме загубени. А ние не само че не инвестираме, а не харчим и нашите капиталови разходи за това, за което трябва да ги харчим – за инфраструктура, поне да взимаме пари от транзита на транспорта.

В бюджета бяха заложени 8,2 млрд. лева, от тях по предназначение са отишли не повече от 2-3 млрд. лева. Всичко останало от кабинета го раздадоха на калпак за субсидии и след това се мъчат да събират приходите си. И нещо друго, обраха всички резерви, особено в енергетиката. А как големите енергийни предприятия примерно могат да посрещнат една авария, земетресение.

Обрани са не само свръхпечалбите, а и резервите за такива случаи. А чуждите инвестиции у нас са на кота нула. Никой не иска да инвестира в страна, в която не знаеш какви данъци ще плащаш. Всеки инвеститор иска да знае поне три години напред каква е данъчната структура. А и в момента наистина няма кой да инвестира у нас, заради огромните промени в глобалната политика.

Видяхте ли какви екзотики измисли Асен Василев само за да прибира повече пари? Не само това, на банките, застрахователните дружества, изобщо на печелившите компании той сложи един скрит данък. Всяка година тези дружества правят обезценки на някакви имоти или съоръжения, или на необслужван кредит примерно.

И обезценките влизаха като данъчни разходи в данъчната основа. Сега е махната тази възможност и обезценките не само не влизат като разходи, а влизат като данъчни задължения. Да не говорим за бонус-донос и т.н.

– Какво ще кажете за инфлацията? Данните са, че намалява.

– Всички, които подкрепят правителството, казват – инфлацията е привнесена. Да, част от нея е привнесена, когато цените на горивата и енергийните суровини летяха нагоре, но сега не е така. При нас горивата растат, нищо че си имаме рафинерия, нищо че си имаме дерогация.

Независимо от приказките, че инфлацията се успокоява, тя ще расте. Да, за септември тя е 6,3%, но съм готова да се подпиша, че средногодишно няма да е по-малка от 9%. И това е така, защото трябва да имаме предвид, че хармонизираният индекс за инфлацията, който измисли ЕС, изключва точно стоките, които имат голяма динамика. А у нас това са храните! Картелните споразумения, корупцията правят цените на хранителните продукти изкуствено много високи.

Цената на едро и на дребно се различава два, три, четири пъти, и то на основни хранителни продукти. И като венец на всичко излиза министърът на икономиката и обяснява, че няма да сложи таван на цените на храните, но щял да посъветва веригите те сами да си намалят цените.

Ще им каже точно на кои стоки и точно кога да си ги намалят. И те ще се съгласят. Това първо е незаконно и не може да кажеш подобно нещо на частни структури. На всичкото отгоре всичките основни търговци на храни са чуждестранни фирми. Тази апокалиптична картина, която описвам, води до това, че в бюджета няма пари.

– В бюджета за 24 г. е планирано да се изтегли голям външен заем. Това няма ли да стабилизира финансовата рамка?

– Да, ще вземат заем. Той даже е вписан в бюджета на каква стойност ще е- пише 7,5 млрд. лева. Но и в това има два проблема. Първият е, че едва ли ще се намери някой да им даде заем. Нито сме в еврозоната, нито сме страна, от която някой на Запад вече има интерес, а и глобалните му финансови структури вече не раздават току-така заеми. Ще искат да заложим нещо.

И второ, което е по-тежко. Заемът трябваше да се вземе, когато се правеше бюджетът. И тогава им казвахме, че приходите няма да могат да се изпълнят, защото приходите от ДДС, които са основната база, няма да се съберат. Не се събират и сега.

Ако някой е от еврозоната, ще получи заем. Европейската централна банка вдигна лихвения процент на 4%, за да охлади инфлацията. И правителство от еврозоната ще може да получи кредит на 4,5-5,5%.

Ако на нас изобщо някой ни даде външен заем, ще иска да му върнем минимум двойно или да му дадем срещу това някакъв български актив. Но това означава, че дори да вземем 3 млрд. лв., а не 7,5 млрд. лв., ще платим 1,5 млрд. лева лихви, защото се иска висока доходност от ценните книжа. Ето затова затъваме, а не че, ако финансовият министър даде коледни добавки на 2 милиона пенсионери по 50 лв. или 70 лв. нещо ще се случи с бюджета.

Да погледнем и минималната работна заплата от 780 лв., но тя е облагаема. И чистата сума е 651 лв.

С една минимална заплата можем да напълним седем потребителски кошници с най-необходимите продукти. За един час труд получаваме 8,2 евро. В ЕС получават средно 32,5 евро, в Белгия ставката е 55 евро. Но да оставим тези държави, в Румъния плащат 15 евро на час труд, в Гърция е 17 евро.

Минималната заплата в Румъния се равнява на 1300 лв., те също имат ротационно правителство, но се оправиха. Оставете ни нас, пенсионерите, и без това сме оставени на доизживяване, но как младите ще раждат и отглеждат деца и ще искат да останат тук. Да, средната заплата наближава 2000 лв., но 75% от домакинствата изпитват затруднения да покриват месечните си сметки. Това е изследване на Евростат.

78% от домакинствата в България живеят на студено. Нашите властимащи забравят, че освен дефицита, освен инфлацията, има и един трети критерий, за да ни приемат в еврозоната, и това е качеството на живот.

Ние получаваме най-ниски доходи, енергийно най-бедни сме, харчим за култура под 1% от БВП. Просто живеем мизерно. А коледните добавки ще отидат за нещо дребно, за подаръци на внуците.

– В последните дни се дебатира много около дерогацията на руския петрол. Като икономист какво е вашето мнение по тази тема?

– Дерогацията трябва да е нещо много полезно. Европейският съюз ни даде тази възможност в разбирането, че няма как ние веднага да пристъпим към нея, както някои мои колеги, бивши депутати, искаха да го направят. Дерогацията означава, че ние имаме право да внасяме от руския петрол, който е далеч по-евтин, отколкото струва барелът за един ден напред на борсата в Нидерландия.

Да не забравяме, че ние налагаме санкции на Русия, но суровините, които взимаме, пак са оттам – и газът, и редките метали, и петролът. Саудитска Арабия намалява добива, за да повишава цените. Нищо че САЩ, лакоми за печалби, решиха, че могат да снабдяват всички с горива, само че те нямат такива резерви и капацитет на добив. И затова преди два дни сключиха споразумение и накараха Венецуела да увеличи добива си. Да, Венецуела е богата на петрол, но не може да замени Саудитска Арабия. И по тази причина ние продължаваме да купуваме руски нефт и газ, само че на завишени цени през посредници.

Нещата са изключително сериозни. Освен това при тази геополитическа ситуация горивата ще растат, а Зелената сделка е твърде вероятно да се сгромоляса. Кой ще строи фотоволтаици на плодородни земи или ветрогенератори, та те да дават електрическа енергия само когато има слънце и вятър.

Ако загробим въглищните си централи, които работят за нашия студен резерв, и при положение че затворихме проекта „Белене“ и разполагаме само с двата реактора на АЕЦ „Козлодуй“, какво ще правим? Нов реактор се строи 10 години, а и никой не гарантира, че 2026 г., когато ще спрем руското гориво, това на „Уестингхаус“, което още не е лицензирано, ще става за използване.

Защото май не става. Пети блок на АЕЦ непрекъснато излиза в ремонт и това всъщност е заради американското ядрено гориво, което вече ползва. И сега нямаме мощности. Ядреното гориво вече е признато за зелено. Ако вместо да се мотаем, си бяхме построили още една ядрена електроцентрала, нямаше да го мислим. А Турция в това време построи четири.

Коя е тя?

Мика Зайкова завършва Минно-геоложкия институт, а после и Икономическия институт „Карл Маркс“ (днес УНСС)

От 1964 до 1967 г. работи в ТЕЦ „Марица-изток“ като инженер

Между 1967 и 1981 г. е проектант в ИПП „Заводпроект“

От 1981 до 1989 г. е експерт в Комитета по химия и металургия

През периода 1989-1994 г. е началник-управление в Комитета по промишлеността

От 1994 до 2017 г. е икономически съветник на президента на Конфедерацията на труда „Подкрепа“

Два пъти е депутат от ИТН след изборите през април 2021 г. и през юли 2021 г.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: