Статията е написана седмица преди руската инвазия в Украйна. Автор: Майк Уитни, unz.com

„Първостепенният интерес на Съединените щати, заради който сме водили вековни войни – Първата, Втората и Студената – е връзката между Германия и Русия, защото обединени, те са единствената сила, която може да бъде заплаха за нас. И за да сме сигурни, че това няма да се случи.“ – Джордж Фридман, STRATFOR CEO

Украинската криза няма нищо общо с Украйна. Тя е заради Германия и в частност – заради един тръбопровод, наречен „Северен поток 2“, който свързва Германия с Русия. Вашингтон вижда тръбопровода като заплаха за своето господство в Европа и се опитва да саботира проекта при всяка възможност. Независимо от това, „Северен поток“ напредваше и в момента е напълно оперативен и готов за пускане. Щом германските регулатори осигурят окончателния сертификат, газовите доставки ще започнат. Германските домакинства и бизнеси ще имат надежднен източник на чиста и нескъпа газова енергия, а Русия ще получи значително увеличение на приходите си от газ. Това е печеливша ситуация и за двете страни.

Външнополитическите функционери в Съединените щати не са доволни от това развитие. Те не желаят Германия да стане по-зависима от руския газ, защото търговията изгражда доверие, а доверието води до разрастване на отношенията. Колкото повече се затоплят отношенията, толкова повече бариери се вдигат, регулациите се улесняват, пътуванията и туризмът нарастват и се появява нова архитектура на сигурността. В свят, в който Германия и Русия са приятели и търговски партньори, няма нужда от американски военни бази, няма нужда от скъпи оръжия и ракетни системи, произведени в Съединените щати и няма нужда от НАТО. Няма също така нужда енергийните сделки да са в американски долари, нито да се трупат резерви от американски активи, за да се балансират сметките. Транзакциите между бизнеспартньорите могат да бъдат правени в техните валути, което неминуемо ще предизвика остър спад в стойността на долара и драматична промяна на икономическата сила. Поради това администрацията на Байдън се противопоставя на „Северен поток“. Това не е само тръбопровод, това е прозорец в бъдещето. Бъдеще, в което Европа и Азия са сближени в огромна зона на свободна търговия, която увеличава техните сили и просперитет, оставяйки Съединените щати да гледат отвън. Затоплени отношения между Германия и Русия са знак за края на „еднополярния“ световен ред, който Съединените щати съблюдават от 75 години насам. Германско-руски алианс заплашва да ускори залеза на суперсилата, която понастоящем бавно напредва към бездната. Ето защо Вашингтон е готов да направи всичко, което може, за да саботира „Северен поток“ и да държи Германия в своята орбита. Въпрос на оцеляване.

И тук Украйна влиза в картинката. Украйна е „изборът на оръжие“ за торпилирането на „Северен поток“ и за поставянето на клин между Германия и Русия. Стратегията е взета от страница първа от наръчника за външна политика на Съединените щати, под рубриката „Разделяй и владей“. Вашингтон трябва да създаде убеждението, че Русия представлява заплаха за сигурността на Европа. Това е целта. Те трябва да покажат, че Путин е кръвожаден агресор с непредсказуем характер, на когото не може да се има доверие. За тази цел на медиите беше дадена задачата да повтарят отново и отново „Русия планира да нападне Украйна“. Това, което остана неказано, е че Русия не е нападала никоя страна след разпадането на Съветския съюз и че Съединените щати са нападали или са сваляли режими в повече от 50 страни за същия период от време, а също и че Съединените щати поддържат 800 военни бази в страни по целия свят. Нищо от това не се съобщава в медиите, вместо това фокусът е върху „злодея Путин“, който е струпал около 100 000 души армия по украинската граница и заплашва да потопи цяла Европа в нова кървава война.

Цялата истерична военна пропаганда е създадена с намерението да се произведе криза, която може да бъде използвана за изолиране, демонизиране и в крайна сметка разцепване на Русия на малки части. Истинската цел обаче не е Русия, а Германия. Вижте този откъс от статия на Майкъл Хъдсън:

„Последният начин на американските дипломати да блокират европейските покупки е да подтикнат Русия към военен отговор и след това да твърдят, че възмездието за този отговор стои над всеки чисто национален икономически интерес. Както ястребовата заместник-секретарка по политическите въпроси Виктория Нюланд обясни в брифинг на Държавния департамент на 27 януари: „Ако Русия нападне Украйна по един или друг начин, „Северен поток 2“ няма да се придвижи напред.“ (https://www.unz.com/mhudson/americas-real-adversaries-are-its-european-and-other-allies/)

Ето го черно на бяло. Екипът на Байдън иска да „подтикне Русия към военен отговор“, за да могат да саботират Северен поток. Това предполага и че ще има някаква провокация, целяща да подтикне Путин да изпрати войските си през границата, за да защитят етническите руснаци в източната част на Украйна. Ако Путин захапе примамката, отговорът ще бъде бърз и яростен. Медиите ще осъдят действието като заплаха за цяла Европа, а лидерите от цял свят ще обвинят Путин, че е „новият Хитлер“. Това е стратегията на Вашингтон в сбита форма, а цялата продукция е оркестрирана с една основна цел – да се направи политически невъзможно за германския канцлер Олаф Шолц да пусне Северен поток през финалния процес на одобрение.

Предвид на това, което знаем за противопоставянето на Вашингтон срещу Северен поток, читателите може да се запитат защо по-рано през годината администрацията на Байдън лобираше в Конгреса да НЕ налага повече санкции на проекта. Отговорът на този въпрос е прост: Вътрешна политика. Германия в момента затваря ядрените си централи и има нужда от природен газ, за да компенсира енергийния си недостиг. Също и заплахата от икономически санкции е отблъскваща за германците, които гледат на тях като знак за външна намеса. „Защо Съединените щати се бъркат в нашите енергийни решения“, пита обикновеният германец. „Вашингтон трябва да гледа неговата си работа и да стои настрана от нашата.“ Точно това е отговорът, който може да се очаква от всеки разумен човек.

А имаме и това от Ал Джазира:

„Болшинството германци подкрепят проекта, само части от елита и медиите са против тръбопровода…“

„Колкото повече Съединените щати говорят за санкциониране или критикуват проекта, толкова по-популярен става той в немското общество“, каза Стефан Майстер, експерт за Русия и Източна Европа в Германския съвет по Външите работи. (https://www.aljazeera.com/news/2022/1/25/ukraine-russia-what-is-nord-steam-2-and-why-is-it-contentious)

Значи, общественото мнение е твърдо за Северен поток, което ни помага да си изясним защо Вашингтон избра нов подход. Санкциите няма да дадат резултат, затова Чичо Сам премина на план В: Създаване на достатъчно голяма външна заплаха, която ще принуди Германия да блокира пускането на тръбата. Ако трябва да сме откровени, стратегията е напълно отчаяна, но няма как да не се впечатлим от упорството на Вашингтон. Може да падат отчайващо в самия край на състезанието, обаче още не се предават. Ще направят един последен опит да отбележат напредък.

В понеделник президентът Байдън даде съвместна пресконференция с германския канцлер Олаф Шолц в Белия дом. Суматохата, съпътстваща събитието, беше просто безпрецедентна. Всичко беше дирижирано, за да се изработи „кризисна атмосфера“, с която Байдън си послужи за да пристисне канцлера към желаната американска политика. По-рано през седмицата говорителката на Белия дом Джен Псаки нееднократно повтори, че „руската инвазия е неизбежна“. Нейните коментари бяха последвани от изявление на Нед Прайс, говорител на Държавния департамент, че разузнавателните служби са му предоставили данни за възможни провокации от страна на Русия, които се очаква да се случат скоро в Източна Украйна. Това предупреждение беше последвано в събота сутринта от съветника по националната сигурност Джейк Съливан, твърдящ че руската инвазия може да стане всеки момент, може би „още утре“. Това стана само дни, след като новинарската агенция Блумбърг публикува сензационното си и напълно фалшиво заглавие „Русия напада Украйна“.

Забелязвате ли модела? Виждате ли как тези неоснователни твърдения бяха използвани за оказване на натиск на неподготвения германски канцлер, който нямаше представа за насочената към него кампания?

Както можеше да се очаква, последният удар беше направен от самия американски президент. По време на пресконференцията Байдън заяви категорично, че „ако Русия нападне… вече няма да има „Северен поток 2“. Ще сложим край на това.“

И сега какво, Вашингтон определя политиката на Германия???

Каква нетърпима арогантност!

Германският канцлер беше изненадан от коментарите на Байдън, които очевидно не бяха част от оригиналния сценарий. Но дори при това положение, Шолц никога не даде съгласие за отмяната на Северен поток и отказа дори да спомене името на тръбопровода. Ако Байдън е мислил, че може да подведе лидера на третата по големина в света икономика, хващайки го натясно на публичен форум, се е заблудил. Германия остава решена да пусне Северен поток, независимо от потенциални изостряния в отдалечена Украйна. Но това може да се промени по всяко време. В крайна сметка никой не знае какви подстрекателства планира Вашингтон в близко бъдеще? Кой знае колко живота са готови да пожертват, за да вбият клин между Германия и Русия? Кой знае какви рискове е готов да поеме Байдън, за да забави упадъка на Америка и да предотврати появата на нов „полицентричен“ световен ред? Всичко може да се случи в следващите седмици. Всичко.

Засега Германия е в правилна позиция. От Шолц зависи да реши как да бъде уреден въпросът. Дали ще проведе политиката, която най-добре служи на интересите на германския народ или ще поддаде пред неумолимото извиване на ръце на Байдън? Ще предприеме ли нов курс на заздравяване на нови съюзи в оживения евразийски коридор, или ще даде поддръжката си за налудничавите геополитически амбиции на Вашингтон? Ще приеме ли ключовата роля на Германия за новия световен ред – в която много новопоявяващи се властови центрове имат еднакъв дял в глобалното управление и където лидерството остава открито обвързано с мултилатералност, мирно развитие и сигурност за всички – или ще се опита да подкрепи продънената пост-военна система, която очевидно е преминала срока си на годност?

Едно нещо е сигурно – каквото и да реши Германия, то със сигурност ще се отрази на всички ни.

Източник: The Crisis in Ukraine is not about Ukraine. It’s about Germany, by Mike Whitney – The Unz Review