През юли се навършват 120 дни от специалната операция в Украйна.

Може ли да се каже, че тези 120 дни разтърсиха света? Да.

Може ли да се каже, че операцията върви по план? Да.

Може ли да се каже, че се очертават контурите на продължаване на операцията? Да.

Може ли да се каже, че се очертава краят на операцията? Засега не. Тази операция ще бъде дълга, много дълга.

И така, 120-те дни, които разтърсиха света.

Какво всъщност се случи и какво предстои! Топ анализ на големия геополитически анализатор Красимир Иванджийски:

Русия изпревари Запада точно с един ден преди режимът в Киев и неговите западни покровители да атакуват Донбас и Луганск, и само с няколко часа – преди атака на Киев срещу Беларус.

Москва ги изпревари с един ден и започна специалната военна операция.

Операцията беше и е с отворен край- според развитието на обстановката, т.е. не определяше сроковете и крайните цели. Плановете се променят динамично, според ситуацията. Украйна е само част от започналата колосална битка за бъдещето на човечеството, битка, която няма да завърши бързо. Може да премине и в Трета световна ядрена война.

Какви са някои от целите на операцията:

• разоръжаване, т.е. демилитаризиране на Украйна, пълен отказ от настъпателно въоръжение;
• денацификация, т.е. забрана на националистическите, нацистки и неонацистки партии и обществени организации, отмяна на действащите закони за героизиране на нацистите и неонацистите;
• неутрален статут на Украйна. Никакъв НАТО;
• руският език – втори държавен, отмяна на ограничаващите закони;
• признаване от Украйна на руски Крим;
• признаване от Украйна на независимостта на ДНР и ЛНР в административните граници на областите.

Това означаваше, че заповедта на Путин беше за сратегическа операция, обхващаща цялата територия на Украйна. С други думи, повечето мнения, експертни или не, които смятаха, че ще има тактико-оперативна руска интервенция само в Донбас, бяха погрешни.

Беше измислен много подходящ израз – специална военна операция, а не война.

И ето какво решиха руснаците:

• да започнат тактическа атака срещу силите на украинците в Донбас;
• да заобикалят всички укрепления и градове на укронацистите, които не желаят да се предадат;
• да развият своето тактическо нападение в оперативно, като обградят всички украински сили в Донбас;
• да се придвижат по крайбрежието, за да освободят Мариупол (тактически), след това да продължат на запад (оперативно развитие);
• да разчистят украинското небе и бързо да постигнат надмощие във въздуха, като по този начин драстично намалят способността на нацистите да бягат;
• след като небето е „безопасно“ и украинската противовъздушна отбрана унищожена, да ангажират напълно своята авиация за разузнаване, близка въздушна подкрепа и придвижване на сили и т.н.;
• да блокират основните нацистки центрове – Мариупол, Николаев, Харков, Чернигов, Одеса. След това да изчакат да се предадат. Ако не могат да направят това, тогава се използват специализирано градско нападение;
• след това да се унищожи далечната артилерия, която все още нанася удари по ЛДНР от няколко места. След това да се блокират останалите сили да се изчакат. Ако това се провали, всички контролирани от укронацистите райони да бъдат обявени за „зони на открит огън“;
• тогава да се освободи и цялото Черноморие;
• след това да се започне придвижване на силите към общата посока на централна Украйна (южно от Киев).

Срещу това е планът на САЩ, които са решили, че най-доброто нещо за тях е да имат колкото се може повече мъртви украинци. И това не е средство за постигане на цел, това е целта – нека тези туземци се избиват взаимно. Това е единственият план на Запада за Украйна.

За първи път в историята наблюдаваме войната и резултатите й буквално онлайн. В този смисъл операции Z и V нямат аналози в историята на човечеството.

Няма аналог и онова, което САЩ предлагат на света „да прегърне хаоса и да живее в лудост“.

Това е същността на момента и на реалностите на Третата световна война.

Ситуацията е изключително опасна и непредвидима, както на глобално стратегическо равнище САЩ – НАТО – Европа срещу Русия, така и на локално равнище Донбас – Украйна.

Ясно е, че каквото и да последва оттук нататък проектът Украйна, такъв какъвто го познаваме през последните 8 години, след майдана в Киев през 2014 г., вече го няма.

Целта на САЩ в Украйна е ясна – Русия да бъде отслабена по същия начин, по който САЩ подкопаха СССР и Афганистан през 80-те години. Представяте ли си нов Афганистан в центъра на Европа?

Ясно е, че стратегическият пейзаж след Втората световна война никога не е бил по-опасен.

От едната страна имаме принуждаване към мир – от Русия, от другата – принуждаване към война – от САЩ. На стиковката е Украйна.

Единият полюс са САЩ и НАТО, като Русия принуждава към зачитане на нейните жизнени интереси и международното право и връщане към 1997 г., когато започна разширяването на НАТО на Изток.

От другата е принуждаване към война от САЩ на Европа в Украйна, за да се спасят от неминуемия крах.

Русия начерта своите „червени линии“ – никакво разширяване на НАТО в Украйна, ако САЩ и НАТО не дадат юридически гаранции за сигурността на Русия, отговорът ще е с военно-технически средства.

На това равнище търпението на Русия към САЩ и НАТО приключи. Или – или.

Заради това Украйна е само върхът на големите проблеми на стратегическо равнище Русия – САЩ. Това е същността.

И колкото повече САЩ се опитват да лавират или да се крият зад Европа, толкова по-ясен става този конфликт.

Или – или!

Какво може да означава второто „или“? Нещата са ясни – принуждаване на САЩ към мир с военни средства. Русия каза на САЩ: „Стоп, дотук, събирайте си багажа и обратно зад океана“.

Русия тръгна към преразглеждане на европейската и глобална система за сигурност след Втората световна война. Русия ще промени статуквото, независимо от онова, което САЩ ще направят. Отлагането не е опция.

Москва декларира, че спирането на разширяването на САЩ на Изток не подлежи на обсъждане. Но САЩ и НАТО отхвърлят това.

Отхвърлянето беше предвидено от Москва.

Сегашният момент ще определя международния живот в обозримо бъдеще и несъмнено ще влезе в световните учебници.

Светът никога досега не е бил пред такива предизвикателства и пред такова тотално преустройство на всичко, навсякъде.

Това е цивилизационна революция на глобално равнище и на преразпределение на местата на държавите на световната арена и преди всичко на стратегическо равнище между Русия и САЩ. И, разбира се, Китай.

Противоречията в Русия – САЩ се превърнаха в непреодолима пропаст, от чието дъно се е вторачила в нас най-страшната война в историята на човечеството.

Новата сила на нова Русия са нейните нови оръжейни системи, въведени на бойно дежурство. Никога в историята Русия не е била толкова силна спрямо който и да било противник. И по времето на СССР.

Такъв момент се случва веднъж на 1000 години. Русия няма да го изпусне. Дойде време Западът да си плаща сметката.

Какви ще са тези „военно-технически средства“? Излишно е да спекулирам. Много от тях анализираме от 25 години.

Тук само ще отбележа две неща, които все още не се разбират.

Първо. През последните години се осъществи коренна и безпрецедентна промяна във философията на войната. Съвременната война се води с оръжия и противооръжия за далечни разстояния, даже на хиляди километри.

Именно оръжията на далечната война върнаха Русия в голямата игра със смазващо превъзходство – хиперзвуковите „Циркон“, „Кинжал“, „Авангард“, „Сармат“, атомните подводници с „Булава“, противооръжията С-400, С-500, С-550 „Нудоль“, действащи и в Космоса, колосалното торпедо „Посейдон“, оръжията на военния театър начело с „Искандер“, стратегическата авиация и т.н.

Заради това няма да гадая къде, кога и как тези оръжия ще бъдат използвани на глобално равнище. Ще бъдат използвани там по такъв начин и в такъв момент, какъвто е необходимо.

Второ. Така нареченият „алгоритъм на Путин“, на който отдавна обръщам внимание и който се отнася не само за Украйна, Европа и НАТО, но и за САЩ.

Всъщност, действията на Путин са предсказуеми. Така нареченият „алгоритъм на Путин“ вече е известен на западните елити и на така наречената „дълбока държава“.

За какво става дума? За степенуването на предложенията на Путин.

Първото предложение на Путин винаги е напълно приемливо и взаимоизгодно, даже с известен ущърб за интересите на Русия.

Второто предложение на Путин вече е доста тежко, но както се казва „все още може да се диша“.

Третото предложение вече е най-тежкото – „или – или“.

Това означава, че първото предложение на Путин е: „дайте да се разберем, това са нашите интереси, това са вашите, да намерим разумен компромис“.

След като е отхвърлено, следва второто предложение на Путин, което е предупреждение и така се озвучава – ако не се вразумите, следват военно-технически мерки.

Когато и то е отхвърлено, следва третото и последно предупреждение – Русия повече няма да отстъпва. „Щом не искате, взимайте си куфарите и обратно. Иначе…“

С отхвърлянето от САЩ на трите предложения на Русия от 17 декември 2021 г., светът навлезе в сегашната мега криза. Украйна е само част от нея.

Ще припомним, че сегашна Украйна се появи в резултат на кървавия държавен преврат на англо-американския ционизъм /това е съчетанието/, който оттогава се занимава с държавен тероризъм, което означава, че Зеленски и Порошенко ще бъдат арестувани за престъпления срещу човечеството, ако преди това не офейкат в Израел, Англия или САЩ.

Същото се отнася и за Източна Европа. Шерифът не се интересува от проблемите на „индианците“ в Източна Европа. Те ще бъдат жертвани, за да се опитат САЩ да запазят господството си над Западна Европа.

На предна позиция е изтласквана Англия и неуравновесеният Борис Джонсън. Лондон започна да разглежда възможността от създаване на троен пакт между Лондон, Варшава и Киев, което напомня навечерието на Втората световна война, с по-различни участници, но със същата цел – война на Изток. Джонсън говори за използване на ядрени оръжия.

На САЩ не е нужна просто война на Украйна. На САЩ е нужна такава война, която ще им позволи да запазят своите позиции в Западна Европа. Най-добрият вариант за тях е да представят Русия като неадекватен агресор, който напада „беззащитната, миролюбива, тръгнала по пътя на демокрацията Украйна“. След това и Европа.

От друга страна, целият набор от искания на Русия се свежда до това Западът да признае, че светът се е променил и че с това се промениха и правилата на играта. По принцип САЩ са готови да избягат от Източна Европа. Вече няма какво да крадат там. Но искат преди това да превърнат не само Източна, но и Западна Европа в пустиня за десетилетия.

И така, след 120 дни специална операция в Украйна, Мариупол беше превзет, Херсон и Мелитопол са под руски контрол, „котела“ в Донбас е затворен. 120 дни след началото на специалната операция – освободени са 300 населени места. Територията, контролирана от съюзническите сили през това време се е увеличила 4-5 пъти.

Загубите на режима в Киев са ужасяващи.

Ако в началото съотношението на безвъзвратните загуби беше 1 към 10 в руска полза, сега няма почти никакви загуби от руска страна, а украинските сили губят по няколкостотин души на ден.

Общите загуби на Киев за цялата специална операция досега са около 100 – 200 000 души, без да се броят ранените, които вече не могат да се върнат на фронта.

Руската страна намали загубите си чрез промяна на тактиката. Сега, преди да заемат някой район, първо има разузнаване, след това има мощно огнево потискане на вражески позиции и едва след това настъпление. Ако съпротивата все още остане, бойците спират, отново предизвикват потушаване на огъня и след това всичко се повтаря.

В Северодонецк беше демонстриран висш пилотаж. Те бързо изтласкаха бойците извън границите на града в индустриалната зона на местния завод Азот и я взеха под контрол. Така превзеха и съседния Лисичанск.Ако не бяха външните доставки, Украйна още в края на май щеше да загуби оръжията си. Но чуждите оръжия не могат напълно да компенсират загубите и нуждите на въоръжените сили на Украйна от въоръжение. Заради това въоръжените сили на Украйна промениха тактиката и започнаха да удрят с тези оръжия граждански обекти, жилищни сгради, и т.н. В Донецк след доставката на американски гаубици М777 снарядите започнаха да достигат до централната част на града.

Котелът около Северодонецк беше затворен. Въоръжените сили на Украйна загубиха и Красни Лиман, което улеснява атаката срещу Славянск. Броят на войските на Украйна близо до които могат да попаднат в котела, е съответно до 6000 души.

Руските войски в Донбас използват както методите на водене на война, които са преподавани от години във военните академии, така и некласическите методи.

Въоръжените сили на Украйна в Донбас са изградили своята отбрана в съответствие с основните положения за водене на отбранителни битки. Повечето украински генерали, които са планирали стратегията в Донбас, са завършили съветски военни училища. Следователно схемата, по която действаха украинските военни, е съвсем ясна за командването на руските въоръжени сили. Но като цяло според тактиката на руските войски в битките край Светлодарск, Попасна или Красни Лиман всичко върви по сценария на втората фаза на специалната операция.

Германската агенция за външно разузнаване (BND) вярва, че украинската съпротива може да бъде сломена през следващите четири до пет седмици и така руските войски да вземат целия Донбас под свой контрол до август.

Прихванатите комуникации от украинското командване разкриват целта им да изградят ешелонна отбрана от Полтава през Днепропетровск, Запорожие, Кривой Рог и Николаев, което да е щит за вече укрепената Одеса. Но това не гарантира успех срещу руската атака.

Русия започна операция Z на 24 февруари с около 150 000 бойци. И все пак те освободиха Мариупол и унищожиха елитния неонацистки батальон Азов само за петдесет дни, като прочистиха града от 400 000 души с минимални жертви. Докато водят истинска война на земята срещу голяма армия, изправена пред множество технически, финансови и логистични предизвикателства, руснаците също успяха да освободят Херсон.

Сред военните експерти се води бурен дебат защо Министерството на отбраната на Русия не се стреми към бърза стратегическа победа. Те можеха да превърнат Украйна в развалини в американски стил за нула време. Но това няма да се случи. Руснаците предпочитат да напредват бавно и сигурно, като валяк.

Цялостният модел е безпогрешен. Украинските загуби стават експоненциални – до 1500 убити или ранени, всеки ден. Ако в няколкото котела на Донбас има 50 000 украинци, те ще изчезнат до края на юли. Украйна сигурно е загубила около 20 000 войници само в Мариупол и около него. Това е огромно военно поражение, надминаващо Дебалцево през 2015 г. и преди това Иловайск през 2014 г. Загубите край Изюм може да са дори по-големи, отколкото в Мариупол. И сега идват загубите в Северодонецкия ъгъл – говорим за най-добрите украински сили. Азовски неонацисти, 24-та бригада, 36-та бригада, различни десантно-десантни бригади – всички те претърпяха загуби от 60+ процента или са напълно разрушени.

Цялата украинска отбрана е базирана на артилерия. Така че предстоящите ключови битки включват артилерията на далечни разстояния. Проблеми има, защото САЩ предстои да доставят системи М270 MLRS с прецизно насочвани боеприпаси, способни да поразяват цели на разстояние до 70 километра или повече. Русия обаче има контраудар – това е малкият оперативно-тактически комплекс „Хермес“, използващ високоточни боеприпаси, възможност за лазерно насочване и обхват от повече от 100 километра.

Неизбежната загуба на Северодонецк и Лисичанск е сериозна тревога за Вашингтон и Брюксел, защото това представлява началото на края на режима в Киев.

Зеленски ще се оправи. Той е защитен от британски и американски специални части. Съобщава се, че семейството му живее в имение за 8 милиона долара в Израел. Той притежава вила за 34 милиона долара в Маями Бийч и друга в Тоскана.

Но средностатистическите украинци бяха излъгани, ограбени и в много случаи убити от киевската банда, която той ръководи от олигарси, фанатици, неонацисти, ционисти.

Но за Запада няма значение дали самата Украйна ще оцелее. Украинската държава може да бъде напълно унищожена, но на самата Русия трябва да бъдат нанесени рани, несъвместими с живота.

На този етап, предвид броя и потенциала на участващите държави, никой не може да каже къде, кога и как ще приключат военните действия. САЩ се опитват да удължат конфликта, да разширят фронта на участващите страни и дълбочината му.

На един от следващите етапи Вашингтон трябва да влезе в конфликта, при който ресурсите, изразходвани от Русия на дневна база ще надвишават ресурсите, използвани от Запада.

САЩ се надяват, че в този случай изчерпването на Русия ще настъпи преди икономическата и социална катастрофа на Запада, причинена от кризата със санкциите. Кремъл в този сценарий няма да се откаже или да капитулира и предупреждава, че ще отвърне с „удар в центъра за вземане на решения“. Тоест отново рязко ще повиши залозите, като предложи на САЩ и НАТО да изберат между ядрена война и компромисен мир.

Освен това Русия е принудена да вземе предвид опасността както от бавното затъване, така и от бързото срутване в ядрен конфликт. На Запад са готови да рискуват ядрен шантаж с първия тактически удар. И тогава последователността диктува размяна на стратегически ядрени удари.

На това се дължи и факта, че досега Русия се бие само с „една ръка“.

От първите дни на операцията се води дебат защо Русия е ангажирала толкова малко сили на украинския театър на военните действия, въпреки че според познатите военни правила атакуващата страна трябва да има 3-кратно предимство, а руската армия беше наполовина по-малка.

Нещата не са толкова сложни. Москва трябва да има постоянно едно или две на ум.

И така, Украйна е в състояние на война с Русия. Военните потенциали на Русия и Украйна са несравними. Във всички международни класации руската армия винаги е заемала 2-ро място (между САЩ и Китай), а армията на Украйна – 26-то. Но тогава на какво разчитаха западните военни и експерти? Те далеч не са идиоти.

Изминаха 4 месеца и вече се води дискусия, че полските войски скоро ще влязат на територията на Украйна. Така че, казвайки, че е необходимо да издържат до края на юни или юли, украинските власти имаха предвид именно влизането във войната на втория ешелон – Полша или Румъния, като цялата армия на Украйна е поставена в първия ешелон, за сигурно клане, за да нанесе максимални щети на въоръжените сили на РФ и да умре достойно.

Във втория ешелон са Полша, Румъния и Литва. Най-вероятно те ще претърпят същата съдба като въоръжените сили на Украйна.

Тогава третият ешелон ще бъде или обединената армия на Европа, или заедно със САЩ, когато всички основни сили и ресурси на Руската федерация бъдат изчерпани. Разбира се, тогава Руската федерация може да използва ядрени оръжия. Ето такава постепенна световна война срещу Русия.

Така че натискът е да не бъде веднага и Русия да не използва ядрени оръжия, а постепенно, вълна след вълна, ешелон след ешелон, така че Русия или да бъде изчерпана възможно най-много (като минимална програма), или дори завладяна (като максимум). Така да се каже – примка анаконда, само във военен вариант.

Когато Борел каза, че изходът от конфликта трябва да се решава на бойното поле, а британското правителство заяви, че Русия не може и не трябва да печели при никакви обстоятелства, те направиха тези изявления, знаейки предварително за 2-ра и 3-та вълна на настъплението.

И така, Западът разчита на следното: Украйна изтощава максимално руската армия. Според изчисленията на стратезите на НАТО през юли трябва да настъпи повратен момент в Украйна в полза на въоръжените сили на РФ.

Веднага щом настъпи повратна точка в полза на Руската федерация, Полша влиза във войната, Приднестровието, може би и Румъния. Въоръжена с всички най-нови оръжия на НАТО – авиация, тежка техника и артилерия, както и пълна интеграция с информационното пространство на НАТО – Полша трябва да победи руската армия, силно отслабена от въоръжените сили на Украйна.

И едва тогава, когато армията на Русия бъде сериозно изтощена, армията на ЕС и САЩ може да влезе във войната. Или може да не се присъединят, ако съществува риск от ядрена война или ако състоянието на руската армия по това време удовлетворява тяхната стратегия и желания.

Печеливша стратегия? По брой оръжия и персонал НАТО значително превъзхожда Руската федерация и има всички шансове да спечели. Това внася логика във всички изказвания на европейски и украински функционери от различни нива и изказванията им престават да изглеждат идиотски.

И сега, какво трябва да направи Руската Федерация? Русия знае и разбира логиката на врага. И започва играта на шах, където противникът има три пъти повече фигури от вас. Но за това главнокомандващият на Русия се нарича гросмайстор. Русия умишлено въведе ограничен контингент в Украйна, дори след като стана ясно, че в Украйна няма да посрещат с цветя руските военни. Но Генералният щаб на Руската федерация не увеличи радикално силите си. Русия остави ограничен контингент, просто го пренесе от голяма територия и го съсредоточи върху по-малка територия.

Според Американския институт за изследване на войната Русия е разположила около 10-12% от военния си потенциал в Украйна. Но възможно е Русия да е разгърнала и по-малък потенциал. Защо? За решаване на 2 основни задачи: а) не обвързвайте основните сили на руската армия в битките в Украйна и дръжте войските в пълна готовност, ако 2-ра вълна започне по-рано о планираното, а може би 2-ра и 3-та вълна заедно. Могат ли да започнат 2-ра – 3-та вълна по време на активни битки в Украйна, като се знае, че Русия е приковала основните си сили там? Русия елиминира тази възможност. б) Ако НАТО си пресметне силите, Русия му демонстрира, че може да нанесе поражение с много по-малко съотношение на своите сили.

И при екстраполирането на сегашния баланс на въоръжените сили на РФ и въоръжените сили на Украйна се оказва, че цялата руска армия в това съотношение е напълно способна да победи войските на НАТО, без да използва ядрено оръжие.

Нека да разгледаме втория аспект от действията на Русия: сега Западът изпраща планини от своите оръжия в Украйна, които така или иначе ще стрелят по Русия – ако не сега, то при втората или третата вълна. За Русия, от една страна, е важно да запази колкото е възможно повече своя персонал и, доколкото е възможно, да предотврати унищожаването на населението на Украйна. Но, от друга страна, Украйна като театър на военните действия е много по-предпочитана за Русия, отколкото за Европа.

Разузнавателната мрежа и способностите на Руската служба за външно разузнаване в Украйна не могат да се сравнят с нито един друг театър на военните действия.

И е напълно възможно това да е един от решаващите аргументи за Запада да отмени 3-та вълна (втората, най-вероятно, така или иначе ще бъде).

Да не забравим и Китай.

Последиците за Украйна се усещат от години. Това което се развива между САЩ и Русия (чрез НАТО) и между САЩ и Китай, геополитически ще промени баланса на света след края на Втората световна война.

Успехът в постигането на целите на Русия в Украйна ще осигури солидна основа за привличане на други страни в лоното на страните за „изграждането на нова система на международни отношения заедно с незападните страни и формирането в сътрудничество с тях на нов световен ред“. Въпреки че Пекин не е официален военен съюзник на Москва, стратегическото партньорство между двете страни официално се характеризира като нещо повече от официален съюз.

Вашингтон знае това, поради което войната ще бъде продължителна и рискува да премине извън границите на Украйна в други европейски страни.

Вторият сценарий е ескалация на конфликта, който включва коалицията на „Малката Европа“ под егидата на Великобритания. Този сценарий включва влизането във войната на Полша и редица централноевропейски страни, главно Румъния. За Русия това е опасно развитие поради срива на фланговете – северния поради избухването на военни действия в Беларус, и южния – заради агресията срещу Приднестровието и настъплението към Херсон и по-нататък Крим.

Третият сценарий ще се случи, ако Великобритания реши да събори цялата политическа структура в Европа, като доведе нивото на конфронтация до риск от пряк конфликт между Русия и САЩ с най-малката ядрена бомба в света. Този сценарий ще бъде реализиран чрез създаване на конролирана катастрофа в Украйна и катастрофата най-вероятно ще бъде взривяването на ядрен заряд в голям украински град, след което вината за всичко ще бъде Русия.

Заради това може да се предположи, че по време на втората фаза на операцията руските войски и войските на ДНР и ЛНР планират да поемат пълен контрол над териториите на ДНР и ЛНР в административните граници на съответните региони, както и Харков, Херсон, Запорожка, Николаевска и Одеска области. Може би говорим и за територията на Днепропетровска област. Общо осем региона.

Предвид целите на САЩ в Украйна, които бяха обявени от министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин, както и активните опити на режима в Киев да прехвърли военните действия на руска територия, втората фаза очевидно няма да бъде последната.

Естественият ход на събитията, нарастващата ескалация, както и геополитическите фактори предполагат, че зоната на действие на руската операция трябва постепенно да се разпространи в цяла Украйна.

Само установяването на военен контрол върху цялата украинска територия ще позволи напълно да бъде затворен западният проект „Украйна – АнтиРусия“. Украйна като държава ще изчезне от политическата карта на света. Всеки друг сценарий ще бъде само временно решение на този проблем.

Освен това на части от регионите, освободени от нацисткия режим в Киев, в крайна сметка трябва да се даде възможност да станат част от Русия чрез процедурите, установени от международното право. Останалата част от украинската територия, която също винаги е била изконно руска, трябва да бъде под протектората на Русия с всички произтичащи от това последици.

Красимир Иванджийски

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: