Лекотата, с която Армения предаде Нагорни Карабах на Азербайджан говори за сключена сделка между двете държави с посредничеството на Русия.

Защо предаването на Нагорни Карабах на Азербайджан е важна стратегическа победа за големите сили в региона Русия, Иран и Турция? Дали Армения действително води антируска политика или с предаването на „Арцах“ на Азербайджан Западът загуби единственият си лост за пробив през територията на Армения към Централна Азия. Накъде сега САЩ ще насочат усилията си за пробив през Кавказ към Азия и за разпалване на нова война срещу Русия? Отговорите дава журналистът и геополитически анализатор Максим Шевченко пред главния редактор на „Правда“ Инна Новикова.

– Максим, въоръженият конфликт в Нагорни Карабах на 19 и 20 септември приключи неочаквано бързо. Какво се случва и какво да очакваме в бъдеще?

– Проектът „Арцах“, или проектът за независим Нагорни Карабах, беше възможност за НПО-групите на арменската диаспора в САЩ и Европа и стоящите зад тях глобалистки геополитически центрове, да взривят кавказкия регион, който е единственият останал на Запада възможен път от Европа към Азия. С изключение на Кавказ (Армения, Грузия и Азербайджан) цялото останало пространство между Европа и Азия е затворено от териториите на съюзниците Русия и Иран. Подозирам, че в един момент Русия, Иран и Турция осъзнаха, че е време да решат проблема с Нагорни Карабах, премахвайки окончателно този залог от геополитическата маса на своите противници – САЩ и ЕС.

Русия, Иран и Турция преживяха атаки от Запада в различни моменти. Те решиха, че е крайно време, факторът „арменски проект Арцах“ да бъде обезсилен. Самата Армения е само една малка държава с население от 2.5 милиона души, без ресурси и междудържавни комуникации. Много повече арменци живеят в САЩ и Европа. Още преди десетилетия Западът ги е обхванал в НПО-та и тази диаспора в момента обслужва западния интерес. Единствената важна комуникация, която минава през територията на Армения, е пътят от Иран през Зангезур, откъдето Иран излиза към Грузия, руския и европейските пазари.

Нагорно-Карабахският фактор, проектът „Арцах“, превърна арменците в световен играч. Този проект даде възможност на Запада да оказва натиск едновременно върху Русия, Иран, Азербайджан и Турция по описаната по-горе причина.

Сигурен съм, че действията на Азербайджан бяха безусловно съгласувани с Москва, Техеран и Анкара. Неслучайно, когато започна азербайджанската операция, руският министър на отбраната Сергей Шойгу отлетя за Техеран, а турският министър на отбраната беше в онлайн връзка с колегата си в Баку. Всичко беше под контрол.

Целта беше проблемът, наречен „проект Арцах“, който държеше в гордиев възел трите регионални сили Русия, Турция и Иран, да бъде отстранен възможно най-бързо и по този начин арменците от САЩ и ЕС, с техните глобалистки НПО-та, да останат без възможност да прокарват западните интереси в региона. След като Нагорни Карабах беше изцяло върнат на Азербайджан, Армения престана да е фактор от геополитическо и стратегическо значение за Запада.

На местно ниво от територията на Армения, разбира се все още е възможно да се въздейства с помощта на Зангезур, за да се дразнят Турция и Иран, както иска Западът. Но това е много по-трудно. Премахването на карабахския фактор е огромна стратегическа победа за антизападната тройка Русия, Иран и Турция.

– Но през последните години, особено откакто Никол Пашинян дойде на власт, Армения целенасочено провежда антируска политика.

– Армения, за разлика от Украйна, няма стратегическо значение за Запада, защото е в слабата точка Кавказ, но няма излаз нито на Черно море, нито на Каспийско море. Тя имаше значение само като епицентър на големия кавказки конфликт. около Нагорни Карабах Да, там има руска атомна електроцентрала, която се контролира от „Росатом“ и продава електроенергия на Грузия, Иран и Азербайджан.

Между другото, значителна част от „сивия“ внос, с който Русия заобикаля санкциите, отива към нас именно през Армения. Дори автомобилите от Киргизстан идват при нас (в Русия – бел. прев.) през Армения. Армения е много силно свързана с руската икономика, с руския вътрешен пазар.

Нашият президент няма особен проблем с Никол Пашинян. Той е фигура, която изключително благоприятства отношенията между Москва в Ереван. Несъмнено помогна за премахването на карабахския проблем, който привличаше САЩ и ЕС в Кавказ, които сега нямат причина да се намесват. Единствено могат да седят отстрани и да скърцат със зъби. Сега на Западът му остава само една възможност да постигне целите си в Кавказ – той ще хвърли всичките си сили срещу Грузия, ще организира там държавен преврат, за да я въвлече във война срещу Русия. Проблемът е че и Грузия не може да осигури въжделеяния от Белия дом коридор между Европа и Азия, защото след нея нататък е Азербайджан, който мнозина наричат „Втора турска република“. Но дори в Грузия едва ли нещата ще им се получат.

Лекотата, с която Армения предаде Нагорни Карабах на Азербайджан говори за сключена сделка между двете държави с посредничеството на Русия. В операцията на азерските сили на 19 и 20 септември Армения въобще не се намеси военно. Самият Пашинян месец по-рано призна територията на Нагорни Карабах за азерска. Операцията на азерите беше колкото да респектира местните карабахски сепаратисти. От самия Нагорни Карабах Армения нямаше никакви икономически ползи, а само десетилетни проблеми и трагедии. Бъдете сигурни, че от тази сделка Ереван е взел своето.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: