Аз съм китаец, учил съм във Великобритания и съм пътувал в много страни.
За мен Китай е силно демократична страна – много по-демократична от западните държави.
И като казвам „демократична“, имам предвид първичното значение на думата демокрация – властта на държавата принадлежи на народа и че народът управлява държавата.
В наши дни демокрацията на Запад се разбира като многопартийна конкуренция, при която управляващата партия е избрана чрез правото за всеобщо гласуване.
Но този подход има някои съществени проблеми. Тъй като гласоподавателите са обикновени хора, които нямат специализирани познания за управление на страната, същността на конкуренцията при изборите се превръща в способност да се въздейства върху общественото мнение, личните предпочитания и убеждения, което няма много общо с това дали така действително могат да се формулират и прилагат политики добре, а по-скоро е свързано с възможностите за медийно въздействие върху хората
На Запад представата за демокрацията като управление на хората се състои в тяхното участие в изборите и изразяване на политически предпочитания, а честотата на възможността да направите избор е веднъж на всеки четири години. Ако сте избирателят, свързан с малцинството, няма да можете да получите задоволителен резултат през тези четири години.
За разлика от това, китайската „демокрация“ работи по следния начин:
1. Имаме огромна държавна система от длъжностни лица, в която всеки може да влезе като учи и полага изпити – от най-малката местна общинска управа до централната власт, всички са част от една и съща пирамидална система за повишаване, в която растеш нагоре чрез знания и полагане на изпити. Завършилите образованието си китайски студенти много често правят избор на кариера, свързана с тяхната специалност като разглеждат списъка от свободни места за конкурси за държавни позиции и кандидатстват за тях чрез тест по логика и умения да решават проблемите, изисквани от съответната позиция, ставайки така държавни служители. Всички новодошли трябва да започнат от най-долното равнище на йерахията и да натрупат достатъчно опит преди да могат да бъдат повишени на следващо равнище на държавна позиция.
2. Основен ценностен критерий за дейността на правителствените агенции е „хората на първо място“. Най-важното измерение на преценката на дейността им е дали те могат да подобрят живота на мнозинството и да задоволят хората.
3. Общественото мнение се наблюдава и съществува механизъм за обратна връзка на държавните служители и институции спрямо това мнение. Всички нива на управление са създали канали за получаване на информация за реакциите на общественото мнение, като имейли, приемане на петиции, социални медии и т.н. За всеки действителен проблем правителството трябва да даде обратна връзка или конкретни планове за решаването му в рамките на определен период от време. След това се извършват посещения на мястото, където се е решавал проблемът, за да е сигурно, че той е решен както трябва. Всичко това се отчита при оценката на държавните служители. Ако хората не са доволни от дейността на определено равнище на управление, те могат да се оплачат на по-високо равнище и правителственият отдел, срещу който се оплакват, ще бъде санкциониран и наблюдаван.
В Китай върховенството на хората се осъществява чрез правителствения критерий за оценка „хората на първо място“ и чрез механизма за обратна връзка и разрешаване на конкретни проблеми, които са важни за хората. Обаче, ако нечие мнение е в ущърб на интересите на хора с по-малки възможности или ако не е свързано с търсене на решение, а е просто изливане на негативни чувства и опит да се накарат повече хора да ги споделят, тогава това мнение може да бъде игнорирано или да бъде отчетено по-късно.
Мисля, че затова хората казват: на Запад можете да смените правителството, но не можете да промените политиката; в Китай обаче не можете да промените правителството, но можете да промените политиката.
Разбира се, и двата механизма имат своите недостатъци. На Запад недостатък е, че основната характеристика на всеобщото избирателно право дава предимство на този, който може да влияе върху общественото мнение и ако някой има контрол над медиите и достатъчно пари това означава висока вероятност да получи най-високата власт в страната. В Китай недостатък е трудността да се направи сложната вътрешна конкурентна система в институциите напълно прозрачна, поради което за хората е по-трудно да наблюдават неефективни прояви на корупция вътре в тях.
Но за мен и за над 80% от китайците сегашното еднопартийно китайско правителство все още е много добро.
Комунистическата партия не е равнозначна на правителство. Управлението на Китайската комунистическа партия не е същото като съветския тип „комунизъм“. Китай има своя система на пазарна икономика и тя работи добре. Всъщност, когато има само една политическа партия партийните назначения в правителството са по-слаби отколкото там, където има няколко партии, опитващи се да завземат институциите. В случая с Китай хората са склонни да смятат, че китайската система е парламентарна система. Китай е страна със светска култура и обсъждането на идеологията всъщност не е толкова важно, а това което има значение за управлението е да се набляга на ценностите, ориентирани към хората, за да могат те да живеят по-добър живот.
Честно казано, смятам, че по-голямата част от хората по света не се интересуват от политика.
Хората се интересуват повече от собствения си живот – дали могат да живеят здравословно и щастливо с тези, които обичат, дали обществото е справедливо, безопасно и свободно, дали могат да се ползват от гражданските си права като човешки същества, дали проблемите им могат да бъдат решени и дали мечтите им могат да бъдат реализирани.
Освен това съм съгласен, че Китай е по-добър за живеене за обикновените хора, малките и средни предприемачи, но не и за много богатите. Ако сте богаташ и желанието ви е огромните ви печалби да остават единствено и само за вас, то китайското правителство ще ви контролира с много строги правила и част от доходите ви ще отиват за обикновените китайци. Ако сте такъв, то на Запад действително ще имате по-голяма власт и свобода за действие.
Но за хора като мен, тоест за 99-те % жители на планетата, Китай е перфектната страна – истински демократична, справедлива, социална и просперираща.
Автор: Ин Чен
Източник – Quora
Бе то и Русия е къде по-демократична даже.
А понеже съм живал по времето на кадафи в Либия смея да кажа, че и там си беше доста добре измислено с неговата „джамахирия“ . Който иска може да прочете „Зелената книга“ на Кадафи , гарантирам ще остане изненадан колко по-демократично е измислено всичко! Предполага го убиха повече заради идеите му.