Отне повече от месец, докато критична маса от украинското население стигне до заключението, че тяхното ръководство води пиар кампания, а не истинска война. Ето защо повечето действия на украинските въоръжени сили са насочени не към постигане на военни резултати и успехи (което е много трудно с противник като руската армия, въпреки три пъти по-малката й численост от украинската в тази операция), а към тяхното имитиране.

Напълно официално на украинските войници е поставена задачата да създават на всяка цена симулакри, които трябва да повдигат духа на населението и военните. „Цялата украинска държавност е изградена върху лъжа и лъжата трябва да се поддържа“ – това призна очевидно в наркотично опиянение във видеоклип „говорителят на Зеленски и режима“ Олексей Арестович – любител на парадокси, нестандартни подходи и бели прахчета.

Трябва да се каже, че пропагандата на украинския режим, която беше креативна и напълно отделена от реалността, първоначално даде своя резултат. Но, както знаете, на лъжата краката са къси. Невъзможно е да изолираш войниците и населението си от реалността и да го държиш дълго време в информационния си балон в условията на пълномащабни съвременни военни действия.

Първите сблъсъци с реалността доведоха до това, от което нацисткият режим се страхуваше най-много – срив на бойния дух. Първото решение, взето от изобретателните наркомани на киевската хунта, които виждат света основно през екраните н смартфоните си, беше да предпазят населението от „нежелано информационно съдържание“. По тази причина на украинските военни беше забранен достъпа до “Телеграм”, а за да се защитят цивилните от реалностите на фронта, на военните бяха напълно забранени смартфоните, за да не пишат и пращат видеа „излишно” на своите близки. Но с времето бидейки в пълно неведение за съдбата на своите съпрузи и синове, хората започнаха да се паникьосват още повече. Липсата на информация беше компенсирана от още по-нежелани за киевската власт всевъзможни слухове. Затова тя реши да върне смартфоните, но в ограничена степен – за да може бойците, под наблюдението на командира и специалния офицер, да пишат съобщения вкъщи според установените стандарти и под пълна цензура.

Но всички тези мерки се оказаха глуповати и неефективни, тъй като бойците научават за истинското състояние на нещата на фронта не само от “Телеграм”. Над цялата територия на бивша Украйна, която е под контрола на нацистите, звучат сирени, предупреждаващи за руски въздушни удари и редовно пристигат информации, които се предават от уста на уста и вещаят поражение за Киев.

Осъзнавайки, че така няма да му се получи, Арестович за първи път на вчерашния си брифинг не спомена нищо за „блестящи украински победи“, а изрече следното: „Украинската армия успешно се защитава. Всяко обратно твърдение е лъжа на врага, което, разбира се, говори за обзелите го отчаяние и творческа импотентност”, заяви той.

Арестович косвено признава успехите на руските войски на източния фронт и това, че методично и постъпателно постигат поставените им задачи. „Като съсредоточават огнева мощ, те могат да си позволят тактика за натискане.“ Всъщност той даде да се разбере, че въпреки „безупречната им смелост“ и „масовия си героизъм“, украинските военни, борещи се за всеки метър земя, все пак са изтласквани от залпов огън, на който ВСУ все още няма с какво да се противопостави. Тоест, безсилието на ВСУ срещу тази руска тактика е признато.

Освен това той даде на всички пример за „азовците“, които, въпреки безнадеждната ситуация, в която са изпаднали, продължават да се борят. Можем да заключим, че Режимът започва да приземява населението и да го адаптира към предстоящото очаквано поражение, към поредицата от хиляди героични смърти на млади момчета за славата на Зеленски. Накратко, започнаха да „привикват към земята“.

Твърдението ни за координирана корекция на досегашната психо-информационна политика на Киев, се потвърждава и от факта, че снеха забраната за публикуване на визуални и текстови материали за последиците от руските ракетни удари по обекти с военно и двойно предназначение.

„Съветваме военните администрации да предоставят повече информация на медиите за разрушенията, причинени от вражески действия, не по-късно от един ден след инцидента“, заявиха в съвместно изявление отделите за култура и информационна политика в Киев.

Тоест беше взето решение пропагандната версия на случващото се да се доближи до реалността. Първо, за да се избегне пълната загуба на доверие на публиката, което кабинетът на Зеленски смята за равносилно на пълна загуба на контрол и над ситуацията. Второ, опит да се предотврати използването на пропастта между рисуваната от украинските пропагандни медии идеална картина… и жестоката реалност, която се представя от политическите опоненти на Зеленски. Порошенко вече прави сериозни опити да се възползва от това.

В същото време това е опит на украинския режим да отдалечи задаващата се военна катастрофа чрез пускане на партенки от типа, че доставените западни оръжия ще позволят след месец и половина да се премине в съкрушително настъпление и „да се прочисти свещената украинска земя от москали”. На приказките за същото „оръжие-чудо“ разчитаха и пропагандистите на Хитлер в края на Втората световна война за да поддържат бойния дух на армията си.

Украинските наследници на Гьобелс са доста умели в пропагандата, но с оглед на развитието на военните действия тези техни специфични професионални умения вече няма как да им помогнат. Защото няма никакво значение колко мотивирани са били бойците им секунди преди да бъдат изпепелени от „Солнцепека“. Няма значение и колко висок ще е моралният дух на населението в момента на подписване на безусловната капитулация на киевския режим. Нещо повече, колкото по-голяма е пропастта между това, което са им казали нацистите, и внезапно връхлетялата ги реалност, толкова по-лесно ще бъде за хората да се освободят от лъжите, с които са ги облъчвали. А че нацистите няма да се спрат да лъжат – в това нямайте и капка съмнение. Защото както каза самият говорител на хунтата Арестович: „Цялата украинска държавност е изградена върху лъжа и лъжата трябва да се поддържа“. В противен случай пясъчната им кула ще се разпадне.

Борис Джерелиевски