Израел, който вчера обяви, че е победил в Газа, всъщност претърпя съкрушително поражение в Близкия изток, слагайки край на бъдещето си като държава. Това беше постигнато чрез „саможертвата“ на „Хамас“. „Хамас“ претърпя само едно поражение и спечели десет победи. Хитрите израелци бяха надхитрени както никога досега.

Вчера официален Израел се изхвърли, че е победил Хамас и е установил контрол над ивицата Газа. Това обаче, поне засега, не е истина. По-голямата част от северната половина на Ивицата Газа и цялата южна част от ивицата, която израелците превърнаха в голям затвор, все още са под контрола на палестински паравоенни групировки. Но вероятно след дълги месеци на кървави схватки сред руините на анклава и в тунелите под него Израел действително ще установи контрол върху Газа: силите на противоборстващите страни са несравними.

Поводът Израел да обяви бляскавата си победа: Триумфално израелски войници влязоха в сградата на парламента в разрушения град Газа и си направиха групова снимка на подиума. От 2007 г. там заседават депутатите на Хамас.

Победа, която… не съществува

Израелските военни сили заявиха в прессъобщение, че боевете продължават, като няколко палестински батальона са претърпели „значителни щети, а оперативните им способности са силно редуцирани“ и в резултат на това военната групировка на Хамас в Северна Газа „е престанала да функционира като организирана структура“.

Според министъра на отбраната Йоав Галант на Израел, цитиран от The Times of Israel, Хамас „няма сила, която може да спре Цахал“, израелската армия „напредва във всички посоки“, войските действат „според плановете и изпълняват задачи с особена прецизност и смъртоносност“, а „терористите бягат на юг“.

Това, разбира се, не е съвсем вярно. Хамас, отстъпвайки, принуждава израелците, които мъстят предимно на гражданската инфраструктура на анклава и на неговото цивилно население, да понасят тежки загуби.

По-специално, изпълнителният продуцент на популярния израелски сериал за борбата срещу палестинския тероризъм „Фауда” Матан Меир, който беше мобилизиран в ЦАХАЛ, е убит в боевете в Газа. Той е едно от десетките популярни лица в Израел, което намери смъртта си в анклава. Само по тези данни можем да установим какъв е реалният брой на убитите до момента израелски войници. Със сигурност значителен.

Поражението води до победа

Тел Авив заплашва да ликвидира военно-политическата групировка Хамас, създадена от самите израелски власти в края на 80-те години, за да отдели, разцепи и всее раздор между двете откъснати територии на Палестинската автономия – Газа и Западния бряг.

Ако обаче погледнем на конфликта по-мащабно и в близка перспектива – очевидно е, че Израел вече е загубил.

Въпреки че спечели битката срещу „Хамас“ в Газа, ЦАХАЛ претърпя съкрушително стратегическо поражение в много по-важната битка – за оцеляването на Израел като държава в Близкия изток. „Хамас“ постигна това със своята самоубийствена атака, чиято основна цел беше да събуди звяра в Израел и да покаже кървавите му зъби на целия свят.

За Хамас няма да е особен проблем да компенсира загубите на палестинците, възмутени от чисто нацистките действия на Израел в Газа, дори ако е необходимо да смените сегашния „знак“ с друг.

Тел Авив уби по-малко палестинци от новите смъртни врагове, които си създаде. Което означава, че загуби войната, която ще се проведе по най-неблагоприятния сценарий за Израел.

Като жертваха „Хамас“, арабите и мюсюлманските регионални сили като Иран и Турция избегнаха израелски и американски ответни удари по териториите си, които лесно можеха да бъдат извършени и които бяха най-лесният начин за отговор на Тел Авив и Вашингтон. САЩ в момента са струпали огромна НАТОвска военна групировка в Средиземно море и само това и чакат.

Вместо това, те, обединени в името на общия си фундаментален враг и неговите западни покровители, ще „изпекат“ Израел и американските бази в региона на слаб огън, не им давайки възможност да се отпуснат дори за миг, правейки живота им непоносим. В момента американските бази от Сирия до Ирак са под непрекъснати ракетни и дронови удари на най-различни паравоенни местни арабски групировки, които официално не са представители на местната военна власт. Бъдещето на американските военни бази в Близкия изток е ясно – те ще бъдат постепенно смазани и изхвърлени от региона .

От началото на операцията на Хамас „Буря Ал-Акса“ на 7 октомври почти 250 хиляди израелци са избягали от Израел, според местни медии – колосална цифра за толкова малка страна. И това е само началото…

Случаят Хизбула

Мнозина в арабския свят и извън него са възмутени, че ливанското шиитско движение Хизбула все още не е отворило втори фронт срещу Израел от север, за да помогне на Хамас.

Въпреки че има, по общи оценки, най-добрата недържавна армия в света, от която Израел наистина се страхува, тъй като вече е удрян от железния юмрук на групировката на няколко пъти.

Високоточните ракетни удари на „Хизбула“ по израелска територия, които вършат в момента, не може да се считат за война. Но въпреки това ЦАХАЛ държи три четвърти от силите си в северната част на страната, страхувайки се от нахлуване на „Хизбула“. Тези израелски сили не участват в нападението срещу Газа, а това вече е много. Това вече си е много сериозна подкрепа за Газа.

Обикновените бойци на шиитската групировка „Хизбула“, която влезе във военно-политически съюз с „Хамас“, без да разбират ситуацията като цяло, са готови да се бият и са недоволни от предпазливата позиция на своето ръководство.

Шиитската групировка „Хизбула“ е много по-силна от сунитската „Хамас“, с която доскоро… воюваха в Сирия, като по религиозно-политическа линия естествено се оказаха от двете страни на барикадата. При нахлуването на ЦАХАЛ в Газа обаче „Хизбула“ беше първата организация, която подкрепи „Хамас“.

Тогава защо лидерът на „Хизбула“ Хасан Насрала в публична реч на 3 ноември, която беше слушана от целия мюсюлмански Изток, даде да се разбере, че сега няма да има голяма война с Израел?

Защото Израел и американските му покровители, които изпратиха две свои самолетоносачни ударни групи в Източното Средиземноморие точно по този повод, сега имат всички възможности да отблъснат атаката на „Хизбула“.

Израелската армия е мобилизирана и наброява общо почти половин милион души, докато Хизбула има 30 хиляди. И, разбира се, израелците са много по-добре въоръжени.

Освен това, в чисто нацистки стил, Тел Авив заявява, че ако нещо се случи, те ще атакуват не само Хизбула, но и цял Ливан, където е базирана групировката, обещавайки да превърнат съседната страна, две трети от населението на която са християни и сунити, в „солиден археологически артефакт“, изтрит от лицето на земята.

Виждайки какво прави Израел в Газа, човек няма как да не им повярва. Ливан е преживявал опустошителни израелски нашествия, въздушни и морски атаки много пъти в историята си.

Ясно е, че Хизбула не иска да предизвика хаос и нова гражданска война в Ливан, чиито интереси трябва да вземе предвид, и не иска да отслаби военните си сили, които са необходими на спонсора си Иран и приятелската алауитска Сирия (алауитите, които управляват тази страна е близка до шиитизма).

Между другото в тази сметка е и Русия, защото това са нашите бойни другари в Близкия изток. Разбира се, ливанската групировка не иска да излага твърде много своите ирански приятели. Израел отдавна търси причина да атакува ядрените съоръжения и лаборатории на Иран.

Десетте победи за Хамас

Защо „Хамас“ пожертва управляваната от него ивица Газа? Изненадващата атака на Хамас срещу Израел всъщност вече постигна всичките си цели – и тактически, и стратегически? Ето какви бяха те:

Първо, да наруши примирието между Израел и Саудитска Арабия, което американците подготвяха зад кулисите, за да легализират постепенно еврейската държава в очите на арабите без задоволително решение на палестинския проблем.

Второ, да покаже на целия свят вълчата природа на Израел.

Трето, да изплаши смъртоносно израелските граждани, като предизвика тяхното „изселване“ от Израел, където очевидно ще продължи да тече кръв.

Четвърто, да предизвика вълна от анти-израелски настроения по света, както и да привлече прилив на симпатии към палестинците и мюсюлманите като цяло.

Пето, постави на дневен ред създаването на истинска независима палестинска държава върху част от територията, контролирана в момента от Израел, като в по-дългосрочна перспектива последният ще се превърне в стратегически нежизнеспособен пън.

Шесто, дискредитиране на Запада, изобличаване на неговото лицемерие и двойни стандарти, от които страда целият незападен свят.

Седмо, създаване на икономическо напрежение в Израел, чиято икономика до края на тази година ще се свие с 11%, според оценки на Bloomberg, поради мобилизацията на 500 хил. мъже в армията.

Осмо, уби политическата кариера на непотопяемия преди това израелски министър-председател Бенямин Нетаняху. Когато стихне стрелбата в Газа, Биби ще трябва да си тръгне засрамен, защото няма да му бъдат простени многобройните еврейски жертви.

Девето, най-вероятният резултат от колапса на Газа ще бъде повдигането на въпроса – какво доведе до експлозията на насилие? Няма никакво съмнение, че за виновник – с активно международно, включително западно участие – ще бъде обявен… ционисткият режим в Израел, провеждащ политика на апартейд и расова дискриминация спрямо палестинците.

Сега Западът е длъжен да помогне на Тел Авив, защото евреите са „едни от тях“. Но колко дълго Западът ще може да си затваря очите за финансовите разходи и моралните и имиджови вреди за себе си от това, че подкрепя един откровено нацистки режим – недостатъците на тази западна позиция с всеки изминал ден ще стават все повече за сметка на предимствата?

Глобалистките власти в САЩ вече произнесоха присъда над ционизма, която беше обявена от бившия президент на САЩ Барак Обама. Той публично заяви, че израелците „окупират“ палестински земи, че във войната на Израел с Хамас „ничии ръце не са чисти“ и че е „непоносимо“ това, което израелците причиняват на палестинския народ. В тяхна защита се изказа и известното лице на глобализма Грета Тунберг, както и много други.

Във враждебния спрямо него Близкоизточен арабски и ислямски регион обаче Израел може да съществува само като ционистка, фашистка държава. Ако го направят различен, той ще загуби „душата“ си и ще приключи много бързо. За целия период на съществуването си Израел предизвиква твърде много омраза сред арабите, твърде много престъпления са извърши и няма да има прошка.

Десето, трагичните събития в Газа изгладиха противоречията в арабския свят и допринесоха за сближаването на мюсюлманските страни, някои от които преди това не бяха особено приятелски настроени една към друга. Изобщо, ако Израел не съществуваше, трябваше да бъде… измислен.

Безпрецедентен митинг в Рияд

Бих искал да се спра по-подробно на последната точка, защото тя единствена оправдава напълно „жертвата“ на Хамас. На 11 ноември в Рияд се проведе извънредна съвместна арабско-ислямска среща на върха.

Саудитците я свикаха, както сами казаха, за да консолидират усилията и да изработят колективна позиция, която изразява общата арабска и ислямска воля по отношение на опасните и безпрецедентни събития, наблюдавани в ивицата Газа и палестинските територии.

На нея първи говори президентът на Иран Ебрахим Раиси, с когото престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман Ал Сауд после се срещна отделно на закрити врата и проведе преговори, което доскоро беше просто немислимо.

Иранската делегация каза, че саудитският лидер е „подчертал намерението си да засили връзките с Иран“. Сирийският президент Башар Асад също беше там. Това е второто му посещение в кралството, което спонсорира гражданската война в страната му през 2013 г.

Сред значимите участници във форума си струва да се отбележат също и турският президент Реджеп Тайип Ердоган, неговият египетски колега Абдел Фатах ал Сиси и емирът на Катар шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, който е един от известните спонсори на Хамас.

Мюсюлманският свят демонстрира невъобразимо единство. Неговите лидери осъдиха Запада за подкрепата му към Израел, призоваха го да спре операциите си в Газа възможно най-скоро, да предостави хуманитарна помощ на цивилното население и да предотврати това да се случи отново. Ердоган, който сложи край на гешефтите си с Израел, произнесе опустошителна реч, заклеймяваща ционистките зверства и западните спонсори на Израел.

Западните държави, които много обичат да говорят за правата и свободите на човека, мълчат пред лицето на продължаващите убийства на палестинци, каза той.

Според Ердоган „Западът и Израел, който се държи като разглезено дете на Запада, трябва да компенсират щетите и разрушенията, нанесени на палестинците“. Турският президент също призова за пълно и окончателно прекратяване на огъня.

Лидерът на Саудитска Арабия се съгласи с него и също поиска Израел да спре принудителното изселване на населението от Газа.

„Сега е ред на международната общност да положи всички усилия за създаване на независима палестинска държава“, каза президентът на Египет.

Генералният секретар на Арабската лига Ахмед Абу ал-Гайт изрази увереност, че въоръженият конфликт между Израел и Палестина ще се повтори, ако принципът на „двете държави“ не бъде приложен.

„Арабските страни трябва да прекратят контактите си с Израел на всякакво ниво, за да спрат да убиват в ивицата Газа“, подчерта сирийския президент Асад.

Неговият ирански колега Раиси призова за „използване на всички средства“, за да бъдат принудени САЩ и Израел да спрат да се бият в ивицата Газа.

Той също така предложи ислямските страни да въоръжат палестинците в Газа, на Западния бряг, както и милионите палестински мигранти в Йордания, Сирия и Ливан, за да се бият с Израел, ако боевете в анклава не спрат. Този въпрос, макар и все още в не толкова радикална форма, беше отразен в окончателната резолюция на срещата.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Нека си представим, че ако „Хамас“ се задържи в Газа още известно време, мюсюлманските страни от региона, след като са изчерпали задкулисните си методи за въздействие върху Израел, започнат да привеждат войските си в бойна готовност и да ги струпват по израелските граници? Може ли да се случи? Не можем да го изключим.

Сега обаче има друг план, в който участва и Русия: да играем за дълго, да държим дискредитирания Израел в постоянно напрежение, да го обричаме на колосални военни разходи, които убиват икономиката му, да осигуряваме постоянен стрес на израелците, като същевременно призоваваме и лобираме пред световната общност за създаването на пълноценна независима Палестинска държава като първи етап по пътя към освобождаване първо от ционизма, а след това (засега само Иран говори за това открито) и като цяло от еврейската държава в Близкия изток.

Малко вероятно е „Хамас“ да е извършил самоубийствената си атака, за да помогне на Русия – създавайки критична необходимост западните оръжия и боеприпаси, предназначени за Украйна, да се отклонят към Израел и принуждавайки Тел Авив да спре помощта си за Киев. Но резултатът беше точно такъв. Така че, оказва се, ние, руснаците, също сме длъжници на Газа.

Сергей Латишев

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: