Можете да гледате три неща безкрайно: горящ “Ейбрамс”, димящ “Ейбрамс”, пламтящ “Ейбрамс”. Около Авдеевка, близо до Бердичи, беше унищожен трети танк „Ейбръмс“. Обгорен труп, откъсната верига, изхвърчал купол. Величествен и заплашителен.
Руските войници вече две години ежедневно изгарят тонове западно желязо. По цялата 1000-километрова фронтова линия гният скелетите на западни бойните машини, и особено в Запорожие, където през лятото стотици от тях се втурнаха в „контраатака“. Защо унищожените “Ейбрамс”-и са най- приятни за окото?
Трябва да се признае, че военното значение на тези танкове в сравнение с общото количество техника, доставено от Запада, е много скромно. Както съобщи Сергей Шойгу, „за контранастъплението си през лятото ВСУ събраха групировка от 160 хиляди души, 800 танка, 150 авиационни единици, 30 резервни батальона“, като преобладаваха западните оръжия. Броя танкове „Ейбрамс“ на фона на всичко това беше едва 31 бройки. Което дори не е цепеница, а клонка в огъня на разлагащата се украинска военна машина.
Значението на „Ейбрамс“ е предимно митологично. Силата на САЩ, където се произвежда този танк, до голяма степен се основава на две митологии: неизчерпаеми резерви от долари и неразрушима военна мощ. Освен това, ако направим едно кратко отклонение в икономическата сфера, ще открием тяхната връзка: военното присъствие на САЩ по света с 800-те им военни бази гарантира позицията на долара, а контролът им върху планетарната печатна преса им позволява да харчат луди пари за оръжия. Колкото по-силен е доларът, толкова по-голям е военно-промишленият комплекс на САЩ. И обратното.
Скептиците ще възразят, че икономиката на една суперсила не може да съществува само чрез войни, и ще са прави. Да, САЩ се хранят не само това. Но предимно от това и то им отваря пазари не само в опожарените от тях държави, а в целите региони наоколо. Нека си припомним, че именно Първата световна война изведе Америка на световната сцена в новото й качество на империя, а Втората я превърна в една от двете суперсили. Всеки път Съединените щати решаваха проблемите си чрез голяма война, от която следваше преразпределение на сферите на влияние по света.
Последният голям успех на Вашингтон беше Студената война, където те успяха първо да наложат на СССР надпревара във въоръжаването и след това да ограбят онова, което е останало от Съветския съюз (включително всичките му сфери на влияние по света), като по този начин разрешиха и отложиха своята назряваща икономическа криза до края на века. След това продължиха да се спасяват с по-малки „успехи“: войните в Югославия, Афганистан, Ирак, Либия…
Тридесет години господство над цялата планета. Те се възхищаваха на себе си и казваха: „Ние сме богове“. “Наистина, богове!”, отговаряше им със страхопочитание почти в един глас останалото човечество.
Но скоро дребните жертвоприношения на малки държави вече не бяха достатъчни да подхранват все по-затъващата им икономика. Боговете имаха нужда от голяма плячка… тоест жертва. Конфликтът в Украйна, дълго и внимателно подготвян от Запада, трябваше да закрепи и възроди умиращата империя. В битката между Русия, Украйна и Европа САЩ трябваше да излязат победители. Главното правило за успехът им е да правят всичко с нечии чужди ръце. И за да се случи това, вярата в американския мит трябваше да продължи да царува.
„Ейбрамс“ е един от важните компоненти на този мит във връзка с текущите събития. Отново се чуват гласовете на скептиците: „Три изгорени танка не са в състояние да сринат имиджа на САЩ. Все пак Русия не им е отнела ядреното оръжие.“ Но контекстът е много важен тук. Да си припомним: Щатите, с помощта на своите съюзници, въоръжавайки Украйна за контранастъпление, дадоха “Ейбрамс”, за да стимулират европейските си съюзници (разбирай- васали) да дадат всичката си военна техника. На първо място, немските “Леопарди”. И колкото повече западната пропагандна машина раздуваше очакванията за „контраофанзива“, толкова по-важни ставаха доставените оръжия.
В Украйна в определен момент задграничните технологии станаха почти свещени. Стотици майки в Западна Украйна кръстиха децата си Байрактар (в чест на турските дронове) и Джавелина (в чест на американските противотанкови ракети), а образът на „Света Джавелина“ придоби такава популярност, че Всеукраинският съвет на църквите се принуди да го осъди ( запомнете, вместо Младенеца, „светицата“ държи в ръцете си ПТУР).
Ехото от тази лудост достигна до Русия. Например чуждестранният агент Аркадий Бабченко (бивш руски военен журналист, в момента герой на лоши вицове в Русия) заявява през 2017 г.: „Със сигурност ще се върна в Москва. Имам работа там. Ще се върна на първия “Ейбрамс” , който ще мине по Тверская, в люка, под знамето на НАТО, ще се мотая наоколо”. Между другото, Аркадий не беше открит в нито един от трите изгорени “Ейбрамса” край Авдеевка. Въпреки това му остават още 28 опита…
Митът за „Ейбрамс“ ставаше толкова по-значим, колкото по-големи ставаха репутационните загуби на останалите западни съюзници (по отношение на оръжейното им производство на световния пазар на оръжия) по време на контранастъплението: „Леопарди“, „Цезари“, „Чалънджърите“ бяха покрити с пепел и ръжда, докато американският танк, който така и не беше ваден в бой, запази репутацията си на неуязвим. И това беше от полза за Щатите: колкото по-лоши бяха нещата за съюзниците на САЩ и конкуренти в оръжейния бизнес, толкова по-добре се продаваше американското оръжие – за тяхна сметка. Растежът на американския военно-промишлен комплекс отново стимулира икономиката, а загубата на репутация на европейските производители (съчетана със самоубийствената енергийна политика, която Съединените щати силово наложиха на Стария свят) направи тяхната технология непривлекателна за трети страни.
Но всяка приказка си има край. Митът за „Ейбрамс“ бе разбит на пух и прах на 26 февруари край Авдеевка. Краят му сложиха бойците с позивни “Коловрат” и “Рассвет”. Защо врагът реши да използва този преди това „недосегаем резерв“? Най-вероятно командирите на ВСУ са изпратили “Ейбрамс” в битка като последна възможност да задържат фронта – и ако тази свещена крава беше изпратена на клане, това означава, че нещата вървят много зле за Украйна и за Запада. Днес, когато третият „неуязвим“ танк беше унищожен, акциите му започнаха да падат, а цената му е на път да се срине тотално. Връзката между икономиката и военно-промишления комплекс е упорита. Разбира се, западните медии ще кажат, че за всичко е виновен екипажът, който така и не се е научил да използва чудодейното оръжие. Но не бяха ли американски инструкторите, които са ги обучавали дълги месеци?
Скъпите американски танкове, унищожени (забележете – от суперевтини ФПВ-дронове) са категоричен успех. Трябва обаче трезво да оценим ситуацията. Не, Западът, тотално овладян от Вашингтон, няма да спре с доставките на военна техника до последно. Защото знае, че спре ли – губи не само Украйна, а и империята, и цялото си досегашно благосъстояние. Не, западноукраинските родители, които кръщават децата си Джавелина, Байрактар и Ейбрамс, няма скоро да се опомнят и да започнат да кръщават децата си с човешки имена. Да, победата все още предстои.
Но вижте как красиво гори митът за американското всемогъщество! Наистина можете да гледате това безкрайно.
Евгений Балакин
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Пълно разочерование! Наистина велики, макар и лоши по разбирания и домогвания мъже – Наполеон, Адолф и много други са опитвали да влязат в Москва а тук ни занимават с някакъв Женчо ( Бабкин). Сигурно е предводител на ЛГБТ група емигранти или както справедлива ги определя г-н Fuck Ju – /,“брадати жени“. Не мога да разбера защо търсят в Москва това което могат много лесно да си намерят при демократите – безкраен кеф за задниците си?
Руска пропаганда, сега като додат айрънмен, спайдърмен, супермен и техните уомънки с мъжки полови органи, ще видите вие в Москва що е то мит за всемогъщество.
Хвърлих едно око на „пресата“ и остана учуден, колко много наивници живеят в България. Сега са възмутени, че някакви си хора, за които са гласувала им довели мигранти, които пък пребиват и еб@т децата им. Въх…. какво чудо невиждано, което за пръв път се случва в „цивилизованата“ им европа.
Срашки, плашилки….. абе въобще български работи. Сигурно доста от пищящите тия глупости са ме псували преди доста време, като им обяснявах, че ни ислямизират и подменят етническия състав на България и любимата им европа. Обясняваха ми, че това тука няма как да се случи, а сега псуват кирчо, кокорчо, академикаглист, мутрюпръстовете ….. все едно от тях не се очаква заличаването на България.
Умен народ е това българинът и като му го набутат целия се сеща, че го шибат и започва да си търси оправдание, кой го е накарал да си свали гащите и надупи…
Виктор Блъсков: Господ да ни е на помощ!
Започва тихо и неусетно. Години наред една малка част от столицата е извоювана от мигрантите. Никой не обръща внимание – все пак трябва някъде да живеят докато им се разглеждат документите, а какво впечатление ни прави просто поредното гето? След години базата е установена. Имат вече мини-общество, в което започват и техни икономически дейности, някои законни, други – не толкова. Започват действия за докарването на още и още от тях. Либералните, леви медии пишат статия след статия как или няма никакви мигранти или те са едни прекрасни, мили, работливи и интегрирани хора. Поне една статия представя някакъв мигрант, който обича държавата, говори езика и има собствен бизнес вече, с цел да внуши, че това внасяме.
След време започват да излизат от гетото. Първите инциденти са просто бой над местното население – тестват почвите. Когато се установи, че местното население е слабо, не може да се защити и няма сплотено общество – нещата ескалират. Все пак, има плячка за грабене, а очевидно е разрешено да се граби и съпротивата е съкрушена.
При първия сериозен инцидент, когато се случва нещо ужасяващо, държавата дърпа щепсела и полицията спира да докладва националността на престъпниците, а закони минават да защитят “човешките права” като например забранят да се събира статистика за престъпленията по нужния начин. НПО-тата осъждат набързо медиите, които дръзват да пишат за престъпленията.
Тишина. Безпомощност. Всеки знае какво се случва, но вече е извън контрол и няма връщане назад. По социалните мрежи се чува за всякакви инциденти, когато се срещнеш с приятели научаваш за още, но по медиите няма гък, защото не могат да си позволят делата срещу НПО-та, правителството мълчи, а институциите отказват да докоснат проблема.
Това е моментът, в който сме покорени. Овладяни. Изтласкани от собствената си държава. Защото това абсолютно е война – нека си спомним, как се е наричало едно време пресичането на границите на една държава, незаконно, от групи млади мъже, които целят да се възползват от ресурсите й?
Първите битки вече започват и ще чуваме за тях ежедневно. Правителството вероятно ще заеме тяхната страна – все пак, ако не бяхме страхливи и слаби, те въобще нямаше да са тук. Навсякъде по веригата ще си проличи слабостта на обществото, когато се налага да се защитаваме.
Истината е, че ние можем да се съпротивляваме и никой не ни спира. Можем да говорим за това, дори да рискуваме някой да ни направи проблем. Медиите могат да се опълчат на цензурата. Можем да изискваме от правителството да е на наша страна и да го отритнем, ако откаже, защото вече става въпрос за оцеляване. Можем да погледнем грешките на другите държави и да откажем да бъдем разделени, стралихиви и спотавайщи се, като се надяваме опасността просто да ни подмине, което няма да се случи.
Ако сме силни, ще спечелим, ако сме слаби, ще загубим. Както винаги е било в историята.
Спасението на давещите се е в ръцето на самите давещи се.