Все по-често западните медии изпускат фрази от типа: „Времето на евтините енергоресурси за човечеството свърши!”. Но какво стои зад тези фрази? И за кое „човечество“ става дума?

В дългосрочен план настъпва краят на една епоха. Една сита и благоденстваща за САЩ и Европа епоха, която, макар и нестабилна, все пак успя да даде предпоставки за извършването на онзи технически и социален прогрес, за който преди това пишеха писателите-фантасти от 19-ти и началото на 20-ти век: Мощни автомобили, свръхзвукови самолети, пътища до всички краища на света, осветени къщи с удобства за всички хора, изобилие от храни и всякакви други стоки… най-достъпни обаче за народите от т. нар. колективен Запад- този цивилизован свят…

Цивилизованата Европа изглеждаше самодостатъчна и силна. И никой не си задаваше въпроса как е възможно това при положение, че тя няма големи енергийни и подземни природни богатства, а през понследните 30 години фабриките й изтекоха, разпиляха се и се стопиха из широкия свят като лански сняг.

На какво Западът дължи богатството си: Колективният Запад живееше изключително задоволено и силно проспериращо. През последните няколкостотин години той не опозна нито лишенията, нито глад, нито страданието на останалите, защото робски експлоатираше своите колонии и неоколонии по света по най-жесток начин, плащайки мизерни пари за природните ресурси на същите тези колонии и постколонии.

Но това благополучие започна да се руши. Оказа се, че последната фаза на западния капитализъм – глобализма не търпи такъв тип паразитна самодостатъчност, като западната. Оказа се, че изградената система за западно удобство и просперитет се основава на внасяните енергийни носители и други природни богатства, които просто трябва да са евтини – в противен случай прогресът на Запада свършва.

Западния свят се връща към деветнадесети век с всичките му проблеми – от транспорта до околната среда. Западният свят рискува да загуби топлина и светлина, транспорт и инфраструктура и в същото време доставките на стоки, които е свикнал да получава от целия свят, а не да произвежда на собствена територия.

Британската столица изглежда отново ще яде от лондонската „грахова супа“, както британците нарекоха гъстата жълто-зелена мъгла, причинена от замърсяването на въздуха от милионите пушещи комини с частици сажди и отровен газ (серен диоксид), отделяни при горенето на въглища.

Но тези проблеми са само една малка част от проблема – катастрофалното, болезнено преструктуриране на съзнанието на европейците е неизбежно. Предходната ера на доволство и ситост е формирала у тях илюзията за увереност в бъдещето (илюзия, под която е скрит вулкан от тревоги и страх; той като супервулкан напомпва налягането на магмата под идиличния Йелоустоун, повишава нивото на безпокойството в подсъзнанието: иначе защо антидепресантите са толкова популярни в Америка, а вече и опиатите?). Време е да разбием тази илюзия. Разбира се, „световната общност“ (разбирай – западната такава) категорично не е съгласна с бъдещото си голямо гладуване, тя търси виновен и си го измисля в лицето на Русия – само тя може да е виновна.

Все по-често чуваме в западните медии да се твърди, че Русия „и само Русия” е виновна за този епохален крах. Оттук и исканията на западните политици за „деколонизирането на Русия чрез завършване на проекта от 1991 г.“ …

Американският The Atlantic пише : „Бжежински веднъж каза, че без Украйна Русия не може да бъде империя. Не е вярно. Русия без Украйна си остава бъркоч от региони и нации с изключително разнообразни истории, култури и езици. Кремъл ще продължи да управлява колониални владения на места като Чечения, Татарстан, Сибир и Арктика“ .

Желанието на колективния Запад да освободи страдащите под игото на Руската федерация „колонии” силно намирисва на нездраво и неистово желание да се добере и да оплячкоса руските природни ресурси. Но, както казват психолозите, мотивите на постъпките са добри или истински. А западните медии предпочитат да отразяват първите. Дори в журналистическите им разследвания рядко се анализират бизнес интересите на техните политици и крупни бизнесмени – тези пазителите на свободата и справедливостта по целия свят.

От 90-те години насам апетитите им се увеличават значително: „Съединените щати имаха шанс да унищожат Руската империя и преди. Но вместо да смажат имперските амбиции на Русия, когато имаха тази възможност, Буш и неговите наследници се отказаха от по-силови действия. Вече нямаме този лукс. Западът трябва да завърши проекта, който започна през 1991 г. Трябва да се стремим към пълна деколонизация на Русия“.

Китай, според същите медийни справедливолюбци, също не бил пълноценна страна, а един голям конгломерат от концентрационни лагери, но Руската федерация била още по-ужасна: „Русия не е единствената многоезична страна, която не може да се справи с наследството си от колониализма . Китай сега контролира най-голямата система от концентрационни лагери, която светът е виждал след Холокоста, целяща унищожаването на уйгурите като отделна от китайската нация. Но именно Русия – и по-точно руският империализъм – представлява най-сериозната заплаха за международната сигурност“.

За сигурността, казвате, скъпи ни западни партньори? Не-е! Онова сито, добре нахранено благополучие, в което Европа е била от десетилетия и е успяла да свикне с идеята, че винаги ще бъде така. Никаква друга менталност Западът не успя да подготви своето население през годините нито за издръжливост, нито за самоотверженост.

Днес, когато колониите въстанаха, Цивилизованият Запад вече не може да краде и спря да разполага с достатъчно ресурси, за да предостави на своите граждани онзи висок стандарт на живот, който имаха доскоро, без да се преуморяват от работа. Западното благоденствие се оказа твърде крехко и падна още в първата конфронтация с реална сила – сила, която просто не иска да продължава да снабдява Запада с евтина енергия.

И веднага след като получи този отказ, колективния Запад преобърна разговорът към … международната сигурност: „… докато Московската империя не бъде свалена, регионът – и целият свят – няма да са в безопасност. Европа ще остане нестабилна, а украинците, руснаците и всички колонизирани народи, принудени да се бият за Кремъл, ще продължат да умират. Кремъл трябва да загуби империята, която все още владее. Проектът за деколонизация на Русия трябва най-накрая да бъде завършен“ .

„Деколонизацията“, или по-скоро разчленяването на Русия, лишаването й от статута на самодостатъчна държава, трябва да върне прекрасните времена на евтината енергия – такава е скритата цел на западняците. И с изключение на горещата Трета световна война, която ще започне по редица причини (макар и само защото богатството без надзора на бившата „империя“ веднага ще започне да се дели от Европа, Америка, Изтока), всичко веднага ще стане много добре.

Но, уважаеми западняци, колкото и да пишете статии като тази, публикувана на 7 юни 2022 г. от най-старото американско списание, колкото и да умножавате измислиците си, опитвайки се да намалите нивото на собствената си тревожност, Русия не може да бъде победена от лъжи и фантазии .

Ако измислиците ви са способни нещо да победят, то това са само умовете на потребителите на съмнителна информация. Сергей Лавров говори ви го каза ясно и точно: „Там (на Запад. — б.а.) все повече се страхуват от истината, опитвайки се да избягат в някаква фиктивна, фалшива реалност, която пълни екраните на социалните мрежи и всякакви информационни ресурси. Те искат да решат своята електорална задача чрез промиване на мозъците и оглупяването на своите избиратели .

И както антидепресантите и опиатите не са в състояние да изпълнят живота на човек с щастие, мир и смисъл, така и „оглупяването на западните избиратели“ няма да създаде нито нова национална идея, нито нова система от ценности, нито здрави идеологически основи в Западния свят. Защото основите на обществото не могат да се крепят на въображение, лъжи и „постистини“.

А колкото до изпадналия в дълбока депресия от нерадостното си бъдеще колективен Запад…

В сънищата си той виждаше Русия „бедна, мизерстваща и с разкъсана на парчета икономика“. Второкласна регионална „бензиностанция“. Но с началото на Специалната операция в Украйна последва събуждане – като след чудовищен махмурлук. Кой от тези, които въведоха първия, втория и по-нататък в списъка санкционни пакети, знаеше, че Русия и Беларус заедно контролират, например, половината от цялото световно производство на минерални торове, без използването на които светът ще умре от глад? И кой от същата тази неолиберална компанийка предположи, че европейските винопроизводители ще останат без алуминиеви капачки за бутилките си, след като суровината се доставя от руснаците? Тези примери са само илюстративни за предстоящото икономическо цунами, което е на път да залее „златния милиард“, ако продължи да наглее.

Но най-важната западна грешка, както се оказа, не е в сферата на материалното. А в света на идеите. Отделни злощастни герои от т. нар. пета колона баламосаха западните политици какво мощно разделение и какви силни колебания царят днес в руското общество. Обществото обаче се оказа единно. То винаги е знаело, но и в тази ситуация много бързо се ориентира кой защитава неговите принципи и ценности и кой е готов да търгува с изконните руски принципи и ценности. Изборът на страна в тази битка беше направен моментално.

А що се отнася до пословичното руско търпение и руската способност не само да се влезе в битка, но и да се спечели, като нашите воюващи момчета запазят честта и достойнството си – тези неща изобщо не бяха взети предвид от западните ни партньори. И в крайна сметка пак този фактор се оказа решаващ. Или един от решаващите.

Виждайки какво вече донесе геополитическата криза на Европа и САЩ, започвайки да разбира какви още страдания ще му донесе, колективният Запад, уморен от собствената си санкционна война срещу Русия, се опитва да запази предишната си арогантност, градена с векове. Но той вече няма опорна точка в реалността и макар и бавно, сменя реториката си. Той вече говори, отправя послания към Русия да се сложи „край на военните действия и да се направят териториални отстъпки на Русия“. Като Байдън, Макрон и Шолц. И дори назовава страната, която ще излезе победител от днешния сблъсък – и то практически без щети.

Без изненади – това е Русия.

Автор: Агния Кренгел

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: