Защо Путин не можеше да постъпи иначе? И защо западната пропаганда лъже всички събудили се доскоро „спящи“ жители на планетата с твърдението: „Русия започна войната в Украйна“?

След като Русия призна донбаските републики за независими, някой съмнявал ли се е, че въоръжените сили на Украйна няма да нахлуят на територията на ЛНР и ДНР? Над 120 хилядна украинска армия, 345 танка, 2160 бойни бронирани машини, 820 артилерийски оръдия и минохвъргачки, 160 реактивни системи за залпов огън, включително 300-милиметрови пускови установки “Смерч”, бяха на границата с ДНР и ЛНР готови за пълномащабна инвазия.

На 20 февруари, часове преди Путин да обяви специалната операция на русия в Украйна, въоръжените сили на Украйна правеха проходи в минните си полета с помощта на установки за разминиране. Те обстрелваха интензивно не само на териториите на републиките в Донецк и Луганск, но и територии в Русия.

Министърът на отбраната на Украйна Резников беше голям фен на хърватската операция „Буря“, пътува до Хърватия, за да почерпи от опита на тамошните военни и даже покани съответните специалисти от Хърватия в Украйна.

Украинският план за нашествие в Донбас и Крим в края на февруари се доказва от документи, получени от руското разузнаване.

И какво, според високоинтелигентните представители на западната общественост, трябваше да направи президентът Путин? Да изчака началото на агресията на Украйна, за да си създаде образа на жертва и да изчака украинските батальони да унищожат цял Донбас, за да има неоспорими доказателства за престъпленията на Украйна? Нацистките  батальони „Правий сектор“, „Азов“ и „Айдар“нямаше да се церемонят с местното население, щяха да действат като американците в Ирак – да сриват жилищни сгради и комуникации, без да им пука за броя на цивилните жертви.

Щеше ли да е доволна западната общественост? Пак нямаше да пророни сълза за жертвите, както не го направи цели осем години за тероризираните от укронацистите жители на Донбас.

А датите на началото на „руската агресия“, разбира се, бяха известни на Лондон и Вашингтон. Подстрекавайки васалната си Украйна да нападне, те не се съмняваха, че Русия ще отговори. Затова и непрекъснато предвиждаха датите на нападението. Изглежда обаче не са предполагали мащаба на ответния руски удар.

Или може би руската армия не трябваше да нахлува, а да спре на границите на ЛНР-ДНР?

Терористичната същност на режима в Киев нямаше да се промени. Както няма да се промени в случай на достигане до границите на ЛНР и ДНР, посочени в конституциите на републиките, съответстващи на границите на Луганската и Донецка области в рамките на Украйна. Русия пак щеше да получи пълния пакет от западни санкции, а територията на Украйна щеше да продължи да се използва от САЩ и НАТО като развъдник за нацисти срещу Русия. Според информация на руското разузнаване, НАТО е планирало пълномащабна окупация на Украйна: от декември 2021 г. Русия е получила информация за плановете на НАТО да разположи 2 сухопътни бригади, 1 военноморска, 1 въздушна бригада (въздушна бригада – с възможност за оборудване на самолети с ядрени бойни глави) на територията на Украйна.

Дори без Крим и Донбас, в Украйна Западът щеше да има достатъчно територия за директен анти-руски плацдарм: на юг, в Очаков база на британския флот, в цялата страна бази на НАТО, в Харковска, Сумска и Черниговска области – ракети, насочени към Москва. И върху всичко това енда маймуна с граната – Зеленски с ядрена бомба.

Жертвите и щетите за освобождението на ЛНР и ДНР от укро-нацистите, биха били безсмислени ако руската армия не прочисти цяла Украйна от нацистката идеология, която с подкрепата на САЩ за 8 години беше превърната в държавна.

Ракетите в Черниговска и Сумска област с време за полет от 4 минути до Москва, с пълен набор от международни санкции, не са най-добрият начин за прекратяване на конфликта, който не би бил прекратен.

Благодарение на западните санкции отпадна необходимостта Русия да се съобразява с условията, наложени и диктувани от глобалните западни институции. Така стана възможно Русия да възстанови икономическия си суверенитет. Сега Западът ни даде възможност и да зачеркнем МВФ, а с това и изтичането на капитали от страната ни най-накрая да бъде спряно. Ще е необходимо да се реорганизират местните предприятия, да се насочват инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, да се възстанови вътрешното производство на самолети и електроника. Жалко, че още през 2014 г. Западът не ни наложи толкова тежки санкции, че да започнем от по-рано с възстановителната си политика. Преходът към новата икономика не е просто възможен – това е широк прозорец от възможности. И ние в Русия имаме всички ресурси за такъв преход. Това не са уникални химически елементи или специален климат. Това са правилни административни решения при зачитане на суверенните интереси на държавата.

А всичко останало у нас е налице: излишък от природни ресурси, наличие на технологии или научна база за тяхното развитие, достатъчно финансови ресурси, дори въпреки ограбването на част от руските златни резерви от „цивилизования Запад“. В допълнение към това има партньорски страни, които не участват в антируските санкции. Такива са Китай, Индия, Бразилия, Аржентина, Иран, Пакистан и много други страни с техните технологии, ресурси и пазари.

Военната операция в Украйна рано или късно ще приключи. Раните и обидите постепенно ще заздравеят. Украинските предприятия, които все още не са унищожени и разграбени от европейските „реформи“, постепенно ще възстановят връзките си с доставчици и купувачи. Жителите на сегашната територия на Украйна ще се завърнат по домовете си и на работа. Перспективите ще са съвсем други: вместо стабилно разложение, деиндустриализация и обезлюдяване ще има възможности за бързо развитие.

Да, САЩ постигнаха определени цели: с помощта на предизвикания от тях украински конфликт те изградиха образа на Русия като агресор, те успяха да обединят Европа в единен антируски фронт, да нанесат рана в отношенията между украинци и руснаци, която няма да се излекува бързо и лесно, получиха така дълго чаканата причина за вечни антируски санкции. Санкциите обаче така или иначе щяха да ни ги наложат по всякакъв друг измислен повод. Тяхната задача е да нанесат щети на Русия и да дерайлират икономиката на Европа, за да победят последната и да я направят отново зависима от следващия американски “План Маршал”, която да я зароби окончателно.

Основното нещо днес е да накараме Украйна да спре с военните действия и да капитулира напълно. От това в Украйна най-много се страхуват прозападните и про-нацистки последователи на Бандера. На обратния полюс са тези, които чакат освобождение от окупацията на нацистите – те са сигурни, че всяко замразяване на конфликта в която и да е част на Украйна, ще доведе до наказателни операции и чистки от страна на Киевското Гестапо срещу населението, което не е достатъчно лоялно към режима.

Едва ли има повече смисъл да продължаваме с призивите към Украинската власт да щади живота на своите граждани. И ако жителите на Украйна искат да обвинят някого за жертвите и разрушенията, нека обърнат гнева си към истинските виновници – онези, от които действително се страхуват – към властта в Киев, към Лондон и Вашингтон. Защото точно в техните окървавени ръце е живота и смъртта на народите в Украйна.

Автор: Александър Дудчак

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: