Майк Уитни, Twice in a Century: Russia Faces a War of Annihilation, by Mike Whitney – The Unz Review

Войната за анихилиране е война, в която целта е пълно заличаване на държавата и унищожаването на нейния народ. Тя се дефинира като радикализирана форма на воюване, при която всички „психо-физически граници“ са преминати и стратегическите цели са преследвани с всички необходими средства. Това е война без правила, ограничения или морални задръжки. Съединените щати са в ранната фаза на война за анихилиране, целта на която е пълното унищожение на икономиката, културата, населението и нацията на Русия.

„Видяхме 5 вълни на разширяване на НАТО. Сега НАТО е в Румъния и Полша и разполага там своите ракетни системи. За това говорим. Трябва да разберете, че ние не заплашваме никого. Русия не е дошла до границите на Съединените щати или до границите на Великобритания. Не. Вие дойдохте до нашите граници и сега казвате „Украйна ще се присъедини към НАТО и ще разположим наши системи там. Ще разположат там военните си бази и системите си за нападение.“ Ние сме загрижени за сигурността си. Разбирате ли какво означава това?“ Владимир Путин, пресконференция, YouTube.

–-

Въпрос – Има ли оправдание за руската инвазия в Украйна?

Отговор – Да, има. Русия беше заплашена от процесите в Украйна, затова каза на Украйна или да спре това, което прави, или да понесе последствията. Украйна избра да игнорира тези предупреждения и Русия нападна. Това се случи, в общи линии.

Въпрос – Но как това оправдава инвазията, все пак Украйна е суверенна страна, а суверенните страни би трябвало да могат да правят каквото поискат на собствената си територия, нали?

Отговор – Не, това не е вярно. Украйна няма право да прави каквото поиска на своята територия. Украйна и още 50 държави подписаха споразумения („на срещите на върха на ОССЕ в Истанбул през 1999 г. и в Астана през 2010 година), споразумявайки се, че няма да засилват собствената си сигурност за сметка на чужда сигурност. Това беше наречено „неделимост на сигурността“, но с прости думи означава, че не можеш да слагаш артилерийски части и танкове на улицата пред дома си и да ги насочваш към моята къща. Защото това ще подкопае моята сигурност. Разбираш ли? Същото правило се отнася и до нациите.

Ако приемем твоите разсъждения по въпроса, ще трябва да направим заключението, че Джон Кенеди не беше прав да напада Фидел Кастро за това, че е сложил ядрено оръжие в Куба. Но той имаше право, защото постъпката на Кастро постави Съединените щати под заплаха от ядрена атака. С други думи, Кастро нямаше право да засилва собствената си сигурност за сметка на Съединените щати. Това не е различно. Путин има пълното право да защити безопасността и сигурността на руския народ, на практика хората очакват това от лидерите си.

Въпрос – Това звучи глупаво. Путин нападна Украйна, следователно Путин е агресор.

Отговор – Не съм съгласен, но вместо да спорим за това, нека използваме една аналогия.

Да кажем, че държа пистолет, насочен в главата ти и заплашвам да ти пръсна мозъка. Но ти бързо грабваш пистолета и ме прострелваш в крака. Кой е виновен за този инцидент?

Ако мислиш, че аз съм отговорен, си прав. Жертвата, в този случай, просто реагира по начин, който ще й даде най-много сигурност. Това се нарича самозащита и тя е напълно законна.

Същият стандарт може да бъде отнесен към Русия, чиято „специална военна операция“ е превантивна стъпка за защитаване на собствената й национална сигурност. Русия няма планове за украинската територия, нито търси да се бърка в украинските вътрешни работи. Единствената цел на Русия е да прекрати продължителната криза, която беше създадена от Вашингтон. Именно Вашингтон подтикна НАТО да натъпче Украйна със смъртоносни оръжия. Вашингтон достави оръжия на крайнодесните екстремисти, които заплашваха етническите руснаци в Източна Украйна. Вашингтон склони украинския президент Зеленски да се откаже от Минските споразумения и публично да подкрепи разработването на ядрено оръжие. Вашингтон направи преврата през 2014 година, който свали демократично избрания президент и го замени с американска марионетка. И Вашингтон направи всичко по силите си да изолира и демонизира Русия, заради провокации, които бяха изцяло създадени от него. Накратко, Вашингтон държеше насочен към главата на Русия пистолет и заплашваше, че ще й пръсне мозъка.

Не го ли разбираш или мозъкът ти е напълно промит и мислиш, че това фиаско започна, когато танковете на Путин пресякоха границата? Дори и най-запаленият пропагандатор на CNN не вярва в тази глупост. Кризата започна с неумолимото струпване на оръжия, последвано от серия калкулирани подстрекателства. Русия беше умишлено и постоянно провокирана. Никой, който следи събитията отблизо, няма да отрече това.

Впрочем, Путин никога не е споменавал за сваляне на правителството в Киев и заменянето му с подкрепено от Москва чучело. Не. Неговият план е насочен към „демилитаризация“ и „денацификация“. Защо?

Защото това са неговите единствени цели. Той иска да унищожи оръжията, които НАТО и Съединените щати докараха в Украйна (за да подхранят конфликта) и иска да изкорени нацистките милиции, които са заклет враг на Руската федерация.

Неразумно ли е това? Мислиш ли, че Съединените щати щаха да действат различно, ако Мексико пуснеше отряди на Ал Кайда и ИДИЛ да действат открито в Гуадалахара или Акапулко? Не ставай смешен. Те щяха да бомбардират целия регион на трески, без да им мигне окото.

Ще наречеш ли това „инвазия“?

Не, Вашингтон вероято би го нарекъл „специална военна операция“, точно както Русия нарича интервенцията си „специална военна операция“.

Проблемът тук е не какво прави Русия, проблемът е, че за Съединените щати винаги се прилага различен стандарт. Искам само хората да ангажират умението си за критично мислене, да игнорират истеричния рев на медиите и да направят собствена преценка на проблема.

Русия направи това, което всеки друг би направил. Реагира по начин, който би й осигурил безопасност. По дефиниция това е самозащита. Тя излезе от непосредствената заплаха от вреда или смърт и в момента е в процес на възстановяване на собствената си сигурност. Украйна избра да игнорира основателното безпокойство на Русия относно сигурността и сега Украйна плаща цената. Ето едно чудесно обобщение на събитията, предшестващи руската операция, от статия в World Socialist Web Site:

„Наративът в медиите, който представя инвазията като непровокирано действие, е измислица, която прикрива агресивните действия на силите на НАТО, и в частност на Съединените щати и техните марионетки от украинското правителство…

В Европа и в Азия Съединените щати провеждат стратегия за обкръжаване и подчиняване на Русия. Директно нарушавайки по-ранните си обещания, на които съветската бюрокрация и руската олигархия бяха достатъчно заблудени да се хванат, НАТО се разшири и включи почти всички по-големи страни в Източна Европа, освен Украйна и Беларус.

През 2014 г. Съединените щати дирижираха крайнодесен преврат в Киев, който свали про-руското правителство, което се противопоставяше на украинското членство в НАТО. През 2018 г. Съединените щати официално възприеха стратегия за подготовка за „конфликт на великите сили“ с Русия и Китай. През 2019 г. те едностранно се оттеглиха от договора за ядрените ракети, който забраняваше разполагането на ракети със среден и малък обсег на действие. Подготовката за война с Русия и въоръжаването на Украйна бяха в центъра на първия опит за импийчмънт на Доналд Тръмп през 2019 година.

През последната една година… администрацията на Байдън яростно ескалира провокациите спрямо Русия… Ключът за разбирането на това е проектът за Американско-украинското стратегическо партньорство, подписан от държавния секретар Антъни Блинкен и украинския външен министър Дмитро Кулеба на 10 ноември 2021 година.

Проектът подкрепи военната стратегия на Киев от март 2021 г., която ясно обявява военната си цел за връщане на Крим и контролирания от сепаратистите Донбас, обезсилвайки по този начин Минските договори от 2015 г., които бяха официалната рамка за уреждане на конфликта в Източна Украйна…

Вашингтон категорично подкрепи и „усилията на Украйна да засили статута си на партньор на НАТО с разширени възможности за промотиране на съвместимост“, което означава интеграция в структурите на военното командване на НАТО.

Нечленуването на Украйна в НАТО е и беше, при всяко едно положение, една лъжа. В същото време силите на НАТО експлоатираха факта, че Украйна не е официален член на съюза като възможност да разпалят конфликт с Русия, който нямаше незабавно да се развие в световна война.

Съединените щати бяха съвсем наясно, че фашистките сили в Украйна ще играят главната роля на ударни части, едновременно срещу руските войски и срещу опозицията сред населението… Техните наследници, от партията „Свобода“ до неонацисткия батальон Азов, сега са дълбоко интегрирани в украинските държава и армия и са тежко въоръжени от НАТО.

Пада се на историците един ден да открият какви обещания е получила украинската олигархия от Вашингтон в замяна на обещанието да превърнат страната в поле за убийства и площадка за започване на война с Русия. Но едно нещо е ясно: Кремъл и руският генералски състав могат да разчетат този документ единствено като обявяване на неизбежна война.

През цялата 2021 година и в седмиците, предшестващи инвазията, руският президент Владимир Путин многократно повтори, че интеграцията на Украйна в НАТО и нейното въоръжаване от западните сили представляват „червена линия“ за Русия и поиска „гаранции за сигурността“ от Съединените щати и НАТО.

Съединените щати обаче самодоволно пренебрегнаха тези изявления, а НАТО започна да изпълнява поредица от мащабни военни учения по руската граница… през седмиците, довели до войната, като същевременно постоянно предупреждаваше за предстояща руска инвазия. Администрацията на Байдън не направи дипломатически усилия да я избегне и вместо това направи всичко възможно да я провокира.“

И така, какво можем да сглобим от това обобщение на събитията?

Можем да видим, че Вашингтон направи всичко по силите си, за да застраши сигурността на Русия, с ясната цел да вкара Москва във война с Украйна. Това беше целта от самото начало. Вашингтон знаеше, че членството на Украйна в НАТО е една от „червените линии“ на Путин и затова американските външнополитически служители решиха да използват червените линии на Путин срещу него. Те решиха да направят Украйна член на НАТО във всяко отношение, освен официалното име, което (предполгаха те) ще бъде достатъчна провокация за инвазия. Това беше планът и планът сработи.

През последната година имаше постоянни доставки на смъртоносно оръжие към Украйна. Тежки оръжия, които могат да унищожават танкове и да свалят самолети. В същото време украинските бойни групи и офицерски части преминаваха редовни обучения от инструктори на НАТО. Бяха ангажирани и в редовни съвместни военни учения с части на НАТО, вътре в Украйна и по други локации в Европа. (Поне още 10 подобни съвместни военни учения са планирани само за тази година.) За последните 12 месеца специалисти на НАТО са били почти постоянно на украинска територия, а нейната система за контрол на армията е била изцяло интегрирана в НАТО. „Това означава, че щабовете на НАТО могат да издават директни заповеди на украинските въоръжени сили, даже и до техни отделни части и отряди.“

Също така украинската „мрежа от въздушни коридори е била подобрена и въздушното пространство на страната е отворено за полети на американски стратегически и разузнавателни самолети и дронове, които провеждат наблюдения над руски територии.“

Накратко, „украинското не-членство в НАТО е (голяма) лъжа“, както посочва авторът от World Socialist Web Site. Страната е била незабелязано интегрирана в алианса по всеки един начин, освен официалната декларация за членство. В резултат, Русия има вражеска армия заедно с цялата й военна структура на западната си граница, която поставя екзистенциална опасност за оцеляването на нацията. По думите на Путин, „военната инфраструктура на НАТО е нож, опрян в гърлото ни“.

Анализът на Путин в общи линии не се различава от нашия, а именно – че Русия действа при самоотбрана. Путин просто грабна пистолета, който Вашингтон беше насочил в главата му. Погрешно ли беше това? Трябва ли цял народ да живее в постоянен страх за живота си, за да може Съединените щати да преследват геополитическите си планове безпрепятствено?

Не, всяка страна заслужава основна сигурност и защита срещу заплахи от насилие. В това отношение Русия не е по-различна от всеки друг. И когато тези основни притеснения са пренебрегнати от марионетки в тениски (като Зеленски), тогава страните трябва да вземат нещата в свои ръце. Какъв друг избор имат?

Националната сигурност си остава най-висшият приоритет за страната. Всяка страна! Трагично е, че „гарантът на глобалната сигурност“ е също така (по думите на Мартин Лутер Кинг) „най-големият доставчик на насилие в днешния свят“. Но това е тъжната ирония на настоящия труден момент.

Но защо, можете да попитате, Съединените щати са минали през толкова много трудности, за да подтикнат Путин да нападне Украйна, нали все пак украинският народ ще пострада най-много, само защото в тази страна вероятно ще се разразят разрушителни и кървави военни операции на НАТО за още години напред? Каква е стратегическата цел тук?

Ето как политическият анализатор и бивш член на Европейския парламент Ник Грифин обобщава този въпрос в скорошна статия тук. Той казва:
„Основната цел на натовските войнолюбци в тази криза не е… Русия, а Германия, както и китайската инициатива „Един път, един пояс“. Те се опитват да задържат Германия наведена, а Китай отвън. Провалят ли се в което и да е от двете, Съединените щати ще станат изолиран изпаднал остров, отдалечен на хиляди мили от основния икономически блок на света…

Подобно развитие ще бъде и присъда за настъпващия край на долара като световна резервна валута… Агресията на НАТО срещу Русия не е породена от увереност, а от страх. Само за три десетилетия ние стигнахме от „Края на историята“ до очертаващия се край на доларовата империя…

Опитът да се принуди Русия на война с Украйна… не е за налагане на геополитическия интерес на доларовата империя – той е за самото й оцеляване.
(Ето защо) Те наистина отчаяно искат война!“

Грифин е прав. Войната в Украйна не е заради Украйна, тя е заради геополитика и заради стабилната ерозия на мощта на Вашингтон на глобалната сцена. Затова и виждаме този злощастен опит да се смаже Русия, по пътя към обкръжаването на Китай. Това е чисто отчаяние и то значително се влоши след февруарската среща на върха между Владимир Путин и китайския президент Си Дзинпин, на която двамата лидери обявиха нова „глобална система на управление“, която ще сближи Европа и Азия чрез „инфраструктурна свързаност“, високоскоростни железници и разпределение на енергийни ресурси. Русия и Китай са съюзници в най-големия в историята търговски проект, поради което Чичо Сам прави всичко по силите си, за да обърне лодката. Ето още от статия на Алфред Маккой в Counterpunch:

„В прословутото си изявление от 5300 думи Си и Путин обявиха, че „светът преминава през много важни промени“, създавайки „преразпределение на силите“ и „нарастваща нужда от… лидерство“ (каквото Пекин и Москва ясно възнамеряват да предоставят). След като отхвърлиха зле прикритите „опити за хегемония“ на Вашингтон, двете страни се съгласиха да се „противопоставят… на намесата във вътрешните работи на суверенни държави под претекста за опазване на демокрацията и човешките права.“

За да изградят алтернативна система за глобален икономически растеж в Евразия, лидерите планират да свържат проектирания от Путин „Евразийски икономически съюз“ с вече стартиралата инициатива „Един пояс и път“ на Си, който е на стойност трилион долара, и по този начин да осигурят по-добра взаимосвързаност между Тихоокеанска Азия и Евразийските региони.“ Обявявайки своите отношения за „превъзхождащи политическите и военните съюзи от ерата на Студената война“ – пряка референция към напрегнатите отношения Мао-Сталин – двамта лидери увериха, че тяхното разбирателство „няма ограничения… и няма „забранени“ сфери на сътрудничество.“ По стратегическите въпроси двамата лидери бяха категорични противници на експанзията на НАТО, на всякакви ходове в посока независимостта на Тайван, както и на „цветните революции“, като тази от 2014 г., която свали от власт украинския клиент на Москва.“

Каква връзка има това с войната в Украйна?

Това показва, че Чичо Сам се опитва да унищожи Русия, за да може да разпростре властта си в Централна Азия и да продължи да поддържа глобалната власт в хватката на Вашингтон. Кой ще контролира Азия, най-многолюдния и проспериращ регион за следващото столетие? Това е въпросът, който движи действията на Вашингтон в Украйна.

Просто казано, планът на Вашингтон е първо да смаже Русия, а след това да се пренесе към Китай. Това обяснява защо Съединените щати наложиха най-всеобхватните и жестоки мерки за всички времена. Ръкавиците са свалени и ние започваме да виждаме, че Вашингтон се е вкопчил в безогледна кампания да задуши руската икономика, да срине руските пазари, да отреже жизненоважните приходи от нефт и газ, да замрази чуждестранните резерви, да отнеме частните активи, да прекрати потока на чуждестранен капитал, да взриви мултимилиардните газопреносни проекти, да спре достъпа до капиталовите пазари, да срине рублата в бездна, да демонизира руското ръководство и да отстрани Русия от ООН. Същевременно Съединените щати увеличиха доставките на смъртоносно оръжие за Украйна, а ЦРУ продължава да съветва и да обучава крайнодесни бойци, които ще бъдат използвани за анти-руски бунтове.

Би трябвало на този етап вече да е станало ясно, че подходът на Вашингтон към Русия е фундаментално променен. Яростта на сегашната стратегия показва, че сме преминали от спорадични схватки към пълномащабна война за унищожение на руската държава. Skandalno.net

Източник: unz.com

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: