Автор: Андре Беркоф, радио “Сюд”

28 март 2023 г.

Ковид-пандемията е входната врата към един принудителен трансхуманизъм, който засега напредва с хитрост и се домогва до всичко живо. С ГМО плодовете и зеленчуците вече си отидоха. Всички домашни животни, кучета и котки, са стерилизирани и чипирани. А сега идва нашият ред. Ние ще бъдем стерилизирани и чипирани, твърди Люсиен Сьориз, автор на книгата​​​​​ “Управление чрез хаос, социално инженерство и глобализация” (“Gouverner par le chaos, Ingénierie sociale et mondialisation”) и докторант по философия, в интервю за Андре Беркоф и френското радио „Сюд“.

ВИЖ ВИДЕОТО:

– Предаването “Лице в лице” на Андре Беркоф с Люсиен Сьориз, изследоветел по социално инженерство, автор на книгата “Управление чрез хаос, социално инженерство и глобализация” (“Gouverner par le chaos, Ingénierie sociale et mondialisation”), издадена от “Макс Мило”. Добър ден, Люсиен Сьориз!

– Добър ден!

– Прочетох тази книга преди няколко години, поправете ме, ако бъркам. Първата версия на книгата се появи през 2010 г., нали така?

– Да.

– Тоест преди 12 години. Прочетох я преди три-четири години и е доста фрапираща точността на вашата интуиция или на вашите анализи на случващото се, още повече днес с това, което преживяваме от известно време с разказа за Ковид, с украинския разказ – припомням, че вие сте написали една също толкова интересна книга –  “УКРАЙНА, Хибридната война на НАТО” (UKRAINE, la guerre hybride de l’OTAN), която също препоръчвам да се прочете. В началото на предаването цитирах една фраза на Еманюел Макрон. Той казва: “В този момент трябва да яхнем тигъра”. Наистина ли това е една от стратегиите на хаоса? Обяснете първо какво означава това. Наистина ли това е стратегия, която се състои във вдъхването на страх, за какво става дума?

– Всъщност това е много близко до един метод на мениджмънта, наречен “управление на промяната”, който се състои в промяната на една група, например в една фирма, чрез работа върху фирмената култура. Този мениджмънт метод, измислен от Джон Котър, който все още е жив и е преподавател в Харвард, е разделен на осем етапа, като първият се състои в създаването на чувство за спешност в целевата група.

– Управление на промяната, която може да обхване една фирма, колектив и дори държава?

– Държава, както и народ, дори цялото човечество. Ние сме в управление на промяната от март 2020 г., което се опитва да обхване цялото човечеството. Затова трансхуманизмът е тясно свързан със социалното инженерство. Ние сме в процес на социално иженерство, т.е. на изработване на съгласие за трансхуманизма, което използва като задействащ елемент чувството за спешност, свързано със здравната криза.

– Което е свързано и със страха: “рискувате да умрете, така че трябва да се вземат незабавни строги мерки” и т.н.

– Това се нарича още управление чрез стреса или хаоса, chaos management на английски. Всичко това съществува.

– И съществува от десетилетия?

– Създаването на мениджмънта започва с Фредерик Тейлър в края на ХIХ – началото на ХХ век. Една човешка група може да се управлява чрез ред или чрез безредие. Всъщност социалното инженерство често се уподобява на метода на пожарникаря пироман.

– Как се управлява чрез безредие? Какво означава това? Обяснете ни процеса конкретно.

– Ако вие, например, искате да промените поведението на една група, която няма нужда да променя своите навици, култура, поведенчески код, защото културата е поведенчески код, но вие искате да я промените, тогава ще използвате хитрост, защото ако ѝ кажете: “чуйте, имам желанието да ви променя, но вие нямате нужда от това”, групата веднага ще задейства защитната си система и вие ще трябва да заобиколите интелектуалната защитна система, когнитивната защитна система и ще трябва да я хакнете. Във въведението на третото издание проследявам историята на понятието “социално инженерство”. То започва през ХIХ век с утописткото течение, което работи върху обществото като обект, за да направи контролирано разрушение, така да се каже.

– Извинете, Люсиен, разбирам ви, но защо аз, ако съм на власт, бих искал да променя народа?

– За да се централизира още повече, да се централизира още повече контрола върху него. Всъщност социалното инженерство има много общо с кибернетиката, която е теория за контрола над системите и която не различава живите от неживите системи. Оттук и този ефект на опредметяване, който Хайдегер наричаше gestell.

– Тоест човекът, смятан за машина, чието поведение трябва да се контролира? Винаги ли това е в името на доброто? “Аз съм лагерът на Доброто. Най-добре знам какво е добро за вас”?

– Утопистите от ХIХ век очевидно са действали в името на доброто, или поне на това, което са смятали за добро, т.е. в перспективата на рационална и научна организация на обществото. В някои случаи това не е непременно за добро, но е за доброто на някого. Например, на акционерите. За да се генерират нови маржове на печалба, една възможна стратегия е да се съкрати броят на работниците, например. Следователно вие ще създадете съгласие в дадено предприятие да работи повече, но да печели същото, за да се получат разлики между продажната и покупната цена на стоките, които след това ще бъдат дадени на акционерите. Първаначално проектът може да предизвика реакция на отказ. Тогава трябва да се заобиколи този отказ, трябва да се подкопае, т.е. да се извърти. Това е много близко до понятието “спин доктор” (spin doctor) – специалистите, експертите по извъртане на общественото мнение. За това става дума. И това се върти също около понятието “хакване”, хакване именно в смисъла на социалното инженерство, в който информационните хакери пиратстват машината, създавайки информационен код, но има и клон на информационното пиратство, който се прицелва към потребителя на машината.

– Да вземем един конкретен пример. Станаха точно три години, откакто беше обявена карантината заради Ковид-19, пандемията и т.н. Няма да повтаряме цялата история, но как беше приложен този начин на управление спрямо пандемията от Ковид?

– Ще се върна към един друг текст – “Великото зануляване” на Клаус Шваб и Тиери Малре.

– Шефът на форума в Давос.

– Да, а неотдавна изтичанията, които англичаните нарекоха lockdown files, т.е. досиетата за карантината. Клаус Шваб казва буквално в книгата си, че в крайна сметка коронавирусът не е много опасен, не е голяма работа, но че отваря прозорец с възможности за разгръщането на серия от мерки, които ще трансформират обществото в посока на нарастваща информатизация и нарастващ контрол над биологичното от дигиталното. През 2016 г. той пишеше в “Четвъртата индустриална революция”, че тази четвърта индустриална революция е моментът, в който биологичното ще се слее с дигиталното.

– Значи чудесна възможност с този Ковид!

– Защото това ще ускори разгръщането на тази кибернетична и информационна инфраструктура на цялата планета. Нужен е претекст за това, в противен случай всички ще кажат “не”.

– Не искаме да ни инжектират, да ни имплантират и т. н. Какво се случи? Как се случи? Дали беше управление чрез страха, преди да бъде управление чрез хаоса?

– Нужен е основополагащ епизод, т.е. нужна е основополагаща травма, която впоследствие ще послужи за основополагащ мит. Мизансценът на смъртоносната пандемия с образите – спомняме си онези скечове, в които хора падаха по улицата, това беше преди карантината, февруари-началото на март, предполагаше се, че са снимани в Китай. Всъщност никой не знае къде е заснето наистина, вероятно с актьори, не е сигурно. Може би наистина е имало хора, които са падали по улицата, но във всеки случай не заради коронавируса.

– Днес също има хора, които падат по улицата, но по други причини!

– Чувствителността трябва да бъда травматизирана, изтезавана в световен мащаб, за да се оправдаят след това ответните репресивни мерки, мерките на социален контрол, които в нормално време няма да бъдат приети. Казах си: разиграват ни грипа H1N1 от 2009. Ще отворя една малка скоба: Защо това не се случи през 2009 г., а се получи добре през 2020 г.? Мисля, че това е въпрос на storytelling (разказване на истории), всичко се състои в елементите на речта. През 2009 г. властта, СЗО и т.н. говореха за грип H1N1. Проблемът е, че терминът “грип” не плаши никого, защото хората живеят с грипа от стотици хиляди години. Затова много внимаваха никога да не говорят за грип и когато един от телевизионните лекари каза “това е само грип”, всички го смъмриха, плеснаха го през ръцете: “не, не, това е много по-сериозно”. Така че те внимателно избягваха да говорят за грип…

– А грипът изчезна.

– Точно така. Статистиките за грипа преливаха в статистиките за коронавируса.

– Това е първото нещо – промяна на термина.

– Формулирането и преформулирането са съществени в социалното инженерство, защото това са трикове. Ментализмът, например, е изучаван от разузнавателните служби, които от десетилетия се вдъхновяват от него, британците са много силни в това, но всички разузнавателни служби, службите за сигурност залагат на управлението на възприятието. В книгата си цитирам Лоран Соли, който беше съветник на Саркози и който казваше през 2007 г., че реалността няма никакво значение, важно е възприятието. Тук навлизаме в този абсолютно завладяващ аспект – словото е съзидателно.

– Казвате, че хората на власт сглобяват реалността и именно тази реалност е интересна, а не реалното?

– То е второстепенно. Нарекох това малко подигравателно reality building на английски.

– Изграждане на реалността.

– Именно, конструктивизъм. Всъщност това се основава на много прост принцип – принципът на хипнотизатора: хипнотизираният приема думите на хипнотизатора за своя реалност. Когато е под хипноза и хипнотизаторът му каже, че е птица и може да скочи през прозореца и да лети, хипнотизираният ще го направи, защото това в неговата реалност, изградена чрез думите, а това са само думи, той вярва в това. Следователно вярата се наслагва над реалността и след това формира реалното. Това е не повече, ни по-малко принципът на самореализиращите се пророчества. Всички механизми във фазата на хакване на съзнанието се състоят в игра чрез психологически и когнитивни хитрости, които илюзионистите отлично познават и използват.

– Да се върнем към пандемията на Ковид-19. Все пак видяхме, че в един момент съзнанията се събудиха, имаше оспорване. Реалното търси правата си, чука на вратата и понякога влиза.

– Да, разбира се, но това става бавно. Клаус Шваб каза, например, че има две години, за да се случи всичко това. Защото това също е част от псхологическите хитрости, които се разработват, т.е. първата година всичко е ново, дестабилизиращо…

– А освен това хората са изумени. Страхът от смъртта, с всички образи, които видяхме, играе ли роля? “Сложете си маски, не говорете с никого, дистанцирайте се” и т.н. – това част от стратегията ли е?

– Да, разбира се, в противен случай как да накараш някого да приеме да носи маска от сутрин до вечер, на работа, на улицата, в един момент дори говореха да носим маски у дома! Как да се постигнат тези крайности, защото това е радикално. През март 2020 г. си казах: “разиграват ни отново грипа H1N1 от 2009 г. Добре, съгласен съм да играя тази тази игра в продължение на две седмици”. За две седмици беше изработено дори моето съгласие. Казах си: “добре, това ще продължи може би една-две седмици, три седмици и след това ще спре”. А след това видях, че  продължава и тогава разбрах, че сме в голяма операция, The Big One, голяма психологическа операция, която ще въведе трансхуманизма. Именно това обявих в първата си книга през 2010 г. Gouverner par le chaos.

– В книгата си разказвате за 4 ноември 2020 г., когато министърът на здравеопазването Оливие Веран отговаря в комисия на Националното събрание на въпрос на депутата Жан-Пиер Дор за включването в официалните статистики за Ковид на недоказани случаи. Един бог знае дали това още е така, когато питаме за сравнение между починалите или ваксинираните, това все още е табу. Ето какво отговаря Оливие Веран: “В Домовете за настаняване на зависими възрастни хора, ако имаше един случай на Ковид и следователно имаше установена епидемия, съмнителните смъртни случаи за Ковид се разпознаваха и признаваха за Ковид. Не се правеха ПСР тестове след смъртта, ако това е вашият въпрос”. Всичко е казано.

– Да. Всичко се основава на формулировката. Всичко се основава на елементите на речта, на словото. Това е магичната и съзидателна функция на реалността на словото. Виждаме, че един съмнителен случай става доказан случай, а един случай става епидемия. Всъщност Оливие Веран каза истината. Той обясни институционалния метод на преправяне на числата. Впрочем китайците спряха през декември миналата година да вписват асимптоматичните случаи като случаи на заболели, доказани случаи. Виждаме, че във Франция наистина е било така и Оливие Веран го издаде в комисия на Националното събрание. Това беше заснето на видео и аз давам източника, линк в сайта на Националното събрание, за да могат хората да проверят. Това, което е невероятно, когато осъзнаеш преправянето на реалността, което Оливие Веран разкри, тъй като той описа как се преправя реалността, е как можеш да продължиш? Това е невероятното. В действителност имаме работа с това, което Джордж Оруел наричаше “двойното мислене” в “1984”. Тоест човек осъзнава какво се прави, но същевременно се разграничава и става полунесъзнателен за това, което се прави. Това е някаква игра на криеница със самия себе си, форма на шизофренично раздвоение на личността.

– Има и нещо друго: човек си казва “не е точно така, но за доброто на човечеството и наше собствено добро, за доброто на нашето обкръжение е по-добре това да се спазва”. Как може да се появи критичната мисъл, критичният му?

– Винаги трябва да бъдем мнителни към словото. Винаги трябва да гледаме суровите факти, това е принципът на експерименталната наука – словото не е свещено, фактите са свещени. Вече не помня кой бе казал през ХVIII век “мненията са свободни, но фактите са свещени”.

– Във всеки случай би трябвало да бъдат.

– Винаги трябва да бъдем мнителни към словото, независимо какво е то и откъде идва, т.е. кой е  говорещият…

– Включително самите ние.

– Включително самите ние, защото ефектите на самохалюцинацията и самоилюзията, които понякога са свързани, са форма на опиянение от езика, това са т. нар. идеологически механизми, където идеята надделява над реалното.

– Каква е целта? Какво трябва да се постигне? Какъв е този трансхуманизъм, към който се стремят?

– На първо време целта е да ръководят напълно биологичното, а след това постепенно да го заменят. Ювал Харири казва “ние ще създадем форма на необиологичен живот”.

– Това вече е теорията за джендъра!

– Да, да, това наистина са нерепродуктивните сексуалности, те са неплодородни и не могат да произлязат от естествената селекция. Точно това казва Ювал Харири: “ние ще надхвърлим естествената селекция”. Това е старата Прометеева или Прометеевска мечта да се отървем от природата и да я заменим с напълно културна конструкция от А до Я. Това е целта.

– Това е целта за цялото човечество?

– Да. Интересувам се от трансхуманизма от двайсетина години, а това, което ме тласна натам, беше романът на Мишел Уелбек “Елементарните частици”, трансхуманистична утопия, която след това той развива във “Възможност за остров”. А също и Морис Дантек, който по онова време също пишеше по тези теми. Всъщност трансхуманизмът започва с научната фантастика. След това се поинтересувах и видях, че има хора, които работят сериозно върху това, но известно време си казвах, че е прищявка на компътърни специалисти от Силициевата долина, които бълнуват, луди хора. В един момент разбрах, че това е много сериозен политически проект, които има определени основополагащи митове – за Прометей и т.н., който може да стане принудителен. И ето ни там. От март 2020 г. трансхуманизмът премина в своята принудителна фаза.

– Казвате, че това, което се случи с Ковид- пандемията е първият опит за преминаване към трансхуманизъм?

– Това е входната врата към един принудителен трансхуманизъм, който въпреки всичко засега напредва с хитрост. Едно от определенията за социално инженерство впрочем – аз давам две определения, това е потайната трансформация на социалните субекти, индивиди или групи, но това може да бъде също хитростта в служба на утопията, за да бъде прокаран утопичен проект за научна организация на обществото…

– Придвижваме се маскирани, така да се каже.

– Да, да. В случая е в ход най-големият геноцид на всички времена.

– Защо да е най-големият геноцид на всички времена?

– Защото се домогва до всичко живо. С ГМО плодовете и зеленчуците вече заминаха. ГМО технологията вече засегна плодовете и зеленчуците. Минута мълчание за нашите братя, които отглеждаха плодове и зеленчуци и които вече бяха ударени от трансхуманизма, от трансзеленчукопроизводството.

– Казвате, че идва ред на човешкото създание?

– Да. Всички домашни животни, кучета и котки, са стерилизирани и чипирани. А сега идва нашият ред. Ние ще бъдем стерилизирани и чипирани.

– Хубава перспектива за бъдещето.

– И това е само началото, защото в края предстои пълното изкореняване на биологичното. Защо? Защото природата винаги внася несигурност. Първо, природата е безплатна…

– Това е омразата към несигурността!

– Именно. А също и омраза към всичко, което е безплатно. Природата е безплатна и децентрализирана. Капитализмът не харесва особено това. Капитализмът по дефиниция смята, че за всичко трябва да се плаща, а освен това капитализмът съвсем не е либерален и децентрализиран. В действителност капитализмът е напълно централизиран. С това търсене на централизация и планиране няма за какво да завижда на етатистката, планирана или социалистическа икономика.

– Затова толкова добре се разбират великите сили от Запада и от Далечния изток въпреки конфликтите!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: