Автор: Джо Джил, Middle East Eye. На снимката: Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху показва карта по време на 79-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк на 27 септември 2024 г.

Израел никога не е бил по-изолиран, отколкото сега, когато бомбардира Ливан и Газа. 40-годишният стремеж на Нетаняху за война с Иран сега заплашва с още по-голяма катастрофа

По всички правила това трябваше да е моментът на триумф за израелския премиер Бенямин Нетаняху.  40-годишният му труд достигна своя апогей – „унищожаването“ на всички „терористични държави“ в Близкия изток е на ръка разстояние.

Нетаняху следва една-единствена стратегия в продължение на близо 40 години. Той я описва в книга, която излиза през 1986 г., наречена „Тероризмът: Как Западът може да победи“ (в момента цената й е 143 лири или 187 долара в Amazon UK).

В нея Нетаняху дефинира тероризма като „умишлено и систематично убийство, осакатяване и заплаха за невинни, за да се вдъхне страх за политически цели“ – доста точно описание на това, което Израел направи в Газа през последната година и сега извършва в Ливан.

Теорията на Нетаняху за „борбата с тероризма“ разчита преди всичко на използването на сила. Както той обясни на изслушване в Конгреса през 2002 г. в навечерието на американската инвазия в Ирак: „Ако свалите режима на Саддам, гарантирам ви, че това ще има огромен положителен отзвук в региона.“

Не толкова убеден във вярата на Нетаняху, че смяната на режима ще доведе до процъфтяване на мира и стабилността в региона, сенаторът Джон Тиърни, един по-критичен глас, отколкото днес можем да чуем в подлизурския американски конгрес, го попита: „Това Ваши спекулации ли са или имате доказателства за твърденията си?“

Нетаняху не се смущава: „Питаха ме същото през 1986 г. Написах книга, в която казах, че начинът да се справим с терористичните режими, е да приложим военна сила срещу тях.“

„Както направихме в Афганистан ли?“ – отговаря Тиърни.

Пренебрегвайки опасенията, че нахлуването на НАТО в Афганистан ще привлече джихадистки бойци от цял ​​свят, тогавашният израелски външен министър (Нетаняху) отговори: „Това, което видяхме, беше нещо друго… Първо, видяхме всички да бягат от Афганистан; второто, което видяхме, бяха много арабски страни, които застанаха на страната на Америка, опитвайки се да бъдат в добри отношения с нея.“

Като резултат Афганистан се превърна в 20-годишна война, която завърши с провал. Коментарите на Нетаняху за арабските държави обаче не бяха напълно безоснователни. Колкото повече израелците и американците разкъсваха Близкия изток, от Ирак до Ливан, Либия и Сирия, толкова повече останалите прозападни арабски държави се приближаваха към САЩ и Израел.

Инвазии и имплозии

Струва си да повторим това, което Нетаняху каза, още преди да се разгърнат в пълен мащаб кръвопролитието и нещастието, причинени от инвазията в Ирак, за да оценим начина, по който работи умът му: като спекулант на недвижими имоти, който иска да придобие възможно най-много земя по всякакъв начин.

„Прилагането на сила е най-важното нещо за спечелването на войната срещу тероризма (под „тероризъм“ разбирайте съпротивата срещу израелските анексации и американския империализъм). Това е като трите принципа на недвижимите имоти, трите М: местоположение, местоположение, местоположение. Трите принципа за спечелване на войната срещу тероризма са трите П: победа, победа и победа. Колкото повече победи натрупате, толкова по-лесна става следващата победа.

„Първата победа в Афганистан прави следващата победа в Ирак много по-лесна. Втората победа в Ирак ще направи третата победа много по-лесна, но може да промени естеството на спечелването на тази победа. Възможно е да се случат имплозии … не съм сигурен в това, г-н Тиърни, но мисля, че това е вероятно.“

Както се оказа, след катастрофалното нахлуване в Ирак и по-късно в Ливан, през 2011 г. имаше „имплозии“ в целия регион. Те не бяха без рискове за Израел, но контрареволюциите, които сложиха край на Арабската пролет, гарантираха, че никоя дестабилизираща сила няма да застраши визията на Нетаняху за преконфигуриране на Близкия изток.

Всъщност политическият ред в Близкия изток след 2011 г. беше по-произраелски от този, който го предшестваше. Тази стратегия завърши със споразуменията за нормализиране от 2020 г. на Израел с четири арабски държави (Судан, Мароко, Бахрейн, ОАЕ), сключени без никакви отстъпки по палестинските искания за самоопределение.

И тогава всичко се разпадна.

Портите на ада

Стратегията на Нетаняху за ограничаване на палестинския въпрос чрез обсада на Газа и постепенна колонизация на Западния бряг, като същевременно се стреми към споразумения за нормализиране с арабските държави, приключи на 7 октомври. От 8 октомври, след атаките на Хамас, Нетаняху и неговите съюзници възприеха политика на тотална война срещу палестинците и ускорена колонизация на окупираните територии.

С неотдавнашното убийство на Хасан Насрала Нетаняху отвори портите на ада. След като уби лидера на Хизбула по толкова нагъл, безразсъден начин, използвайки десетки еднотонни американски бомби, за да унищожи цял блок, и също така убивайки високопоставен ирански лидер със същия удар, иранският отговор беше само въпрос на време.

Според ливанския външен министър, Абдала Бу Хабиб, Насрала се е съгласил на прекратяване на огъня точно преди убийството му, като ливанското правителство е информирало САЩ и Франция, които от своя страна са заявили, че Нетаняху се е съгласил с този план.

Уверенията се оказаха лъжа. Иранският върховен лидер е предупредил Насрала дни преди смъртта му, че израелците планират да го убият и го е призовал да избяга в Иран.

В речта си пред ООН миналата седмица, в деня, когато даде зелена светлина за удара срещу Насрала, Нетаняху каза на страните-членки на ООН, че светът се е превърнал в „блато от антисемитска жлъч“, „къща на мрака“ и „благодатна почва“ за палестинците.

„Ние печелим“, бомбастично заяви той, докато представителите на повечето държави излязоха с отвращение, оставяйки залата почти празна. Стратегията „победа, победа, победа“ днес не изглежда така ефективна, както той твърдеше преди 22 години. Това може би се дължи на факта, че след година на пълно опустошение и десетки хиляди убити, Израел не постигна нищо в Газа.

Речта на Нетаняху беше на същото място, където той седеше като посланик преди 40 години, когато Палестина нямаше място в ООН. Но от юни 2024 г. тя е пълноправен член на Организацията на обединените нации, призната като суверенна държава от 146 от 193 държави-членки. Общото събрание прие резолюция миналия месец, изискваща край на израелската окупация на Палестина в рамките на следващите 12 месеца с огромно мнозинство. Международният съд постанови същото през юли. На Израел му изтече времето.

Нетаняху все още има един коз: Съединените щати и техните неограничени доставки на оръжия и дипломатическа защита. Както казва израелският анализатор Ори Голдбърг, за Израел останалият свят не съществува, съществува само Израел. Той е сам, плюс САЩ и шепа съюзници, срещу целия свят.

„Няма място, което дългата ръка на Израел да не може да достигне“, каза Нетаняху, сравнявайки войната на Израел на седем фронта с похода на Мойсей към Ханаан от равнините на Моав. Седемте фронта, които той показа на карикатурните си карти, са Газа, Юдея и Самария (окупирания Западен бряг), Ливан, Йемен, Ирак, Сирия и Иран. Израел е във война с половината Близък изток.

Пресичането на Рубикон

Къде са всички мюсюлмански и арабски страни, за които Нетаняху обеща преди 22 години, че ще са готови да застанат на страната на Америка и Израел, докато водят война срещу всичките си врагове? Дори фаворити като ОАЕ, Саудитска Арабия и Бахрейн вече са предпазливи да не изглеждат близки до Израел, докато той унищожава Газа и вилнее в Ливан.

Може би това е само временно състояние и ако Нетаняху постигне нова „победа“, те ще се върнат в редиците. Но тази победа не е сигурна. Първите дни на войната в Ливан показват, че стратегията за обезглавяване не е намалила способността на Хизбула да нанася смъртоносни щети на израелските сили, а после бързо да се оттегля. Тресавището на Ливан все още може да погълне мечтите на Нетаняху.

А след това идва Иран. Нетаняху е по-близо от всякога до дългогодишната си мечта за регионална война между Иран и САЩ. Това трябваше да е неговият миг на триумф. Със своята проява на груба сила в Газа, Ливан и Техеран (убийството на Исмаил Хания през юли), която шокира и ужаси региона и света, може би сега му е времето за победа?

Със 180-те ракети, изсипани над Тел Авив и поразили военни бази в целенасочена атака, Иран показа, че може да отвърне на удара. Липсата на цивилни жертви, разглеждана през призмата на геноцидната военна стратегия на Израел като провал, всъщност е абсолютно умишлена.

Само ден след ракетната атака на Иран външният министър на Саудитска Арабия, принц Фейсал бин Фархан, се срещна с президента на Иран в Доха и каза: „Ние възнамеряваме да затворим книгата с разногласията с Иран завинаги“. Това не е „новият Близък изток“, за който Нетаняху работи толкова дълго. Това е кошмарът на Израел. Неефективността на военната мощ на Израел (без значение колко хора убива) и пълната реалност на неговата изолация вече са ясни на всички.

За комарджията Нетаняху пълномащабна близкоизточна война е последното завъртане на рулетката. След убийството на Насрала Рубикон бе пресечен. Но Нетаняху не е Юлий Цезар и река Литани (в южен Ливан) може да бъде унищожението на Израел.

Източник: Middle East Eye

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: