„Фиксирането на Запада върху военната помощ като панацея и игнорирането на структурните и стратегическите проблеми, пред които е изправена Украйна, е причината за днешната катастрофа, пред която е изправен Киев и основният му спонсор Вашингтон“. Това нвърди в последния си анализ военният експерт проф. Майкъл ДиМино – основател на мозъчния тръст “Отбранителни приоритети”. Проф. Майкъл ДиМино е рядко ценен кадър: Той е бивш служител на ЦРУ, бивш съветник на Пентагона и доскорошен стратегически съветник в Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ в Европа по въпросите на конфликта в Украйна. Тоест ДиМино е участвал в разработването на стратегията, на начините по които украинската армия да воюва срещу Русия. В последната си статия военният суперексперт ДиМино разяснява защо огромните количества западно оръжие така и не успяха да осигурят на украинската армия предимство на бойното поле.

Пословичното забавяне на западните оръжейни доставки няма нищо общо

Западът все по-често говори за необходимостта от преговори с Русия. В случая трябва да се отбележи, че проф. ДиМино не е просто бивш служител на ЦРУ, но и бивш съветник на Пентагона и Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ в Европа по конфликта в Украйна, тоест той е участвал в разработването на стратегията на украинската армия във войната й с Русия.

„Надеждите на Украйна да си върне отнетите територии с военна сила не се оправдават, въпреки потока към нея от западна военна и всякаква друга помощ“, отбелязва експертът. В същото време във Вашингтон, продължава той, за тази липса на резултати във Вашингтон са склонни да обвиняват себе си, вместо да си зададат по-дълбоки въпроси. Всъщност причините за настоящия украински крах съвсем не се дължат на ограничени или забавени доставки.

На снимката: авторът проф. Майкъл ДиМино

Като пример ДиМино цитира миналогодишното контранастъпление на ВСУ. „Украйна беше добре финансирана и въоръжена с модерни западни технологии. Много експерти бяха убедени, че дори и без Ф-16, силите на Киев лесно ще прекъснат сухопътния мост към Крим и ще излязат на Азовско море в рамките на няколко месеца“, спомня си той.

През първите две седмици на пролетната контраофанзива обаче ВСУ загубиха почти 20% от военната си техника, а до края на лятото Русия контролираше с 500 квадратни километра повече територия, отколкото преди контранастъплението.

Сега, според експерта, Вашингтон повтарят същата грешка: вместо да търсят дипломатически пътища за разрешаване на конфликта, те се надяват поредните доставки на оръжие този път да обърнат войната. Но отново нищо няма да се промени, сигурен е ДиМино.

Украинските войници – твърде малко и твърде стари

Киев е обречен преди всичко поради ограничения си мобилизационен потенциал, обяснява анализаторът. „От западната военна помощ би имало резултат само ако в украинската армия имаше много на брой и обучени войници, които да я използват“, пише той.

Украйна ги няма: средната възраст на военнослужещия от украинските въоръжени сили на фронта сега е 43 години. И за да има поне някакъв шанс, Киев се нуждае от, както твърди бившият главнокомандващ на украинската армия ген. Залужни, поне още половин милион бойци.

ВСУ нямат такива резерви – затова и новият закон за мобилизацията, който приеха, не дава особен резултат. Според киевското издание “Страна”, украинското министерство на отбраната планира да постави под оръжие около 100 хиляди души – всеки четвърти мъж, роден през 1995-1996 г. Още 10-20 хиляди ще бъдат вербувани от затворите. Но пак са много далече от цифрата 500 000.

Да не говорим за качеството на попълненията. През май украинските медии разгласиха случай в 125-а бригада, която в момента воюва във Волчанск. Там са изпратени 100 новобранци от мобилизационните центрове, но са записани само 13 – останалите се оказали напълно негодни за военна служба.

Русия, поради своето демографско превъзходство, убеден е ДиМино, е способна да издържи на война на изтощение много по-дълго.

Руснаците знаят как да се адаптират

Но възможностите на Запада също са ограничени.

„След десетилетия на лошо управление, рехави инвестиции във ВПК и стеснен фокус върху противодействие на тероризма и Близкия изток, напълно игнориращ подготовката за евентуална Глобална война, отбранителната индустриална база на САЩ е силно атрофирала“, отбелязва американският експерт.

Това е обяснението за сегашното многократно превъзходство на Русия в количеството произвеждани артилерийски снаряди. Сега, според оценките на западни военни експерти Русия произвежда годишно между 3 и 4 милиона снаряда, като през 25 г. се очаква това производство да скочи до 5 млн. снаряда. За количеството на военните запаси на страната от снаряди няма надеждни данни.

На този фон САЩ в момента имат капацитета да произвеждат 432 хиляди снаряда годишно. Миналата година Европа обеща да произведе 1 милион, но изпълни плана само наполовина.

„Западната помощ трябва да изпреварва бойните загуби на Киев, така че украинската мощ да расте, а не да се поддържа на минимално ниво“, продължава ДиМино. „Но това не е лесно за постигане”, допълва експертът.

Киев постоянно чака да получи от Запада „заветното чудодейно оръжие на победата“. Но нито “Джавелин”, нито ХИМАРС, нито “Ейбрамс” и останалите западни танкове, нито АТАКМС или “Сторм Шадоу” не успяха радикално да променят хода на военните действия, а руската армия демонстрира такава способност за адаптация, че всяко следващо „ново оръжие – чудо“ засяга все по-малко ситуацията на фронта от предишното.

Киев се оказа неспособен да се адаптира към западната военна доктрина, смята ДиМино. И цитира Зеленски, който каза, че по време на настъплението на руските войски край Харков Сирски е бил „на ключови бойни полета, в бригади и на бойни позиции“. „В НАТО главнокомандващият не може да управлява микрокомандирите от ниво бригада. Главнокомандващият издава се консултира и заповеди само на висшите генерали под него“, посочва анализаторът.

В същото време полезността на западния модел за водене на война е открито поставена под въпрос от Киев – американските медии са пълни с истории на украински войници и офицери, обучени в страни от НАТО, които твърдят, че наученото на запад не им е помогнало много.

Време е да седнем на масата за преговори

Всичко това, заключава ДиМино, прави преговорите единственото възможно спасение за Киев. „Сега е ясно, че Украйна не е в състояние да си върне с военна сила териториите, които загуби“, подчертава той, „Няма достатъчно жива сила, няма и няма да има през следващите 4 до 5 години и достатъчно количество западно оборудване, с което да създаде достатъчна бойна мощ или да постигне необходимото огнево предимство за настъпление.“

И съдейки по новините от дипломатическия фронт, Украйна и Западът изглежда постепенно се примиряват с тази картина. Вероятно това е причината резултатите от „мирната среща на високо равнище “ в Швейцария да не са от най-положителните за Киев – логично е следващият кръг да се проведе с участието на Русия.

Виждаме, че и Зеленски, който през 2022 г. с президентски указ забрани преговорите с Кремъл, тези дни промени тази своя позиция на 180 градуса. През уикенда той каза, че Киев не изключва възможността за комуникация с Москва – но само чрез посредници.

Но ако вече стана безпощадно ясно, че Украйна никога няма да съумее да спечели прословутата „победа на бойното поле“, способен ли е Западът да предложи условия мирни условия, с които Русия би се съгласила и би прекратила войната? Все още нямаме отговор на този въпрос.

Автор: Майкъл ДиМино

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: