Цялото изявление на Сергей Лавров по време на открития дебат на Съвета за сигурност на ООН, Ню Йорк, 24 април 2023 г.

Благодаря на генералния секретар!

Сега ще направя изявление в качеството си на министър на външните работи на Руската федерация.

Уважаеми г-н генерален секретар,

Уважаеми колеги,

Символично е, че провеждаме заседанието в Международния ден на многостранността и дипломацията за мир, който беше включен в календара на значимите дати с резолюция на Общото събрание на ООН от 12 декември 2018 г.

След две седмици ще отбележим 78 години от Победата във Втората световна война. Поражението на нацистка Германия, за което моята страна даде решаващ принос с подкрепата на съюзниците, постави основите на следвоенния международен ред. Неговата правна основа беше Уставът на ООН, а самата организация, олицетворяваща истинския мултилатерализъм, придоби централна, координираща роля в световната политика.

За почти 80 години от своето съществуване ООН изпълнява най-важната мисия, поверена ѝ от бащите-основатели. В продължение на няколко десетилетия основното разбиране на петте постоянни членки на Съвета за сигурност относно върховенството на целите и принципите на Хартата гарантира глобалната сигурност. И по този начин създаде условия за наистина многостранно сътрудничество, регулирано от общопризнатите норми на международното право.

Сега централната система на ООН преминава през дълбока криза. Основната причина беше желанието на отделни членове на нашата организация да заменят международното право и Хартата на ООН с един вид „ред, основан на правила“. Никой не видя тези „правила“, те не бяха предмет на прозрачни международни преговори. Те са измислени и прилагани, за да противодействат на естествените процеси на формиране на нови независими центрове за развитие, които са обективна проява на мултилатерализма. Те се възпират от нелегитимни едностранни мерки, включително прекъсване на достъпа до модерни технологии и финансови услуги, изтласкване от веригите за доставки, конфискуване на имущество, унищожаване на критичната инфраструктура на конкурентите и манипулиране на общоприети правила и процедури. В резултат на това фрагментацията на световната търговия, колапсът на пазарните механизми, парализата на СТО (Световната търговска организация) и окончателното, вече без прикритие, превръщане на МВФ в инструмент за постигане на целите на САЩ и техните съюзници, в т.ч. и военни цели.

В отчаян опит да утвърдят господството си чрез наказване на непокорните, Съединените щати тръгнаха към унищожаването на глобализацията, която в продължение на много години беше рекламирана като най-висшето благо на цялото човечество, обслужвайки многостранната система на световната икономика. Вашингтон и останалата част от Запада, който му се подчинява, използват своите „правила“ винаги, когато е необходимо да оправдаят нелегитимни стъпки срещу тези, които изграждат политиката си в съответствие с международното право и отказват да следват егоистичните интереси на „златния милиард“. Несъгласните биват вкарвани в „черните списъци“ на принципа: „който не е с нас е против нас“.

За западните колеги отдавна е станало „неудобно“ да преговарят в универсални формати като ООН. За идеологическа обосновка на политиката на подкопаване на мултилатерализма е пусната в обръщение темата за единството на „демокрациите“ срещу „автокрациите“. Освен „срещите на върха за демокрация“, чийто състав се определя от самопровъзгласилия се хегемон, се създават и други „клубове на елита“, които заобикалят ООН.

„Срещи на върха за демокрация,“ „Алиансът за мултилатерализъм“, „Глобалното партньорство за изкуствен интелект“, Г“лобалната коалиция за свобода на медиите“, „Парижкият призив за доверие и сигурност в киберпространството“ – всички тези и други неприобщаващи проекти са замислени, за да подкопаят преговорите по съответни теми под егидата на ООН, за налагане на неконсенсусни концепции и решения, изгодни за Запада. Първо се договарят за нещо насаме, в тесен кръг, а след това представят тези договорености като „позиция на международната общност“. Нека да наричаме нещата с истинските им имена: никой не е позволявал на западното малцинство да говори от името на цялото човечество. Трябва да се държим прилично и да уважаваме всички членове на международната общност.

