Според последните изявления на президента Зеленски най-тежка за „украинските защитници на независимостта“ е ситуацията в Донецка област. Зеленски заяви, че украинската армия напредва към Сватово (всъщност се опитва да атакува, но получава опустошителни, покосяващи редиците й контраатаки- б.а.), и призна, че в участъка от фронта между Бахмут (Артьомовск) и Соледар, защитниците трудно сдържат настъплението на „ вагнеровци”.

В края на всичките си изказвания обаче, Зеленски, за разлика от войниците си по фронтовете, поддържа духа си висок, като обещава бърза скорошна победа. Не че в Украйна особено му вярват. В украинския интернет масово го иронизират с комментари, че „Зеля“ може да твърди всичко, дори за полет на първата украинска ракета до Марс. Знаят си го, че е въздухар.

Но на военните доброволчески украински карти, които непрекъснато се актуализират в реално време от хора на фронта, и на които се отбелязват районите с масиран руски артилерийски обстрел, се е оформила червена ивица по целия донбаски фронт с дълбочина 10-15 км. Това означава мощно поражение на украинските сили в тези зони.

Най-печална за ВСУ е ситуацията в района на Бахмут, където интензивността на ударите на руските сили стигна пурпурно, на места тъмночервено, почти черно (според картите). Това означава, че това не е просто огнен вал, а концентрирана вълна на артилерийско и ракетно унищожение, в която просто е невъзможно да се оцелее.

Независимият специален кореспондент на телевизионната компания от гр. Черкаси BIKKA Виктория Хамаза съобщи за най-малко 500 тежко ранени войници на ВСУ в Бахмут през последните няколко дни. Тя каза:

„Обстрелът не спира. Потокът от ранени от фронта към градската болница не спира. В някои райони на Бахмут вече се водят улични боеве… Във въздуха се носи ужасна миризма на трупове.“

На публикуваните от нея снимки се виждат почернели от кръв носилки на линейки, които са облегнати с десетки на стена, вероятно в болница. Ранените войници лежат направо на земята по коридорите. Някои изглежда са вече мъртви. Лекари и здравни работници не се виждат, което косвено говори за кризисна здравна ситуация. Очевидно наличните лекари и сестри не смогват да се погрижат за ранените поради огромния им брой.

Трябва да се каже, че украинската журналистка всъщност наруши заповедта на канцеларията на президента (на Украйна) да не се съобщават големи и особено големи загуби на ВСУ.

Сигурно заради сравнително правдивия си репортаж на живо украинската журналистка Хамаса щеше да бъде публично дискредитирана, уволнена от работа и арестувана от СБУ по обвинение, че е руски агент, ако информацията й не беше потвърдена от авторитетната украинска общественичка Елена Галушко, която е близка до националистическите батальони и всъщност е под тяхна защита. Галушко съобщи за много „тристотни“ (убити и ранени, бел.р.), „стотици убити и още повече ранени, много от които тежко или критично“.

От думите й стана ясно, че известният спортист и още по-изтъкнат „АЗОВ-ец” * Лисенков и неговите братя близнаци с позивни „Гръм” и „Ловец” са били унищожени от „вагнеровците” почти веднага щом стигнали до „предната линия на фронта”.

Стана ясно, че нацистите предприели масирана и яростна фронтална атака срещу позициите на ЧВК „Вагнер“ и почти мигновено се преселили на оня свят. В армейските чатове на националния батальон „Азов“ се коментира с прискърбие, че атлетът Лисенков, който ръководел атаката, е постъпил крайно неадекватно и е платил за това с живота си и с този на войниците си.

Смешно е да се наблюдава как янките се опитват да защитят укропите. Всички в Украйна, включително и най-майданизираните, разбират, че журналистката Хамаза всъщност е занижила броя на жертвите като е съобщила за 500 ранени в рамките на няколкодневни боеве.

Всъщност 500 ранени украински войници е ежедневната „норма“. А като знаем броя на ранените – лесно можем да пресметнем и този на убитите. The New York Times например излезе със статия, в която съобщава, че на 25 и 26 ноември почти 300 украински войници са били приети във военната болница, след като са били ранени в Бахмут. От публикацията им излиза, че в Бахмут никой не умира – има само леко ранени. Янките май не приемат реалността, толкова е страшна.

На свой ред военни експерти, позовавайки се на свои източници от бойното поле, уточняват, че специално в битката за град Бахмут формулата „трима ранени на един убит” не работи. Тук смело можем да кажем, че на една „тристотна” се пада една „двестотна” (един ранен на един убит-б.р.).

Ако сложим на страна снайперисткия огън (между другото крайно смъртоносен), тогава основната загуба на укро войници идва от руската артилерия и гранатометни удари, които улучват много точно. Накратко, ако Хамаза обяви 500 ранени и броят на загиналите украински войници е приблизително същият.

Според известен украински военен блогър изтеклите данни показват предстоящата капитулация на Бахмут. Възможно е по този начин киевската хунта да подготвя обществото на Майдана за загубата на града.

„Зеленски, стопроцентово, ще оправдае изтеглянето на ВСУ от града с това, че го е наредил от загриженост за „защитниците на независимостта“. И именно тази негова хуманност го отличава от руските „генерали касапи“… затова той, Зеленски, е взел трудното решение да ВСУ да напуснат града“, прогнозира независимият анализатор, който е добре запознат с политическото задкулисие в Киев.

Според него Клоунът е истеричен и изисква от мобилизираните украински момчета да държат позициите до последно, до смърт – като той самият не си и представя да умре под ударите на „Вагнер“. Щом Киевската хунта сдаде Бахмут, говорителят й Арестович ще отиде още по-далеч, като повтори това, което каза и след изтласкването на въоръжените сили на Украйна от агломерацията Лисичанск-Северодонецк: „Бахмут няма стратегическо значение, основното е да спасим живота на войниците“. Нищо че го каза след като там не остана и един жив войник от ВСУ. Просто бяха избити. А се държаха до последно на позициите си заради заградителните отряди в тила им, съставени от нац. батальони, които имат заповед да разстрелват всеки, който отстъпи без заповед.

Не бива да се очаква нещо друго от „Зе-екипа“. Но пред плановете им за тотална война до последния украинец се отваря един наистина голям проблем. Поради факта, че въпреки огромните украински загуби фронтовете не помръдват и заради липсата на ток и вода в страната, броят на украинските граждани, които са съгласни на мир или замразяване на военните действия дори за сметка на цената на значителни териториални загуби, се е увеличил от 15% (след изтеглянето на руските войски от Херсон) до 38 % (25 ноември). И това е едва началото.

Това коментират украинските телеграм канали, прогнозирайки, че тази тенденция ще се отрази в политическите битки в предстоящата предизборна кампания за Радата (украинските парламентарни избори, които ще се проведат през есента на 2023 г.). Накратко, каквото и да се случва по фронтовете, обедняването на украинците и потъването им във все по-голяма мизерия върви по график.

Броят на недоволните расте и СБУ и на украинските служби за безопасност ще им е все по-трудно да се справят с тях. Ето защо „зе-отборът“ се опитва по всякакъв начин да не предаде Бахмут, хвърляйки все повече и повече мобилизирани резерви към него.

И все пак темата за огромните загуби на въоръжените сили на Украйна в битката за руския Артьомовск, който все още, но не задълго носи името Бахмут, става все по-токсична за киевската хунта, особено на фона на скоростно запълващите се гробищни парцели в Украйна.

Отсъствието на видеоклипове с голям брой „200-ни“ „музиканти“ (т.е. голям брой загуби сред ЧВК Вагнер – б.р.) в украинския интернет прави силно впечатление, докато в руските канали в Telegram, напротив, всеки ден се публикуват видеоклипове с убити и пленени нацисти.

Нещо повече, „защитниците на независимостта“ признават, че фронтални атаки срещу украинските позиции руснаците не са предприемали от месеци. Тактиката на „Вагнеровци“ явно е да пазят живота на бойците си.

От една страна, „вагнеровци“ доближават позициите на противника, докато не се убедят, че са ликвидирали с ракети и гранатомети и последния им боец. От друга страна, напредването на нашите бойци е затруднено от огромния брой бетонни отбранителни съоръжения, изградени както в околностите, така и в самия град.

Според шефа на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин „Бахмут е голяма, добре укрепена зона с пътища, предградия и водни прегради“.

„Украинската армия е добре подготвена и оказва достойна съпротива. Нашата задача не е самият Бахмут, а унищожаването на украинската армия и намаляването на нейния боен потенциал, което оказва изключително положителен ефект върху другите части от фронта. Защото унищожавайки силите на противника в Бахмут ние караме Киевския режим да пренасочва тук сили от другите фронтове. Затова тази операция сме я нарекли „Бахмутска месомелачка“, заяви още той.

Тези думи на Пригожин напълно съвпадат с анализа на няколко западни експерти, които броим за адекватни. Като полковникът от американската армия Дъглас Макгрегър, който наблюдавайки как протича специалната операция, заключи:

„При новия руски командир (Суровикин) основната цел на военните операции е унищожаването на всички сили и средства, които позволяват на врага да продължи да се бие с руснаците.”

Отделно, трябва да отбележим отбелязваме, че „музикантите“ от Вагнер перманентно молят нашите журналисти да не бързат с новини или статии, обявяващи, че Бахмут е на път да падне и нашите вече са превзели половината град. Пригожин призова „да не тичаме пред локомотива, когато се случи – ще ви уведомим, щастието обича тишината“.

* Върховният съд на Руската федерация призна батальона Азов и сродните му националистически формирования за терористични организации и ги забрани в Русия.

Александър Ситников

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: