Автор: Доменико Куирико, „Ла Стампа”

НАТО не може да компенсира липсата на хора във въоръжените сили на Украйна. Трябва да се извиним на загиналите украинци

Войната не лъже. Лъжите и измамите принадлежат на онези, които провокират войната, които я водят и я подхранват. Принадлежат на тези, които ги използват пропагандно, за да получат абстрактна слава и осезаеми предимства. Войната не изневерява, защото е изградена от факти, а те, рано или късно, налагат своята безпощадна реалност. И ето я реалността: след три години, напоени с локви кръв и обещания за победа, войната в Украйна безмилостно ни върна към реалността. Признатата от Зеленски невъзможност за победа ( интервю на Зеленски за френския “Le Parisien” – бел.прев. ), тоест освобождаване на всички територии на неговата нападната и разбита родина, парче по парче от руснаците. И тази невъзможност произтича от най-ужасните факти, а именно, изтощението на човешките същества, за да могат да го постигнат. Не боеприпаси, танкове или ракети, Киев вече не може да хвърля хора, украинци, в окопите.

СН: Авторът Доменико Куирико

Сега, след три години, някой е длъжен да дава отговори. Не Зеленски, който вярваше на всички онези, които се тълпяха на опашка в Киев, за да му гарантират месец след месец, година след година, онази победа, която те определиха като „единствения възможен справедлив мир“, автоматична, ако той стои твърдо до „най-големия“ военен съюз в човешката история – НАТО. Зеленски допусна грешки, но с решителност изпълни единствената задача, която му беше поставена, да се бори, да устои, да вдъхне увереност на фанатиците, които се самоопределиха като “непобедими сили и икономики”.

Да погледнем за момент и към врага – Путин, който също трябва да отговаря пред руснаците за мъките, на които подложи народа си и хилядите жертви. Страхувам се, че той ще избяга от бремето на собствените си грехове. Той не спечели напълно, защото не върна Украйна в ролята й на парий на сателитния империализъм по модела на бившия Съветски съюз, каквито бяха първоначалните му планове. Той ще твърди, и това ще е напълно вярно, че е устоял на най-голямата военна и икономическа коалиция в историята – НАТО, ЕС и съюзници срещу Русия. Все пак, на думи, това беше просто “специална операция“, а Крим и Донбас са достатъчна плячка. Този успех ще бъде достатъчен, за да препотвърди властта му, която е гръбнакът на неговата система.

Тези, които имат задължението да дадат отговори и да не се подхлъзват към нови лъжи, са западни експерти и политици, които поглъщат жадно телевизионната война, за които това е достатъчно, за да кажат, че знаят всичко за нея. От глухия шум на минохвъргачните снаряди, размери на бойните машини, последни модели танкове през броя на жертвите до формата на смъртта… Всичко. Всичко, освен миризмата на войната, защото това би ги накарало да избягат с гадене и паника. Лидерите на западните демокрации, които увериха, че няколко хиляди украински смъртни случаи и „героични“ местни икономически жертви са достатъчни, за да осигурят триумфа на справедливостта и международното право, са длъжни да дадат отговори. И кой сега ще се нареди зад Тръмп, ако новият президент оправдае бърборенето си ( слава богу, че пристигна дяволът, на когото можем да припишем неудобната необходимост) на опашка за преговори: с кого? С военнопрестъпника, похитителя на деца Владимир Путин. И с кого още, след като, за съжаление, той все още е там? Чистотата, уви, съществува само в химията, не и в игрите на международната политика. Разликата между вината и невинността, между наказанието и безнаказаността в Севастопол, както и в Дамаск, е между това да бъдеш победен или победител. Ние, които обещахме да изтрием системата на Путин, като й наложим срама от провала, за съжаление засилихме смъртоносната магия на апатия, безсилие и страх, с която ръката му е обгърнала умовете на онези, над които той доминира в продължение на 25 години.

Отговори трябва да дадат и предприятията от военно-промишления комплекс, които вече десетилетия гарантират радостта от договори за милиарди долари (незаменимите два, три, четири процента от БВП) , истинските режисьори, които много се интересуват от така наречената борба на доброто срещу злото.

Искам да бъда ясен. Те не дължат тези отговори най-вече на общественото мнение, на което представиха фалшиви оценки. Обществото ще даде оценката си, когато гласува на избори. Те дължат отговорите на мъртвите. И на ранените, осакатените украинци, на тези, които, ако има примирие, ще се изправят срещу призраците си, ужаса, който събраха и видяха на бойното поле. Те наистина знаят каква е миризмата на мъртвите и ще трябва да я пренасят от едно място на друго, ще трябва да живеят с нея и заедно да се надяват, че всички знаят, че я носят в себе си. Героите, вече герои на свободата, които ги ласкаеха, за да им дадат повод, за да ги пратят да убиват и умират. Те дължат отговор на украинците, които сега ще трябва да живеят в пространство, обитавано от постоянен страх. Страхът от нов 24-и февруари.

Поради тази причина няма какво повече да се каже след почти три години, освен да се установи степента на съучастие на Запада. Често чувам да се казва, за да се изрази мнение за случилото се, че историята ще отсъди. Наистина, историята също ще отсъди. Едно събитие не може да бъде измерено в непосредствените термини на победа и поражение, защото това, което му придава морално величие, е трагедията, която то е породило. Главните герои на тази трагедия, може би достигнали нов етап, но със сигурност не край, няма да се задоволят да чуят празни приказки от нас.

Например: без нашите оръжия и нашата решителност Украйна вече нямаше да съществува… Но този необходим резултат беше вече осигурен след само няколко седмици руска агресия. Благодарение на средствата и обучението, които тихомълком бяха осигурени от британците и американците от 2014 г. насам. Вината започна тогава, когато Зеленски и украинците бяха тласнати да търсят пълна победа на всяка цена (контраофанзивата), за да бъде свален Путин. Цел, която беше непостижима от самото начало поради причините, които Зеленски сега призна: войниците.

Тази повратна точка във войната няма нищо общо с идването на Тръмп. Не надвисналата му сянка тласка и принуждава към болезнени и катастрофални преговори, а безпощадната реалност на фактите.

Бележка на преводача: Вестник “Ла Стампа” е най-атлантическата медия в Италия. Там, както и в цяла Западна Европа, не се говори за евроатлантизъм, а за атлантизъм и атлантически медии, които обслужват интересите на САЩ в Европа.