С налагането на „правилен ред“ неговите автори арогантно отхвърлят основния принцип на Устава на ООН – суверенното равенство на държавите. Квинтесенцията на „комплекса за изключителност” беше „гордото” изказване на ръководителя на дипломацията на ЕС Жозеп Борел, че „Европа е райска градина, а останалият свят е джунгла”. Ще цитирам и Съвместното изявление НАТО-ЕС от 10 януари тази година, в което се казва: „Обединеният Запад“ ще използва всички икономически, финансови, политически и – обръщам специално внимание – военни инструменти, с които разполагат НАТО и ЕС, за да гарантира интересите на „нашия един милиард“.

Колективният Запад“ се зае да прекрои „за себе си“ процесите на мултилатерализъм на регионално ниво. Не толкова отдавна Съединените щати призоваха за възраждане на доктрината Монро, поискаха страните от Латинска Америка да ограничат връзките си с Руската федерация и Китайската народна република. Тази линия обаче се натъкна на решимостта на страните от региона да укрепят собствените си многостранни структури, преди всичко „Общността на латиноамериканските и карибските държави“, като същевременно защитават легитимното си право да се утвърдят като един от стълбовете на многополюсен свят. Русия напълно подкрепя подобни справедливи стремежи.

Сега значителни сили на Съединените щати и техните съюзници са разположени, за да подкопаят мултилатерализма, в Азиатско-тихоокеанския регион, където успешна отворена система за икономическо сътрудничество и сътрудничество в областта на сигурността се е развила около АСЕАН от десетилетия. Тази система направи възможно разработването на консенсусни подходи, които да отговарят както на „десетте“ членове на АСЕАН, така и на техните партньори в диалога, включително Русия, Китай, Съединените щати, Индия, Япония, Австралия и Република Корея, осигурявайки истински приобщаващ мултилатерализъм. С представянето на Индо-тихоокеанските стратегии Вашингтон пое курс към разпадането на тази установена архитектура.

На миналогодишната среща на върха в Мадрид, НАТО, който винаги е убеждавал всички в своята „миролюбивост” и изключително отбранителния характер на военните си програми, декларира своята „глобална отговорност”, „неделимостта на сигурността” в евроатлантическия и в т. н. индо-тихоокеански регион. Тоест сега „линията на отбраната“ на НАТО, „като отбранителен алианс“, се измества към западните брегове на Тихия океан. Блоковите подходи, които подкопават мултилатерализма, ориентиран към АСЕАН, се проявяват в създаването на военния съюз AUKUS, в който Токио, Сеул и редица страни от АСЕАН са натикани. Под егидата на САЩ се създават механизми за намеса в проблемите на морската сигурност с цел осигуряване на едностранните интереси на Запада във водите на Южнокитайско море. Ж. Борел, когото вече цитирах днес, обеща вчера да изпрати военноморски сили на ЕС в този регион. Не се крие, че целта на Индо-тихоокеанските стратегии е сдържането на КНР и изолирането на Русия. Така западните колеги разбират „ефективния мултилатерализъм“ в Азиатско-тихоокеанския регион.

След разпадането на Варшавския договор и оттеглянето на Съветския съюз от политическата сцена започват да се зараждат надежди за реализацията на принципите на истинския, без разделителни линии, мултилатерализъм в евроатлантическото пространство. Но вместо да разгърнат потенциала на ОССЕ на равноправна колективна основа, западните страни не само задържаха НАТО, но противно на клетвените си обещания поеха курс на нагло усвояване на прилежащото пространство, включително територии, където са жизненоважните интереси на Русия винаги е съществувала и ще продължи да съществува. Както тогавашният държавен секретар на САЩ Джон Бейкър докладва на президента Джордж У. Буш-старши: „Основната заплаха за НАТО е ОССЕ“. От себе си бих добавил, че днес както ООН, така и изискванията на нейния Устав представляват заплаха за глобалните амбиции на Вашингтон.

Русия търпеливо се опитваше да постигне взаимноизгодни многостранни споразумения, основани на принципа за неделимостта на сигурността, който беше тържествено прокламиран на най-високо ниво в документите на срещите на върха на ОССЕ през 1999 и 2010г. Директно и недвусмислено, черно на бяло, е написано, че никой не трябва да укрепва своята сигурност за сметка на сигурността на другите и на никоя държава, група държави или организация не може да бъде възложена основната отговорност за поддържане на мира в региона на Организацията или да счита която и да е част от региона на ОССЕ за своя сфера на влияние.

НАТО не се интересуваше от тези задължения на президентите и премиерите на страните-членки и започна да действа точно обратното, прокламирайки „правото” си на произволни действия. Крещящ пример е незаконното бомбардиране на Югославия през 1999 г., вкл. с използване на бойни глави с обеднен уран, което впоследствие предизвика скок на онкологичните заболявания – както сред сръбските граждани, така и сред военните от НАТО. Дж. Байдън тогава беше сенатор и не без гордост говори пред камери, че лично той призовава за бомбардиране на Белград и разрушаване на всички мостове на река Дрина. Сега американският посланик в Белград К. Хил, чрез медиите, призовава сърбите да „обърнат страницата“ и „да спрат да се обиждат“. Съединените щати са натрупали богат опит със „спрете да се обиждате“. Япония отдавна мълчи срамно кой все пак е бомбардирал Хирошима и Нагасаки. Нито дума за това в учебниците. Наскоро на среща на Г-7 държавният секретар на САЩ А. Блинкен патетично оплака страданията на жертвите на тези атентати, но не спомена кой ги е организирал.

Това са „правилата“. И никой не смее да спори.

След Втората световна война имаше десетки престъпни, военни авантюри на Вашингтон без никакъв опит за осигуряване на многостранна легитимност. Защо, ако има „правила“, които никой не знае?

Позорната инвазия в Ирак от водената от САЩ коалиция през 2003 г. беше извършена в нарушение на Устава на ООН, както и агресията срещу Либия през 2011 г. Резултатът е унищожаване на държавността, стотици хиляди смъртни случаи, ширещ се тероризъм.

Намесата на САЩ в делата на постсъветските държави беше грубо нарушение на Хартата на ООН. Бяха организирани „цветни революции“ в Грузия и Киргизстан, кървав държавен преврат в Киев през февруари 2014 г. В същия ред има опити за насилствено завземане на властта в Беларус през 2020 г.

Англосаксонците, които уверено ръководят целия Запад, не само оправдават всички тези престъпни приключения, но и парадират с линията си на „насърчаване на демокрацията“. Но пак по собствените си „правила”: Косово – да се признае независимостта без референдум; Крим – не признават (въпреки че имаше референдум); Не пипайте Фолклендските острови, все пак там имаше референдум (както наскоро заяви британският външен министър Джон Клевърли). Смешно.

ВИЖ ВИДЕОТО:

За да отхвърлим двойните стандарти, ние призоваваме всички да се ръководят от консенсусните споразумения, договорени в рамките на Декларацията на ООН за принципите на международното право от 1970 г., която остава в сила. Тя ясно провъзгласява необходимостта от зачитане на суверенитета и териториалната цялост на онези държави, които „спазват принципа на равни права и самоопределение на народите и имат правителства, представляващи всички хора, живеещи на дадена територия“. За всеки безпристрастен наблюдател е очевидно, че нацисткият режим в Киев по никакъв начин не може да се счита за представител на жителите на териториите, които отказаха да приемат резултатите от кървавия държавен преврат през февруари 2014 г. и срещу които пучистите отприщиха война за това. Както Прищина не може да претендира, че представлява интересите на косовските сърби, на които ЕС обеща автономия, както Берлин и Париж обещаха специален статут на Донбас. Резултатът от тези обещания е добре известен.

Нашият генерален секретар А. Гутериш каза много добре в обръщението си към „Втората среща на върха за демокрация“ на 29 март тази година: „Демокрацията произтича от Хартата на ООН. Първите му думи – Ние, народите – отразяват основния източник на легитимна власт: съгласието на тези, които са управлявани. Нека отново подчертая това.

За да се спре войната в Източна Украйна, отприщена в резултат на преврат, бяха положени многостранни усилия в интерес на мирното уреждане, въплътено в резолюция на Съвета за сигурност, която единодушно одобри споразуменията от Минск. Тези споразумения бяха потъпкани от Киев и неговите западни господари, които сами наскоро цинично и дори гордо признаха, че никога не са имали намерение да ги изпълняват, а само са искали да спечелят време, за да напомпат Украйна с оръжие срещу Русия. По този начин беше публично обявено нарушение на многостранното задължение на всички членове на ООН, залегнало в нейния Устав, изискващо всички страни да спазват резолюциите на Съвета за сигурност.

Нашите последователни действия за предотвратяване на конфронтация, включително предложенията от декември 2021 г. на руския президент Владимир Путин за съгласуване на многостранни взаимни гаранции за сигурност, бяха арогантно отхвърлени. Никой, казаха ни, не може да попречи на НАТО да вземе Украйна в своите „прегръдки“.

През всичките години след държавния преврат, въпреки нашите настоятелни искания, никой от западните господари на киевския режим не оттегли нито П. А. Порошенко, нито В. А. Зеленски, нито Върховната Рада на Украйна, когато руският език, образованието като цяло , руските културни и религиозни традиции са в пряко нарушение на конституцията на Украйна и универсалните конвенции за правата на националните малцинства. Успоредно с това киевският режим въвежда теорията и практиката на нацизма законодателно и в ежедневието. Без да се смущава, той организира великолепни факелни шествия в центъра на Киев и други градове под знамената на СС дивизии. Западът мълчеше и „потриваше ръце“. Случващото се напълно се вписваше в плановете на Съединените щати да използват откровено расисткия режим, подхранван от тях, с надеждата да отслаби Русия по всякакъв възможен начин в съответствие със стратегическия курс за елиминиране на конкурентите, за подкопаване на всякакви сценарии, които предполагат установяването на справедлив мултилатерализъм в световните дела.

Днес на всички е ясно, въпреки че не всеки говори за това на глас: не става въпрос изобщо за Украйна, а за това как ще продължат да се изграждат международните отношения: чрез формирането на стабилен консенсус, основан на баланса на интересите, или чрез агресивно и експлозивно насърчаване на хегемония. Невъзможно е да се разглежда „украинският въпрос“ изолирано от геополитическия контекст. Мултилатерализмът предполага зачитане на Устава на ООН в цялата взаимосвързаност на неговите принципи, както беше споменато по-горе. Русия ясно обясни задачите, които преследва в рамките на специална военна операция: да елиминира заплахите, създавани от НАТО в продължение на години за нашата сигурност, директно на нашите граници и да защити хората, които са лишени от правата си, провъзгласени от многостранни конвенции, да ги защити от директни заплахи за изтребление и прогонване от териториите, публично обявени от киевския режим, където техните предци са живели от векове. Честно казахме за какво и за кого се борим.

На фона на истерията, раздухана от САЩ и Европейския съюз, искам да попитам: какво направиха Вашингтон и НАТО в Югославия, Ирак, Либия? Имаше ли заплахи за тяхната сигурност, култура, религия, езици? От какви многостранни норми се ръководеха те, като обявиха независимостта на Косово в нарушение на принципите на ОССЕ, унищожиха стабилните икономически проспериращи държави Ирак и Либия, разположени на десет хиляди мили от американския бряг?

Многостранната система беше застрашена от безсрамните опити на западните държави да подчинят секретариатите на ООН и други международни институции. Винаги е имало количествен дисбаланс в полза на Запада, но доскоро Секретариатът се опитваше да остане неутрален. Днес този дисбаланс е придобил хроничен характер и секретариатският персонал все по-често си позволява политически мотивирано поведение, неуместно за международни служители. Призоваваме уважаемия генерален секретар А. Гутериш да гарантира, че всички негови служители спазват изискванията за безпристрастност в съответствие с член 100 от Хартата на ООН. Също така призоваваме ръководството на Секретариата, когато подготвя инициативни документи по гореспоменатите теми за „общ дневен ред“ и „нов дневен ред за мир“, да се ръководи от необходимостта да предлага на страните членки начини за намиране на консенсус, баланс на интереси, а не неолибералните концепции. В противен случай, вместо многостранен дневен ред, ще има задълбочаване на разделението между „златния милиард“ и световното мнозинство.

Когато говорим за мултилатерализъм, човек не може да се ограничи до международния контекст, както не може да пренебрегне този международен контекст, когато говори за демокрация. Не трябва да има двойни стандарти. Както мултилатерализмът, така и демокрацията трябва да се зачитат както в рамките на държавите, така и в техните отношения помежду си. Всички знаят, че Западът, налагайки своето разбиране за демокрация на другите, не иска демократизация на международните отношения, основана на зачитане на суверенното равенство на държавите. Но сега, като насърчава своите „правила“ на международната сцена, той също така „задушава“ многостранността и демокрацията у дома, използвайки все по-репресивни инструменти за потискане на всяко несъгласие – точно както прави престъпният режим в Киев с подкрепата на своите „ учители” – САЩ и техните съюзници.

Уважаеми колеги, отново, както в годините на Студената война, се доближихме до опасна, а може би още по-опасна линия. Ситуацията се утежнява от загубата на вяра в мултилатерализма, когато финансово-икономическата агресия на Запада унищожава ползите от глобализацията, когато Вашингтон и неговите съюзници изоставят дипломацията и искат разправа „на бойното поле“. Всичко това – в стените на ООН, създадена, за да предотврати ужасите на войната. Гласовете на отговорни, разумни сили, призивите за проява на политическа мъдрост, за възраждане на културата на диалог са заглушени от тези, които са поели курс на подкопаване на основните принципи на междудържавното общуване. Всички ние трябва да се върнем към нашите корени – спазването на целите и принципите на Хартата на ООН в цялото им многообразие и цялата им взаимосвързаност.

Истинският мултилатерализъм на съвременния етап изисква адаптиране на ООН към обективните тенденции при формирането на многополюсна архитектура на международните отношения. Необходимо е да се ускори реформата на Съвета за сигурност чрез разширяване на представителството в него на страните от Азия, Африка и Латинска Америка. Настоящото прекомерно свръхпредставяне на Запада в този основен орган на ООН подкопава принципа на многостранността.

По инициатива на Венецуела беше създадена „Групата на приятелите в защита на Хартата на ООН“. Призоваваме всички държави, които спазват Хартата, да се присъединят към нея. Също така е важно да се използва конструктивният потенциал на БРИКС и ШОС. ЕАЕС, ОНД и ОДКБ са готови да дадат своя принос. Ние сме за използването на инициативата на позициите на регионалните асоциации на страните от Глобалния юг. Г-20 също може да изиграе полезна роля в поддържането на мултилатерализма, ако западните участници престанат да отвличат вниманието на колегите от актуални теми в нейния дневен ред с надеждата да заглушат темата за своята отговорност за натрупването на кризисни явления в световната икономика.

Наш общ дълг е да запазим Организацията на обединените нации като трудно извоюван пример за многостранност и координация на световната политика. Ключът към успеха е съвместната работа, отказът от претенции за нечия изключителност и – повтарям още веднъж – зачитането на суверенното равенство на държавите. Това е, което всички подписахме, когато ратифицирахме Хартата на ООН.

През 2021 г. руският президент Владимир Путин предложи да се свика среща на върха на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. Лидерите на Китай и Франция подкрепиха тази инициатива, но за съжаление тя все още не е реализирана. Тази тема е пряко свързана с мултилатерализма: не защото петте сили имат определени привилегии пред останалите, а точно поради специалната им отговорност съгласно Хартата на ООН за поддържането на международния мир и сигурност. Точно това изискват сега императивите на ООН-центричната система, която в резултат на действията на Запада се руши пред очите ни.

Загрижеността за това състояние все повече се чува в многобройните инициативи и идеи на страните от Глобалния юг: от Източна и Югоизточна Азия, арабския и като цяло мюсюлмански свят, до Африка и Латинска Америка. Оценяваме искреното им желание да осигурят разрешаването на всички съвременни проблеми чрез честна колективна работа, насочена към постигане на баланс на интересите, основан на суверенното равенство на държавите и неделимостта на сигурността.

В заключение искам да се обърна към всички журналисти, които сега отразяват нашата среща. Вашите колеги от руските медии не бяха допуснати тук. Американското посолство в Москва подигравателно обяви готовността си да им издаде визи в момента, в който нашият самолет излиташе. Затова огромна молба към вас: да компенсирате липсата на руски журналисти. Опитайте се да правите репортажите си по такъв начин, че да предадете на световната аудитория пълната картина на преценките и оценките.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: